Чета, и както се казва, не вярвам на ушите си! Вярно е, че всеки има право на мнение. Това право беше отнето на хората от убийците на Г.М. Днес те и техните физически и духовни наследници продължават задкулисно да ръководят държавата и всичките и дейности (политика, икономика, култура, религия и т.н.), и да промиват и „пречистват“ мисленето на българина с помощта на уж независимите медии (това ясно личи от някои мнения). И го правят не защото много милеят за сигурноста на държавата, а защото така по-лесно си осигуряват безконтролния грабеж. Срещу това се бореше Г.М. Затова и го убиха. Защото истината плашеше неговите убийци повече от всичко. Днес тя продължава да ги плаши и стряска, и затова те продължават да го убиват като го неглижират всячески. Включително и чрез масовото съзнание. И винаги съм се чудел какво толкова ги плашеше Г.М. Днес когато уж има свобода на словото и много неща се казват и виждат бял свят, какво се промени? Нищо, точно така, абсолютно нищо. Козметичните промени само засилват това чувство.
Моите уважения към госпожа Цвета Трифонова! Много точни анализи. Съжалявам, че нямам тази дарба.
Г.М. прави много точен, задълбочен и проникновен разрез на българското общество от времето на т.н. развит социализъм. Той не можа да живее „дълбоко във времето на развития социализъм“, нито смяната на политическата власт с икономическа от неговите убийци. Но мисля, че в своите задочни репортажи Г.М. прозираше в бъдещето и виждаше интуитивно това, което ще последва.
Само, че неговата дълбока любов към българския народ не му позволи да види калпавостта на този народ. Защото когато от 7–8 млн. човека (заедно с бебетата и децата) няколкостотин хиляди са агенти и доносници на ДС, а останалите не са, просто защото от службите не са ги потърсили, никакава друга квалификация не е подходяща. А сега същите тези хора, за които той даде живота си го хулят, плюят и отричат. Нормално за калпавия българин. Иначе патриоти с лопата да ги ринеш. Но като видиш състоянието на държавата, липсата на всякакъв морал и духовни ценности, и разпада на обществото, няма защо да се чудиш и да търсиш причините в „международното положение“.
Срещу това се бореше Г.М. и това го погуби. На тоя народ георгимарковци не му трябват. Само чалга, бира, кебапчета и кючеци. Малкото изключения просто се губят сред останалата маса.
В този смисъл всички сме убийци на писателя. Такъв народ заслужава съдбата си, той просто няма бъдеще!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.