Читателски коментари

Наистина книгата е написана сухо и затова я спрях по средата. Не съм историк, за да съм запознат с фактите добре. Определено в началото е интересна, защото гледната точка е обърнала монетата. И виждаш, че от другата страна се гледа по-абсолютно същия начин, както от нашата. Но в последствие става доста скучна, може би защото е директен препис (ако не бъркам, защото я четох отдавна) на арабските летописци от онова време, но наистина всичко започва да се повтаря и преповтаря.

Автора има и други поредици к/о са по-добри от тази, но и тази стaва.

Книгата е супер, много ми хареса.

Айде тогава да говорим за противници на режима. Марков безспорно е най-изтъкнатият. Но в същото време не е дисидент???

Спорейки дисидент или недисидент е някой, всъщност ние спорим дали да го причислим към противниците на режима или не. Защото това е най-същественото в смисъла на дисидентството — да се разграничиш от господстващия режим и да му се опълчиш.

Всъщност зад дебатите кой е дисидент и кой не, се крие спорът кой можем да определим за борец срещу режима и кой не. Защото някои, твърдейки че не били съгласни с водената от комунистическата партия политика или че имали некомунистически убеждения искат да се представят или легитимират като борци срещу режима. А това просто не е възможно. Ако всички несъгласни с политиката на режима му се бяха опълчили в някаква форма, той не би съществувал толкова дълго.

Това най-много ми хареса в книгата.

Нищо не приемейте за даденост, мислете.

Хубави теории но те са просто път към по обширно и правилно разбиране на света около нас. Няма как да не отдам дължимото на Хокинг един от най великите ни съвременици.

Вероятно ще бъда анатемосан че пускам коментар без да прочета докрай книгата но първите 5 глави се оказаха достатачни за да спра да чета. Накратко, странна интерпретация на факти, някои от които недоказани и все още проучвани. Да търсиш под вола теле не е новост както и „световните конспирации“ но ве пак видях единствено критики основаващи се къде на факти къде на чиста проба спекулации къде на предположения. Несъмнено историците ни са допуснали много грешни и имаме огромни пропуски в историята и всеки лайк може да се позове на редица всеизвестни факти за да докаже това твърдение, не е велика тайна.

Не виждам новости които да правят тази книга полезно четиво и ако авторът си направи труда да проучи по внимателно използваните от него факти и изгради теория подкрепена от фактология тогава ще я прочета с най голямо удоволствие.

До тогава има безброй книжки които се позвават на факти които нямаме как да обясним и се спекулира безобразно с тях.

Mного хубава книга…

Както каза един мой приятел когато му дадох книгата — „Не съм я чел но заглавието много ми харесва“. И оттогава и на него му е любимата детска книга. Благодаря на организторите на този сайт че са я вкарали тук!

Много е хубава. Харесвам всичко от Джудит Макнот. Прекрасни истории който докосват сърцата.

Най-хубавия роман на Джудит Макнот. Чак завиждам а тези, които не са го прочели.

Толкова пъти съм я препрочитала и мислила над нея, мисля че мога да напиша анализ , по-дълъг от самата книга. :D

Много ми харесва това мнение — много е точно и балансирано, споделям го на 100 %.

Романът има доста фалове, като например категоричното разпределяне на „добри“ и „лоши“ герои, стереотипни образи и елементи на мелодрама.

Но също така правдиво обрисува българския бит, култура и душевност, пресъздава ужасите на кланетата при погрома на Априлското въстание.

А и все пак това е първият български роман — той проправя пътя на следващите. За добро или зло, българският роман започва от „Под игото“. Без него не бихме имали българската литература в днешния й вид.

Една от най-хубавите книги, които някога съм чела — интересна, забавна, с тънко чувство за хумор и най-вече човечна. Препоръчвам я на всеки. Мнението на Изабела и супер точно.

Фактът, че книгата въобще е публикувана, показва, че Мосад не са я взели на сериозно. Така и би следвало да се и приеме — като крими, но без конкретна история. Все пак дава някои теми за размисъл.

Малко сухо са представени фактите и може би е за хора с по-добри познания от моите по история. Все пак е интересна и особено в частите, където се описва бита на хората по това време. За мен най-поучително е манталитета на хората тогава и как нищо не си слагат на сърцето и всеки си гони интересите,днес братя, утре-врагове за престола. Поучителна най-малкото.

Чудесна книга, провокира интереса ми към военните действия в Азия по време на Втората световна война, а също и затворническата (в случая — лагерна) психика. Чела съм една подобна, „Империя на Слънцето“ от Балард.

Точно това и аз искам да кажа:) Човекът си е бил съвестен и прецизен изследовател, но няма как да надскочи възможностите на времето си. Някои от тезите му подлежат на ревизия, други на доразвиване и т.н. Все пак, науката трябва да върви напред. Би било ужасяващо ако изследванията по който и да е научен проблем не са мръднали и на йота за 80 години. Златарски не бива в никакъв случай да се канонизира или книгите му да се превръщат в „Свето писание“, но далеч не заслужава много от хулите, с които някои съвременни писатели го засипват. Нека отдадем дължимото на труда му (а той е огромен!), но да не се боим да продължим напред:)

Добре. Но аз от странични коментари, които съм чел, съм останал с впечатление, че проф. Златарски е свързан със славянофилските теории. Може би трябва да се запозная по-подробно с написаното от него ако той има по-различно виждане.

По принцип смятам, че самото време на научната работа на проф. Златарски е било такова, че не е позволявало ясен поглед върху историческата действителност. Каквито и да са били възгледите на проф. Залатарски за произхода на българите и за историята на Първото Българско царство, той ги е изградил на базата на документите и археологически находки, които са били налични и достъпни за него тогава. А чрез скриването на част историческите извори свързани с българската история, и чрез лансирането на несъстоятелни исторически тези (поради преследване на политически цели или поради все още заради познания на историята като наука), които проф. Залатарски трябва да вземе предвид понеже те са актуални в историческите кръгове в момента, то неговите книги, дори и напълно съвестно написани, се нуждаят от осъвременяване.

Много интересна книга, впечатлен съм. Обаче моля да публикувате още книги игри, за по-голямо разнообразие. Моля, побързайте, ще съм доволен.