Читателски коментари

Арсен Люпен — крадецът джентълмен от Морис Льоблан

andrewnedelchev (7 януари 2010 в 20:52), оценка: 5 от 6

Съгласен съм с мненията на „denip“ и „нт“. За първи път прочетох някои от книгите на Льоблан като юноша и дори тогава ми се сториха не така интересни, както криминалетата на Дойл или Кристи.

Сега прочетох тази книга отново и ми се стори много приятна. Да, разказите не позволяват на читателя действително да влезе в ролята на детектив, защото от него са скрити важни данни, но пък нима единствената причина да чете човек криминална литература е, за да може читателят да провери собствените си детективски способности?

Льоблан заслужено не е сред най-изявените представители на този жанр, но пък героят му е интересен, а повествованията — увлекателни. Хубава книга!

Да имаш и да нямаш от Йордан Радичков

analizator3 (7 януари 2010 в 14:50), оценка: 5 от 6

Ами — това е, врабчо — братко !

Може и сто булеварда да са твои, ама като си нямаш гнездо — язък за всичкото!

Валънтайн Понтифекс от Робърт Силвърбърг

analizator3 (7 януари 2010 в 14:47), оценка: 6 от 6

Кое по-напред ?!

Обучение на бъдещ владетел, до какво може да доведе страха от бъдещето при владетелите и техните евентуални наследници, как се води екологична война,как гледа на екологичната опасност един обикновен земевладелец и един коронал, как се осъществява телепатия чрез посредник, който също е телепат, но и воден бог — морски дракон, различни властови стратегии на надхитряне, начин за убеждаване на противници, до какво води страхът и гладът, как всеки може да се самообяви за владетел в криза, как се прави плавен преход от един владетел към друг, как се печели доверие, как се спасява и създава съюзник от минал противник — и … много, много любов и вяра в по-доброто, което може би наистина го има във всички живи същества .

Маджипурски хроники от Робърт Силвърбърг

analizator3 (7 януари 2010 в 03:25), оценка: 5 от 6

… а може би точно така трябва да се подготвят бъдещите висши съветници и царе !

Изгубеният символ от Дан Браун


Един простичък съвет към някои от анализаторите и коментаторите:

Хубаво ще е да използвате препинателни знаци на местата, където в разговорната реч бихте направили пауза, пък била тя и за вдишване на въздух.

Хубаво би било да отделяте логическите групи изречения в пасажи. Така ще бъде по-ясно и за самите вас какво искате да кажете.

Приключенията на Оливър Туист от Чарлз Дикенс

Маргарита (7 януари 2010 в 00:40)

Много хубав роман. Плаках през повечето от първите глави. Много бързо се чете, на един дъх.

Изгубеният символ от Дан Браун

Dan (6 януари 2010 в 23:13)

Аз бях очарован от „Шестото Клеймо“, бих казал пророческа книга (разбира се като се махне художествената украска), може би защото я прочетох след „Шифъра на Леонардо“, която ме подразни с това ,че едва ли не това не е рисунка а снимка(„Тайната вечеря“), но тази книга „Изгубеният символ“, е изсмукана от пръстите на краката, и постоянно се внушава на читателя , че не всичко е от горе едва ли не се сравнява с Библията, т.е. ако не си я разбрал значи не си дорасъл, което ме дразни! Първо наистина има някаква дума която е търсена от ортодоксалните еврей от хилядолетия,до ден днешен стотици еврей се отказват от светският живот и от деца изучават Тлмудата и всички древни писания за да я открият…и до сега не е намерена, в крайна сметка около това се върти сюжета , дори според масоните тази дума са я намерили Рицарите Тамплиери в Соломоновия храм…кой знае.Това, че Бог е във всеки от нас е в Бибилията в Стария завет , но незнайно защо Старият завет е отделен от Новият завет от Евангелисти и койли не..макар в края на Библията да пише всеки който се опита да добави или отнеме от написаното ще „гори в ада“ (не си спомням точните думи)! От друга страна Библията е съставена от Евангелия ОДОБРЕНИ и РЕДАКТИРАНИ на Никейския събор през 325г.- след Христа от хора,т.е. според мен може да има Евангелия които да не са включени и по този начин да са се изгубили ценни текстове… за битието на Божия Син, как може накой 300 години след определена случка да каже този разказ (Евангелие)за живота на Христос е верен а този не е??? А това ме закопа направо такова недоглеждане не очаквах „Андрос се надигна сепнато. «Пирамида». Гласът зад кадър започна да разказва историята за загадъчна каменна пирамида, чийто шифрован надпис обещавал да отведе притежателя й до тайна мъдрост и да му даде невъобразима сила. Макар и неправдоподобна на пръв поглед, легендата събуди в него далечен спомен… от много по-мрачно време. За разказа на Закари Соломон за загадъчната пирамида, за която чул от баща си.“(глава 57), тези който са я прочели вече виждат очевадното…за другите им пожелавам търпение до края за да го разберат.. ДА ОБОБЩЯ:- теза която е стара като света и може да се опише с два реда е раздухана в 588 страници и много баласт, прибавяме и силна реклама и намираме изгубеният символ $ — почитан от всички и наричат по различен начин (долар, евро, лев и т.н.)който е във всеки един от нас само че си сменя притежателя и то пирамидално книжарница-издател-собсвеник на права като на върха на пирамидата е Дан Браун!!! Аз вярвам в такива неща а тази книга е подигравка със сериозността на нещата!!! Мисля , че преди неколко години беше установено , че душата има тегло, доста години преди тази книга, света обаче не се промени!!!

