Читателски коментари

(за „Първото правило на магьосника“ от Тери Гудкайнд)

  • 1. Карки (1 август 2008 в 14:05)

    Невероятна книга, оригинални идеи, чудесен стил на писане. :)

    Тери Гудкайнд подпали интереса ми — сега искам да прочета всички книги от поредицата!

  • 2. Just a Face (24 август 2008 в 01:49)

    Тази книга за мен си остава най-добрата от поредицата…и с най-вярното правило ;)

    • 3. gost (26 август 2008 в 18:28)

      Абсолютно съм съгласен, че тази е най-добрата от всичките.

  • 4. gost (21 септември 2008 в 14:55)

    Прочетох поредицата отново. Безспорно, повествуванието е на ниво. Има си супер герой, супер героиня и идеалните поддържащи роли. Особено ми харесаха морещиците, добре замислени и добре изпълнени образи.

    Идеологиите и теологиите за които се разправя в книгите противоречат сами на себе си, факт, който щях да отмина, ако умопомрачителното постоянство, с което се наблягаше върху тях не разводняваха разказа през цялото време. Друго, което не ми хареса, са многократното повтаряне на едни и същи обяснения, с които само се тъпче на едно място. Също така, каквото и да казва автора, отрицателните герои са твърде тъпи и зли, за да са правдоподобни, освен ако психичните разстройства не се хващат по въздуха.

    Познанията на Гудкайнт по социология, политология и икономика ми се струват съмнителни, без да претендирам, че съм прав, а тези по военно дело за мен лично са смехотворни.

    • 5. Скрит (1 октомври 2008 в 21:32)

      За военното дело съм съгласен, повторенията са за хората, които не са чели други книги от поредицата, а за останалото — погледни така наречения истински свят, противоречията и недомислиците са дори повече…

      • 6. gost (2 октомври 2008 в 14:02)

        Това е вярно за част от повторенията, но да ми обяснява по три-четири пъти как работи някоя магия или нещо друго в даден момент ме усъмнява в умствените ми възможности. Колкото до противоречията, поредицата беше твърде обемна, за да си давам труда да се заяждам за дребни грешки. Това, което имах предвид, беше за идеите на теологичните и идеологичните доктрини развивани и от двете страни. Това обаче, как някой гледа на света, е пределно лична тема, за да тръгна да я дискутирам толкова обстойно.

  • 7. Vyara (25 февруари 2009 в 00:36)

    Не съм прочела цялото поредица, но смятам, че книгата наистина е невероятна. Като цяло сюжетът и идеята са много добри.

  • 8. Леада (27 март 2009 в 15:39)

    Явно човекът,който критикува знанията на Гудкайнд и начина му на творене,е страхотен поет,мъдрец и предполагам,че щом критикува знанията по военно дело,е някакъв старши генерал,офицер или нещо подобно.Мога само да кажа,че явно този човек дори не е вникнал в мъдроста и проповедите на Тери Гудкайнд.Лек ден.

    • 9. gost (27 март 2009 в 20:15)

      Същият този човек е един скромен тийнейджър, който няма такова мнение за себе си! Не знам какво общо има поезията с цялата история, но няма и да се опитвам да гадая — много съм малък! Мъдрост едва ли притежавам, но колкото и да я нямам, тя всичката ми подсказва, че в света на Гуткайн има доста кръпки и пукнатини за да се прекроят нещата около главния герой. Прекалената му идеализация го прави страшно блуткъв според мен.

      Колкото до военната ми подготовка, тя също е скромна! Все пак вярвам, че и последният идиот може да се сети какво става когато на малка площ се съберат много хора (цели 5–7 милиона). Но най-общо:

      А) При 20 души на огън, при 5 млн. души, общо стават 250000 огъня, и при да речем 0.4 кубика дърва, това са 100000 кубика дърва на вечер за изсичане. Тук разбира се не се отчита материалът за амортизации, който трябва допълнително да се обработва.

