Читателски коментари

Страхотна поредица наистина! Толкова романтична и успокояваща!

„Добрата новина за всичко това е, че учените, които проучват мотивацията, са ни дали този нов подход. Това е подход, изграден много повече около вътрешната мотивация. Около желанието да правиш нещата, защото са значими, защото ни харесва, защото са интересни, защото са част от нещо важно. Според мен тази нова операционна система за нашите фирми се върти около три елемента: автономия, майсторство и цел.

Автономия — подтикът да насочваме сами собствения си живот. Майсторство — желанието да ставаш все по-добър и по-добър в нещо значимо. Цел — копнежът да правим онова, което правим в служба на нещо, по-голямо от самите нас. Това са елементите, изграждащи една изцяло нова операционна система за нашите фирми.“

Haripetrov, „… Не разбрах за какво ограничение става дума, когато човек сам взима решенията за себе си.“

Ясно е, че не разбираш това, което изразих като мнение.

Ясно е, че ме причисляваш към …(и други подобни). Но ако обичаш, не ми вменявай проблеми, каквито нямам.

Ограничението, за което говорим е, че си зная отдавна, че харча пари и за глупости като скъп, но добър прах за пране, но това ми ХАРЕСВА. И повярвай ми, удобството да имам избор да си купя добър прах за пране, изобщо не е привидно. Съвсем реално е.

Колкото до промяната към по-добро, действам на по-смислени фронтове.

И накрая, обобщенията, които правиш, са обидни.

А започваш коментара с " човек сам взима решенията за себе си."

Човек сам решава и какво мнение да пусне.

Хей, дадох отговор на Рая, не на вас.

По отношение на Библията — за неща, които са си в мен, още преди да се родя, не ми трябва Библия, и да, пак имам избор, да тръгна срещу себе си или не.

И, notman, за чука, лопатата и мотиката, пак имам избор — кое от трите да избера.

Аз коригирах „Седмият папирус“, втората книга от поредицата. Никога не бях попадала на толкова некадърен превод и липса на всякаква редакция. Да, твърдя, че „Седмият папирус“ е също осакатен. Когато попаднах на „хиените летяха“, не можах да издържа и намерих оригинала. Оказа се, че летят лешояди… Бях решила да пусна в нета някои преводачески недоразумения и си ги копирах. Ремонтират ли ми лаптопа ще ги пусна… Освен неточен превод, книгата е пълна и с откровени измислици. Гледах българския текст, гледах английския, чудех се аз ли нещо съм в грешка или т.н. преводач се е вихрил за сметка на Уилбър Смит. Може би ако след „превода“ книгата беше попаднала в ръцете на съвестен и компетентен редактор много от фрапиращите грешки щяха да бъдат отстранени. Но като гледам публикувания текст, изглежда редакторът фигурира само като име. Принципно никога не си позволявам да променям текст, когато коригирам книга, но признавам, не можах да оставя летящите хиени.

Жалко, много жалко. Нямам желание да прочета първата „Речният бог“ и третата „Чародей“ от поредицата.

Но имам една надежда, че може някога някое издателство да реши да преиздаде книгите на Уилбър Смит, естествено с друг превод.

Преводач на „Седмият папирус“ е Борис Тодоров.

Сцената със секса в балон беше акробатично-въображаемо интереса и любопитна.Приятна за четене ,без да е нещо особено.

Не ми се случва да спра да чета книга, но тази я оставих в момента в който той и предложи да се омъжи за него без да я познава като изроди бебето.Прекалено нереална ситуация за 4–5 глави.

А Библията дава ли ти избор?

Всъщност да — можеш да следваш начина на живот, който се проповядва в нея, а можеш и да не следваш. Както решиш.

В тоя смисъл — книжката на Рая не те оставя без избор. Ако не друго, увеличава броя на „инструментите“, с чиято помощ се справяш в живота. Дали и как ще ги използваш — това си е лично твое решение. Ако за чука, лопатата и мотиката имаше упътвания за употреба, те също биха те оставили без избор :)

Принципно така и не разбрах за какво ограничаване говорим когато всеки взима сам решенията за себе си.

Лично за мен идеята за управление на личните финанси се свежда до следните няколко неща: проследяемост какво се е случило за текущ период, а оттам и промяна на приоритетите в случай, че има неща, които могат да се подобрят; чрез следенето на личните финанси, под формата на таблица или друг инструмент, мога лесно да споделям тази информация с познати, които също да се възползват от въпросната информация.

Според мен основният проблем за повечето хора, които са недоволни от тази книга (а и други подобни) е, че осъзнават как харчат парите си за глупости и съответно това не им харесва (именно за такова „ограничение“ говорим). Те не искат да излизат досегашното си състояние на привидно удобство и съответно да се променят към по-добро.

Може би в самото начало на книгата трябваше да се постави предупреждение от тип „Няма връщане назад, ако прочетете тази книга“. :)

Ще ти кажа, Рая.

Харесвам книгата ти.

Но смятам, че са указания за кратък период от време и само за „спасяване на положението“.

Почувствах се без изход, когато усетих, че става дума за начин на живот.

Преводите на другите му книги са идеални,но тук преводът е трагедия и романа е осакатен

„…започнах да се чувствам вместо с избор, без избор“ — ?! Че защо?

Бях на 20 когато я прочетох за първи път. Сега съм на 50, но магията лъхаща от тази книга, за моя радост, е неизменна.

Мече Кода, не воювам с жанра. Разбирам, че хората имат нужда от развлечения и умствено разтоварване. Аз лично, когато съм претоварен и се нуждая от мозъчна почивка или гледам филми, или чета криминални романи. Много харесвам Агата Кристи, например. Но не съм обявил „Убийство в Ориент експрес“ за шедьовр, защото макар и да е много интересна и увлекателно написана книга с приятното за мен английско чувство за хумор, тя не е шедьовр.

