Мини-книжка за личните финанси от Рая Христова
Ще ти кажа, Рая.
Харесвам книгата ти.
Но смятам, че са указания за кратък период от време и само за „спасяване на положението“.
Почувствах се без изход, когато усетих, че става дума за начин на живот.
Чародей от Уилбър Смит
Преводите на другите му книги са идеални,но тук преводът е трагедия и романа е осакатен
„…започнах да се чувствам вместо с избор, без избор“ — ?! Че защо?
Вино от глухарчета от Рей Бредбъри
Бях на 20 когато я прочетох за първи път. Сега съм на 50, но магията лъхаща от тази книга, за моя радост, е неизменна.
Гордост от Джудит Макнот
Мече Кода, не воювам с жанра. Разбирам, че хората имат нужда от развлечения и умствено разтоварване. Аз лично, когато съм претоварен и се нуждая от мозъчна почивка или гледам филми, или чета криминални романи. Много харесвам Агата Кристи, например. Но не съм обявил „Убийство в Ориент експрес“ за шедьовр, защото макар и да е много интересна и увлекателно написана книга с приятното за мен английско чувство за хумор, тя не е шедьовр.
Ако съм посочил определени автори или заглавия в по-горните си постове, не го правя от „ексхибиционизъм“, а просто, за да дам пример. Никъде не съм коментирал преживяванията си във връзка с прочетеното, затова Вашият екскурс върху четенето и анонимното обсъждане на Класиката не би трябвало да е отправен към мен.
Пак ще кажа, надявам се да е за последно:
1. Нямам нищо против жанра. Това, че не ми допада, не означава, че тези книги нямат право на съществуване.
2. Не смятам, че хората, които ги четат задължително са прости или нискоинтелигентни. Въобще, да се съди за човек само по дадено негово предпочитание, поне за мен, е крайно неуместно.
3. Не мисля, че е в рамките на добрия тон да се напада и обвинява в тролене всеки, който не споделя отношението ти към дадена книга. (Това не е към Мечето Кода, а към някои разписали се по-горе.)
4. Възразих единствено срещу изключително неточната употреба на понятието шедьовр, както и срещу съждението: „Книгата е за това, за да доставя удоволствие.“
П.П. Не съм казал нито дума против мис Остин.
Желая на всички прекрасна пролет!
Операция „Страшният съд“ от Сидни Шелдън
Всичко на Сидни Шелдън ми харесва, а тази е завладяваща и много, много истинска и актуална .
Дядо и внуче от Ангел Каралийчев
Можем само да се учим от приказката. Към възрастните трябва да се отнасяме с любов и уважение, да се прекланяме пред опита им.
До кога от Орлин Градевски
Обида*
Отговор17. ariman (21 май 2013 в 21:36), оценка: 1 от 6:
„Свиването на разходите никога не е добра стратегия ако не е гарнирано с увеличаване на приходите, така се получава стагниране не растеж.“
Хареса ми как започва. Увлича и дори вдъхновява да започнеш да следиш разходите си. Но и след няколко страници, започнах да се чувствам вместо с избор, без избор.
Съгласна съм с горния цитат от мнението на ariman.
За това: „книгата е, за да накара човека да мисли, да подтикне към разсъждение, да обогати познанията и мирогледа“ несъмнено сте прав и Ви подкрепям напълно. Обаче има и друг момент. Ще споделя личния си опит. Докато бях студентка, особено в разгара на сесиите, открих т.нар. „розови романи“. Те ми бяха „бягството“ на ума от това, което трябваше преговарям, заучавам, разработвам, но преди всичко да РАЗБИРАМ, за да мога един ден да бъда добра в професията си. Представете си тази глупост, която сте постнали от ромачето, четена като упойка за заспиване след 10–15 + часови маратони учене. Помагаше ми, защото мозъка превключваше на режим „Немислене“ и колкото да е невероятно, така успявах да си почивам. Оттогава насетне ползвам този жанр именно в подобни ситуации.
Малко за Класиката — това, което прочитам и преживявам чрез нея, си остава за вътрешна употреба и доволството на душевния ми мир. Нямам никакво намерение да споделям какъв ефект са предизвикали тези книги в мен, защото съм скъперник и ценя личната си територия повече от всичко, за да си губя времето чрез виртуална анонимност да се правя на интелигентна и интересна (което НЕ означава, че пишещите подобни коментари са такива лицемери, тъкмо обратното). Как да опиша душевния оргазъм изобщо и защо пък? Не е ли редно да му се насладя насаме, до пълното разнищване и трептене на всеки неврон? Иначе би било като да правя секс пред публика. Е, няма как! Така че, извинете за това сравнение но…литературата, обозначавана като Класика (нарочно с главна буква), не бих коментирала. Не мога да обясня защо обичам толкова чувствено и интимно Равик, нито имам желанието за това. Рабирате ме, предполагам?
Има и друг момент — признавам, че съм се забавлявала като съм пускала „уловки“ в мои коментари, за да видя дали мога да бъда изобличена в погрешно твърдение, незнание и неграмотност. Трябва да кажа, че макар дамите, четящи розовия жанр да изглеждат леконравни или глупави за хора като Вас, ме изненадаха приятно. Сред читателките тук има доста „скрити лимонки“ (изключвам моя милост).