      Б) Водата също е важна. Доста градове имат проблем със снабдяването, а да не говорим за армия с 5 млн. души и X на брой глави добитък! Да ги сметнем общо 6 млн. глави хора и добитък, средно минимум 2 л за хората и пет за животните. Т.е. 15000 кубика вода на ден — дебитът на доста поточета!!! Не се броят баните.

      В) Пълната тъпота на управляващите с изключение на двама-трима добри. Война не се започва само със гмеш от улицата. Нужен е мозък, който на практика липсва у лошите. Става дума за милиони подробности по логистиката, разпределението и командването, за които дори един пътешественик на сънищата не може да знае и контролира всеки момент. Става дума не само от кого колко да се вземе, но и на кого да се дане и как да премине и т.н….

      Ако пак взема да го прочета, мога да продължа още дълго в същия дух и то с много конкретни примери, но сега не ми се занимава. Не твърдя, че съм идеален, но да се каже, че Гудкайн е оригинален или пък прав в проповедите си си е чиста глупост по мое скромно мнение.

      • 10. Чефо (30 март 2009 в 18:37)

        +1

        Като цяло аз лично се настроих лесно, така че четенето да ми е приятно — не обръщам внимание на тези числа, по-скоро чета <голямо число n> армия (вместо 5–7 милиона). Книгата е по детски наивна, със дразнещо идеализиран герой, с успокояващата сигурност че доброто ще победи злото, като главните герои ще открият в себе си неподозирани сили/възможности (честно на моменти имах чувството, че дори на този търсач му е пределно ясно, че ще спечели накрая, и затова просто си прави каквото си иска). Та за да се наслади човек на книгата определено не бива да очаква особено много от нея и да не се дразни на милиордите обяснение на едно и също нещо.

        • 11. Коста (25 май 2009 в 20:11)

          Твърде меко казано. Не искам да обиждам феновете, но книжлето е написано безкрайно наивно и блудкаво. Диалогът и действието са чак смешни. Освен главоболие с нищо друго не ме обогати тази книга.

      • 29. megadrakan (23 април 2013 в 21:21)

        Ти си идиот! Не знам дали влизаш още в този сайт ,но май си забравил магьосниците на Джанганг. Той може да им заповяда да направят каквото си поиска. Включително да създадат ресурси.

  • 12. Валентин (23 юни 2009 в 00:39)

    Явно коментиралите тази книга не си падат много много по приказките. За мен книгата е невероятна, даже в момента я чета за 2ри път. Първия път беше когато бях в казармата и искам да попитам как една „тъпа книга“, може да накара още 5 човека след мен да я прочетат??? Че даже и накрая някои я открадна :) …

    • 13. нт (23 юни 2009 в 02:06), оценка: 2 от 6

      Човек в казарма е склонен да чете какво ли не. Пет читателя за една книга не са много. Открадването не е доказателство за каквото и да е, освен че извършилият го е склонен да краде.

      Според мен книгата е долнопробна.

    • 36. vens (9 ноември 2016 в 20:30), оценка: 6 от 6

      И аз там я четох, и на мен ми я задигнаха :). Извода е, че на това място има само айдуци, които нямат какво да правят с времето си.

  • 14. Андреа (19 октомври 2009 в 00:28)

    Аз пък смятам, че вие обръщате прекалено много внимание на подробностите, без да виждате основната идея зад книгата. Авторът сам казва, че пише за образи на които се възхищава, а не за битки. Но няма как да се съчетаят всички качества наведнъж, без да се идеализира малко или много героят. Според мен книгата е страхотна, за разлика от филма.

  • 15. ivmontan1970 (15 януари 2010 в 18:39), оценка: 6 от 6

    Ами това все пак е фентъзи , нали

  • 16. Logrus (8 март 2010 в 16:33)

    Здравейте, прочетох с интерес критиката, защото чак се изненадах, че има такава. Определено е заслужена, на места книгата е далеч от правдоподобност, но … сякаш Властелинът не е такъв. Или „Хрониките на Амбър“. За мен една книга не е необходимо да е правдоподобна или „истинска“ за да е добра. Гудкайнд има силен и увлекателен стил на писане, малко са авторите, които съм ги чел с такова удоволствие и до един са големи имена в литературата. Не знам дали той е признат от критиката, дали има награди за книгите си и тн, но знам че е описал едни прекрасен свят, пълен с герой и приключения :)

    Колкото до коментарите за „злодейте“ — Тъмният Рал нямаше грешка, Пътешественикът до някъде издиша, второстепенните — повечето дори не съм ги запомнил.

