Аз харесвам това произведение въпреки, че обесването на Васил Левски може би е накарало Ботев това да е неговото поледно писание. Но нали някак трябва да си спомняме героите, които са ни освободили? Според мен оценката за него е шест.
Добрине, похвално е, че четеш книги. Хубаво ще е обаче да наблегнеш малко и на граматиката си. Съветът се отправя с най-добри чувства.
Предполагам, че стихотворението е обработено. В оригинала вместо МИЛНО, Ботев е използвал ГОРКО. И ТВОЙ ЕДИН СИН е с пълен член, ТВОЯТ ЕДИН СИН. Защото, Левски е единствен! Той не е един от многото…! А и за Ботев (6) етвърде малко!
Тази творба на Ботев няма един-единствен оригинал. Всъщност Ботев е оставил в ръкописите си множество недовършени редакции. В литературната традиция са утвърдени два варианта: единият е настоящото стихотворение, за първи път публикувано от Захари Стоянов; другият е публикацията във в. „Нова България“ през лятото на 1876 г. Вторият вариант е със заглавие „Дякон Васил Левски“ (присъства в Библиотеката) и някои примерите, посочени от Вачо, са именно от него.
Относно израза „твой един син“ — той е библейски стилизиран, което предполага местоимението да е нечленувано, поради което З. Стоянов предпочел да е така.
Сърдечно благодаря на NomaD за уточнението!
Това е една от най-хубавите творби на Ботев!
Страхотна творба
Народ, който ражда синове като Христо Ботев и Васил Левски, е безсмъртен. Сега може временно да сме в поза „партер“, но то е само, за да се изправим още по-достойни и по-силни, още по-истински и по-свободни. Нека всеки, който пише некролози на нашия народ, си ги чете за себе си. Ботев хубаво го написал в „Хаджи Димитър“: „…тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ . Ние, българите, не сме спрели да се борим за свободата си вече близо над хиляда и сто години, когато насила ни беше натрапена лъже-вярата на чернодрешковците, така добре описана от Ботев в „Моята молитва“: „Не ти, комуто се кланят калугери и попове, и комуто свещи палят православните скотове…“, „Не ти, който учиш роба да търпи и да се моли, и храниш го дор до гроба само със надежди голи…“. Богът на Ботев заведе Васил Левски на върха на Безсмъртието: „А, ти, боже на разума, защитниче на робите, комуто щат празнуват денят скоро народите“, „Вдъхни всекиму, о, боже, любов жива за свобода, да се бори кой как може с душманите на народа.“
Песента по това стихотворение винаги ме изпълва с чувства на гореща признателност и дълбока гордост, че съм потомък на такива Човеци-Богове!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.