Робин Кук
Заплаха (37)

ЕПИЛОГ
Четвъртък, 25 април 1996 г. 19:45 ч. Ню Йорк

Играта беше до единадесет точки, а резултатът — десет на десет. Според правилника победата се присъждаше на отбора, направил две точки разлика. С тази мисъл в главата Джак дриблираше към противниковия кош, следван по петите от Мръвката — един изключително амбициозен противник, който беше далеч по-бърз от него.

Мачът беше много напрегнат. Публиката се състоеше от играчи, които очакваха своя ред, както обикновено. Но днес, за разлика от обичайното им безразлично поведение, те с пълно гърло подкрепяха противниковия отбор. Причината за това се криеше във факта, че отборът на Джак печелеше през цялата вечер, главно защото в неговите редици бяха Уорън и Плюнката.

При нормални обстоятелства Джак никога не изнасяше топката — това беше работа на Уорън. Но преди малко, след поредната атака на противника, при която Мръвката направи ефектно забиване и изравни резултата, Джак беше точно под коша и топката попадна в неговите ръце. Подаде я на Плюнката, който, в желанието си да я вкара в игра по максимално бърз начин, отново му я върна.

Очите му следяха позициите на играчите. Веднага забеляза финтовото движение на Уорън, който тръгна към тъч-линията, после се обърна и рязко се насочи към наказателното поле. Ръката му с топката се вдигна нагоре и замахна.

Мръвката усети намеренията му и политна към Уорън с намерението да пресече паса. Това разкри достатъчно пространство пред Джак, който промени намеренията си във въздуха, прекоси с дрибъл още няколко метра и стреля с отскок. От това разстояние бележеше най-много точки и беше сигурен, че ще успее и този път. Но за негова изненада топката отскочи от таблото, чукна ринга и попадна право в ръцете на Мръвката.

Играчите се разгънаха като хармоника и полетяха обратно към другия кош. Ядосан от пропуска си, Джак беше твърдо решен да попречи на Мръвката да завърши атаката, дори и с цената на нарушение. Не го стори само защото онзи отскочи от зоната на трите метра — място, от което почти никога не стреляше. Но за ужас на Джак топката влезе в мрежич-ката без дори да докосне ринга. Тълпата нададе тържествуващ рев. Най-сетне ги бяха победили.

Мръвката се оттегли в ъгъла на площадката с протегнати напред ръце. Съиграчите му и част от публиката се изредиха да ги плескат с длани, овациите се усилиха.

Уорън се приближи към Джак, на лицето му беше изписано отвращение.

— Защо не подаде шибаната топка? — изръмжа той.

— Моя грешка — призна унило Джак. Всъщност, грешките му бяха три, направени в бърза последователност.

— Мамка му! — промърмори Уорън. — Бях сигурен, че с тези нови кецове изобщо няма да загубя!

Джак сведе поглед към блестящите найки, за които ставаше въпрос. В сравнение с тях неговите протъркани „Фила“ изглеждаха като домашни чехли.

— Май и аз трябва да си купя едни нови найки — промърмори той.

— Хей, Джак! — повика го някакъв женски глас. — Здрасти!

Зад оградата, откъм страната на тротоара, се беше изправила Лори.

— Я! — зяпна Уорън. — Твоето парче май е решило да ни дойде на гости!

Овациите се прекратиха, очите на всички присъстващи се извърнаха към Лори. Тук не беше прието приятелки и съпруги да се появяват на игрището. Джак не знаеше дали това е твърдо или препоръчително правило. Но неочакваната поява на Лори го сконфузи, тъй като винаги се беше опитвал да спазва неписаните правила, които властваха на площадката.

— Мисля, че много се радва да те види — подхвърли Уорън, без да сваля очи от размахващата две ръце Лори.

— Не съм я канил — промърмори извинително Джак. — Щяхме да се видим по-късно…

— Няма проблем — шляпна го по гърба Уорън. — Парчето си го бива. Дано в леглото си по-добър, отколкото на игрището…

Джак не можа да сдържи усмивката си. Тръгна по посока на Лори, а победните възгласи зад гърба му се възобновиха с нова сила. Това го накара да се отпусне.

— Сега вече знам, че слуховете отговарят на истината — рече усмихнато Лори. — Ти наистина играеш баскетбол!

— Надявам се, че току-що идваш — кисело се усмихна Джак. — В противен случай нямаше да твърдиш подобно нещо, тъй като през последните три минути бях направо смешен!

— Не съм забравила, че срещата ни е в девет, но нямах търпение да те видя — поясни Лори.