    Ничи беше много силен образ, харесах как я разви в книгите си. Уви, точно тези книги бяха и най-слабите според мен, а „Колоните“ чак с отвращение я четох, историята на „хората без магии“ ми дойде в повече.

    Финалът … добър, лош, благодаря само че го има, за останалото нали имаме „въображение“ — да си измислим, друг, ако искаме — може би по-добър ;), или не … няма чак такова значение.

  • 17. Катерина (19 юли 2010 в 13:49)

    Невероятна книга.Харесва ми стила на писане на Тери, дори не усетих как прочетох цялата поредица. Вярно, някои книги ми допаднаха повече от други, но като цяло поредицата е страхотна. Идеите и начина на действие на Императорския орден съмнително напомнят на комунизма :D

  • 18. Борислав (9 октомври 2010 в 21:37)

    Както казаха някои, страшно наивна книга, (стигнах май до втората книга и не издържах повече), не знам как изобщо някой може да говори за сравнения с Хрониките на Амбър или Властелина. Имам чувството, че „авторът“ е прочел „Колелото на времето“ на Робърт Джордан(която не че е някакъв шедьовър де, но в сравнение с детския стил на Гудкайнд изглежда направо гениална), и дотолкова му е харесало, че е седнал и е решил да напише фентъзи поредица като е преименувал някои събития и имена. (помня че открих съмнително много прилики между двете поредици, а не съм особен фен и на Джордан, така че нямам причина да си ги измислям)

    Накратко, личното ми мнение — ако ви се чете качествено фентъзи, прочетете още веднъж поредицата за Землемория на Ле Гуин, вместо да си губите времето с тоя. Ако сте на около 12–14 години може и да ви хареса де.

    • 30. megadrakan (23 април 2013 в 21:25)

      А обиди го още един път и ще те накарав да ми изпееш името и адреса си.

      • 31. gost (27 април 2013 в 23:16)

        Прочети си пак книжките и кажи в кои си кара магьосниците да си играят на WOW и в коя завладя една страна, защото е житницата на региона.

        ПП: Полека със заплахите — излагаш се.

  • 19. Веси (11 октомври 2010 в 14:03)

    Моето лично мнение се различава от последното написано.

    Не чета много фантастика от този тип и като за една от първите книги в жанра, която съм прочела, бях наистина впечатлена и хипнотизирана от историята. Прочетох я за отлицателно време, а напоследък рядко ми се случва да намеря хубаво и така поглъщащо четиво.

    Предполагам, че колкото повече книги в даден жанр се четат, толкова по-трудно е да се открие нещо ново в тях. Малко или много нещата се повтарят. Ето защо не съм прочела още всички 11 книги от поредицата.След всяка прочетена част, разнообразявам с някоя и друга книга от различен жанр. ;)

    Книгата е хубава, една от най-хубавите според мен. :)

  • 20. SeekeRa (8 януари 2011 в 02:50)

    Страшно много ми харесва поредицата , а пък сериала е просто Велик , Ако не беше филма надали щях да започна да чета :)

    Legend Of The Seeker 4EVER THE BEST

  • 21. АУУУУ (6 май 2011 в 20:28)

    Не знам за останалите потребители, но аз много харесвам поредицата и мисля, че това е най-интересната книга която съм чела досега!!!

