Читателски коментари

Бай Ганьо от Алеко Константинов

Димитър (13 септември 2013 в 17:49)

Въпроса е, как трябва да напишеш това, което се иска от теб.Като разсъждение, като описание, какво е искал да покаже автора?

Сага за Форсайтови от Джон Голсуърти

Уляна Трайкова (13 септември 2013 в 17:25)

Мадам Бовари 1856

Анна Каренина 1876

Ефи Брист 1895

През целия 19 век правата на жената и условностите на брака, невъзможността да се поправи грешка, са били разработвани в литературата (има още много примери). Обикновено се вглеждаме в драмата на жената, „дадена“ на човек, когото не обича, в неудовлетворените й интелектуални потребности. Но драмата на съпрузите е не по-малка, не само в емоционално отношение, а и като промяна в общественото им положение. Съпрузите в тези произведения са описани не като чудовища, а просто като хора, които внезапно трябва да установят, че социалните норми не са толкова естествени, колкото им е било внушено. Лично аз не виждам особена прилика в съдбите и характерите на Айрин и Ана, и двете не са мой тип. Но тези жени заслужават независимост, въпреки че са обвързвали повече или по-малко доброволно. И тъй като този проблем е проблем на самия живот, а авторите на тези книги са писали и на други теми, не можем да говорим за подражание.

Бай Ганьо от Алеко Константинов

atman (13 септември 2013 в 16:50)

Според мен, основният ти проблем е в подхода към книгата, базиран на многото вицове за „Бай Ганьо“.

Всъщност автора се е опитал да опише простотията и ниската култура на българският новобогаташ.

Бай Ганьо от Алеко Константинов

N (13 септември 2013 в 16:34)

Не е в теб проблема. Просто трябва да се нагледаш на „Бай Ганьовци“ из нашата родина, за да разбереш книгата. :)

Бай Ганьо от Алеко Константинов

Александра (13 септември 2013 в 16:15)

Частта от романа Бай Ганьо, която аз трябваше да прочета — не ми беше интересна , но може би проблемът е , че не можах да я разбера . Моля не ме нападайте като кажете , че съм малко момиченце което не цени българската литература , напротив вие не познавате никой от коментиралите за да го обсъждате , истината е , че не обичам да чета кой знае колко , но когато нещо ми е интересно аз го чета с удоволствие. Имам да пиша нещо като кратък преразказ — много сбито за какво се разказва в частта Бай Ганьо у Иречека , и понеже не разбрах много от текста бих искала някой от вас да ми помогне.

Е , благодаря предварително!

Да пробудиш драконче… от Николай Теллалов

Elena ivanova (13 септември 2013 в 13:45), оценка: 6 от 6

Хареса ми.Досега не бях чела фентази на българси автор, и явно съм бъркала.Кара те да се вгледаш в разни неща в около себеси.

Фалшивият годеник от Дебора Райли

malkata_Radi (13 септември 2013 в 04:44), оценка: 3 от 6

Скука!

Търси се съпруга от Линда Хауърд

камелия (12 септември 2013 в 23:37)

Мадам, пишете ми от душата. Мерси.

Към Партията от Христо Радевски

Христо Павлов (12 септември 2013 в 23:28)

Стихотворението е много силно и искрено. Социалистическите идеи имаха нещастието да победят не едновременно във всички най-напреднали страни,

а в една отделно взета страна, която не беше от най-напредналите и в която имаше традиционно див политически деспотизъм, съчетан с енергичното желание да освободи целия свят (за Източна Европа Великобритания и САЩ ѝ позволиха да го направи). Какво ли си е мислил поетът през тези петдесетина години, които живя след написването на стихотворението — при прохождащия, развития, зрелия и загниващия социализъм у нас и другаде ?

Изгубеният символ от Дан Браун

Мариан Димитров (12 септември 2013 в 20:39)

прочел съм Метеорита,Шифъра на Леонардо,Шестото Клеймо,Изгубеният символ като изключа първата бих казал че са еднотипни с леко изменение.най-новата AД предполагам и съм сигорен че ще наподобява останалите отново символи отново нещо скрито което е пред очите на всички с присъствието на жена учен и най-главното извършването на убийство.Не смятам че съм си загубил времето четейки романите на Дан Браун.