— Защо? Какво се е случило?

— Търси те Никол Маркет от Противогрипния център. Очевидно е била много разочарована, че не те хвана, защото Марджъри я прехвърли на мен… Жената ме помоли да ти предам едно послание…

— Казвай — рече Джак.

— Центърът официално спира ваксинациите, тъй като вече втора седмица няма нови случаи на инфлуенца, причинена от вируса „Аляска“. Карантината се оказала достатъчно успешна мярка, а епидемията по всяка вероятност се е развила като „свинския“ грип през седемдесет и шеста…

— Това е отлична новина! — усмихна се с облекчение Джак. Няколко седмици поред се беше молил нещата да се развият именно по този начин и Лори прекрасно го знаеше. Затишието настъпи след петдесет и два случая на зараза, тридесет и четири от които бяха завършили със смърт. Общественото напрежение беше голямо.

— Никол каза ли на какво според тях се дължи това? — попита на глас той.

— Да — кимна Лори. — Изследванията им показали, че вирусът е изключително нестабилен извън организма на приносителя си. Според тях температурата в онази ледена ескимоска юрта е показвала значителни отклонения, като на моменти е била близо да точката на топенето. А това е доста далеч от минус петдесет градуса, необходими за пълноценното съхраняване на вируса…

— Жалко, че повишената температура не се е отразила и на патогенността му — въздъхна Джак.

— Но именно тя позволи създаването на ваксина, което е нещо доста необичайно за инфлуенца — успокоително рече Лори. — „Аляска“ явно е от онези вируси, които изискват продължителен контакт между здравите хора и вирусоносителите…

— Мисля, че сме късметлии — рече Джак. — Фармацевтичната индустрия също трябва да бъде поздравена. Буквално за нула време бяха произведени огромни количества римантадин.

— Свърши ли с баскетбола? — попита Лори, забелязала че играта на площадката започва отново.

— Страхувам се, че е така — въздъхна Джак. — Отборът ми отпадна, при това благодарение на мен…

— Онзи, с когото те видях да разговаряш, беше Уорън, нали?

— Да.

— Изглежда точно толкова впечатляващ, колкото си ми го описвал… Само не мога да разбера как не му падат гащите. Толкова са огромни, че…

Джак хвърли кос поглед към Уорън, който изстрелваше топка след топка по посока на резервното табло, на лицето му се появи усмивка. Лори беше права: широките гащета на младежа се крепяха около тънката му талия в противоречие със закона на Нютън за земното притегляне. А самият Джак дотолкова беше свикнал с тази гледка, че едва сега му обърна внимание.

— За мен това също е загадка — призна той. — Ще трябва да го попиташ лично…

— Готово — съгласи се Лори. — И без това искам да се запозная с него…

Джак я погледна с недоумение.

— Говоря сериозно — увери го тя. — Наистина искам да се запозная с човека, който спаси живота ти…

— Не го питай за гащите — примоли се той.

— Стига де, все пак имам известно възпитание…

Джак извика Уорън по име и размаха ръце. Младежът се приближи към оградата, без да прекратява небрежния си дрибъл с топката. Джак не беше сигурен какво ще последва, но все пак ги запозна. За негова изненада всичко премина гладко.

— Не ми е работа, но… — започна Лори след като си размениха няколко незначителни фрази. — Освен това и Джак предложи да ви го кажа лично…

Джак се сви от неприятно предчувствие.

— … Бих искала да ви благодаря за всичко, което сторихте за него…

Уорън сви рамене и небрежно поклати глава:

— Ако знаех, че няма да ми подаде решителния пас тази вечер, изобщо нямаше да предприема онова пътуване… — Отбягна дланта на Джак, която се стрелна към темето му и ухилено добави: — Радвам се да те видя, Лори… Аз и още няколко от братята вече бяхме започнали да се тревожим за твоя човек… С удоволствие виждаме, че и той си има парче…

— Какво е парче? — попита Лори.

— Гадже — преведе Джак.

— Тук винаги си добре дошла — добави Уорън. — Ако не за друго, поне изглеждаш доста по-добре от тоя загубеняк! — Направи остър кръг около Джак и се отдалечи с елегантен дрибъл.

— Парче означава гадже? — ужасено попита Лори.

— Рап-жаргон — поясни Джак. — Парче е една от най-безобидните думички, но не бива да я приемаш буквално…

— Не съм обидена — поклати глава Лори. — Всъщност, защо не поканиш Уорън и неговото „парче“ да вечерят с нас? Искам да го опозная по-отблизо…

Джак сви рамене и погледна след отдалечаващия се младеж.

