Читателски коментари

Изключително вярно и точно пресъздаване на образите!Нейният основен герой, Майлс Воркосиган търпи онези промени,присъщи на повечето хора а именно-порастване и помъдряване.Прекрасна книга,която представя именно тази фаза от развитието на човека.Изключително реалистични герои и ситуации.

Разказът по който Кинг написа „Бягащият човек“

А това е най-добрият му разказ! Браво и мерси на всички, които са работили, за да се появи той тук!

Романът на Хашек е безсмъртно произведение. Той е нещо като емблема на западното славянство — след „Бай Ганьо“ — на южното и „Мъртви души“ — на източното. В „Швейк“ има толкова истини — от надписите по тоалетните, които интелигентите с упоение четат, до разциврената от мръсния език на кръчмаря Паливец крава. Тънкото чувство за хумор и находчивият език превръщат „Швейк“ в непреходно творение на славянския гений.

Благодаря за чудесната книжка!

Много свежа идея.

„Паралелни светове“ е много интересен и идеен роман. Според мен един от най-добрите на автора. Да не пропускаме също така, че Стивън Кинг е взаимствал от него идеи за своята поредица „Тъмната кула“.

Прекрасен роман.

Любимият ми и за жалост последен роман на Саймък. Изключително много интересни идеи на едно място. Поклон пред майстора.

Възнамерявах да напиша коментар за поредицата, когато приключа с четенето на последната книга. Най-вероятно и ще го направя.

Още в първите страници на настоящата седма книга, обаче, прави много неприятно впечатление несъответствието на лични имена, често използвани понятия, географски транскрипции и фактологически неточности.

Преводачът, не си е направил да прочете дори една от предишните книги, а редактор изглежда, че в издателството също няма.

Във всеки случай мен тези несъответствия, както и значително по-тромавия превод/език ме дразнят много.

Може би не е лоша идея да се добави втори редактиран вариант на „Истината“, където понятията и имената са подменени с тези от предишните части на „Зона 51“.

Абсолютно съм съгласен с Вас. Моята критика винаги е от по-острите, но за хубавите книги и хубавите страни на не до там хубавите книги винаги се намират ентусиасти, които да ги похвалят. Ето защо: „Аз сам си избрах тази съдба…“ и т.н.

Съгласен съм и, че няма скоро да заселим космоса, по простата причина, че нищо на практика не ни кара да го правим. Ето защо НФ си остава залагалка за въображението в повечето случаи.

В останалите обаче, НФ може да бъде начин съвременни проблеми да бъдат разгледани от нова перспектива, без ежадневните дървета, които да ни пречат да видим вечната гора. По този начин, чрез НФ, могат да се посочат евентуалните дефекти в съвременните общества, плюс бъдещето им развитие и резултатите, до които биха довели. Примери са „1984“ на Оруел, „Прекрасният нов свят“ на Хъксли и дори „Странник в странна страна“ на Хайнлайн.

Друг начин за ползване на НФ е чрез нея да се извърши своеобразно социално и или историческо изследване на човека и човечеството. Прекрасни примери са поредицата за „Фондацията“ на Азимов и „Дюна“ на Хърбърт.

И т.н….

За „Снежната кралица“ мисля, че е от романите, които излагат съвременен проблем на нов фон. В упоритото си желание да докаже своите тези обаче, авторката е използвала всички художествени ресурси на творбата само и единствено, за да утвърди идеята си. Безспорно успява в това, но за мен 30++ години по-късно въпросът за еманципацията е отдавна решен и от моя гледна точка Винч на умряло куче нож вади — идеите й не са актуални, а тезите — вече до болка познати и клиширани. Все пак, след като идейте на книгата не ме привличат, а художествената стойност е силно занижена, мога да се радвам, че най сетне научих значението на думите „пайет“, „лебедка“ и „гравитация“.

Сякаш не е от братята написали ,, Обитаемият остров’’. Няма я тази динамика, този увлекателен разказ и е много под нивото им.

Книгата започва отлично, но към края е много претрупана със събития. Като цяло е доста добра.

Освен тази поредица Робин Хоб има още една трилогия за Фиц и Шута. В момента имам втората книга и чакам да ми донесат и 3-тата книга от тази поредица за да ги сканирам и кача и след това ще купя и новата трилогия да ги сканирам. Само въпроса е за малко търпение ;)

Аз съм широко скроен човек,прочел съм доста разнообразна литература през живота си и забележете всичко като информация-добро или лошо го помня почти в детайли.

А сега на въпроса:доста остро и неделикатно осъждате сюжета на романа „Снежната кралица“.Не забелязах да допълните поне нещо поощрително в нейна полза.Сферата на „научната“ фантастика е нещо твърде крехко и според мен не бива да се подлага на упостошителна критика.

От скромния си житейски опит осъзнавам за мое голямо съжаление, че човечеството в близко бъдеще едва ли ще поеме към звездите (та то почти не познава живота на Земята). Ето защо като спомени от хубави сънища или мечти ни остават тези книги,които са написани от мечтатели за мечтатели…

@звезда: http://www.imdb.com/title/tt0075774/ , има го в замунда. Но не следва много отблизо книгата.

Наистина си струва четенето.

Хубава юношеска фантастика…:) Дори сега, 25 г след първото прочитане, я прелиствам с удоволствие. От мен оценка 6!

Невероятно произведение, което няма равно

Моите извинения, но… Според мен тази книга не е никак ценна(за рядка — не знам).

Полит’частта ми изглеждаше да е обикновена, колониална, с леки изменения, като се има предвид, че 150 години от 300 метрополията няма достъп до колонията.

Социалната история нещо ми остана неясна. Как станало разцеплението на обществата не си спомням, но защо се е запазило — не се обяснява. А изборът на властващата кралица и механизмите й на управление са още по нагласени.

Техническата част пък ме озадачи. Пример: В края техниката е разрушена. Но преди това планетата може да си набави чрез контрабанда техническа литература от а до я. Ако това не е достатъчно, с достатъчно пари може да се докарат технически грамотни хора с нужните инструменти да стерилизират нужната техника от всякакви молци и бръмбари.

Това, с което се отличава книгата, е феминизма. Феминизъм от първата до последната страница и във всички сюжетни линии.

Това, с което аз запомних книгата, е превода. Едно, че така и не успяха да го допреведът та си остана Хийгемъни, а не Хегемонията. Другото, редактора, вярвайки в умствените ми възможности, очтиво ми обясни думи като „пайет“, „лебедка“ и високоакадемичната, непозната във фантастиката дума „гравитация“!!!!!