Читателски коментари

Заблудите на Дан Браун от Емануел Икономов

ladyofthesea (15 февруари 2011 в 19:01), оценка: 6 от 6

Не си дадох труда да преследвам по книжарниците „Шифърът на Леонардо“ и както предполагах, сега виждам, че не съм сбъркала. Статията на Икономов е само една от многото, които прочетох по повод тази книга — не че съм ги търсила, те ми се натрапваха. Тази обаче специално я отворих, за да се запозная с нея.

Чучулигата от Решат Нури Гюнтекин

Изи (15 февруари 2011 в 18:37)

Здравейте,

аз в момента чета книгата и много ми харесва, както и самият сайт.

Много съм благодарна, че ни доставяте това удоволствие да четем книги и онлайн! Имам една забележка — би трябвало всяко собствено име да започва с главна буква, но тук забелязвам, че името на Аллах е винаги с малка буква. Не ме разбирайте погрешно, не искам да втълпявам нищо ислямистко — просто според мен би трябвало да се отнасяме с уважение към всяка религия! Според мен няма значение, дали това е името на Исус, Буда, Аллах, или който и да е друг.

Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча от Мигел де Сервантес Сааведра

Дж. (15 февруари 2011 в 04:29)

Хубаво би било да се сканира пълното издание. Една от любимите ми книги.

Изгубеният символ от Дан Браун

idianata (14 февруари 2011 в 13:24)

За детско-юношеска литература — бива, също както и останалите на автора. Не може да се похвали с особена дълбочина — дано не претендира за такава.

Специално в този роман — действително, описанието на „американските прелести“ на моменти ме накара да се чудя, това пародия ли е или е сериозно. Може да е вкарал някакъв вид хумор човека :)

Фалшива памет от Дийн Кунц

Иглика (14 февруари 2011 в 12:53)

В началото започва обещаващо, но после става…….пародия!

Гордост от Джудит Макнот

mercedes (14 февруари 2011 в 00:27), оценка: 6 от 6

Страхотен роман!Отново и отново бях във вихъра на чувства и емоции!Прекрасен роман!

Някой бди над теб от Джудит Макнот

mercedes (13 февруари 2011 в 22:24), оценка: 5 от 6

Великолепно поднесена история!

Започва мъничко тромаво,но след всеки ред те завладява онова чувство и бързаш да стигнеш до последния ред!

Гордост и предразсъдъци от Джейн Остин

praskyfka (13 февруари 2011 в 18:47)

Наистина, това е една уникална книга. Все още не мога да реша дали я предпочитам пред „Разум и чувства“, но като цяло всичко, което сте казали — идеално изградени характери, сюжет, стил, език си остават ненадминати! Доставя изключително удоволствие да я четеш, а колкото до мислите актуални и до днес, според мен като се започне от първото и се стигне до последното изречение, книгата е актуална не само за Англия и не само за България, просто за света.

Последната империя от Брандън Сандърсън

Бам Бам (13 февруари 2011 в 17:55), оценка: 6 от 6

Не само тая, а и останалите от поредицата са много добри. В България вече са издадени и трите книги. „Последната империя“, „Кладенецът на възнесението“ и „Героят на времето“.

Последната империя от Брандън Сандърсън

Quake3 (13 февруари 2011 в 11:56), оценка: 6 от 6

Прочетете я, тази книга е ужасно добре замислена и написана.

Непомерното от Велчо Милев

Велчо Милев (13 февруари 2011 в 09:46)

Дом. адрес:

Гр.Меричлери, Хасковско

ул. „К.Методий“ — 2

Велчо Милев

Родът на Крачаните от Велчо Милев

Велчо Милев (13 февруари 2011 в 09:40)

Г-н Чакъров,"Родът на Крачаните" е художествено произведение /повест/, в която има и автентични епизоди и местности, но има и привнесени събития от автора. Така че повестта не е документално произведение конкретно за Елхово.Незвисимо от това тя носи атмосферата на вашето родно село и го включва завинаги в българската литература. Тази повест бе високо оценена от литературната критика и от читателите, които я четат и днес с интерес.

Е-ми адрес е:[email protected]

Пишете ми ако ви интересува още нещо.

Поздрав!

Приказка за Ханс, който задавал прекалено много въпроси от Тихомир Димитров

haripetrov (13 февруари 2011 в 01:31), оценка: 6 от 6

Една весела и поучителна приказка, за Ханс, който задавал прекалено много въпроси, в български вариант.

Божествена комедия — Ад от Данте Алигиери

БОЖАНА (12 февруари 2011 в 23:46)

Незнам,какво издание е това!?Чела съм книгата и изобщо не започва така!!!!!!!

А така…: „На попрището жизнено в средата,сред мрачни дебри сам се озовах,че пътят сам изгубих в тъмнината“

Храмът на инките от Матю Райли

ДЯ (12 февруари 2011 в 18:57)

Хм. Странна и експлозивна… измишльотина. На места направо ми беше скучно, та я карах диагонално, особено при описанието на оръжията. Не става дори за фикшън. Прекалено е наблъскана с неправдоподобни недомислия. След края, сега имам чувството , че авторът е сънувал всичко това на бързи обороти, прескачайки от една крайност в друга . Събуждайки се , е нахвърлял това, което си спомня от съня. А останалото го е допълнил след консултация с няколко филмови шедьовъра. Струва ми се ,че като малък не е бил достатъчно оценяван, та е развил дълбоки комплекси.

Бих писала още, но ми се приспа.

Човекът, който обичаше цветята от Стивън Кинг

Есен Илайленд (12 февруари 2011 в 16:19)

Кефи ме много

Шинел от Николай Гогол

NomaD (12 февруари 2011 в 15:40)

„Рим“ не принадлежи към „Петербургски повести“, въпреки присъствието на тази творба в българското издание (НК, „Световна класика“). На шега казано, „Рим“ си е „римска повест“.

Шинел от Николай Гогол

Sofie (12 февруари 2011 в 15:24)

В „Петербургски повести“ има седем, а не пет повести: „Записки на един луд“, „Нос“, „Каляска“, „Невски проспект“, „Портрет“, „Шинел“, и „Рим“.

Партньори от Нора Робъртс

ВАл (12 февруари 2011 в 14:32)

Обожавам тази книга….незнам защо,но никога не ми омразва и винаги когато пътувам я препрочитам.

Публични тайни от Нора Робъртс

АЛИ (12 февруари 2011 в 14:26)

Наистина страхотен роман….