Ако съм посочил определени автори или заглавия в по-горните си постове, не го правя от „ексхибиционизъм“, а просто, за да дам пример. Никъде не съм коментирал преживяванията си във връзка с прочетеното, затова Вашият екскурс върху четенето и анонимното обсъждане на Класиката не би трябвало да е отправен към мен.

Пак ще кажа, надявам се да е за последно:

1. Нямам нищо против жанра. Това, че не ми допада, не означава, че тези книги нямат право на съществуване.

2. Не смятам, че хората, които ги четат задължително са прости или нискоинтелигентни. Въобще, да се съди за човек само по дадено негово предпочитание, поне за мен, е крайно неуместно.

3. Не мисля, че е в рамките на добрия тон да се напада и обвинява в тролене всеки, който не споделя отношението ти към дадена книга. (Това не е към Мечето Кода, а към някои разписали се по-горе.)

4. Възразих единствено срещу изключително неточната употреба на понятието шедьовр, както и срещу съждението: „Книгата е за това, за да доставя удоволствие.“

П.П. Не съм казал нито дума против мис Остин.

Желая на всички прекрасна пролет!

Всичко на Сидни Шелдън ми харесва, а тази е завладяваща и много, много истинска и актуална .

Можем само да се учим от приказката. Към възрастните трябва да се отнасяме с любов и уважение, да се прекланяме пред опита им.

Обида*

Отговор17. ariman (21 май 2013 в 21:36), оценка: 1 от 6:

„Свиването на разходите никога не е добра стратегия ако не е гарнирано с увеличаване на приходите, така се получава стагниране не растеж.“

Хареса ми как започва. Увлича и дори вдъхновява да започнеш да следиш разходите си. Но и след няколко страници, започнах да се чувствам вместо с избор, без избор.

Съгласна съм с горния цитат от мнението на ariman.

За това: „книгата е, за да накара човека да мисли, да подтикне към разсъждение, да обогати познанията и мирогледа“ несъмнено сте прав и Ви подкрепям напълно. Обаче има и друг момент. Ще споделя личния си опит. Докато бях студентка, особено в разгара на сесиите, открих т.нар. „розови романи“. Те ми бяха „бягството“ на ума от това, което трябваше преговарям, заучавам, разработвам, но преди всичко да РАЗБИРАМ, за да мога един ден да бъда добра в професията си. Представете си тази глупост, която сте постнали от ромачето, четена като упойка за заспиване след 10–15 + часови маратони учене. Помагаше ми, защото мозъка превключваше на режим „Немислене“ и колкото да е невероятно, така успявах да си почивам. Оттогава насетне ползвам този жанр именно в подобни ситуации.

Малко за Класиката — това, което прочитам и преживявам чрез нея, си остава за вътрешна употреба и доволството на душевния ми мир. Нямам никакво намерение да споделям какъв ефект са предизвикали тези книги в мен, защото съм скъперник и ценя личната си територия повече от всичко, за да си губя времето чрез виртуална анонимност да се правя на интелигентна и интересна (което НЕ означава, че пишещите подобни коментари са такива лицемери, тъкмо обратното). Как да опиша душевния оргазъм изобщо и защо пък? Не е ли редно да му се насладя насаме, до пълното разнищване и трептене на всеки неврон? Иначе би било като да правя секс пред публика. Е, няма как! Така че, извинете за това сравнение но…литературата, обозначавана като Класика (нарочно с главна буква), не бих коментирала. Не мога да обясня защо обичам толкова чувствено и интимно Равик, нито имам желанието за това. Рабирате ме, предполагам?

Има и друг момент — признавам, че съм се забавлявала като съм пускала „уловки“ в мои коментари, за да видя дали мога да бъда изобличена в погрешно твърдение, незнание и неграмотност. Трябва да кажа, че макар дамите, четящи розовия жанр да изглеждат леконравни или глупави за хора като Вас, ме изненадаха приятно. Сред читателките тук има доста „скрити лимонки“ (изключвам моя милост).

За да не вземете сега да си помислите, че съм някаква „бяла лястовица“, ще спомена и че имах други колеги, които са прилагали с такъв успех същата терапия, за която Ви разказах. Интересното бе, че колкото по-нелогично, глупаво и дори откровено просташко четиво се ползваше (еквивалентите на в-к ШОК дори?!), толкова разтоварващият ефект нарастваше. Явно темата е подходяща за PhD на психолог, особено пък психиатър :-D. Ах, да! Тогава още го нямаше Плейбой, който започна да излиза в България през последната година от следването ми, та колегите — мъже да понаучат нещо повече за анатомията.

Доколкото подобни книжки отговарят на добрия вкус, не се наемам да споря. Сестрите Бронте никак не харесвам, но Остин ще я браня до кръв ;-) Пожелавам Ви всичко най-добро и простете за намесата в разговора.

Като сюжет историята в книгите е добре замислена, но е написана на доста прост език. Всеки герой все нещо не разбрал,винаги е объркан от ситуацията в която е попаднал, и винаги се намира по някой, който да му обясни. Въпреки, че след това героят отново е объркан и недоразбрал. Явно геройте в тази книга, която е на ’’ световно ниво’’ са доста глуповати и объркани служещи си с речи най- вече от родът на ’’Млакни ма; Бе;Кой това;Мърла’’ и тем подобни. Но явно и писателят е на такова ниво на интелигентност за да създаде такава цветущо-прозаична пряка реч.