— Идеята е добра, но не знам дали ще приеме — промърмори той.

— Ами тогава го попитай.

— Тук имаш право…

— Предполагам, че си има приятелка…

— Честно казано, не знам — поклати глава Джак.

— Какво? — изгледа го учудено Лори. — Познаваш този човек от месеци насам, а не знаеш дали си има гадже? За какво всъщност си говорите?

— Не помня — промърмори Джак. — Чакай ме тук, веднага се връщам…

Приближи се към Уорън и го попита дали ще дойде на вечеря с тях, като вземе и парчето си. След което добави:

— Ако имаш такова, разбира се…

— Имам, как да нямам — кимна Уорън, после отмести поглед към оградата. — Нейна ли беше идеята?

— Да — призна Джак. — При това никак не е лоша. Аз самият никога не съм те канил, защото не бях сигурен дали ще приемеш…

— Къде?

— Ресторант „Елиът“ в Ийст Сайд — рече Джак. — Точно в девет, аз черпя…

— Спокойно — вдигна ръка Уорън. — Вие как ще стигнете дотам?

— Предполагам, че ще вземем такси — сви рамене Джак.

— Няма нужда, аз разполагам с транспорт. Ще ви взема в девет без четвърт…

— Окей — кимна Джак, обърна се и тръгна към Лори.

— Това не означава, че съм ти простил за онзи пас — подвикна зад гърба му Уорън.

Джак се усмихна и вдигна ръка, без да се обръща. Стигна до мястото, където го чакаше Лори и й съобщи добрата новина.

— Прекрасно — светна тя.

— И за мен — кимна усмихнато Джак. — По този начин ще вечерям с двама от четиримата, които са ми спасявали живота.

— Кои са другите двама?

— За съжаление Чадъра вече не е между нас — въздъхна Джак. — Тази история все още не я знаеш. А Плюнката е онзи до страничната линия с яркочервената тениска…

— Защо не поканиш и него? — подхвърли Лори.

— Някой друг път — отвърна Джак. — Не искам да правим купон, защото очаквам сериозен разговор. За две минути ти успя да научиш за Уорън повече, отколкото аз за два месеца.

— Така и няма да разбера за какво си говорят мъжете — въздъхна Лори.

— Трябва да взема душ и да се преоблека — рече Джак. — Нали нямаш нищо против да се качим у нас?

— Нямам — отвърна Лори. — Освен това съм любопитна да видя тази твоя прословута бърлога.

— Грозна е — предупреди я Джак.

— Хайде, води ме — тръсна глава Лори.

Джак беше доволен, че във входа не се мяркаха обичайните бездомници, но в замяна на това скандалът на втория етаж беше по-шумен от всякога. Лори мина покрай вратата без коментар и влезе в апартамента на Джак без повече произшествия. Там, изправена в средата на хола, тя бавно се огледа. Коментарът й беше, че се чувства като в оазис…

— За пет минути съм готов — увери я Джак. — Какво да те черпя? Всъщност, нямам кой знае какъв избор… Искаш ли една бира?

Лори отказа и му предложи да побърза с душа. Той направи опит да й даде нещо за четене, но тя отново отказа.

— Съжалявам, но нямам телевизор — рече той.

— Забелязах…

— В този блок телевизорът е прекалено опасна вещ — поясни Джак. — Ще изчезне още на втория ден…

— Като говорим за телевизор, та се сетих — вдигна глава Лори. — Видя ли онези нови реклами на „Нешънъл Хелт“?

— Не съм — поклати глава Джак.

— Трябва да ги видиш — рече тя. — Страшно ми харесват, една от тях вече се превърна в класика: ЧАКАМЕ НИЕ, А НЕ ВИЕ! Умно и добре направена… Може и да не повярваш, но благодарение на тази кампания акциите на „Нешънъл Хелт“ поскъпнаха доста!

— Хайде да говорим за нещо друго — предложи Джак.

— Няма проблем — отвърна Лори, наведе глава и му хвърли изпълнен с любопитство поглед: — Нали не казах нищо лошо?

— Проблемът е в мен — въздъхна Джак. — Понякога проявявам свръхчувствителност. Отдавна мразя рекламата в здравеопазването, а напоследък буквално не мога да я понасям! Но това не бива да те тревожи… И неочаквано за себе си, Джак се усмихна с топлота, почувствал внезапен прилив на облекчение:

— Скоро ще ти обясня всичко.