Читателски коментари (за „Записки по българските въстания “ от Захари Стоянов)

Малки душици сте.

Фраксилианчо, немощно щръкнало членче…

Сипеш огън и жупел по видния прогресивно-либерален соросоид от 19-ото столетие Джендо (явно кръстен така, щото е „джендър“), списовател на либерасткия британски в-к „Таймс“ (сиреч - грантаджия е), съратник на предателя диктатор Стамболов (т.е. предал доверието на всероZZZZZZZZийския император, ха-ха)

Тук те боли, Фрасчо-Прасчо, че бай Захарий не е русофилистик като теб, а патриот и спасил България от руZка анексия (в грузински вариант). Заради което е и бил ликвидиран от руската тайна полиция с парчета начукано стъкло в питието му…

Ще цитирам любимия ми откъс от неговите Записки:

„Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия — с шапки. Солдатинът — роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия — наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак!… А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар… Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език?“

Разбира се, знаеш, Фраксилиано, кои са малорусите, за чието освобождение от москалското иго милее бай Захарий — украинците, наш братски народ.

Сплесканото .I., явно маниакално е фиксиран на тема (цитирам) „нетрадиционна ориентация“, обижда не кого да е, а балканджията по рождение и комита по призвание Захарий Стоянов.

Но да бъркаш тънките черва, с правото черво…

Официална диагноза за смъртта на тогавашния председател на Българсото народно събрание: occlusion interstinale. Нормално образован човек ще си го преведе. Диагнозата за членчето обаче е „невежество“ — и тя е окончателна.

Относно подлото убийство на Захарий Стоянов… Чети, чифтокопитно!

https://faktor.bg/pedi-135-g-ubivat-zahari-stoyanov-pobornikat-izrak-dumite-da-bade-prokleta-onaya-minuta-kogato-e-stapil-ruski-krak-v-nashata-zemya-p

Само един показателен цитат:

Още в първите месеци след кончината на Захари Стоянов се появява публично и съмнението, че руския император Александър ІІІ, който бил изпратил тайни емисари, умъртвили чрез отрова „войнстващия русофоб Стоянов“. Историкът Янко Гочев също поддържа тази версия: „Отровен е от руски агенти. Убийството му е всъщност атентат срещу представител на висшата държавна власт на България, поръчан от руския Азиатски департамент“. Всъщност тайната полиция на руския императорски двор, наследена от ЧК, КГБ и ФСБ днес в продължение на два века използват политическите убийства на международни фактори като инструмент на хибридните си войни за решаване на имперски амбиции.