Читателски коментари (за „Американски богове “ от Нийл Геймън)

Книгата е адски интересна и, най-вече, образователна. Досега не съм чел подобни книги от жанра Фентъзи и затова не мога да я характеризирам спрямо останали заглавия. Препоръчвам я на хора, които са заинтересовани от различни митологии и които искат да прочетат произведение и от този жанр, а не са го правили досега.

Приятно четене :)

Наистина, който се интересува от митология едва ли ще остане равнодушен пред книгата. На мен лично ми беше безкрайно интересна.

Книгата е много интересна, за всеки любител би се намерило по нещо.

Препоръчвам я също на читателите на любовни романи — в книгата има една любовна сцена, която може да скрие шапките на всички, дето се броят за писатели в тази сфера.

Нийл Геймън — друго не мога да кажа. Един от най-добрите живи автори на фентъзи изобщо и достоен наследник на Роджър Зелазни в жанра. А книгата е уникална, както и своеобразното ѝ продължение — „Момчетата на Ананси“.

Едвам изтраях…една трета или половината. Изобщо не ми хареса.

Голяма почитателка на фентъзи, приключенски и общо взето всичко, което ми грабне окото съм, даже през живота си не съм зарязвала книга НИКОГА, винаги съм я допрочитала, тази е първата, която оставих, толкова мудна, без действие, или като се появеше такова, не можех да го разбера, явно интелекта ми не е на такова високо ниво :) Мисля че стигнах до 150та страница и просто не можах повече…

За мен това е най- безсмислената книга, която съм чела(но не и прочела).

Подведох се по халбите на обложката. Оказаха се като реклама на Макдоналдс — прехвалена. Съжалявам, Гемън ще го чета ако пише с Пратчет.

Книгата е увлекателна и ми харесва, но не мога да разбера защо понякога в печатните издания няма консистентност с имената, с които сме свикнали, например тук пише Ксена, а превода в България е Зина, тук пише Босх, а става дума за Йеронимус Бош, тук пише М*А*Ш, което е буквализъм за M*A*S*H, но на български сериалът е преведен под името „Военнополева болница“…

Книгата въобще не е фентъзи. Интересувам се от митология, но тази книга освен да вземе имената на няколко богове и да ги използва не прави нищо друго и в тази насока. Много мудна и безинтересна книга, основната идея е добра но това е единственото добро в книгата.

Нийл Геймън е изключително слаб автор. Има една брилянтна книга — „Добри поличби“, написана съвместно с Тери Пратчет. И мога да се досетя кой е дал всички идеи в нея :) Има една поносима книга — „Звезден прах“, която е преразказана в съвременен вариант компилация от няколко приказки. Всичко останало е пълна скръб — отчаяни и напълно неуспешни опити на автора да си изсмуче от пръстите някаква свежа идея, около която да създаде поердния роман. Иначе за черна работа — като му се каже какво да пише, да го оформи и поднесе добре — става. Бих му препоръчал да се опита да се реализира като ghostwriter, за друго му липсват способности.

Започнах да я чета след като бях изчела многобройни хвалби, но бях доста разочарована. Не мога да кажа колко книжни страници съм прочела, тъй кат я четох онлайн, но да кажем една трета от книгата. Все чаках нещо да стане и все нищо. За първи път чета този автор, но ще му дам втори шанс с някоя друга книга. Сериала обаче смятам да гледам, та тогава може и отново да реша да подхвана книгата и да вземе, че да ми хареса.

По мое мнение, книгата е силно прехвалена. Идеята, залегнала за основа на сюжета, е добра, но не е нова и уникална, нито пък особено добре поднесена. Сюжетът е разпилян, хаотичен — сякаш Геймън през цялото време си е мислел за нещо друго и е гледал да претупа работата.

Като изключим съвместната му книга с Пратчет, като негова самостоятелна творба, която бива, бих могла да посоча „Океанът в края на пътя“.

Книгата е много хубава, но далеч не е за всеки. Относително по-сложният сюжет и наблягане на мисленето вероятно ще откажат повечето читатели на булевардни романи.

Най-елементарните елементи наоколо всичко обръщат на русофилство и фобство.

Невероятен познавач на митологията! Фолклорист със замаха си приближаващ Толкин! ТавариЩЧ „де“ да изучава като хун вей бин — мао зупун велик водач на красната империя.И акъл за кое, какво е от русо….не ми трябват. Аз съм Българин.

Хубав разказ, добре написан :) Интересно ми беше, каква ще е развръзката. Не ми хареса как се отнесе с някои богове и символиката беше негова интерпретация. Не ми хареса и закачката с християнството (Син, Отец, Възкресение) или може би това е от Зороастризама…..Не видях нищо за гръцко — римска митология. Но пък е много интересно и се чете с наслада :)