Малко завиждам на тези, които все още не са чели книгата, а и цялата поредица — защото тепърва им предстои да се впуснат в това удивително приключение. И се радвам за тези, които вече са опитали невероятното усещане да преживеят този вълнуващ свят от красота и човечност.
Думите малко не ми достигат…
На добър път…
първите книги бяха много добри но после май започна да се чуди какво да измисли вече,според мен трябва да започне да пише нова поредица а тази да я приключва няма смисъл да я разтяга повече,
Ами, ако разгледаш внимателно края на тази книга, ще забележиш, че тя ознаменува края на поредицата.
Ако не сте забелязяли, книгата е с отворен край и може да бъде продължена.
И аз съм на това мнение,но ми се ще да вярвам,че ако има продължение да е направено както трябва.А не както често се получава……..комерсиализацията да наделее.
Ако не сте чели книгата, моля пропуснете коментара, защото може да ви развали удоволствието от четенето издавайки части от съдържанието й.
------------------------------------------------------------------------
не, не, не… защо?
Всичко беше толкова интересно и объркано до края на предната книга. Интригата се беше завързала и най накрая се радвах, че авторът е решил да остави настрана ненужните отклонения от сюжета (визирам Колоните на сътворението и Уязвимата империя). Беше успял толкова умело да ме оплете с писането си, след като почти стигнах до ръба на отчаянието след няколкото предни книги. И сега предложи за финал на поредицата това?
Останах искрено разочарован. Може би не съм от романтиците, към които явно авторът спада. Някак си исках толкова много нещата за Ничи да се развият по друг начин. Тази изпълнена със сила и характер героиня да приключи участието си по този „никакъв“ начин, не беше просто честно. Поне да беше жертвала живота си за някого или за нещо. Накрая разбира се отново възвишените идеали и любов и състрадание трябваше да са победители.
Тайничко все се надявах лавинният огън да остави Калан без памет за миналото а Ничи и Ричард да въдат нещо повече от приятели, но уви… Безумната любов отново надделя и рицарят с бляскави доспехи на червен дракон отново спаси изпадналата в беда принцеса.
Другото, което адски ме издразни беше смъртта на Джаганг. Да умре ей така защото Ничи му заповядала чрез яката — това не е смърт, достойна за един главен злодей.
Мисля да не изпадам в подробности за останалите неща, които ми развалиха преживяването, но някак си ми се искаше да не бях започвал тази последна книга от поредицата.
Книгата е страхотна и си е много добър завършек на поредицата. Ако Гудкайнд реши да я продължи ще чета отново с кеф, ако ли не ще препрочета поредицата пак! За мен това е най-добрата поредица и ще си остане такава :) Приятно четене на всички нови читатели и добре дошли в клуба на Рал :)
Като цяло това е доста интересна поредица, но има някои дразнещи неща:
1. Няма никакъв начин да се изхранва армия от милиони с такова ниво на земеделие (абсолютно изключено!!!)
2. Много досадно е във всяка книга да се описват едни и същи неща(и без това нищо няма да се разбере, ако не си чел предходните книги, а така е много изнервящо за тия дето са ги чели).
3. Много смешно описание на „врага“ от Студената война/Джаганг и сие(или е прекалил с пародията, или изобщо нищо не знае. Да беше се поинтересувал преди да пише откровени глупости).
4. Напълно излишни две книги. Вероятно писани само за пари.
5. Поредния хепи енд. Можеше да има някакъв по-интересен край(не е задължително да е лош, за да е интересен).
6. Главния герой е идеален, без никакви отицателни качества.
7. Лошите са само лоши, без дори едно положително качество!
Най-хубавото нещо е, че за разлика от приказките за малки деца е направил опит да опише гадостите на войната, а не глупавите романтични представи като в повечето фентъзита.
Като цяло бих му дал оценка 4–5.
И поне е успял да я завърши тая поредица, че както ги правят все по-дълги от алчност и има риск автора да умре и да остави читателите с пръст в уста :)))
Края на сагата беше разтегнат ненужно цели 10 книги някъде, като сложим и идеята за печатане на две книжки за да се калкулират парици от бг издателството.
Лично за мен идеята за цялата империя и за императора е исмукана от пръстите на лявата ръка, а пък развитието с лавинния огън и кутийте на Орден е направо смехотворно.
Огромните армий няма да ги коментирам. Като цяло такива армий, се разделят на серия армий които за месец завземат всичко тук пак имаше някакво разделение ама какво не беше ясно.
Най ме зарадва лошите колко бяха лоши! Ах тези лоши, лоши хора хахаа. Безумията в които онази вещица дойде и направи каквото си иска рязко контрастират с нелепата и смърт.
Да не говоря как на императора му беше сложен нашийник… онази пача Калан с нож го ръга не умря, после пак го клаха не умря, ама не… хоп и му слага нашийник… както и да е. Това с идеята с нашийника ми е много нелепо оказа, се че имало и серия болки по силни от най — силната….
