Читателски коментари

Не мога просто да се сдържа да не се включа в като видях цялата тази дискусия(колкото и отдавна да се е случила, никога не е късно). 1) В разговорната реч не винаги думите се използват в прекия им смисъл и в правилния им контекст, но по моя скромно мнение това е напълно прието за правилно т.е. не е грешно. От което смея да твърдя, че използването на фрази като „шедьовЪр в жанра“ са допустими, който както иска да го разбира.

2) Защо трябва да се правим на големи професори и да четем световна класика. Че аз като прочетох „Брулените хълмове“, „Джейн Ейр“, „Гордост и предразсъдаци“ и т.н.(даже някои не успях да ги довърша до край) нито поумнях кой знае колко много, нито ми харесаха. В крайна сметка книгата е, за да ти достави удоволствие, а не защото някой казал, че тази книга трябва да се прочете и веднага юруш всички. Всеки чете това, което му харесва и му доставя удоволствие. Аз няма да си причиня това повече- да се мъча над някоя книга само защото била класика.

3) Чиклита ми доставя достатъчно удоволствие, дори със своето съвършенство. Не е само „гъдел“, колко пъти съм се смяла, колко пъти съм плакала( и не съм само аз).

4) Мога още много неща да кажа, но става прекалено дълго. В завършек- който наистина иска да избяга от вечните философи от типа „да бъда или да не бъда“, който иска да избяга от негативната енергия, която всеки ден със сигурност по един българин му отпраща и който иска просто да се изпълни със сладка емоция- за него е чиклита.

ПС: Книгата е хубава. Аз лично смятам, че е шедьовър в жанра. Прочела съм я 2 пъти вече и ми е една от любимите.

Прочетете я страхотна книга,

„Не“ и „Може“ са две отделни думи.От там нататък трябва да започне философстването кое е пропаганда , и кое не.

Доста плоска пропаганда. Който е запознат с историята на България знае за какво говоря.

Дори погледнато извън политическия контекст е доста слабо произведение, изобщо неможе да се сравнява със Смирненски или Гео Милев например.

С тези оценки никога не бих я прочела

Книгата е много увлекателна, заслужава да се прочете. Оценка 4

Много страстна, красива любов …

Супер трилър !Л

Романът е писан или поне публикуван 1916г. От тази 100 годишна книга се вижда, че няма голяма разлика в писането, даже авторът не се е възползвал от евтина, безвкусна тайнственост . Единствено последните няколко изречения ме натъжиха.

Откровенна комунистическа пропаганда от първата до последната буква!

Мармаладов,

Комунистическата пропаганда не трябва да се бърка с национално-освободителното движение!

Изненадвам се че Wallküre не е чела преди това извержение. Явно е доста млада и много от промиването на мозъци, което започваше още от детско-градинска възраст и е било спестено.

На мен не ми беше. На 5 годишна възраст със сълзи в очите рецитирах: „Ех ти, Митя, Митя, октомвриец млад!“

И още преди да знам всички букви се очакваше да обичам Партията повече от мама и да пиша мисли за Ленин — „локомотивът на историята“ старателно и по много пъти.

Много деликатни и продължителни усилия на родителите ми и на самия мен успяха да неутрализират отровата на подобни балади за комуниста, добри ученици, петима от ремс и митко палаузовци, умело създадени от придворните шутове и целящи индоктринацията на децата от най-ранна възраст с цел избиване на всяка свободна мисъл и религиозна преданост към мракобесния им режим.

Затваряйте си вмирисаните комунистически усти и дано по-бързо ви свършат рублите и откраднатите червени пари че да изчезнете.

Нека бъдем честни! Ботев, Левски и всички революционери са отдали живота си, но… каква е ползата за крайния резултат? Нима те са извоювали свободата? Били са твърде незначими в сравнение с големите геополитически събития, довели до война между империите, което в крайна сметка дава свободата на България. И с тях и без тях, резултатът щеше да бъде същият.

По твоята логика Левски и Ботев са умрели напразно.

Подведох се по коментарите и взех, че го прочетох. Съжалявам, че го направих. Не съдя никой за вкуса му, но не мога да видя поезия в литературния вариант на един пропаганден плакат с послание от типа на: „Ты записался добровольцем?“ По-скоро ме наляга тъга за хора като лирическия герой, дотолкова доколкото те съществуват. Ако това са „отличниците“ — слушал и изпълнявал в училище, послушно загинал за Партията… по-добре да избера тройкаджиите. Айнщайн е бил тройкаджия и не се е втурнал сам в безсмислена смърт, но колко много е дал на човечеството… А един такъв „отличник“ с какво е полезен? С „геройската“ си смърт? Cui bono? Какъв е смисълът да загиват хора в угода на политическите лидери? За мен — никакъв. Тъй или иначе нищо не се променя по същество. Промените се правят с ум и с работа, не със срещи по квартири и с доброволно отиване на разстрел.

Чиста, вълнуваща поезия! Това, че стихът „Добрият ученик“ е влязъл в сърцето на един друг ученик — днес, означава, че Веселин Ханчев не е живял напразно! Дано има повече деца, които търсят стойностните публикации в интернет!

Книгата е доста интересна! Хареса ми! Обаче в цялата книга думата " повече" беше написана „по-вече“ , няма такава неграмотност! Много дразни!

Прекрасна книга

Жесток разказ!!! Иначе нетипичен за Колдуел.

Интересна и увлекателна е книгата. Доста разтоварваща и приятна, прочетете я, няма да съжалявате.

Не харесвам черен хайвер. (не че винаги ми се предлага, но съм имал възможност да пробвам няколко пъти и не съм отказвал само и само да разбера какво му е толкова специалното) Това че нещо е високо оценено от един (или милиони) не задължава друг да го харесва. Впечатленията и възприемането са твърде индивидуални неща за да критикуваме тези, които не споделят нашата (плюс тази на още милион души) възхита от произведение, манджа или каквото и да е там. Читателите, които не са харесали „Спасителя“ може да намерят това, което ние намираме тук в някоя друга книга (или произведение на изкуството) — същите ценности и поуки да са просто поднесени по друг начин, с други изразни средства. За нас, които сме ги открили в ръжта остава да благодарим на автора, преводачите и читанка. Радвайте се на живота!