За да не вземете сега да си помислите, че съм някаква „бяла лястовица“, ще спомена и че имах други колеги, които са прилагали с такъв успех същата терапия, за която Ви разказах. Интересното бе, че колкото по-нелогично, глупаво и дори откровено просташко четиво се ползваше (еквивалентите на в-к ШОК дори?!), толкова разтоварващият ефект нарастваше. Явно темата е подходяща за PhD на психолог, особено пък психиатър :-D. Ах, да! Тогава още го нямаше Плейбой, който започна да излиза в България през последната година от следването ми, та колегите — мъже да понаучат нещо повече за анатомията.
Доколкото подобни книжки отговарят на добрия вкус, не се наемам да споря. Сестрите Бронте никак не харесвам, но Остин ще я браня до кръв ;-) Пожелавам Ви всичко най-добро и простете за намесата в разговора.
Билкова отвара и рог от еднорог от Хедер Меспи
Като сюжет историята в книгите е добре замислена, но е написана на доста прост език. Всеки герой все нещо не разбрал,винаги е объркан от ситуацията в която е попаднал, и винаги се намира по някой, който да му обясни. Въпреки, че след това героят отново е объркан и недоразбрал. Явно геройте в тази книга, която е на ’’ световно ниво’’ са доста глуповати и объркани служещи си с речи най- вече от родът на ’’Млакни ма; Бе;Кой това;Мърла’’ и тем подобни. Но явно и писателят е на такова ниво на интелигентност за да създаде такава цветущо-прозаична пряка реч.
Лекарки от Сидни Шелдън
Великолепна творба! Гоям автор!
Клуб „Ковчег“ от Елън Шрайбер
За последната, Immortal Hearts, не съм сигурна, но останали книги ги има в сайта www.cheti.me
На 20 години съм и тази книга просто трябваше да я прочета! Страшно много ми хареса, прочетох я на един дъх. Даде ми много добри идеи и решения на някои проблеми. Благодаря на авторката! Успех!
Непокорни желания от Джули Гарууд
Лично аз смятам,че книгата е страхотна.Определено не прехвърлях страници без да ги прочета.Имаше моменти в които се смях на глас.Накратко : Прочетете я! Заслужава си!
Първо, за книгата — харесвам я, определено има някакъв замисъл, не е само като да са мигнали и да са открили „голямата“ любов.
Не мога да не се съглася, с Barlow, че с лека ръка се раздават гръмки похвали — всяка втора книга е неповторима, уникална, страхотна или шедьовър. Понятията наистина губят стойността си, когато се раздават с лека ръка. /подозирам, Barlow доста се забавлява като се включва в коментарите на „дамски“ книги/
Сега обаче нека погледнем, що е то класика — най-общо, …нещо, чиято стойност може само да се увеличи с времето и притежава качества, които са практически вечни. В такъв случай, наистина ли Достоевски, Толстой, Юго…. са класика. Ако сложим ръка на сърце, за съвременните млади те са „несмилаеми“. Но някой някога ги е определил за класика, включени са в учебната програма и по подразбиране ще се водят за класици, независимо как ги определя масата в 21 век.
Кой и защо чете даден тип литература е абсолютно без значение за останалите, ако ще и само „розови“ романи да чете някой, това не го прави по-глупав от любителите на класика — сега няма да си мерим житейските и професионални успехи/неуспехи, нали така?
Впрочем, ще ми се да попитам victory, на вас наистина ли в училище са ви говорили за най-старата столица на Япония, или и вие като нас научихте много неща от книгите /не винаги класика/, знам ли… може би за фойерверките. Думата ми е, че беше дребнаво изказването.
Та така, малко повече толеранс, няма да е излишен при споровете.
Изпепеляваща страст от Рей Морган
Добре, че е кратка.Иначе нямаше да я дочета, макар че по принцип не го правя.
Джентълмени и играчи от Джоан Харис
Джоан Харис отново ме изненада приятно с тази книга. Глътнах я на един дъх.
Тайната градина от Франсис Ходжсън Бърнет
Страхотна е!
Съжалявам, но не мога да се съглася с изходната точка на Вашето изказване, а именно: „В крайна сметка книгата е, за да ти достави удоволствие“. Моето разбиране за литературата е друго — книгата е, за да накара човека да мисли, да подтикне към разсъждение, да обогати познанията и мирогледа. Не виждам как книга, съдържаща следното може да постигне този резултат:
„Като си напомняше, че Лорън все още е твърде неопитна и не бива да я притеснява с прекалена настойчивост Ник я вдигна на ръце и я понесе към спалнята.
Там се изправиха един срещу друг. Лорън започна да го съблича под изгарящия му поглед. И когато накрая дантеленото й бельо се свлече на пода, тя го погледна право в очите й застана смело пред него.“
От самото начало не съм имал намерение да обиждам когото и да било. Не мога да се примиря обаче с идеята, че книга с подобно съдържание може да има нещо общо с добрия вкус.
Съвсем отделно: когато чуя Класика, не си представям точно сестрите Бронте. По-скоро Достоевски.
Читателски коментари