Читателски коментари

Ами, аз пък съм съгласна, че подобни „бози“ не трябва да се наричат шедьоври. С 5 ръце подкрепям поддръжниците на това мнение. Да, жанрът е увлекателен, забавен и разтоварващ, но да пльоснеш ей така думата „Шедьовър“ с удивитална накрая е …., ох не знам, чак обидно ми става някак си :(

А и друго. Отворете наслуки който и да е класически роман в Читанката и прочетете коментарите. После отворете пак наслуки един любовен роман и прочетете коментарите. Е тогава може би някои от вас ще си отговорят на въпроса защо ние останалите смятаме любителите на този жанр за повърхностни.

Barlow,

Приемете искрените ми извинения моля, тъй като явно съм ви засегнала, а съвсем не исках това!

Разбирам наистина много добре възраженията Ви за своеволната употреба на думата „шедьовър“ по повод въпросната книга, както и хилядите подобни на нея. За мен „Гордост“ е една от посредствените книги специално на тази авторка. Също така никога не бих нарекла роман от този вид „шедьовър“, защото смятам, че е неуместно. Дори и недотам убедителните творби на сестрите Бронте не бих причислила към жанра. Да, наистина не сте казал нищо срещу Дж. Остин, а това бе мое вмъкване, извинете за което. Просто се опитах да Ви обясня друга позиция (на някои от дамите тук), за да се сложи край на недоразумението, което струва ми се, възникна сякаш от нищо. Във виртуалното общуване (поне на мен) е малко по-трудно да се постигне изглаждането на подобни неразбории, тъй като липсват прекият диалог и визуалният контакт. Не смятам „негативните мнения“ като Вашето за тролене под подобни романи така или иначе, но и защото се аргументирахте с цитат от текста и няма как да Ви възразя. Дори признавам, че силно ги предпочитам пред: " Книгата е уникална", „Прочетете непременно“ и т.н.. Освен това можете да изказвате справедливото си възмущение и това не подлежи на дискусия, тъй като е Ваше неприкосновено право. Различното от това би било своеобразна цензура и първата стъпка по ужасния път към изгарянето на книги.

Последна вметка, ако позволите. Има хора, за които книгата носи наистина само удоволствие и затова избират такава, през която „да преминат“ като на филм, без да се замислят, а само да съпреживяват. Но има и хора (Вие явно), на които именно процесът по осмисляне и научаване на нови и ценни знания доставя тази радост. Не мога да не се стърпя да направя и още едно сравнение. Харесвам изключително много картините на Тамара де Лемпицка. Намирам ги заредени с експлозивна еротика в най-чист и съвършен вид, доколкото може да бъде предадена в съвременното изобразително изкуство. Оказа се, че това си е само мое мнение сред тези, с които коментирах художничката. Явно само аз виждам изключително наситените сексуални пулсации. Присмяха ми се, няма да описвам как, но това в никакъв случай не ме обиди или направи нещастна. Не мога да накарам другите да видят това, което виждам аз, нито пък твърдя, че съм права във възприятията си. Явно същият момент го има и по отношение на „розовите“ романи. Дамите, които изпадат във възторг от тях, не биха желали или могли (в по-лошия случай) да разберат Вашата позиция.

Бъдете здрав и всичко най-добро желая!

Това е предисторията на еднокракия Силвър от „Острова на съкровищата“. Денис Джъд оказва почит на страхотната приключенска история от Робърт Луис Стивънсън.

„Историята на дългия Джон Силвър“ е много добър пиратски роман, по нищо не отстъпва на оригинала, както и на другите класики в жанра. Атмосферата е много истинска, пълно е с митничари, испанци, плячка и кръв :) Една от най-хубавите книги за всеки, който обича пиратски приключения.

Джъд е писал и продължение на „Острова на съкровищата“, книгата се нарича „Return To Treasure Island“ и не е превеждана на български.

Доста положителни коментари чух за автора и с глътнах книгата за нула време. Признавам, че имаше моменти в които ме увлече. Има нещо в тази книга, което може би не разбрах. Отдавам го на културни различия. Ще я оставя да отлежи и ще я прочета пак.

Уникална книга с уникални обрати. Впечатли ме и малко си и поплаках. :D Искрено я препоръчвам! ;)

Препоръчвам я!

Прекрасен роман. Впечатляващ. Размислите запазете за себе си.

Много добър роман !

Пропуснато е да се качат картинкинките от книгата, които са добре нарисувани. Иначе книгата е супер. Малко надценена , заради политическата си стойност, също като ,,Под игото", а езикът на изразяване е малко семпъл, но в това й е чара. Сюжетът е добър, идеята е актуална — какво повече може да се иска.

,,За критиците": Може авторката да не е много добра писателка , но е оставила своето име в история. Някои пишат 10–15 романа и повече, а никой не ги знае. Х.Лий се е родила и написала романа в точното време и й се получило, превърнал се в класика. Може в това да е проблема не Убичате КлАсиката. Да си разбрал 2,3 произведения, които са много слУжни не означава, че разбирате и може да я плуете. Аз мисля, че тези хора, които пишат лоши отзиви тук го правят и при ,,Под игото". Но разберете едно, че няма безгрешно произведение. Едно произведение и цял живот да го пишеш пак няма да стане идеално. Ето Достоевски, Толстой и Гогол са писали сума години и пак не са стигнали съвършенството, въпреки че са много близо. Съвършенството е утопия. От съвременните автори много ми харесва Ремарк. Той пет,шест пъти си взима романа от редакцията за да го усъвършенства, въпреки че знае, че не може да го напише както той иска.

