Читателски коментари

Когато учихме в 9-ти клас антична литература хич не можех да ги чета тези трагедии, но сега много ми хареса. Историята е просто покъртителна и сцената, в която Йокаста умира, а Едип се ослепява е велика. Гърците са имали страхотно въображение. :)

Прекрасен роман със стегнат разказ без излишни страници. Вечният проблем на изоставеното дете е описан много добре.

Действието на новелата „Матео Фалконе“ се развива на остров Корсика. Главният герой на повествованието е Матео Фалконе. Той е точен стрелец, силен и горд човек, истински корсиканец със силен характер и непреклонна воля. Матео има син — Фортунато, надеждата на семейството. Момчето скрива в купа сено ранен беглец — престъпник, преследван от полицията. С невероятно хладнокръвие за дете той се запознава с шестима стрелци, водени от техния сержант. На въпросите им Фортунато отговаря, че никого не е видял. Момчето няма от какво да се бои, защото зад него стои името и репутацията на баща му. Въпреки това сержантът предлага на Фортунато часовник в замяна на информация за местонахождението на беглеца. Момчето се съгласява и арестуват престъпника. Гордият Матео Фалконе с ужас разбира за постъпката на сина си. Особено тежко Матео понася мисълта, че затворникът нарича неговия дом — домът на предателя. Дълбоко шокиран от това, корсиканецът не приема извиненията на Фортунато. Той извежда момчето от дома си и въпреки молбите на Фортунато за помилване, Матео стреля и убива сина си.

В новелата „Таманго“ главният герой е търговецът на роби капитан Льоду. Той и помощниците му се противопоставят на чернокожия вожд Таманго и неговите съплеменници, които се борят за своята независимост срещу колонизаторите. Трагичната съдба на туземците, които не могат сами да се противопоставят срещу по-силната цивилизация на белите.

В новелата „Кармен“ любознателният учен, за когото се предполага, че е самият Мериме, пътува до Кордоба и по пътя си среща пътник с когото се запознава. Те спират за през нощта, пътникът се оказва разбойникът Хосе Наваро. Ученият го предупреждава навреме за дебнеща го опасност и му спасява живота. В Кордоба ученият се запознава с красивата циганка — Кармен, която той моли да му предскаже бъдещето, но в самият разгар в стаята влиза приятелят му Хосе, който ревнува Кармен и показва на учения пътя до хотела. Напуска града и няколко месеца по-късно научава, че Хосе е арестуван. Ученият го посещава в затвора и се вслушва в историята на един честен войник, който заради любовта се е превърнал в убиец.

В „Душите от Чистилището“ се разказва за съдбата на Дон Жуан, но Мериме описва този герой от изцяло нов и необичаен ъгъл. В новелата си, той разказва не само за съдбата му, но също така подчертава колко съзнателно хората разделят живота си на две половини: първата половина това е жаждата за наслаждения, а когато хората се преситят от такъв разгулен живот, започват втората половина от съществуването си, когато изкупат греховете си, изобразявайки се като светци. Написано с голяма доза тъжен хумор, сюжетът на историята и нейните персонажи са все още актуални и до днес.

Книгата е голямо удоволствие, всяка новела е с необичайна сюжет, нови оригинални герои, талантливо описание на техния вътрешен свят и характер, и винаги представят един житейски урок. При Мериме това се получва превъзходно.

Мече Кода, ни най-малко не се чувствам засегнат от коментарите Ви, напротив, изчетох ги с интерес. Предполагам, че съм създал такова впечатление заради традиционно резкия си изказ и моля за извинение. Единственото ми желание беше да се изразя пределно ясно. Желая Ви всичко най-добро и приятно четене!

Поредната издигната в култ книга, която прочитам и оставам страшно разочарован. Дори и филмът си изтеглих за да го гледам, но вероятно ще го пропусна. Четох, четох и не видях кое и е култовото. А хората я четат за n-ти път… Сигурно ако я бях прочел на 15 години можеше и да я възприема като невероятна, ама сега… И сега се чудя дали да чета другите „култови“ Охлюви, Бръмбари и т.н. Вероятно ще, за да съм ги прочел невероятните, култови, класики…

Ами, аз пък съм съгласна, че подобни „бози“ не трябва да се наричат шедьоври. С 5 ръце подкрепям поддръжниците на това мнение. Да, жанрът е увлекателен, забавен и разтоварващ, но да пльоснеш ей така думата „Шедьовър“ с удивитална накрая е …., ох не знам, чак обидно ми става някак си :(

А и друго. Отворете наслуки който и да е класически роман в Читанката и прочетете коментарите. После отворете пак наслуки един любовен роман и прочетете коментарите. Е тогава може би някои от вас ще си отговорят на въпроса защо ние останалите смятаме любителите на този жанр за повърхностни.

Barlow,

Приемете искрените ми извинения моля, тъй като явно съм ви засегнала, а съвсем не исках това!

