Читателски коментари

Книгата е страхотна за този, който обича страшното и не се бои да го открие-Аз сам момиче на 12години и прочетох книгата някъде април може би но много ми хареса.Беше ме много страх, но щом започнах страха ми прерасна в любопитство и сега ще я чета пак.

Преди около седмица излезе и последната книга от трилогията. За толкова млад автор мога да кажа, че се справя много добре и ми харесва как се справя с развитието на героите и действията в книгата. Преди 2 дена си взех третата книга и не мога да я оставя … страхотна е !

Това е едно от най-прекрасните стихотворения.

Много забавна и разпускаща историйка, която обаче си носи и сериозното послание.

Уникален любовен роман примесен с крими елементи.

Сравних българското издание с оригинала. Дори мисля, според моето скромно мнение, че преводът е много добър. Нищо не е изпуснато, освен малко разминаване в номерацията на главите — в българското издание са 30 глави, защото е изпуснато началото на глава 27, а в оригинала са 31. Това няма да ти попречи да удоволствието. Между другото, тук не е мястото да зададеш такъв въпрос — използвай форума.

ммм, уважаеми Данте, очакваме, очакваме, очакваме….

че някой ги е задигнал от домашната библиотека, а на славейков не успях да ги намеря….

Една от любимите ми книги!

Много се радвам че се появи в електронен вариант, сега отново ще я прочета и ще се насладя на вълшебството на света на героите на Маркес!

Маркес е невероятен писател, чела съм почти всички негови книги, преведени на български, препоръчвам и „Любов по време на холера“.

Благодаря на човека, който е качил книгата, много!!!

Извинете, на този сайт цялата книга ли е публикувана? Струва ми се малък обемът, а искам да я прочета…

Най-големия комплимент за един автор според мен е факта, че звучи интригуващо и модерно във всеки един момент — независимо колко време е изминало от написването на произведението. Смирненски е невероятен поет, а това стихотвореие е писано сякаш точно днес.

Една от най-забавните книги на Пратчет. Не че е връх в творчеството му, но е много приятна за четене.

„Спирка на хоризонта“ със сигурност ще достави удоволствие на ценителите на Ремарк. Хората, които за пръв път ще се срещнат с този автор, може би е по-добре да започнат с някоя от другите му, по-известни, по-зрели и по-завършени творби.

Ремарк няма навършени 30, когато публикува този роман. Въпреки това потенциалът на бъдещия брилянтен стилист, майстор на естетизираните диалози, се вижда отчетливо. Удоволствие от четенето носи дори само факта, че ценителят може да усети как само за година-две тези възможности са овладени и превърнати в един от най-изящните стилове на писане в съвременната литература. Тук нещата до голяма степен са фрагментарни, разхвърляни, на моменти изпуснати от контрол или дори ’надребнени’. Но езикът е очарователен!

„Живот на заем“, едно от най-харесваните от мен произведения на Ремарк е своеобразен римейк на „Спирка на хоризонта“. Или, може би, по-точно е да се каже: вариация на темите, интерпретация много по-силна от първоначалния ескиз.

За мен тук има и една загадка: Защо в късното си произведение авторът е решил да използва същото име, Лилиан Дюнкерк (Дънкърк) за една друга, доста различна героиня.

Докосването до ранното творчество на големите майстори Рафаел и Пикасо, винаги е будило у мен възхищение. Сега при тях добавям младия Ремарк — нюансиран и виртуозен.

Добрият вкус е толкова рядко срещано явление.

Изключително силно и завладяващо стихотворение :)

Бих искала да кажа нещо повече от: уникално добър разказ, но честно казано не знам как.

Дълбоко…

Това е един от любимите ми разкази на един любим автор. Повторението е за emphasis.

Страхотен любовен роман.

Книгата е страхотна и си е много добър завършек на поредицата. Ако Гудкайнд реши да я продължи ще чета отново с кеф, ако ли не ще препрочета поредицата пак! За мен това е най-добрата поредица и ще си остане такава :) Приятно четене на всички нови читатели и добре дошли в клуба на Рал :)

Ако не сте чели книгата, моля пропуснете коментара, защото може да ви развали удоволствието от четенето издавайки части от съдържанието й.

------------------------------------------------------------------------

не, не, не… защо?

Всичко беше толкова интересно и объркано до края на предната книга. Интригата се беше завързала и най накрая се радвах, че авторът е решил да остави настрана ненужните отклонения от сюжета (визирам Колоните на сътворението и Уязвимата империя). Беше успял толкова умело да ме оплете с писането си, след като почти стигнах до ръба на отчаянието след няколкото предни книги. И сега предложи за финал на поредицата това?

Останах искрено разочарован. Може би не съм от романтиците, към които явно авторът спада. Някак си исках толкова много нещата за Ничи да се развият по друг начин. Тази изпълнена със сила и характер героиня да приключи участието си по този „никакъв“ начин, не беше просто честно. Поне да беше жертвала живота си за някого или за нещо. Накрая разбира се отново възвишените идеали и любов и състрадание трябваше да са победители.

Тайничко все се надявах лавинният огън да остави Калан без памет за миналото а Ничи и Ричард да въдат нещо повече от приятели, но уви… Безумната любов отново надделя и рицарят с бляскави доспехи на червен дракон отново спаси изпадналата в беда принцеса.

Другото, което адски ме издразни беше смъртта на Джаганг. Да умре ей така защото Ничи му заповядала чрез яката — това не е смърт, достойна за един главен злодей.

Мисля да не изпадам в подробности за останалите неща, които ми развалиха преживяването, но някак си ми се искаше да не бях започвал тази последна книга от поредицата.

Книгата е превъзходна! От доста време се оглеждах да се появи и тук… бях я срещал някъде във вид, който се нуждае от много сериозна редакция. Големи благодарности за екипа положил труда да доведе тази книга до нас, обикновените читатели!