Бхагавадгита от Вяса
Да. След като сравних „Бхагавадгита“ от Вяса (преводачи Йорданка Пейчинова, Владимир Левчев) с „Шримад Бхагавадгита упанишада“ (преведена от Колчо Ковачев) смятам, че „Бхагавадгита“ от Вяса изразява по-точно и ясно същността на тази великолепна индийска творба.
Все пак за сравнение и за по-добро изясняване и запознаване с посланието на „Бхагавадгита“ преводите на Упанишадите от Колчо Ковачев (вкл. Бхагавадгита упанишада) са много ценни:
Упанишади
http://chitanka.info/serie/upanishadi
Шримад Бхагавадгита упанишада
http://chitanka.info/text/2051-shrimad-bhagavadgita-upanishada
Махалото на Фуко от Умберто Еко
Хъм… Излишна езотерична фактологичност — добре, вече знам за Блаватска, Сен Жермен — е, и!, но без да се превърне във фактологична езотеричност, няма я диалогичността, искрата! Сигурен съм, че е лош преподавател! Както и да е, нарисувал е риба кит, в естествен размер, 30–35 метра я направил /вижте, г-н Еко, една друга епоха, един там Аристотел/, добре, браво за старанието и толкова.
Трима мъже в снега от Ерих Кестнер
Красотата на книгата е в простотата на изразите и картините, който Кестнер изгражда. Наистина доста просто може да се обясни битието. Моментите, които „пълнят сърцето на обикновенния човечец“ са наистина прости и близки до душата именно на този обикновен смъртен. Казимир
Обричане от Барбара Делински
Много хубава книга , нещо различно .
Пощенски гамбит от Тери Пратчет
Новият превод на имената не ми допада.
Затъмнение от Стефани Майър
Тази според мен е най-добрата от трите дотук. Но е много тъжна. Жал ми е за Джейк. Да видим следващата каква ще е. Като цяло не съм във възторг от поредицата, чета я за обща култура.
Даниел и червенокосата от Марго Далтън
На мен пък ми хареса. Изобщо всички книги на Марго Далтън, които изчетох от този сайт, ми харесаха.
Мечтание от Дебра Диър
Историята е свежя,много динамична с много обрати, прочетете я!
Задочни репортажи за България от Георги Марков
Считам, че спорът дисидент или критик на режима е Георги Марков е безплоден.
Най-безпощадната критика и отхвърляне на комунистическия режим виждам в негово лице, а спорът дали това е критика или дисидентство си е направо схоластика.
Критик да, но не и дисидент. Трябва да се прави разлика между понятията.
Не съм от тях от Чудомир
К Л А С И К А !
Не знам каква е причината и не ми се гадае. Фактът обаче си е факт — Георги Марков си остава най-значителният критик на комунистическия режим у нас.
Съгласен съм, че разказването на политически вицове е друг жанр.
Книжката е супер, както и всичко останало от „Света на диска“. Между другото- това е „Пощоряване“ !?
Славянин, Марков не стоял по опашките, той бил е от елитата на Людмилка Живкова, нейния личен драскач.. А после Драскал против своите господари за да получи жителство на Англия.. Магазините сега са пълни с боклука, а и парите хора нямат даже боклука да купят. Кое е по хубаво е за вас.?
Албина от Колийн Фолкнър
Интересна и увлекателна книга. Не съм разочарована, че я прочетох и я препоръчвам.
Лунна страст от Мари Ферарела
Има книги, които се четат на един дъх защото са интересни, тази се чете така, защото спокойно може да пропуснеш няколко глави. Честно казано се надявах да има поне малко пикантен секс, а не инфалтилни бълнувания. Знаех си, че любовните романи не са за мен.
Ченге втора употреба от Богомил Райнов
Спасибо, я знаю. Роман „Ченге втора употреба“ пока не перевели на русский. Да и как переводят! „Стёсывают“ юмор, игру слов, реалии. Ленятся комментировать где надо. Я ещё читаю по-румынски и по-сербски, перевожу стихи с этих языков — что касается Балкан. Есть „нерыночные“ литературные произведения — их вряд ли переведут на русский. Кстати, очень многих польских классиков переводчики „слегка тронули“, хотя первые были не такими уж русофобами.
Дългоочакван празник от Джоан Хол
Книжката е много приятна, както всичко, написано от авторката. Чете се на един дъх.
На другите емигранти може просто да не им се е занимавало с подобни описания. Не всеки може и иска да пише. А разказвачите на политически вицове не ги броя за „критици“.
Фонтаните на рая от Артър Кларк
Любимата ми новела от Артър Кларк. Доколкото знам е написан след емигрирането на Кларк в Шри-Ланка. Историята и културата на Шри-Ланка са вплетени чуесно в повестованието.
Читателски коментари