Читателски коментари

винаги съм обичала и колекционирала приказки защото за мен те са като закодирани послания.като бях малка намерих томчетата-славянски приказки преразказани от А.Каралийчев и Николай Тодоров от1967г.сега ги препрочитам за да ги разказвам на внучето си но в мен беше останал копнежа да науча края на любимата си приказка от том2 за малката самодива-страницата беше откъсната и не можех да си я продължа дори с моето въобръжение.за мен тази приказка е много много по-различна от всички други.винаги съм мислела че нейн автор би могъл да е николай райнов а не каралийчев и сега неочаквано я открих тук при вас!възхитена съм!никога не съм се надявала че мога да я намеря

Романът е много хубав!Нора Робъртс прекрасно успява да съчетае едно семейство в няколко романа.Това е интересно-във всеки следващ роман да срещаш и героите на предишния.

Тези книги може да са доста забавни за онези в ранна тийнейджърска възраст, но едва ли наивитетът в тях ще допадне на по-възрастните четящи хора — особено на любителите на наистина качествените криминални произведения.

Отделните истории следват почти същата схема — фабула, последвана от разкриване на загадката, обикновено от самия Люпен. В което разкриване обаче пред читателя се излагат нови следи, които някои е пропуснал да види, когато е разследвал (и съответно не са били предоставени и на вниманието на четящия).

(НЕ ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ, АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. СПОМЕНАВАТ СЕ ФАКТИ, РАЗКРИВАЩИ И БЕЗ ТОВА ДОСТАТЪЧНО ПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАГАДКИ)

Например пропуска да се забележи разреза на прозореца при кражбата на „колието на кралицата“.

Истинското майсторство в този жанр е да се дадат на читателя всички следи, необходими за разкриването на тайната, но така, че да не се досети, въпреки че вече ги има. Тук не е така. Тук следите се спускат впоследствие от неизбежния „обясняващ“ престъплението в края. „Магическо“ разкриване. Ако не сте разбрали за какво говоря, погледнете какво означава терминът „deus ex machina“ в Google, в случай че не не ви е известен вече, и ще разберете какво имам предвид.

За мен това са посредствени произведения. Струва си да се прочетат само в по-млада възраст и за запознаване с един популярен литературен герой.

Бих казала, че разказът е пълен със съвсем стандартно мъжко символно съдържание, подходящо за психоаналитичен анализ. Това Алек Попов трябва да сподели с терапевта си, а не с читателите :)

Хубава книга, но наистина ми се иска още нещо в анотацията…

„Знаете ли, яе Рим го има! Да наистина го има! Наред Италия е. Ватикана също го има. Намира се насред Рим. Истинаааа е! Всичко това е истина!“

И като оставим настрана просташките заяждания, искам да кажа, това, че и въпреки че голяма част от почти всички романи се базират на действителни факти, не абсолютно всичко в тях следва да се смята за истина. Щото пък папата в романа, ако се не лъжа въобще не е съществувал, както и доста други факти и личности.

Колкто до това, има ли или няма илюминати, ще кажа, че в нашите институции, банки и училища е пълно с евреи, католици, православни, атеисти, мюсулмани и всякакъв друговерующ народец, ама никоъ не е припищял от това. Коъто и да е, какъвто и да е, където и да работи, не е длъжен да парадира с принадлежността си към какъвто и да е било род други групи, стига да не нарушава законодателството на страната или правилата на работодателя си. Не съм чул орденът на илюминатите да бъде обявен извън закона, обвинен в нещо противозаконно или дори необичайно. А ако в някоя институция има илюминати, това не значи, че илюминатът е виновен в нещо, до доказване на противното. На тои начин на живот му се вика „свобода на личността“. Изказвания като горното би следвало да доказва, че „демокрация“ != „свобода на личността“.

Радвам се, че хубавата книга е оценена!

— Преводачката :)

И според мен книгата е много стойностна и както повечето книги на Коелю те кара да се замислиш над доста неща.

Относно мнението на Анонимко.Май не е вникнал особено в смисъла на нещата и изобщо не е разбрал посланието.

Латиноамерикански сериал? хД То бива критика,но това е прекалено.Първо-много по-разкрепостено е от латиноамерикански сериал и липсва рода,който е против любовта на двойката.Далеч е от латиноамерикански сериал.

И как точно решавате,че автора е чел старогръцката митология оттук оттам?Ами да,не описва подробно историята на Одисей.И по-добре,че тогава щяхте да кажете-Ама той за едно говори пък къде отива?

И,искам да попитам кого копира.От чисто любопитство.НЕ споря по този въпрос,просто ми е любопитно.Кастанеда ли?

И аз препоръчвам тази книга.Смятам,че е една от най-хубавите на Коелю-поне от тези,които съм чела.:)

„Щестото клеймо“ доста добра книга!А знаете ли че Всичко в книгата на Дан Браун е истинааааа!!!Даваха репортаж за ЦЕРН (изледователски комплекс в Швеицария) и Андронния Коллаидер и той съществува,точно там под ЦЕРН и е дълъг точно 27 км както в книгата!

Всичко е истинааа!

Ето сега разбрах защо

казват "проклятието на Дан Браун!

защото казва истината казва че илюминатите

съществуват в нашите институтуций,банки и училища и други!ВЯРНО Е!

Книгата не е редактирана както трябва. На доста места има липсващи пасажи, които водят до объркване. Ако се абстрахираме от това, романа е чудесен.

Неповторим, истински, непреходен-такъв си остава Йордан Радичков!

Наистина е интересна и забавна! Прочетете я!

Това ми е най-любимото стихотворение на Дебелянов. Той е невероятен поет, но тук специално са пропити едни прекрасни оптимистични чувства и това отличава „Устрем“ от другите му творби. Това произведение сякаш описва осъществения идеал, сбъднатата мечта! :)

Тази книга не мога да я анализирам. Не мога да анализирам вихър — на това я оприличавам. Най-добрата!

За мен Лизи е една много дълбока книга, пътешествие в психиката. Определено ми хареса!

Така не съм се смяла отдавна, със сълзи! Страхотно четиво, приятно, леко, и не по-малко интересно!

Невероятна книга! Истиско удоволствие!

Много силен разказ за човещината,смазана от егото на властта.

Действително мога да се съглася, че на някои места има колокиални изрази, които определено не са там, където принадлежат по предназначение. Чел съм произведението още като беше прясно, през отдавна изминалото време, когато текушата ми резиденция все още се намираше във Великобритания. Мога единствено да кажа, че да четеш литературата в оригинал е най-добре, особено съчетано със неповторимата идилия на чаша уиски и силен шотландски тютюн в добрата стара лула пред камината. В днешно време, ние потребителите сме разглезени при масовите възможности за всичко. Тъй че изразявам благодарности и за този превод, въпреки неточностите му, защото е по-добре от нищо. Моите набори сигурно си спомнят как по времето на желязната завеса модерната литература беше силно ограничена. Но аз силно се отклоних, нека приключа дотук.

Поздрав.

Наистина ли това е превод на Мая Десева? Имам сборното издание с петте романа и в него преводът на 3-та част е съвсем различен, а преводач отново е М. Десева? От изключителна важност е за мен да знам дали и двата превода са на тази жена! Ако някой може да потвърди тази информация, ще му бъда безкрайно благодарна!