Читателски коментари (за „Вагинаторът “ от Алек Попов)

Интересна гледна точка на въпроса за пресищането и невнимателното отношение към жените.

Когато създаването на текст (възприемано като „творческо писане“) се превръне в самоцел, на читателя остава или конформистки да се съгласи, че авторът е предложил „интересна гледна точка“ по също толкова „значим“ проблем или да отмине с безразличие, защото другото би било същото хвърляне на думи в нищото…

Чудя се, кое е по-нелепо: че през последните десетина години Алек Попов продължава да е „младата надежда на българската литература“ (Не порасна ли този човек за толкова време?! Не се ли появиха други „дарования“?!) или че критика и издатели (а чрез дейността си те създават облика на литературата), продължават да робуват на клишето „модерно мислене“… И навярно така ще бъде поне докато сериозният читател не се завърне в книжарниците… А дотогава в класациите за най-продавани книги челните места ще продължават да се заемат от готварски наръчници и източна псевдомистика… И между тях плахо ще наднича и по някое родно заглавие, също „модерно“… Абе с две думи, добро място за „вагинатора“…

Абсолютна простотия! Много глупости съм чела, но това е върхът!

Някои хора явно не правят разлика между фантастика и простащина. Не мога да разбера как тази простотия въобще може да се нарече произведение.

Развинтено въображение, което ми се струва доста наподобява настоящата действителност и консуматорското отношение към нежния пол.Аналогиите в разказа явно не са по разбиранията на всеки.

Лекар съм по професия,не гинеколог.Рядко посягам към български автор,но понеже името е чувано,реших да прочета нещо от Алек Попов.Съжалявам за времето което отделих!

Бих казала, че разказът е пълен със съвсем стандартно мъжко символно съдържание, подходящо за психоаналитичен анализ. Това Алек Попов трябва да сподели с терапевта си, а не с читателите :)

Дори леко се притеснявам за психическото състояние на автора. Напълно съм съгласна с горното мнение, както и с останалите, между впрочем.

Всъщност търсех нашумялата „Мисия Лондон“, но ме заинтригуваха коментарите за този разказ и рядко срещаната ниска оценка. Коментарът за психоанализата е право в десятката. Мисля, че не всяка полюция следва да се публикува.

Не ми хареса, ама никак, много клиширани изрази, брутално на моменти.

Абе, какво толкова го плюете човека. На първо място не разбирам поради каква точно причина взички се нахвърлят така на автора. Разказът е пределно ясен — прекаляването води да последствия. И го е написал доста професионално. Има много хубави изразни средства и стила е увлекателен и лек. Аз лично виждам в лицето на Алек Попов нова звезда, която ще освети небосклона на българската литература след смъртта на мохикани като Радичков и Емилиян Станев.

Ако някой сметне това словоблудство за изкуство,това ще означава,че и той,като автора,се нуждае от сериозна терапия! / Спан/

Лично аз не разбирам защо толкова плюете човека. Разказът е пределно ясен: пренасищането и прекаляването води до сериозни последствия дори и сюжета да е малко по — осбоен. Не виждам и причина да казвате, че автора се нуждаел от психиатър. Като цяло освен, че идеята е добра е написано доста професионално и с увлекателен стил. В лицето на Алек Попов аз виждам нова звезда, която може да осветли небосклона на българската литература след смъртта на такива комети като Станев, Радичков и Ивайло Петров. Тъй че, подкрепям Попов. Дано да напише още произведения

Опа, моя грешка. Написал съм два коментара, защото, когато написах първия той не излезна, а сега не съм го видял. Някой да не си помисли, че рекламирам автора. Само това исках да кажа

Ами така става когато хората имат прекалено много очаквания към литературата. Това ту си е чисто забавление. За мен лично съзнавайки че това е поредната халтура ми беше много забавно, разсмя ме, да има и нещо извратено, но то си е в реда на нещата, по-старото поколение няма да го разбере. Така че разказчето стойността да забавлява. Това е първото нещо, което прочитам от Попов, надявам се обаче другите му произведения да са на поголяма висота, щото халтурките за забавление също омръзват :)

Възмутена съм от повечето коментари!! Това показва колко е ограничен българина все още! Поздравления за Алек Попов — разказа е на световно ниво!

Разказът е страхотен, поздравления за Алек Попов, гласувах на макс!

Един от любимите ми разкази от бълг. автор!!!

Хахаха, още една невероятна фантазия на г-н Попов!

Не искам да споря с никой от горните коментатори, но разказът си е добър, особено, ако човек е запознат и с на-моменти-бруталния-му-сборник „Мръсни сънища“. Там също има много измислици, фантазмагории и гнусотии, така че този разказ не ме шокира по никакъв начин :)

В първия момент ме шокира. После ми се видя много странен. Но сега усещам, че разказът ми е харесал.

Четенето на съвременна българска фантастика оставя обикновено лош вкус, а четенето на Алек Попов изобщо, показва още по-лош литературен вкус.

Като оставим настрана това, че не ми се четат разкази за вагини и пениси, трябва да се признае, че наистина се е получил разказ — имам предвид разказ като литературен жанр. Другото обаче, което ме загриза, че преди 15 години в един сборник на съвременна чешка проза прочетох нещо много сходно, много подобно — а бе, посланието беше същото. Героят не беше гинеколог, но пропътува същия път и не се върна. Та с мисля, възможно ли е идеите така да странстват едни и същи и авторите просто да ги откриват независимо един от друг. Възможно е. Има подобни случаи — без да са плагиатство.

Чел съм го преди 15 години.Доста посредствено четиво