Читателски коментари

Пак си я прочетох тази разкошна книга.А книгата за футболистът и физичката излиза на 28 май.

Рьорих са розенкройцери. Те, богомилите и Дънов са от „Бялото братство“ (по думи на дънов). Ако харесваш руския, имам предложение за теб: чети поредицата „Звънтящите кедри на Русия“ на В.Мегре. Там има повече от всичко това взето накуп. И се чете лесно.

Искаш съвременна библия? написана разбираемо и увлекателно? Прочети Мегре-„Звънтяшите кедри на Русия“. Друг път ще ми благодариш:)

Нострадамус не е „посветен“.

„…доволно необразовани люде според съвременното разбиране за образованието“

Съвременното западно образование ни учи КАК да мислим. И ни оценят по това доколко сме усвоили „науката“. ламите се учат как да освободят мисълта си и да я използват, в това число да имат достъп и до всички наши знания, ако изобщо са им необходими.

И днес в държавно учреждение бележката: „Ще се върна след малко“ означава същото като преди 50 години: „Ще се явя пак на работа след 5 до 470 минути“. Навярно наистина имаме генна промяна — живей на инат на султана, бъди Андрешко, шофирай без фарове… бъди срещу себе си, децата си и държавата си.

И аз мечтая да доживея до пенсия… С надежда и аз да взема нещо от държавата, на която плащам, колкото ми поиска — не, че на това съм опрял, но… . А иначе — Чудомир е велик!

Книгата е увлекателна и много приятна за четене! Препоръчвам я на всеки!!!

трогателна история … Елин Пелин и неговите разкази са наистина една от ценностите на българската литература. Неговите разкази са винаги поучителни и има какво да се научи от тях … Един от любимите ми автори бих казала

Книгата е страхотна. „Раздута“ не е точният израз, а по-скоро има повече описания на природа, хора и т.н. Това е. Прочетете ги няма да съжалявате!!!

Да си призная не виждам, кое е уникалното в творчеството на Буковски — евтино порно. Представлява интерес дотолкова, ако едва прохождате в секса. Може да се прочете и от обща култура.

Bърховен роман макар че края е малко претупкан много ми хареса .Прочетете го !

№19

Коментарът ти е чиста проба дезинформация. Накратко: в Читанка е представен целия роман.

ТОЧКА

Ако те влече, може да го сравниш с оригиналния текст:

http://biblio3.url.edu.gt/Libros/100sole.pdf

Това, че книгата е спряна от българско издаване не е ли заради орязания вариант? Защото аз това чух и много се учудвам, че никой тук дори не споменава това. Ако е така ние четем книгата в орязан вариант и много и се радваме, но всъщност никога не сме я чели, ако това е така. Спомням си, че шегата на Маркес по отношение на българското издание е, че тя не е 100 години самота, а по-скоро 70 години самота, което най-вероятно е само заради размера на книгата в българския вариант, съмнявам се да е седнал да я чете. Тъй, че по-добре да изчакаме новото издание (не знам дали още има такова) вместо да се превъзнасяме по комунистическия вариант на книгата

Страхотна, увлекателна и много разтоварваща книга.

Тази корица стил „Аватар“ със синята марсианска принцеса е направо смехотворна :)

Като изключим факта, че е писана много преди космическите изследвания на Марс, книгата, възприемана като фантастична приказка има своят чар. Отношението на автора към индианците е типично негативно за епохата. Малко множко ми идват безсмислените убийства от страна на главният герой — Джон Картър. Моралът му е на американски каубой от края на 19 век. Последният филм (http://www.imdb.com/title/tt0401729/), правен по мотиви от книгата ми хареса най-вече със сценографията си и типажите. И добре, че прочетох книгата след този филм, за да си представям героите по визията на филма. Добро четиво за юноши.

Мен „Как да отвлечеш шотландски лорд“ ме грабна и запали да прочета поредицата. „Шотландска стихия“ ми хареса дори повече от първата (както съм и написала по-нагоре ;-).

А от третата — „Да изгубиш сърцето си“ интересът ми започна да спада.

Прочетох и четвъртата (просто защото бях започнала поредицата), но за съжаление се оказа пълна скука, така че ala-bala изобщо не си губи времето с нея ;-)

Мъка, мъка…Прочетох я само защото я започнах и казвам „мъка“ не защото историята не е добра, напротив… Но просто така е разказана че е истинско изпитание да останеш заинтригувана от безкрайните описания на дивани, дамаски, завеси — изобщо интериор и екстериор, както и досадните ретроспекции, имащи за цел да ни осветлят защо героите са такива каквито са в момента в които ние се запознаваме с тях. Истината е че можеше и по-безболезнено за читателя да се разкажат събитията оформили характерите на героите, и именно с тези ретроспекции авторката охлади ентусиазма ми още в началото.

За мен това е най-прекрасната история, която съм чела до сега!

Вярно от скоро чета любовни романи от този тип и все пак…този е най-завладяващият според мен ;-) Има си от всичко по много — всепоглъщаща и майсторски разказана любовна история. Чете се на един дъх и на места си ме остави съвсем без дъх ;-)

Личната ми класация на (прочетените ми до момента) романи на Джудит Макнот съвпада с тази на Кода Беар: „Ад и Рай“ е безспорният НОМЕР 1 ! „Сега и завинаги“ номер 2, „Нещо прекрасно“, „Кралството на мечтите“ и „Гордост“ на трето място.

Истината е че първо прочетох „Сега и завинаги“ (както си е и поредността в серията) и ми хареса страшно много….докато не прочетох „Ад и Рай“ — ммммм нямам думи да опиша в какъв възторг бях от книгата и бясно се втурнах да чета серията Уестморланд…."Кралството на мечтите" не ме грабна особено….е имаше си своите моменти признавам (особено към края). Сега започвам „Уитни, моя любов“ и нямам търпение да стигна до „Преди да те срещна“, за да видя дали ще се изкачи на пиедестала до „Ад и рай“ :-)

„Гордост“ я четох по-отдавна и това беше първата ми среща с творчеството на Джудит Макнот — хареса ми…и все пак ми се стори малко претупана накрая…затова и чак сега се връщам отново към авторката и докато не прочета всичко от нея ми се струва, че няма да я изоставя пак ;-)