Разбирам наистина много добре възраженията Ви за своеволната употреба на думата „шедьовър“ по повод въпросната книга, както и хилядите подобни на нея. За мен „Гордост“ е една от посредствените книги специално на тази авторка. Също така никога не бих нарекла роман от този вид „шедьовър“, защото смятам, че е неуместно. Дори и недотам убедителните творби на сестрите Бронте не бих причислила към жанра. Да, наистина не сте казал нищо срещу Дж. Остин, а това бе мое вмъкване, извинете за което. Просто се опитах да Ви обясня друга позиция (на някои от дамите тук), за да се сложи край на недоразумението, което струва ми се, възникна сякаш от нищо. Във виртуалното общуване (поне на мен) е малко по-трудно да се постигне изглаждането на подобни неразбории, тъй като липсват прекият диалог и визуалният контакт. Не смятам „негативните мнения“ като Вашето за тролене под подобни романи така или иначе, но и защото се аргументирахте с цитат от текста и няма как да Ви възразя. Дори признавам, че силно ги предпочитам пред: " Книгата е уникална", „Прочетете непременно“ и т.н.. Освен това можете да изказвате справедливото си възмущение и това не подлежи на дискусия, тъй като е Ваше неприкосновено право. Различното от това би било своеобразна цензура и първата стъпка по ужасния път към изгарянето на книги.

Последна вметка, ако позволите. Има хора, за които книгата носи наистина само удоволствие и затова избират такава, през която „да преминат“ като на филм, без да се замислят, а само да съпреживяват. Но има и хора (Вие явно), на които именно процесът по осмисляне и научаване на нови и ценни знания доставя тази радост. Не мога да не се стърпя да направя и още едно сравнение. Харесвам изключително много картините на Тамара де Лемпицка. Намирам ги заредени с експлозивна еротика в най-чист и съвършен вид, доколкото може да бъде предадена в съвременното изобразително изкуство. Оказа се, че това си е само мое мнение сред тези, с които коментирах художничката. Явно само аз виждам изключително наситените сексуални пулсации. Присмяха ми се, няма да описвам как, но това в никакъв случай не ме обиди или направи нещастна. Не мога да накарам другите да видят това, което виждам аз, нито пък твърдя, че съм права във възприятията си. Явно същият момент го има и по отношение на „розовите“ романи. Дамите, които изпадат във възторг от тях, не биха желали или могли (в по-лошия случай) да разберат Вашата позиция.

Бъдете здрав и всичко най-добро желая!

Това е предисторията на еднокракия Силвър от „Острова на съкровищата“. Денис Джъд оказва почит на страхотната приключенска история от Робърт Луис Стивънсън.

„Историята на дългия Джон Силвър“ е много добър пиратски роман, по нищо не отстъпва на оригинала, както и на другите класики в жанра. Атмосферата е много истинска, пълно е с митничари, испанци, плячка и кръв :) Една от най-хубавите книги за всеки, който обича пиратски приключения.

Джъд е писал и продължение на „Острова на съкровищата“, книгата се нарича „Return To Treasure Island“ и не е превеждана на български.

Доста положителни коментари чух за автора и с глътнах книгата за нула време. Признавам, че имаше моменти в които ме увлече. Има нещо в тази книга, което може би не разбрах. Отдавам го на културни различия. Ще я оставя да отлежи и ще я прочета пак.

Уникална книга с уникални обрати. Впечатли ме и малко си и поплаках. :D Искрено я препоръчвам! ;)

Препоръчвам я!

Прекрасен роман. Впечатляващ. Размислите запазете за себе си.

Много добър роман !

Пропуснато е да се качат картинкинките от книгата, които са добре нарисувани. Иначе книгата е супер. Малко надценена , заради политическата си стойност, също като ,,Под игото", а езикът на изразяване е малко семпъл, но в това й е чара. Сюжетът е добър, идеята е актуална — какво повече може да се иска.

,,За критиците": Може авторката да не е много добра писателка , но е оставила своето име в история. Някои пишат 10–15 романа и повече, а никой не ги знае. Х.Лий се е родила и написала романа в точното време и й се получило, превърнал се в класика. Може в това да е проблема не Убичате КлАсиката. Да си разбрал 2,3 произведения, които са много слУжни не означава, че разбирате и може да я плуете. Аз мисля, че тези хора, които пишат лоши отзиви тук го правят и при ,,Под игото". Но разберете едно, че няма безгрешно произведение. Едно произведение и цял живот да го пишеш пак няма да стане идеално. Ето Достоевски, Толстой и Гогол са писали сума години и пак не са стигнали съвършенството, въпреки че са много близо. Съвършенството е утопия. От съвременните автори много ми харесва Ремарк. Той пет,шест пъти си взима романа от редакцията за да го усъвършенства, въпреки че знае, че не може да го напише както той иска.

Заключение: Не гледайте, че авторката има само един роман, това, че ни оставила толкова много идеи и винаги ще помним, въпреки нейните косури.

Аз съм любителка на жанра и оценявам високо книгите на Кук.Тази е поредната,на която дадох оценка 6.

Превода е ужасен, използвани са прекалено много умалителни, като цяло посредствена книга, оценка 3

Страхотна поредица наистина! Толкова романтична и успокояваща!