Читателски коментари

Макар че е стар и разтеглив, Г.-Михайловият превод на това стихотворение се отличава с множество достойнства и поне аз до ден-днешен не съм попадал на по-сполучлив превод от неговия, а от всички стихотворения на Едгар По „Елдорадо“ ми е любимото.

Абе, какво толкова го плюете човека. На първо място не разбирам поради каква точно причина взички се нахвърлят така на автора. Разказът е пределно ясен — прекаляването води да последствия. И го е написал доста професионално. Има много хубави изразни средства и стила е увлекателен и лек. Аз лично виждам в лицето на Алек Попов нова звезда, която ще освети небосклона на българската литература след смъртта на мохикани като Радичков и Емилиян Станев.

„Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичл най-много тебе..“

Той винаги ще си остане един от най-великите българи и тези редове го потвърждават.

Да Петя Колева да.

Книгата е за тези ,които не четат!

Едва се е откупил с подобни слагачески „произведения“ .

Не знам ,колко пъти настръхвах докато четях книгата. Истинско!Написано от душата! Може да не беше точно същия ,но и ние имахме подобен живот със работа и сигурност,а сега…нищо нямаме.Само печални спомени.Жалко,много жалко!

чел съм книгата като малък няколко пъти…

Добре започва поредицата, допадна ми. Въпреки, че се разочаровах от края, очаквах малко по-динамично да завърши. Явно това ще се случи в последната, трета книга.

Надявам се и другите части да бъдат качени скоро.

Прекрасен !Много ми хареса!

Приятели, това е най-впечатляващата книга, която някога съм чел. Съпоставима е „Бог знае“ от същия автор. Лека му пръст на Джоузеф Хелър, но „Залезът“ и „Сега и тогава“ са отсъпление, при цялото ми искрено уважение към уникалния му талант. „Нещо се случи“ не бих коментирал, това е много лично послание и според мен бог да пази всички ни от нещо като това.

Наистина е доста интересно .. Не очаквах,че ще успее да ме грабне,но съм се лъгала ужасно ;) Това е едно от най-смислените и ценностни произведения,които някога съм чела :))

Късно се ориентирах към този автор, но смея да кажа, че ми е любимият!

Този роман е супер, продължавам с другите…

Много тъжна книга за българската действителност.

Книгата е прекрасна, увлекателен сюжет, много богат език, добре отразен в превода. Всичко прочетено от него си заслужава!

„Вярата е знание за незнайното.“ — казва го Ваклуш Толев и много ми допада. Всички открития се правят с виждане за нещо незнайно до момента… Затова и всички големи световни откриватели (не малките изобретатели все пак) са и силно осъзнаващи съществуването на нещо „отвъд“ петте ни сетива.

Та имах предвид, че разширеният кръгозор е задължителен. А ако нямаше противодействие в идеята за просветата на човека, вече щяхме да сме на светлинни години напред като развитие. И определено нямаше да има милиарди болни непрестанно и т.н.

Ами Дан Браун толкова си може.

„Шифърът на Леонардо“ е художествен роман и като такъв не претендира за документалност. Сега какво, някой трябва да се направи на още по-оригинален и да напише нещо от сорта на „Заблудите в Тримата братя и златната ябълка“ ли? Винаги са ми били много гнусни статиите, в които се обяснява защо една художествена измислица не е достоверна. Ало, Враца, вече знаем, че измислиците не са истина. Няма нужна някой да ни го доказва в дълги есета и статии.

Великолепна!

Много много добър роман!