Читателски коментари

Ако един човек може да мисли, няма институция, която да му попречи. Ще се радвам ако някой успее да ми посочи век, в който да не е бил масов някакъв вид фанатизъм.

Една от любимите ми книги. Доказваща различния начин на виждането на света — разумният човек е готов да промени мнението си пред фактите. Неразумният — да настоява над очевидната глупост за която няма доказателства. Само 20-тина години от как църквата призна, че Земята не е плоска и не е центъра на Вселената. За какво уважение може да става дума в една институция, причинила най-голямото престъпление в историята на човек — лишаването му от способността да мисли? Страх ме е, като гледам как в XXI век разумът губи все по-вече пред фанатизма. Горко ни.

Интересно и в последно време все по-необходимо четиво.

Филма по книгата на мен много ми хареса, а и самата книга. Супер е!

господ дa поживи този който я е превел :)обичaм те човече ;)

Страхотна книга :-)

Давам 5 на книгата, защото по принцип не харесвам много историческите любовни романи. Но пък сюжета наистина е добър и интригуващ.

На 100 % това е и моето мнение.

Чудесна, прекрасна книга определено си заслужава!

В духа на последният коментар, бих споделил ЧЕ НЕМА ДА Е ЗЛЕ В УЧИЛИЩЕ ДА НИ БИЯТ ГЛАВИТЕ С ТАКИВА ЧЕТИВА ЗА ДА ВЛЕЗНЕ ПОВЕЧЕ ОТ 50-ТЕ ПРИРОДНИ %. Благодаря за създаването и разпространението на това четиво на авторката и всички други помогнали за осъществяването и. Определено ще ми е от полза да задържа в себе си стимула за едно адекватно поведение в неадекватната ни среда на живот.

Като цяло книгата е хубава, наистина исторически не е достоверна и с някои сцени авторката е попрекалила. Големите патриоти не е нужно да я четат и лично да се засягат, защото по отношение на Българи повечето неща са си така. България и Византия през 14 век наистина са били в упадък и нищо няма да ви стане да си го признаете…В крайна сметка ако сме били толкова сини и велики, както по времето на Симеон, е нямало да ни поробят за 5 века. Да, книгата не е шедьовър, ама чак пак толкова негативни коментари….

Реших и аз да видя най-сетне що е то Паулу Коелю. Книгата е банална, но не бих казал дразнеща. Леко, позитивно четиво с приключенски аспект и шепа сентенции за живота с някои от които съм съгласен, и които ми беше приятно да прочета в систематизиеан вид. Дразнещото за мен са псевдо интелектуалците превъзнасящи творбите на този автор.

Вълнуваща история. Браво!

Първите 4 книги,които са екранизирани се четат на един дъх, но после нещата се размиват страшно…имам чуството, че продължението е написано от друг автор. Някой знае ли нещо за автора…все едно е някаква мистерия :))

Започнах да я чета заради положителните коментари, но нещо не ми харесва. Много елементарен сюжет има, дори ми напомня на една от поредицата Викинг на Джоана Линдзи. Не, че е същата, но и там героинята беше пленница на главния герой, който беше враг на баща й, щяха да воюват и т.н.

Едва я прочетох, не, че е лоша, но е много досадно да четеш една и съща история два пъти. Говоря за „Г-н Кавендиш, предполагам“. Нея прочетох първо и много ми хареса,за това реших да прочета и „Изгубеният херцог Уиндъм“, но това е същата история, макар и представена от гледната точка на други герои, дори диалозите са еднакви. Мен ако питате прочетета само едната от двете.

Във филма със сигурност участваше синът — Антъни Делон, а не бащата — Ален Делон.

Време да се живее и време да се мре е подобна по усещане на На западния фронт, но действието се развива към края на Втората световна война.

Ремарк е един от любимите ми автори; може би с годините бавно се превръща в най-любимия.

Наскоро за пръв път прочетох Сенки в рая. Надмина всичките ми очаквания.

През няколко години препрочитам Триумфалната арка, Живот на заем, Трима другари. Понякога дори Черният обелиск.

Време да се живее и време да се мре е майсторски написана без съмнение. Но също както и На западния фронт и Обратният път не бих чел отново и отново. Не защото е тежка. Просто много от това, което обичам у Ремарк, това което винаги ме връща към другите му романи, тук липсва.

По моя преценка една от по-слабите книги на автора.

Много е лека и забавна. И понеже сина на автора, Хейли е бил с дислексия до колкото знам имам чувството че книгите на Рик Риърдън са направени така че да привлекат деца с такива проблеми към четенето. И мисля така защото аз съм човек който се бореше с дислексията и това беше една от първите книги който прочетох и тя ме накара да заобичам четенето!

Любопитно, защото нищо не помня от сюжета на филма. Предполагам, че в горе споменатите коментари, става въпрос за Ален Делон, а не за Антъни Делон. :)