Читателски коментари

Историкът от Елизабет Костова

The God Of Tears (24 април 2014 в 22:16)

Съмнявам се, че има някой, който да не е чувал за Дракула (или пък да не е гледал някой от стотиците филми за него), но винаги е интересно да се види историческата личност зад измисления вампир. Най-добрият филм по темата си остава „Дракула“ на Франсис Форд Копола по едноименния роман на Брам Стокър. „Историкът“ иначе е приятна книга, добре написана и с някои интересни идеи ;)

Война и мир от Лев Толстой

Мария 6 от 6 (24 април 2014 в 21:58)

Сега ще почна да я чета ,но според другите е страхотна .:-)

Денят на трифидите от Джон Уиндъм

Динко (24 април 2014 в 20:08)

Невероятна книга! Една от най-добрите фантастики, които съм чел! Втората част е много, много по-слаба — според мен — авторът е друг, а от тук и стила на писане. Е, това не пречи да се прочете, но не гледайте филма, той е пълна Глупост!

Историкът от Елизабет Костова

krivoo (24 април 2014 в 19:48), оценка: 5 от 6

Ако някой се интересува още за Дракула може да прочете в Literaturensviat.com — Мирча Михай Влад Цепеш- Дракула.Най-лошата репутация на света.Имам и спомен,че съм гледал филм по книгата,но не помня името му.

Кралицата на мрака от Реймънд Фийст

The God Of Tears (24 април 2014 в 08:14)

„Възходът на търговеца-принц“ не е толкова добра, колкото останалото на Фийст, но е интересен поглед към нещо странично от военното дело в поредицата (и важно за сюжета нататък — друг е въпросът, че Фийст можеше да събере съдържанието на целия роман в няколко глави без да губи нищо). Оттам-насетне книгите са хубави, с много малко спънки, за да приключат експлозивно в шедьовъра „Краят на магьосника“, който очакваме у нас… може би тази година.

Как да отвлечеш шотландски лорд от Карън Хоукинс

Марина_Г (23 април 2014 в 22:20), оценка: 6 от 6

Чудесна книга, определено ме развесели.

Кралицата на мрака от Реймънд Фийст

Невена (23 април 2014 в 21:44)

Не искам да бъда прекалено негативна, но…

Поредицата ме разочарова малко. След уникалните, увлекателни книги на Фийст, след Сагата за войната на разлома, това ми дойде малко… Скучно. Историята като цяло е интересна, но… Книгите на грабват! Силно се надявам да е само заради различния преводач, защото ако не е така, не знам какво да очаквам от следващите книги.

А „Възходът на търговеца-принц“ беше откровено казано скучна. Дължи се и на стила на писане, което може да се дължи на лош превод или редакция, но не знам дали е само това.

Като цяло… Нещо ми липсва. Надявам се, че в останалите поредици няма да бъде така. Ще ги прочета със сигурност, защото искам да видя развитието на историята.

Магьосник от Реймънд Фийст

Невена (23 април 2014 в 21:42)

Мисля, че след „Мрак над Сетанон“ следва „Войната на студенокръвните“ — поне аз така ги чета и до тук не ми се струва да имам пропуски в историята, каквито със сигурност бих забелязала, ако имаше друго между тях. Не съм сигурна, но май са така.

„Конклав на сенки“ не е част от този цикъл, мисля. Действието се развива в Мидкемия, но не е свързано.

Колкото до „Войната на Мрачния“ — не знам как точно е подредено след „Войната на студенокръвните“, но мисля, че първо е тя, а след нея „Войната на демоните“.

Валиант от Лорън Донър

nana (23 април 2014 в 19:27)

Благодаря Ви момичета уникални сте !