Иначе поредицата става за четене и за по извратените мозъци може да им достави удоволствие някой описанийца.
Така като гледам тук:
http://www.goodreads.com/book/show/9498485-the-omen-machine
май „Изповедник“ не е краят на поредицата. Само се надявам, че ако в следващата трябва да дойде дългоочакваният край, то поне да е по-добре оформен от края на тази книга. Защото краят на „Изповедник“ беше толкова претупан, че в един момент се зачудих за какво бяха включени тия заплахи на Шота, императора със претупаната му смърт и как три глави преди края нямат никаква надежда и изведнъж…
Е то Машина за знамения излезе и на български
Уникално,вълшебно и завладяващо приключение беше за мен прочита на поредицата!Четете с наслада — наистина си заслужава!
Подобна поредица някой може ли да препоръча. Бях си свикнал с нея и сега ми е доста криво,че свърши :(
Цялата поредица е стъписващо елементарна. Може да се направи съпоставка с малоумните екшъни от 90-те. Във фентъзи вселената книгите на Гудкайнд са само за мазохисти. Прочетете някоя стойностна поредица („Малазанска книга на мъртвите“; „Песен за огън и лед“; „Хрониките на Амбър“ и т.н.) и опитайте да се върнете към блудкавите небивалици за селяка култорист, майстор на меча, върховен магьосник, абсолютен праведник, гениален стратег и навярно неуязвим за радиация терминатор, който отгоре на всичко е и скрит наследник(OMFG), и ако не ви се доповръща, значи тайно гледате и турски сериали. За още неопетнените от „творчеството“ на г-н. Тери има само едно правило:
DON’T DO IT TO YOURSELF!!!NEVER!!!
Страхотна поредица, завладяваща!
Или преводача се е изложил доста , което няма как да потвърдя с нивото си на англииски, или книгите са доста елементарни.
Беше ми забавно да прочета книгата единствено за да се почудя дали авторът наистина гледа по този начин на паралела със соц деиствителността но от където и да го погледна книгата е слаба и елементарна.
Честно казано първите три книги ми бяха доста интересни. После обаче се почна едно повторение….
Тая Калан се опитаха да я изнасилят 100 000 пъти, ама точно в последния момент се спасява по някакъв невероятен начин. Дори на Джаганг му беше паднала, ама не щял да я чака да си възвърне паметта, че да страдала повече.
И ту тя вземе, че изчезне на някъде или някой я отвлече и Ричард тръгне да я спасява, ту обратното.
Последните осем книги са разтягане на локуми, колкото пари да падат.
Според мен книгата е страхотна и завърши точно както би трябвало. Това е история за стойността на живота и отхвърлянето на безплодна омраза и ненужна агресия и жестокост…
Ако Джаганг беше умрял след мъчения или някакъв начин по който той самият би действал всичко щеше да се обезсмисли!
Ричард вярва е живота, ако се отнася със същата злоба като своя враг то той не е по различен! Още нещо смъртта трябваше да има стойността на справедливост а не отмъщение.
Това е най добрата фентъзи поредица която съм чела от много време и смятам че всяка част от тази вдъхновяваща оплетена история е там с причина. Ако не беше въвел герои като Джилиан и Дженсън нямаше да е възможно да се създаде впечатление за такава мащабност…. А също така и съдбите на герои като Уорън, Сирила, Ничи показваха различни характери и начина по който се повлияват от нашия главен герой . Въпреки живота изпълнен със страдание Ничи отваряя сърцето си за живота. Уорън намира път към любовта, а Сирил… Избира да остане сляпа за реалността. Със всеки сблъсък с който всеки герой се сблъсква се развива в определена посока което създава невероятна плетеница от многопластови взаимоотношения между тях.
Най важното за мен е че въпреки че очевидно няма дракони и магия в нашия свят голяма част от написаното в тези книги е полезно за нас. Говоря за убежденията на героите и изборът им д а отворят очите и сърцата си към пълноценен живот в света отказа да останат слепи и да следват стадото а вместо това да намират своя път и най вече да търсят истината. Очарована съм от тази поредица и смятам че е едно уникално и прекрасно преживяване за известно време да станем мълчалив наблюдател на тази история..
А относно Хепи енда? На героите не им беше спестени нищо мъчение болка страдание унижение мъка по загубени близки смърт .. това я различава от блудкаеите истории и ни вдъхновява защото все пак се изправят и вървят напред.
Здравейте, за мен поредицата е нещо, което ме потопи напълно в света на Меча, през последните 2 години. Отдаваме заслуженото на Тери Гудкайнд лека му пръст!
Опитах да потърся информация за последвалите книги, но не намирам превод на БГ, даже и хартиено издание. Моля ако някой има информация по въпроса да пише — става дума за: 12, 13, 14, 15 и 15.5-та книга.
https://www.rulit.me/author/gudkajnd-terri/dlgt-na-kostite-download-189013.html
На този сайт има доста неща,но на руски и английски.Не знам дали става въпрос за търсените книги,но се надявам да ти е от полза.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.