Читателски коментари

Изключителен роман. Невероятно интересна книга, написана по стил Дийвър. В края всичко се преобръща с главата надолу. Непременно трябва да я прочетете! Горещо ви я препоръчвам!

Прочела съм тази книга и мисля, че тя е истински шедьовър!

Дълго след като бях прочела книгата, не можех да чета нищо друго. Бях разтърсена не само от сюжета (и завършека й), но и от стила на автора, от начина, по който изгражда характерите, от изразните средства и ураганната сила на неговите внушения.

Искрени благодарности на човека, качил книгата!

Много оригинално измислено,препоръвам да се прочете .

Поредицата е интересна и четивна. Последната книга, обаче, е преведена от друг преводач и според моето мнение преводът е под всякаква критика. Не се връзва с останалите книги от поредицата и няма тяхното качество и лекота на израза. Още повече, че за едни и същи понятия или състояние са използвани различни думи — последният том в сравнение с предишните. Последната книга не е толкова интересна и четивна защото преводът е отвратителен, бавен и трудно се чете книгата заради него. Ако има още книги от поредицата бих си ги купила. В последната книга действието тече мудно. Преводачът не се е справил със задачата си!

Книгата е невероятна,всички други думи са излишни.

Дори леко се притеснявам за психическото състояние на автора. Напълно съм съгласна с горното мнение, както и с останалите, между впрочем.

Чела съм всичките книги на Хари Потър и поредицата е страхотна! Това са любимите ми книги, дори сега ги препрочитам!

То и Дългата разходка са ми любимите на Стивън Кинг

е това си е 3 част на Хроники на драконовото копие

Отличен роман! Нищо случайно или самоцелно няма вътре. Цели глави са дадени дословно според старинни източници. Например битката при Молдън в Англия е изложена според „The Battle at Maldon“, староанглийска поема от края на десети век, а историята с косите на младежа, пленен от ярл Хаакон е от „Земния кръг“ на Снори Стурлусон. Почти енциклопедия, а все пак добър роман — такава книга се намира рядко. Щастие е, че я има на български.

Ако сте чели „Мостът на птиците“ и прочетеното ви е харесало, тогава не пропускайте и „Легенда за камъка“. Нещата, казани за първата книга — ерудицията на автора, заиграването с древната китайска литература, ловкостта при влизането и излизането от все по-абсурдни и смайващи ситуации, разрешими само чрез парадоксално мислене в ключа на класическите книги — важат и тук. Най-забавното е, че княз Лю Шен и съпругата му Ту Ван са герои от китайската народна митология, както с изненада научи авторът на тези редове. При това го научи години след като се привърза към измислиците на Бари Хюгарт.

Като цяло това е доста интересна поредица, но има някои дразнещи неща:

1. Няма никакъв начин да се изхранва армия от милиони с такова ниво на земеделие (абсолютно изключено!!!)

2. Много досадно е във всяка книга да се описват едни и същи неща(и без това нищо няма да се разбере, ако не си чел предходните книги, а така е много изнервящо за тия дето са ги чели).

3. Много смешно описание на „врага“ от Студената война/Джаганг и сие(или е прекалил с пародията, или изобщо нищо не знае. Да беше се поинтересувал преди да пише откровени глупости).

4. Напълно излишни две книги. Вероятно писани само за пари.

5. Поредния хепи енд. Можеше да има някакъв по-интересен край(не е задължително да е лош, за да е интересен).

6. Главния герой е идеален, без никакви отицателни качества.

7. Лошите са само лоши, без дори едно положително качество!

Най-хубавото нещо е, че за разлика от приказките за малки деца е направил опит да опише гадостите на войната, а не глупавите романтични представи като в повечето фентъзита.

Като цяло бих му дал оценка 4–5.

И поне е успял да я завърши тая поредица, че както ги правят все по-дълги от алчност и има риск автора да умре и да остави читателите с пръст в уста :)))

Романът е изключително интересен и увлекателен!Бих казала, че „леко“ се пристрастих към поредицата! Благодарна съм изключително на Моника за положените усилия, а малките грешчици на места са простими! Радвам се,че открих този сайт!!!

Стихотворението е много силно както по идеен заряд, така и по художествено майсторство. Авторката въобще твърде рано достига своя изявен стил в поезията, като в същото време поезията й е наситена с екзистенциални истини, преоткрити за новото поколение българи, а и за всички съвременници по света! Посланието, което носи в себе си текста, не бива да се разбира само в светлината на ярката авторова личност. Въпреки че аз-формата на изказ е обикната и много често използвана от младата поетеса, тя не затваря смисъла на произведението само в контекста на личното преживяване. Петя пише, споделя, предупреждава, крещи, ако това е необходимо на моменти, чрез себе си за читателите, които обича толкова, че ги допуска до най-съкровените си изповеди — дори тези, които признават вина! Дубарова буквално живее своя живот, споделен с читателя! Той — Негово Величество ЧИТАТЕЛЯТ, е най-добрия другар, най-ценния човек, най-скъпия любим, най-страшния съдник на младата поетеса! С Него тя споделя всичко, превръщайки се в отворена книга, в божествено откровение за мечтите, надеждите, желанията, грешките, заблудите, болезнените търсения на младия човек!!!

С дълбок поклон пред светлата й поетична памет, препоръчвам на всеки — разлистете Петя, когато търсите трудни отговори на всевъзможни въпроси! Попитайте Петя, когато сте наранени и не знаете как да се справите с болката! Докоснете се до Петя, когато сте до болка влюбени в другия до вас и в света около вас! Тази бургаска и българска магьосница извърши чудото на своето поетическо свещенодействие с детската простота на родения гений, за да спаси човечеството отново!!!

В последното изречение /по памет/ : „…това, което е забранено за самодивите, е разрешено за лястовиците“- намирам и нещо недоизказано : като лястовиците Терапион може да се грижи за тях и да им се любува . Людете от неговата църква — също.

Хубав разказ !

Проявих небходимото търпение и прочетох трилогията.

Хареса ми идеята на земята да има и други разумни същества на нашето ниво, освен хората.

А ако някой ном чете това /знам ли …/ — извинявайте, ако ние ви създаваме проблеми от време навреме — я с някоя отворена кариера, я с някой закрит магазин !

Здравейте! Чела съм всички книги на Пол Дохърти от поредицата му „Кентърбърийски загадки“ и ги препоръчвам на всеки, който иска да отдели време за едни увлекателни и вълнуващи истории. За мен той е един изключителен писател.

Доста добра книга, написана увлекателно и достъпно, даваща необходимата информация сбито и ясно. Полезно четиво, като се изключат обаче някои големи неточности, граничещи с фантазията като например „За първите 7 месеца на войната германците пленяват 4 500 000 червеноармейци“. Никъде в западната литература няма подобно нещо, а и от гледна точка на човешките ресурси и на двете армии то е просто невъзможно.

Страхотен роман.