  • 22. Ивето (13 юни 2011 в 16:23)

    Аз също съм силно впечатлена от поредицата! Чета я, защото въздейства на въображението ми по страхотен начин и изобщо нямам нужда да се замислям за теология и военно дело, а за много по-човешки неща…Това е приказка бе хора, за какво му е на някой да търси пробойни, защото нещо в описанието не му е логично….има толкова стилове, които не са фентъзи:))

    • 23. gost (13 юни 2011 в 21:46)

      Ами, просто е. :)

      Тези, които критикуваме поредицата, сме чели и други поредици, където тези неща, които ти пропускаш, въобщене са наблъскани и не пречат на читателя и повествуванието. Ако да би правил така и този автор, би спестил много време на много хора. Колко жалко обаче, че плащат на килограм. :(

  • 24. Вълчо (13 юни 2011 в 22:41)

    Прочетох коментарите на много от вас (предимно негативните ).

    Един съвет от мен ( не е задължително да ме послушате)книгите се четат за отмора. Това първо, второ замислете се че колкото и наивна и плоска да е книгата (според вас) тя възпитава цености в търсене на доброто. Моята племеница (която е на 10) харесва книгите (четем ги заедно) детето веднага осеща „простите“ податки на автора за добро и лошо . Та моето мнение е, че книгата е двупластова единия пласт е за големите, обичащи фентазито кото просто забавление, за отмора и бягство от действителния свят, другия като възпитателна мярка за младите подрастващи хора на които им трябват тонове идеализъм на фона на всичката помия която се излива около нас. Та не му мислете много за разните там логистики и други подобни. (Ако искате реална и брутална книга четете „Игра на тронове“ или Биографията на Марчинко)

    • 37. vens (9 ноември 2016 в 20:35), оценка: 6 от 6

      Вълчо, някои от тези книги не са за толкова малко дете. Как би й обяснил отношението на лошите към жените и желанието да ги тормозят сексуално? На едно място и на Калан се пробват…

  • 25. martin534 (11 декември 2011 в 11:48), оценка: 6 от 6

    Аз лично първо изгледах филма (двата сезона), а после започнах да чета и книгите. Последно прочетох „Колоните на сътворението“. Предпочитам докато чета книгите да си пускам някоя приятна песен, с не много бързо темпо, а от онези като „Завинаги“ на Б. Солтарийски, не че съм му фен просто исках да добиете представа за какви мелодии иде реч. При всяка книга различна песен. И така докато си чета песента се повтаря и се прехвърлям в света на произведението.По този начин всеки път щом чуя песента в главата ми се връщат картините от творбата.

    Не се залавям за малките подробности, а гледам по- мащабно на нещата. Все пак се предполага, че това е един различен свят от нашия и не се подчинява на нашите закони, логика и пр. Винаги съм бил на мнение, че фентъзи е създаден за бягство от този свят и ако наистина човек иска да избяга от него не трябва да се залавя за разликите между реалния и останалите, защото това е като да си на маратон по бягане и да се връщаш на стартовата линия всеки път, щом напреднеш. Тези произведения и специално тази поредица са ми любими.

  • 26. WarriorOfLight (22 декември 2011 в 21:23)

    Много добра поредица , както самия Тери казва , има много общо с реалността- идеи , мотиви. Описва забравените средновековно-архаични идеали за рицарство, чест, кураж, доблест, себеотрицание. Човек докато чете да се замисли за това каква е целта на живота му — да граби ,обижда и унижава или да помага и учи хората на доброта.

    Иначе, както каза колегата по-горе , книгите добре вървят с тиха музика за фон, аз лично препоръчвам саундтраците на Legend of the Seeker и Lord of the Rings. Просто като четеш фентъзи и атмосферата/фона да допринася. А накрая когато свърша да чета си пускам бърз фентъзи-пауър метъл — Rhapsody или Ancient Bards.

    Аз си признавам , едва от 2–3 години съм фентъзи фен и не съм чел особено много книги и нямам много време за това, но ако някой може да препоръча някоя хубава книга подобна на тази поредица ако може да ми пише на имейла [email protected]

    Поздрави на всички фенове.

  • 27. .... (10 март 2013 в 01:27)

    Абсолютно си права!

