Читателски коментари

„Щестото клеймо“ доста добра книга!А знаете ли че Всичко в книгата на Дан Браун е истинааааа!!!Даваха репортаж за ЦЕРН (изледователски комплекс в Швеицария) и Андронния Коллаидер и той съществува,точно там под ЦЕРН и е дълъг точно 27 км както в книгата!

Всичко е истинааа!

Ето сега разбрах защо

казват "проклятието на Дан Браун!

защото казва истината казва че илюминатите

съществуват в нашите институтуций,банки и училища и други!ВЯРНО Е!

Книгата не е редактирана както трябва. На доста места има липсващи пасажи, които водят до объркване. Ако се абстрахираме от това, романа е чудесен.

Неповторим, истински, непреходен-такъв си остава Йордан Радичков!

Наистина е интересна и забавна! Прочетете я!

Това ми е най-любимото стихотворение на Дебелянов. Той е невероятен поет, но тук специално са пропити едни прекрасни оптимистични чувства и това отличава „Устрем“ от другите му творби. Това произведение сякаш описва осъществения идеал, сбъднатата мечта! :)

Тази книга не мога да я анализирам. Не мога да анализирам вихър — на това я оприличавам. Най-добрата!

За мен Лизи е една много дълбока книга, пътешествие в психиката. Определено ми хареса!

Така не съм се смяла отдавна, със сълзи! Страхотно четиво, приятно, леко, и не по-малко интересно!

Невероятна книга! Истиско удоволствие!

Много силен разказ за човещината,смазана от егото на властта.

Действително мога да се съглася, че на някои места има колокиални изрази, които определено не са там, където принадлежат по предназначение. Чел съм произведението още като беше прясно, през отдавна изминалото време, когато текушата ми резиденция все още се намираше във Великобритания. Мога единствено да кажа, че да четеш литературата в оригинал е най-добре, особено съчетано със неповторимата идилия на чаша уиски и силен шотландски тютюн в добрата стара лула пред камината. В днешно време, ние потребителите сме разглезени при масовите възможности за всичко. Тъй че изразявам благодарности и за този превод, въпреки неточностите му, защото е по-добре от нищо. Моите набори сигурно си спомнят как по времето на желязната завеса модерната литература беше силно ограничена. Но аз силно се отклоних, нека приключа дотук.

Поздрав.

Наистина ли това е превод на Мая Десева? Имам сборното издание с петте романа и в него преводът на 3-та част е съвсем различен, а преводач отново е М. Десева? От изключителна важност е за мен да знам дали и двата превода са на тази жена! Ако някой може да потвърди тази информация, ще му бъда безкрайно благодарна!

Средна оценка, една от малкото му посредствени книги.

Ако има редица със символите на българския патриотизъм, Вазов би заел безспорно лидерското място. Не искам да пиша хвалебствени слова за Вазов.

Разказът „Дядо Йоцо гледа“ е едно от безчетните безсмъртни Вазови произведения, завладяващо с простота, наивност и затрогваща човечност. Слепият старец — Дядо Йоцо преоткрива радостта в живота си „виждайки“ чудесата, които се случват с нова свободна България.

Винаги може да се открие философският актуален подтекст в едно класическо произведение. И тук е така. „Ще рече човек, че те са слепци, а аз гледам“ — мислеше си той. Виждаме ли добре, и ако да — какво?

Прекрасна книга.

Прекланям се пред Валери Петров, но сонетите на Шекспир са по-красиви в превода на Свинтила.

Като го е избило на цитати, много хора са казали приблизително следното:

„По делата им ще ги познаете, а не по думите.“

В този контекст мисля, че Хитлер не може да претендира за кой знае какво уважение, след като е ликвидирал по прияк и не пряк начин една не малка част от населението на собствената си страна и от населението на бъдещ Израел. В това число не смятаме страничните участници, защото те са се включили по свое желание, а и са допринесли не алко за настъпилото неприятно положение.

Колкото до симпатиите на българския народ към идеите на нацизма, повече от 95% от българите не са знаели немски и онова, което са знаели за Хитлер им е било казвано от останалите по-малко от 5%. По някаква случайносто тези 5% били точно управляващата част от нашето общество. Ерго, можем да кажем, че роднински, политически и икономически връзки са свързвали България и Германия, а не някаква всенародна обич към другаря Хитлер.

Изхождайки от постулата, че историята се пише от победителите, съвсем логичен е негативния, дори дяволски образ, с който е известен Хитлер. Стайнбек в „Благодатния четвъртък“, чрез един от своите герои казва следното:

„Не ми обяснявай кой какъв ечовекът, а ми предай неговите думи. Аз сам ще си съставя мнение за него.“ Точно това постигаме, когато четем „Моята борба“.

И ако успеем да погледнем безпристрастно, все едно сме същества от друга планета, не може да не изпитаме уважение и респект към този човек. А и душевната нагласа на българина, предвид стеклите се обстоятелства през войните, а именно без да изгубиш битка, губиш войната, е идентична с тази на германския народ след първата война. Точно това определя положителното отношение на българите към Германия, респективно към нейната политика. Което обяснява и съвсем логичната външнополитическа ориентация на страната ни.

От тази книга, най-много ми харесват: Черния Том, Леля Дрол и Корнъл Бринкли- предводителя на трамповете! А от други негови произведения: Олд Шетърхенд, Олд Файерхенд, Олд Дет, Олд Уобъл, Олд Кун, Олд Шуърхенд, Безухия, Зоркото око, Винету, Колма Пуши (черното око), Мато Шако (седемте мечки), Апаначка, Обърнатия сандвич (Дик Хамърдъл и Пит Холбърс), Тресков, Нале Масиув (четирите пръста), Вупа Умуги (големият гръм), Метан Аква (бързия нож), То-кай-хун, Тибо така, Тибо-Вете-Елен и много други вождове на апачите, команчите, осагите, шайените, нихорасите, навахите, моките, дакотите, зуните, гепидите и др.

Точно така! И на мен ми харесва! Има и герои които ми харесват.