Гласът на здравия разум от Анджей Сапковски

Ragnarous (6 януари 2010 в 14:57)

Невероятна книга, също като поредицата Diablo те омайва — препоръчвам я на игралите играта а тези които не са я играли и нямат възможност също могат да я четат. Уникална е просто хубаво че си я купих

Шифърът на Леонардо от Дан Браун

diana (6 януари 2010 в 10:03)

Глупости! Защо първо не се информирате, а после да критикувате. Ето съдебното решение: http://www.hmcourts-service.gov.uk/judgmentsfiles/j4008/baigent_v_rhg_0406.htm

Искът е отхвърлен!!! (прочети защо)

Какъв трябва да е стилът му за да впечатли напр. теб? Това е криминале! с измислени герои, но истински организиации, секти, ритуали… и т.н.

Цивилизация на статуса от Робърт Шекли

------- (5 януари 2010 в 23:02)

Точно!

Цивилизация на статуса от Робърт Шекли

jwalker (5 януари 2010 в 21:47)

Цивилизация на статуса — това е днешна България, 2010 година. И тук, в България, правилата са същите — ако спазваш закона, няма да оцелееш, но ако те хванат в крачка, отнасяш го.

Сватбата на Беки Б. от Софи Кинсела

Наталия (5 януари 2010 в 20:06)

Много лека и приятна книга за четене! И аз очаквам следващите книги от поредицата. :)

Шестото клеймо от Дан Браун

Ктитор! (5 януари 2010 в 17:16)

Ех! Колко лесно е да се прехвърли човек от един Господар — при друг…! Нали?! Особено показателни се оказаха човеците писали под числата 7 и 8!

Пълно поразяване на мозъчната дейност (дано не е окончателно и безвъзвратно), Постигнато в цялостен процес, но завършено с една, правилно отбеляза някой „комерсиална“ книга! Честито на спечелилите (пари и власт над постните изнурени „рационални“ умове)!

Абе хора, съвземете се!

Дарк Браун :) толкова плитко манипулира, а толкова хора си плащат за това!

Добре е да се попрочете и нещо оригинално! Например, книги от преди 1000-2000-3000 години. Има и такива отпреди 100. НЕКОМЕРСИАЛНИ!

(дано някой изчете и моя коментар, след толкова други!)

Сега по книгата: Да, лесно е да се надсмиват всички дружно над победения! Само че „той“ не е „църквата“, а Вашата свобода! Духовната Ви чистота! Способността Ви да мислите!

Това че Църквата е грешила многократко и жестото е явно на всички, но…. „Не се радвайте на ново прасенце и на нов началник, че не се знае, какво прасе е излезе!!!!“ — Общонародна мъдрост!

Какво мисля за отношението църква-еретици:

Да макар и пооцапана, църквата съдържа една Велика Истина и Идея. Свободата в Духа, Източника на Живота!

Обаче повечето, четящи Дарк Браун, нямат представа за тях и не могат да ги оценят! Няма как по друг начин да го кажа, защото е така и по-просто от това не може да се напише. Нужно е човек да има жив, свой си духовен опит, за да узнае стойността на духовните ценности и да ги оцени и опази!

Само с приказки не става!

Църквата беше замислена и създадена, за да пази Истината и беше нападана от самото начало от всички страни точно от силите на лъжата! От силите на онзи Илюзионист! От момчетата на златния телец!

За това, именно, всички пишещи по-горе, познавате само тази остаряла, прегърбена, изнемощюяла, оцапана църква-музей!

Истината като че ли вече не е при нея… Жалко!

Жалко не за нея, за истинската църква! Жалко не за нея, като за дом на идеята за Велико и Светло братство на чистите по сърце, умни, будни, силни, светли хора!