  • 28. Bbingo (3 април 2013 в 20:29)

    За този автор

    Тери Гудкайнд е съвременен американски писател и автор на най-продаваната епична фентъзи поредица, Мечът на истината , създател на телевизионното шоу The Legend на Seeker , и писател на самостоятелно публикувани епос, The First Изповедник: The Legend на Magda Searus (предистория и произход историята на първата Майка Изповедник). Той има над 20 милиона копия в печат и е преведен на повече от 20 различни езика,

    Цитат от Гудрийдс!

    Книгата е много добра!

  • 32. потапов (30 ноември 2014 в 20:04)

    Страхотна поредица, прочетох я цялата на компа и въпреки че омалявах на стола не ме пускаше. Наблягам на исторически книги но се навих да прочета и други подобни фентъзита.

  • 33. Десо (10 октомври 2015 в 20:08)

    Наистина, могат да се намерят доста кусури на поредицата — идеализираните положителни герои, тъпите лоши, разни нереалистични военни действия, като да речем Калан гола язди кон насред стотици врагове и трепе наред :):) Но въпреки това аз много харесвам книгите на автора, защото мисля, че между често фантастичните песонажи и действия има положени добри послания и едното от тях е да се опитваме да постъпваме правилно като хора към другите хора. А и когато писателя твори увлекателно, толкова по — добре. Не казвам, че Гудкайнд е най — добрия, всеки приличен творец в писането си има някакъв стил. Далеч съм и от мисълта да го сравнявам с Толкин или Урсула Ле Гуин, не виждам смисъл, но определено когато чета книгите му се вълнувам приятно, което за този жанр ми е достатъчно.

  • 34. Dea7hRow (13 октомври 2015 в 11:55)

    Аз също не съм чел много фентъзита и от скоро съм фен на фентъзи книгите, но мога да кажа със сигурност, че поредицата ме завладя тотално!!! Чел съм няколко книги на Толкин и със сигурност не можа да ме грабне така както ме грабна Гуудкайнд. Особенно с „Първото правило на магьосника“, но и другите книги също много ми харесаха. Сега съм стигнал до „Колоните на сътворението“ и до сега няма книга която да ме е разочаровала. Дадох книгата на жена ми, която по принцип пък изобщо не беше чела фентазита до сега, но след като я прочете за 3–4 дни ми каза, че не може да каже със сигурност дали това е най-добрата книга, която е чела до сега, но със сигурност е най-завладяващата. Аз лично също съм на мнение че Гуудкайнд има уникален стил на писане, който те вкарва на дълбоко в този негов свят и не можеш да спреш да четеш, което за мен е достатъчно. Страхотна поредица!!!

  • 35. gooshte_ra (23 октомври 2015 в 19:50)

    Мисля, че проблемът с продоволствията е най-малкия проблем на тази книга. Плитка.

  • 38. Продан (12 януари 2018 в 21:33)

    Изключително добра книга и поредица може би една от най-добрите в този жанр

  • 39. Михаил (29 януари 2018 в 01:46)

    За всички фенове, на Тери Гудкайнд, и „Мечът на Истината“, които очакват последните две книги, след „Третото кралство“, издателство Прозорец няма да ги издаде на Български.Слаби продажби, и висока цена за правата са ги отказали.Аз като голям почитател на поредицата обаче съм се хванал да превеждам „Откъснати души“ и „Войнско сърце“ на Български.Страницата ми в Фейсбук е: „Мечът на Истината на Български“.Колкото повече хора се събереме, толкова повече смисъл добива работата ми.Не го правя с цел реклама, а за да мога да събера повече от почитателите, и да получат завършека на тази страхотна поредица.Надявам се да не съм нарушил някакви правила на сайта, ако има нещо нередно трийте коментара.

  • 40. Камен Петров (31 януари 2018 в 03:59)

    Моят проблем се корени ето тук:

    „— Но ти каза истината! Каза ми, че думите са верни!

    Ричард кимна.

    — Да, така е. Просто не ви ги казах всичките. Пропуснах по-голямата част от последния параграф.“

    Спестяването на част от истината лъжа ли е? Ако да, то тогава книгата загубва всякакъв смисъл.

    Ако ще се учим на половинчати истини и изкривен морал — става…

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.