Истинският мъж от Джейн Ан Кренц

Марина_Г (23 април 2014 в 15:17), оценка: 5 от 6

От трите книги в поредицата тази ми хареса най-много

Освободеният от Урсула Ле Гуин

Muidar (23 април 2014 в 12:02), оценка: 6 от 6

Не знам как щях да възприема романа, ако не бях чел книгите от цикъла по реда им на издаване. Но знам как го възприемам след като съм ги прочел по този начин. И мога да кажа, че „Освободеният“ остави най-силно впечатление у мен (все още не съм чел дъбравата). Хареса ми повече от „Лявата ръка на мрака“, много повече. Може би, защото чувствам посланията вътре за по-близки на сегашното ми мислене, настроение и прочие. Не се замислям много много защо е така, просто го усещам. И съм безкрайно доволен, че авторката е написала такова произведение, а също и че го има на български. Друго произведение от цикъла, което намирам за особено силно е „Планета за изгнаници“. Това и харесвам на Урсула. Пише толкова различни романи!

Валиант от Лорън Донър


Книгата е страхотна! Благодарности на този, който я е превел. Нямам търпение за следващата :)

Порок от Дебра Гинсбърг

Бибит (23 април 2014 в 01:12)

Интересна книга. Има какво да се научи от написаното.

Кръстът на Мориган от Нора Робъртс


Аз.. нещо се пообърках — защо книгата да е хорър?

Мисля, че някой ще остане разочарован, ако очаква наистина хорър.

(Е, пък може и да е очарован, кой знае … :)

Валиант от Лорън Донър

cvetenceto (22 април 2014 в 21:19), оценка: 6 от 6

Супер е цялата поредица, а Вилиант е толкова голям, но и толкова нежен…. Нямам търпение да прочета книгата за Джъстис.

Валиант от Лорън Донър


Наистина са страхотни.

Лекарки от Сидни Шелдън


Дори не знаех, че има филм преди да прочета коментарите. Книгата е страхотна, грабна ме много лесно. Изключително приятна за четене !

Дар от Даниел Стийл

Milena Georgievva (22 април 2014 в 13:21), оценка: 6 от 6

Невероятна книга! Никога не съм била по-развълнувана, докато чета, почти през цялото време бях със сълзи на очи :-) Просто не мога да опиша с думи колко съм благодарна на Читанка, че имах възможността да я прочета.

Валиант от Лорън Донър

asayva (22 април 2014 в 12:42), оценка: 5 от 6

Благодаря за книгата. Поредицата Новите видове ми харесва повече от Породите. Историите са интересни, а Вал (галено от Валиант) е много готин. Как само се старае да се промени заради „неговата“ Тами. Допада ми и лекия хумор.

С нетърпение очаквам книгата за Джъстис.

Христос в Индия от Холгер Керстен

ShadowsFall (22 април 2014 в 09:21)

Напълно, напълно съгласен. Някой ден църквата ще престане да съществува. Някой ден религията ще престане да играе роля в живота ни. Няма да е скоро… може и никога да не стане, разбира се. Макар че ТРЯБВА да стане. Църквата проповядвала мир и добро — аз лично нямам нужда някой да ми проповядва това, мога и сам да реша да правя добро (или да не правя) — особено може би най-лицемерната и отвратителна институция в света. Защото Бог няма, няма и да има извън промитите мозъци на фанатично вярващите. Лошото е, че малцина ще го разберат, защото това слабо, страхливо и незначително същество, наречено „човек“, има нужда да вярва в нещо, което да го крепи — да, де, ама ако трябва да вярваме в нещо, то не е в измислен бог и книжка с приказки, която уж е „свещена“ (колкото са свещени и приказките на братя Грим) — трябва да вярваме в самите себе си. Защото, в крайна сметка, ние сме сами, сами, сами, сами, сами — ще повтарям това колкото мога, защото е истина, независимо колко ни е страх да си го признаем, колкото и безпомощни да се чувстваме при тази мисъл. И не можем да разчитаме на измислени божества от фентъзи епос. Защото ако позволим на църквата и религията на управляват поведението и мисленето ни, сме обречени като биологичен вид. И някой ден, след стотици години някое разумно същество от далечен свят ще открие нашата планета и надгробния камък на расата ни, с надпис на него: „Хомо Сапиенс, изчезнал заради глупостта си“…

Но е хубаво, че има хора, които МИСЛЯТ. Защото религията винаги е била против всяка мисъл, която не отговаря на извратените ѝ догми.