Жалко не за 2000-годишния погазен общочовешки и Христов опит!

Смейте се и плачете слепци!

Тя бе превзета отвътре!

С падането на последната църковна институция под ярема на Княза на Лъжата идва Мрака!

Кой от Вас, „четящите“ има свещичка в себе си?!

Кой има пътека към Истината!

Плачете, горки!

И давайте жалките се левчета, получени в многогодишни компромиси със съвестта Ви за всеки „комерсиален“ бълвоч!

Давайте жалките си часове „свободно време“, останало след 12-часова мъка под ярема на Княза за четена на неговите излияния — отровата за всяка съвест, горестта за всяко сърце, покварата за всеки ум!

Давайте силите си до отмаляване на този който изпива и последната ви капка свобода и живот!

Нима волът не заслужава прехраната си?! — Но заслужава ли доброволният роб, уважение?!

Плащайте и плащайте и така въртете воденицата му, докато Ви дойде ума в главите!

Дано не е късно, тогава!

Мислете! — Няма време за спящите!

Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд

(Изтрит профил) (5 януари 2010 в 00:39), оценка: 6 от 6

В крайна сметка няма място за морализъм и подобни мнения ме отегчават . Морализмът издава маниерност неприсъщa за читателя вникващ с открита, непредубедена душа в книгата.

Ако можеш да ме разбереш добре , ако ли не приеми че греша :)))

Замъкът на лорд Валънтайн от Робърт Силвърбърг

analizator3 (4 януари 2010 в 23:25), оценка: 5 от 6

Когато знаеш кой си и какво да правиш със способностите си , просто трябва да го направиш — без значение дали жонглираш с бухалки или управляваш планета ! А се оказва, че може да се правят и двете неща доста добре !

Пътуване — към себе си, към властта, към предотвратяване на един бунт на метаморфи… По време на пътуването — осъзнаване, че властта трябва да се упражнява внимателно, не самоцелно, че някои неща изискват приучване към търпение, че смелият се възползва от всички случайности по пътя си… и че любовта не признава разлика между това — дали си коронал или жонгльор,висша дама или обикновена девойка !

Гости от космоса от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

Charlie_Kosta (4 януари 2010 в 20:17), оценка: 4 от 6

Би ли ми казал коя е повестта. Благодаря ти предварително.

Изгубеният символ от Дан Браун


Всеки има правото да остави мнението си за дадена книга или автор- независимо дали положително или отрицателно. Всеки от тук коментиращите е прочел „Изгубеният символ“ и всеки различно го е възприел — както виждам, повечето мнение не са положителни. Преди да прочета част от романа, прочетох и мненията, но предпочитам първо все пак да се запозная с една книга, да й дам шанс, преди да се изкажа за нейния сюжет. Е, честно казано, не ми допадна. И заставам зад това си мнение — слаба книга! Но никой не мога да задължа да мисли като мен, всеки от нас различно възприема дадена творба.

Убийството в „Ориент експрес“ от Агата Кристи

qnass (4 януари 2010 в 19:23), оценка: 6 от 6

Каква зависимост от номерацията ?

Изгубеният символ от Дан Браун


От Дан Браун прочетох първо „Шестото клеймо“. Стори ми се страшно интересна, и за това с огромни очаквания започнах „Шифърът на Леонардо“. И ми беше скучно, скучно, скучно!!! Винаги съм намирала какво да похваля в една книга, защото все пак тя е труд, а всеки труд трябва да се уважава. Но си мисля, че някой трябва да уважава и нас, читателите. Добре, че успях да прочета малко от книгата, та навреме се спрях да си я купя (винаги купувам книгата, ако ми допадне като стил). Благодаря на Моята библиотека за спестените 22 лв, с които си купих две страшно интересни книги:)

Изгубеният символ от Дан Браун

gost (4 януари 2010 в 16:47)

Страшно мразя, когато към нещо се подхожда с големи претенции, но още повече мразя, когато претенциите са без покритие.

Тръгнах да чета книгата заради ударната реклама, която й направиха. Надявах се, че като Шифъра ще ми даде някоя интересна тема за размисъл, въпреки че в последствие и тя се оказа страшно раздута. Така или иначе, „Изгубеният символ“ се оказа още по-нескопосана от очакванията и дори без скъпоценните камъни понякога откривани и във най-отчайващите бунища. Освен да изразя личната си неприязън към автора, исках и да спестя време и недай си Боже, грешни пари на другите читатели.

Позицията ми може би не е правилната, но за разлика от всички останали позиции си е моята. Ето защо, трудно бих отстъпил от нея. Разбира се, бих се замислил, ако ми се приведат доводи в полза на Д. Браун, но нищо не обещавам.