Заключение: Не гледайте, че авторката има само един роман, това, че ни оставила толкова много идеи и винаги ще помним, въпреки нейните косури.

Аз съм любителка на жанра и оценявам високо книгите на Кук.Тази е поредната,на която дадох оценка 6.

Превода е ужасен, използвани са прекалено много умалителни, като цяло посредствена книга, оценка 3

Страхотна поредица наистина! Толкова романтична и успокояваща!

„Добрата новина за всичко това е, че учените, които проучват мотивацията, са ни дали този нов подход. Това е подход, изграден много повече около вътрешната мотивация. Около желанието да правиш нещата, защото са значими, защото ни харесва, защото са интересни, защото са част от нещо важно. Според мен тази нова операционна система за нашите фирми се върти около три елемента: автономия, майсторство и цел.

Автономия — подтикът да насочваме сами собствения си живот. Майсторство — желанието да ставаш все по-добър и по-добър в нещо значимо. Цел — копнежът да правим онова, което правим в служба на нещо, по-голямо от самите нас. Това са елементите, изграждащи една изцяло нова операционна система за нашите фирми.“

Haripetrov, „… Не разбрах за какво ограничение става дума, когато човек сам взима решенията за себе си.“

Ясно е, че не разбираш това, което изразих като мнение.

Ясно е, че ме причисляваш към …(и други подобни). Но ако обичаш, не ми вменявай проблеми, каквито нямам.

Ограничението, за което говорим е, че си зная отдавна, че харча пари и за глупости като скъп, но добър прах за пране, но това ми ХАРЕСВА. И повярвай ми, удобството да имам избор да си купя добър прах за пране, изобщо не е привидно. Съвсем реално е.

Колкото до промяната към по-добро, действам на по-смислени фронтове.

И накрая, обобщенията, които правиш, са обидни.

А започваш коментара с " човек сам взима решенията за себе си."

Човек сам решава и какво мнение да пусне.

Хей, дадох отговор на Рая, не на вас.

По отношение на Библията — за неща, които са си в мен, още преди да се родя, не ми трябва Библия, и да, пак имам избор, да тръгна срещу себе си или не.

И, notman, за чука, лопатата и мотиката, пак имам избор — кое от трите да избера.

Аз коригирах „Седмият папирус“, втората книга от поредицата. Никога не бях попадала на толкова некадърен превод и липса на всякаква редакция. Да, твърдя, че „Седмият папирус“ е също осакатен. Когато попаднах на „хиените летяха“, не можах да издържа и намерих оригинала. Оказа се, че летят лешояди… Бях решила да пусна в нета някои преводачески недоразумения и си ги копирах. Ремонтират ли ми лаптопа ще ги пусна… Освен неточен превод, книгата е пълна и с откровени измислици. Гледах българския текст, гледах английския, чудех се аз ли нещо съм в грешка или т.н. преводач се е вихрил за сметка на Уилбър Смит. Може би ако след „превода“ книгата беше попаднала в ръцете на съвестен и компетентен редактор много от фрапиращите грешки щяха да бъдат отстранени. Но като гледам публикувания текст, изглежда редакторът фигурира само като име. Принципно никога не си позволявам да променям текст, когато коригирам книга, но признавам, не можах да оставя летящите хиени.

Жалко, много жалко. Нямам желание да прочета първата „Речният бог“ и третата „Чародей“ от поредицата.

Но имам една надежда, че може някога някое издателство да реши да преиздаде книгите на Уилбър Смит, естествено с друг превод.

Преводач на „Седмият папирус“ е Борис Тодоров.

Сцената със секса в балон беше акробатично-въображаемо интереса и любопитна.Приятна за четене ,без да е нещо особено.

Не ми се случва да спра да чета книга, но тази я оставих в момента в който той и предложи да се омъжи за него без да я познава като изроди бебето.Прекалено нереална ситуация за 4–5 глави.

А Библията дава ли ти избор?

Всъщност да — можеш да следваш начина на живот, който се проповядва в нея, а можеш и да не следваш. Както решиш.

В тоя смисъл — книжката на Рая не те оставя без избор. Ако не друго, увеличава броя на „инструментите“, с чиято помощ се справяш в живота. Дали и как ще ги използваш — това си е лично твое решение. Ако за чука, лопатата и мотиката имаше упътвания за употреба, те също биха те оставили без избор :)

Принципно така и не разбрах за какво ограничаване говорим когато всеки взима сам решенията за себе си.

Лично за мен идеята за управление на личните финанси се свежда до следните няколко неща: проследяемост какво се е случило за текущ период, а оттам и промяна на приоритетите в случай, че има неща, които могат да се подобрят; чрез следенето на личните финанси, под формата на таблица или друг инструмент, мога лесно да споделям тази информация с познати, които също да се възползват от въпросната информация.

Според мен основният проблем за повечето хора, които са недоволни от тази книга (а и други подобни) е, че осъзнават как харчат парите си за глупости и съответно това не им харесва (именно за такова „ограничение“ говорим). Те не искат да излизат досегашното си състояние на привидно удобство и съответно да се променят към по-добро.

Може би в самото начало на книгата трябваше да се постави предупреждение от тип „Няма връщане назад, ако прочетете тази книга“. :)