Треска от Елизабет Лоуел

ala-bala (12 септември 2013 в 17:19), оценка: 5 от 6

Определено ми хареса. Както е писала ganiva преди мен, романтична и нежна история.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Ясен (12 септември 2013 в 14:13)

Спор няма, че социализма беше една тоталитарна система, която се провали сама по естествен път именно защото беше недоразумение. Но да се хвали този двоен агент и бездарник е смешно и жалко. Капитализма също е в криза днес, при това световна и е пълно с недоволни хора.

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

Попи (12 септември 2013 в 12:08)

Книгата е прекрасна, много ми хареса. Абсолютно съм съгласна, с предходните коментари, че това е книга, която ни учи на човечност.Може би и затова ми напомня за „Родосто, Родосто“ на Севда Севан, нищо, че става дума за различна епоха и различни географски ширини. Едновреминно с това от книгата научих доста за безкрайния джихад в Афганистан.Стилът на автора е лек, непретенциозен.Обръщам се към тези, които още не са я прочели, не се колебайте, книгата заслужава вашето внимание, във всички случаи ще ви обогати.

Пожелай ми слънчогледи от Софи Кинсела

Илияна (12 септември 2013 в 02:29)

Изпитах истинско съжаление, че свърши толкова бързо. Страхотна книга!!

Задочни репортажи за България от Георги Марков

pppat (11 септември 2013 в 22:28)

Мислех, че отдавна изчезнаха такива малоумници, като пишештия горе!

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Несъгласен (11 септември 2013 в 20:54)

Защо го плюете човека? Вярно бил е комунист, но после е осъзнал какво е БЪЛГАРСКИЯ комунизъм: най-малоумната система на света, имайки предвид колко напред сравнени с нас са всички останали бивши европейски соц-държави…

Да, бил е в дружината на Бай Тошо и в един момент му е писнало да търпи тъпизмите на малоумните соц-величия, на някой друг да не би да му е писнало?! Всички са си налягали парцалите, траели са си и са подмазвали. Ето затова трябва да се уважава Марков защото си е позволил да му писне, да изрази неодобрението си публично. И вместо да му кажем: Браво,ние го плюем, че бил двоен агент. Разбира се, че след като е емигрирал е станал агент, да не мислите че някой ще го остави да си щъка просто така в чужда държава?! По-важното е ЗАЩО е емигрирал, очевидно не защото е бил двоен агент… Нормално е да иска да забрави собствената си държава, нали след като е станал неудобен всички са му обърнали гръб и са се правели, че не го познават. По онова време не е имало нишо красиво и добро от страната ни: малка сива схлупена, забутана соц-република, чакаща най-малоумното нещо: светлото бъдеще на комунизЪМА, което така и не дойде.

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

Батето (11 септември 2013 в 20:07)

В глави 22 и 24 мисля, че липсват пасажи.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Бойко (11 септември 2013 в 17:53)

Българите петстотин години поколение след поколение са пазили българския език, традициите, българското самосъзнание и начин на живот, а Г. Марков още от увода се обявява в подкрепа на малоумната идея, че родината била там, където човек се чувствал добре (ако и да е Гьотева, това е една мисъл на безродник). И също така в увода Г. Марков казва, че иска следното: „да уча нов език, да се опитвам да мисля и живея по нов начин“. Браво бе, вместо вместо да носи българската култура и дух, и да бъде посланик на красивото и доброто от страната ни по света, той иска да забрави корените си и да заживее по чужд модел. Всеки сам може да решава след подобно начало колко струва остатъка от книгата. Според мен Марков е двоен агент. Така или иначе по радиото свободна европа са пускали да приказват само лица, които са под контрола и следват целите на западните служби.

Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник от Анатолий Протопопов

Лил (11 септември 2013 в 17:40)

Четивото е отровно. Вместо да те остави да си намериш каквото на тебе ти харесва, започва да ти внушава какво искаш и какво не.

Бате Слави, ти си идиот, като бившия ми приятел Любо, с когото вече не общувам.

На нас не ни трябва високорангов мъж, а такъв, който да обичаме. И това не е със сигурност високоранговия, от който ми се драйфа.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Димитър (11 септември 2013 в 14:30)

Георги Марков трябва да бъде икона на нашата литература след 9-и септември. Вижте само колко е четивен и увлекателен неговия стил, словото му е без напрежение и излишни фантифлюшки. Изобщо не е преувеличил, а даже е посмекчил краските, защото комунизмът беше (и остава) зловещ експеримент с душите на хората. Сега се навърши годишнина от неговото убийство и просто трябва да му отдадем почитта, която заслужава.