Читателски коментари

То и Дългата разходка са ми любимите на Стивън Кинг

е това си е 3 част на Хроники на драконовото копие

Отличен роман! Нищо случайно или самоцелно няма вътре. Цели глави са дадени дословно според старинни източници. Например битката при Молдън в Англия е изложена според „The Battle at Maldon“, староанглийска поема от края на десети век, а историята с косите на младежа, пленен от ярл Хаакон е от „Земния кръг“ на Снори Стурлусон. Почти енциклопедия, а все пак добър роман — такава книга се намира рядко. Щастие е, че я има на български.

Ако сте чели „Мостът на птиците“ и прочетеното ви е харесало, тогава не пропускайте и „Легенда за камъка“. Нещата, казани за първата книга — ерудицията на автора, заиграването с древната китайска литература, ловкостта при влизането и излизането от все по-абсурдни и смайващи ситуации, разрешими само чрез парадоксално мислене в ключа на класическите книги — важат и тук. Най-забавното е, че княз Лю Шен и съпругата му Ту Ван са герои от китайската народна митология, както с изненада научи авторът на тези редове. При това го научи години след като се привърза към измислиците на Бари Хюгарт.

Като цяло това е доста интересна поредица, но има някои дразнещи неща:

1. Няма никакъв начин да се изхранва армия от милиони с такова ниво на земеделие (абсолютно изключено!!!)

2. Много досадно е във всяка книга да се описват едни и същи неща(и без това нищо няма да се разбере, ако не си чел предходните книги, а така е много изнервящо за тия дето са ги чели).

3. Много смешно описание на „врага“ от Студената война/Джаганг и сие(или е прекалил с пародията, или изобщо нищо не знае. Да беше се поинтересувал преди да пише откровени глупости).

4. Напълно излишни две книги. Вероятно писани само за пари.

5. Поредния хепи енд. Можеше да има някакъв по-интересен край(не е задължително да е лош, за да е интересен).

6. Главния герой е идеален, без никакви отицателни качества.

7. Лошите са само лоши, без дори едно положително качество!

Най-хубавото нещо е, че за разлика от приказките за малки деца е направил опит да опише гадостите на войната, а не глупавите романтични представи като в повечето фентъзита.

Като цяло бих му дал оценка 4–5.

И поне е успял да я завърши тая поредица, че както ги правят все по-дълги от алчност и има риск автора да умре и да остави читателите с пръст в уста :)))

Романът е изключително интересен и увлекателен!Бих казала, че „леко“ се пристрастих към поредицата! Благодарна съм изключително на Моника за положените усилия, а малките грешчици на места са простими! Радвам се,че открих този сайт!!!

Стихотворението е много силно както по идеен заряд, така и по художествено майсторство. Авторката въобще твърде рано достига своя изявен стил в поезията, като в същото време поезията й е наситена с екзистенциални истини, преоткрити за новото поколение българи, а и за всички съвременници по света! Посланието, което носи в себе си текста, не бива да се разбира само в светлината на ярката авторова личност. Въпреки че аз-формата на изказ е обикната и много често използвана от младата поетеса, тя не затваря смисъла на произведението само в контекста на личното преживяване. Петя пише, споделя, предупреждава, крещи, ако това е необходимо на моменти, чрез себе си за читателите, които обича толкова, че ги допуска до най-съкровените си изповеди — дори тези, които признават вина! Дубарова буквално живее своя живот, споделен с читателя! Той — Негово Величество ЧИТАТЕЛЯТ, е най-добрия другар, най-ценния човек, най-скъпия любим, най-страшния съдник на младата поетеса! С Него тя споделя всичко, превръщайки се в отворена книга, в божествено откровение за мечтите, надеждите, желанията, грешките, заблудите, болезнените търсения на младия човек!!!

С дълбок поклон пред светлата й поетична памет, препоръчвам на всеки — разлистете Петя, когато търсите трудни отговори на всевъзможни въпроси! Попитайте Петя, когато сте наранени и не знаете как да се справите с болката! Докоснете се до Петя, когато сте до болка влюбени в другия до вас и в света около вас! Тази бургаска и българска магьосница извърши чудото на своето поетическо свещенодействие с детската простота на родения гений, за да спаси човечеството отново!!!

В последното изречение /по памет/ : „…това, което е забранено за самодивите, е разрешено за лястовиците“- намирам и нещо недоизказано : като лястовиците Терапион може да се грижи за тях и да им се любува . Людете от неговата църква — също.

Хубав разказ !

Проявих небходимото търпение и прочетох трилогията.

Хареса ми идеята на земята да има и други разумни същества на нашето ниво, освен хората.

А ако някой ном чете това /знам ли …/ — извинявайте, ако ние ви създаваме проблеми от време навреме — я с някоя отворена кариера, я с някой закрит магазин !

Здравейте! Чела съм всички книги на Пол Дохърти от поредицата му „Кентърбърийски загадки“ и ги препоръчвам на всеки, който иска да отдели време за едни увлекателни и вълнуващи истории. За мен той е един изключителен писател.

