Читателски коментари (за „Моят живот сред индианците “ от Джеймс У. Шулц)

  • 1. Black Wolf (16 май 2013 в 22:35), оценка: 5 от 6

    Книгата на Шулц е едно от малкото художествени произведения (тъй като не е строго документална автобиография, а все пак белетризирана), които достоверно описват живота на американските индианци през 19 в.

    Останалите романи и повести на Шулц (43 на брой!) също са много интересни.

  • 2. Black Wolf (18 май 2013 в 17:49), оценка: 5 от 6

    На български е преведена и повестта на Дж. Шулц „Грешката на Самотния Бизон“ (1995), издадена заедно с няколко разказа на писателя.

  • 3. isina (19 май 2013 в 23:54), оценка: 6 от 6

    Много хубава книга!

    Веднага се вижда колко близки етноси са българският и индианският. Благородни и красиви мъже и жени, високи, стройни, с дълги коси, срещат се и синеоки хора сред индианците, шевиците им са същите като нашите български народни шевици, почитат слънцето точно както българите го почитат. В преданията на индианците има описано идване на бели хора в далечното минало, които заживяват сред тях и им предават своето знание, култура и гени. Писано е също, че белите ще дойдат отново след много години и ако сърцето им (на белите) е забравило истината и любовта към живота и природата, те ще донесат край на цивилизацията на индианците. Това именно се случва когато запада колонизира американския континент.

  • 4. isina (20 май 2013 в 00:23), оценка: 6 от 6

    И индианците, и българите живеят в хармония с природата като ценят и уважават мъдростта на всичко, което тя е създала; почитат невидимите духове пазители в нея (в дървета, реки, в къщата и др.) и им оставят дарове; скалпирането и носенето на косите като трофей съществувало в миналото и в нашите земи — при траки, скити, сармати, българи — само че тук освен това изброените народи правели и чаши от черепите на враговете си :); думата „да“ на индиански е „а“ (сигурно и доста други прилики в езиците и диалектите има).

    • 11. Запитай Се (22 септември 2014 в 02:48)

      Известно е кога индианците се заселват в Северна Америка, има ДНК изселдвания и е доказано от кой клон на древните цивилизации на Месопотамия са. Изяснено е как хербаризират въпросната цивилизация изолирани от останалото човечество за хиляди години и не я развиват поради ред причини. Най малко се запознай с митовете и легендите им, ако не си падаш по четене на академичен труд. Незнам откровено ли фантазираш или споделяш комбинация между нелепости и романтика.

  • 5. Black Wolf (21 май 2013 в 15:48), оценка: 5 от 6

    За съжаление настоящия вариант на текста е от изданието от 1988 г., в който има неграмотна редакторска намеса, а не е взет оригиналния текст от изданието от 1971 г., който е по-добър.

  • 6. isina (22 май 2013 в 02:04), оценка: 6 от 6

    В archive.org могат да се прочетат и свалят няколко от книгите на Шулц на английски. Изданията са от преди 100-на години и изглеждат много добре — с красиви рисунки, снимки, оформление:

    http://archive.org/search.php?query=creator:"Schultz, James Willard, 1859-1947"

  • 7. Гост (22 май 2013 в 14:27)

    Още прилики между индианците и българите — трудолюбиви са.

    И двата народа имат обичая крадене на невеста ако бащата не дава дъщеря си или пък ако тя не е съгласна ;)

    Даването на пари и имот за „купуване“ на булката имало и при българите.

    В миналото траките и българите също са взимали ако поискат много жени за съпруги (също както индианците).

    • 8. Цецо (23 май 2013 в 00:15)

      За едно не си прав… трудолюбието у нас (БЪЛГАРИТЕ)… Съжалявам, че трябва да го кажа, но е така

  • 9. Гост (23 май 2013 в 02:45)

    „Благословена от бога страна! Не съм виждал по-прекрасни места от обширните слънчеви прерии и величествените, възвишаващи душата с грандиозността си планини. Радостен съм, че не се заразих от златната треска, иначе навярно никога не бих опознал отблизо този край. Има неща, далеч по-ценни от златото, например животът, свободен от грижи и всякакви задължения, животът, който ни носи всеки ден и всеки час частица удовлетворение и радост, въплътени във вълнуващи епизоди и приятна умора. Ако аз също се бях отправил да търся злато, може би като другите щях да стана богат, да се върна в Щатите и да се заселя в някое убийствено скучно градче, където най-интересните събития са църковните празненства и погребенията!“

  • 10. Black Wolf (17 септември 2013 в 09:39), оценка: 5 от 6

    Уви настоящата публикация на текста е пълна с безумия!

    Например тук четем „Младежите и девойките на средна възраст от племето на черноногите постоянно организираха бойни походи на групи от по десет-петнайсет души и дори повече.“

    Всъщност пише „Младежите и мъжете на средна възраст… на групи от по десет до петдесет човека и повече“.

    Който е подготвял текста е подходил крайно немарливо!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.