Едгар Алън По
Елдорадо

                        Скитник-рицар аз знам,

                        Който бродеше сам —

В мраз и зной, без покой, без отрада;

                        С песен грижи разсел,

                        Вредом диреше — смел —

Той напред в тоя свят Елдорадо.

 

                        Скръб духа умори;

                        Сянка пътя покри,

Впи ръце във сърцето му младо —

                        И закрея той блед

                        Слаб да дири напред —

И навред в тоя свят Елдорадо.

 

                        И пред Сенката спря

                        Той, когато разбра,

Ден и нощ сетна мощ че отпада:

                        „Де е златният край,

                        Дето скръб не витай? —

Посочи ми с лъчи Елдорадо?“

 

                        И от нея чу вест:

                        „Между сенките слез!

И злочест в лунний лес ти изстрадай

                        Всека мъка до край

                        И ще знаеш — и знай

После сам, че е там Елдорадо!“