Доста добра книга, написана увлекателно и достъпно, даваща необходимата информация сбито и ясно. Полезно четиво, като се изключат обаче някои големи неточности, граничещи с фантазията като например „За първите 7 месеца на войната германците пленяват 4 500 000 червеноармейци“. Никъде в западната литература няма подобно нещо, а и от гледна точка на човешките ресурси и на двете армии то е просто невъзможно.

Страхотен роман.

винаги съм обичала и колекционирала приказки защото за мен те са като закодирани послания.като бях малка намерих томчетата-славянски приказки преразказани от А.Каралийчев и Николай Тодоров от1967г.сега ги препрочитам за да ги разказвам на внучето си но в мен беше останал копнежа да науча края на любимата си приказка от том2 за малката самодива-страницата беше откъсната и не можех да си я продължа дори с моето въобръжение.за мен тази приказка е много много по-различна от всички други.винаги съм мислела че нейн автор би могъл да е николай райнов а не каралийчев и сега неочаквано я открих тук при вас!възхитена съм!никога не съм се надявала че мога да я намеря

Романът е много хубав!Нора Робъртс прекрасно успява да съчетае едно семейство в няколко романа.Това е интересно-във всеки следващ роман да срещаш и героите на предишния.

Тези книги може да са доста забавни за онези в ранна тийнейджърска възраст, но едва ли наивитетът в тях ще допадне на по-възрастните четящи хора — особено на любителите на наистина качествените криминални произведения.

Отделните истории следват почти същата схема — фабула, последвана от разкриване на загадката, обикновено от самия Люпен. В което разкриване обаче пред читателя се излагат нови следи, които някои е пропуснал да види, когато е разследвал (и съответно не са били предоставени и на вниманието на четящия).

(НЕ ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ, АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. СПОМЕНАВАТ СЕ ФАКТИ, РАЗКРИВАЩИ И БЕЗ ТОВА ДОСТАТЪЧНО ПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАГАДКИ)

Например пропуска да се забележи разреза на прозореца при кражбата на „колието на кралицата“.

Истинското майсторство в този жанр е да се дадат на читателя всички следи, необходими за разкриването на тайната, но така, че да не се досети, въпреки че вече ги има. Тук не е така. Тук следите се спускат впоследствие от неизбежния „обясняващ“ престъплението в края. „Магическо“ разкриване. Ако не сте разбрали за какво говоря, погледнете какво означава терминът „deus ex machina“ в Google, в случай че не не ви е известен вече, и ще разберете какво имам предвид.

За мен това са посредствени произведения. Струва си да се прочетат само в по-млада възраст и за запознаване с един популярен литературен герой.

Бих казала, че разказът е пълен със съвсем стандартно мъжко символно съдържание, подходящо за психоаналитичен анализ. Това Алек Попов трябва да сподели с терапевта си, а не с читателите :)

Хубава книга, но наистина ми се иска още нещо в анотацията…

„Знаете ли, яе Рим го има! Да наистина го има! Наред Италия е. Ватикана също го има. Намира се насред Рим. Истинаааа е! Всичко това е истина!“

И като оставим настрана просташките заяждания, искам да кажа, това, че и въпреки че голяма част от почти всички романи се базират на действителни факти, не абсолютно всичко в тях следва да се смята за истина. Щото пък папата в романа, ако се не лъжа въобще не е съществувал, както и доста други факти и личности.

Колкто до това, има ли или няма илюминати, ще кажа, че в нашите институции, банки и училища е пълно с евреи, католици, православни, атеисти, мюсулмани и всякакъв друговерующ народец, ама никоъ не е припищял от това. Коъто и да е, какъвто и да е, където и да работи, не е длъжен да парадира с принадлежността си към какъвто и да е било род други групи, стига да не нарушава законодателството на страната или правилата на работодателя си. Не съм чул орденът на илюминатите да бъде обявен извън закона, обвинен в нещо противозаконно или дори необичайно. А ако в някоя институция има илюминати, това не значи, че илюминатът е виновен в нещо, до доказване на противното. На тои начин на живот му се вика „свобода на личността“. Изказвания като горното би следвало да доказва, че „демокрация“ != „свобода на личността“.

Радвам се, че хубавата книга е оценена!

— Преводачката :)

И според мен книгата е много стойностна и както повечето книги на Коелю те кара да се замислиш над доста неща.

Относно мнението на Анонимко.Май не е вникнал особено в смисъла на нещата и изобщо не е разбрал посланието.

Латиноамерикански сериал? хД То бива критика,но това е прекалено.Първо-много по-разкрепостено е от латиноамерикански сериал и липсва рода,който е против любовта на двойката.Далеч е от латиноамерикански сериал.

И как точно решавате,че автора е чел старогръцката митология оттук оттам?Ами да,не описва подробно историята на Одисей.И по-добре,че тогава щяхте да кажете-Ама той за едно говори пък къде отива?

И,искам да попитам кого копира.От чисто любопитство.НЕ споря по този въпрос,просто ми е любопитно.Кастанеда ли?

И аз препоръчвам тази книга.Смятам,че е една от най-хубавите на Коелю-поне от тези,които съм чела.:)