Много си я обичам тая приказка и винаги ми се дощява да хвана мелничаря и да го пердаша толкова, че да не може да се вдигне. А, и да му отнема без всяко забавяне сина. Може и да се спаси детето, ако се изведе от вредната атмосфера навреме.
Познавам лично такъв тип хора, макар и не от съвсем близо. Но едно е сигурно — няма паразит без гостоприемник. Психика се напасва с психика и само в комбинация се случват нещата.
И най-често хората, които не посмяват да поискат нищо за себе си, наистина са обречени.
Мисля, че този разказ честичко трябва да се препрочита. Никой не е застрахован да се окаже от едната или от другата страна.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.