Читателски коментари

След ’Душа назаем’ ще е престъпление да пропусна книга от този автор!

Страхотна книга!!! Рисунката на корицата обаче подвежда,че е някакво несериозно детско четиво. Не съм фен на фентъзито.Чел съм само „Песен за огън и лед“ от този жанр."Малазана"се пробвах да го прочета,тъй като има много почитатели и все я дават за пример. Обаче за мен " Малазанската книга"не струва.Не фентъзи ами фантасмагорий за много малки деца е Малазана.Много харесвам „Песен за огън и лед“,но тази книга е още по-добра.Мисля,че Х.Меспи е по-таланлива от Д.Р.Р.Мартин.И не виждам никакви проблеми със словореда или стилът на писане.Само мога да завидя на авторката за огромният талант,който притежава.А на тези на които не им харесва стила и словореда искам да кажа да се замислят дали проблема не е в тях. Защото почитателите на чалгата примерно няма как да харесат симфонична музика или опера.И обратно разбира се.Не искам да обидя никого, просто това сравнение ми дойде на ума.Аз лично не харесвам чалга,но и операта не ми понася.Поклон пред таланта на автора създал тази книга.Надявам се да творчеството и да продържи още дълго за да ни радва.

Прочела съм всички книги на Джудит Макнот които са качени тук. Ад и рай водеше личната ми класация но сега мога да кажа че Съвършенство се нарежда сред най-любимите ми. Много истинска,увлекателна и драматична. Просто съвършена….

Книгата е много увлекателна и различна. Но края е много ощетен. Искаше ми се да разбера малко повече за героите. Все пак това е една от най-различно увлекателните романи, който съм чела до момента.

Ражда кошмари само на този, който я възприема буквално. Останалите се забавляват.

За първи път се смея от сърце така. Много хубава книга

— Много лъже — рече Лазо. Благолажът го погледна право в очите.

— Това е приказка, бе хлапе!

— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взе-ма да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

Този цитат е ключа към разказа. Приказка раждаща кошмари. Не го разбирам това, какво му е доброто!

Благодаря ти за препоръката, ще ги прочета.

Добре, добре!

Симпатична история, но нещо не ми допадна стилът на писане на авторката — прекалено много диалози, съвсем повърхностно са засегнати мислите на героите и мотивите за поведението им. Все пак ще прочета и останалите книжки от поредицата, може пък да са по-добре написани.

И аз да се присъединя към мнението по-горе. Има цели епизоди, които липсват, освен отпуска и разказа на Пролеткин/Прольоткин в началото, за това как са ловили жирафа от зоологическата градина. Превода, който аз съм чела също ми се струва, че е правен от друг, но ако имате желание да попълните текстовете, кажете, ще се постарая да ги подсигуря.

Поздрави за Библиотеката.

Първата половина на книгата е една тъжна история, на която много се ядосвах, докато четях…Втората част…ех, любовните сцени бяха много жарки и добре описани. Книгата си заслужава всеки миг, който й е отделен.

Назгуле, пробвай се с „Първият закон“ и после Монца-та на Абъркромби. След като си прочел излязлото от „Песента…“, нормално е всичко да ти се струва тъпо.

Невероятна книга — останах без дъх. Попаднах на нея случайно, смятах, че просто ще убия време с нея, но….тя не ме остави на спокойствие до края. Не знаех нищо нито за книгата, нито за писателя й. Препоръчвам горещо на всички!!! Жалко, че тук има само две книги от този автор. Вече съм му луд фен.

Благодаря за съвета!Ще прочета и нея поредица.:)Само ,ако може да ми напишете от „Войната н студенокръвните“,"Конклав на сенки" и „Войната на Мрачния“като хронология кое след кое следва?Благодаря предварително.

В интерес на истината мисля, че до 20 години на младите хора им се харесват книги от рода на „Граф Монте Кристо“ и „Алхимикът“, след тази възраст обаче истинските читатели започват да търсят по-тежка литература и се насочват към руските класици като Достоевски, Лермонтов, Чехов, Солженицин и прочие. Или към научна фантастика като тази на Джек Лондон и братя Стругацки. Това са само примерни заглавия, с които се цели да се рамкират различните периоди и различните предпочитани заглавия.

Историята е много сладка…четете.

Много интересен.Неочаквано края става щастлив,като в приказките.Прочетох го с удоволствие.

Книгата разбива всички представи, уникално написана, не можеш да спреш да четеш до края. А изненадите са на всяка страница, да не говорим за финала. Най-много ми харесваше нишката за асоциацията между Настя и Сталин, това леко насочва за развитието на събитията. Една от най-невероятните книги, които съм чела.

Мила ми Людмила! Човек може да си вземе от извора точно толкова вода, колкото е голяма стомничката му! Да си жива и здрава!