Робин Кук
Заплаха (17)

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Петък 22 Март 1996 г. 6:30 часа

Тази сутрин Джак се събуди в пет и половина, въпреки че вече втора вечер си лягаше далеч по-късно от обикновено. В главата му се въртяха мисли за абсурдите в живота и най-вече за случая на туларемия, който се появява едва ли не в разгара на чумна епидемия. Едно доста любопитно съвпадение, особено предвид факта, че и двете диагнози беше поставил лично той. Това беше победа, чиято най-малка награда бяха десетте долара и двадесет и пет цента, спечелени от Калвин и Лори.

С подобни мисли в главата едва ли ще заспя отново, рече си с въздишка той. След което стана, направи си закуска и някъде преди шест вече въртеше педалите към центъра. По това време на деня трафикът беше слаб и той взе разстоянието до службата за рекордно кратко време.

Насочи се право към дежурната стая, надявайки се да завари Лори и Вини, но и двамата още не бяха дошли. Върна се обратно в приемната и леко почука на вратата на Джанис. Дребничката жена изглеждаше по-уморена от всякога.

— Божичко, каква нощ! — въздъхна тя.

— Много работа?

— Истински ужас! — кимна Джанис. — Особено с тези нови случаи на инфекции. Какво става в „Дженерал“?

— Колко са днес?

— Три. Като нито един от тях не реагира на чумните тестове, въпреки че именно такава е била предполагаемата диагноза. Изключително скоротечни, пациентите са починали в рамките на дванадесет часа след първите симптоми. Започвам да се плаша…

— Всички досегашни случаи са скоротечни — отбеляза Джак.

— Как мислиш, дали отново става въпрос за туларемия? — погледна го Джанис.

— Твърде вероятно — кимна Джак. — След като казваш, че не реагират на чумните тестове… Нали не си говорила с никого за диагнозата на Сюзън?

— Не съм, въпреки че един-два пъти едва не си отхапах езика. От горчив опит зная, че задачата ми е да събирам информация, а не да я споделям с другите…

— Вече и аз имам този опит — въздъхна Джак. — Приключи ли с тези три папки?

— Твои са — кимна Джанис.

Джак взе папките и ги пренесе в дежурната стая. Отсъствието на Вини го принуди да си направи кафето сам. Настани се зад бюрото с димяща чаша в ръка и потъна в четене.

Почти веднага се натъкна на един доста любопитен факт. Първият случай беше 42-годишна жена на име Мария Лопес, служителка в централизираното снабдяване на „Манхатън Дженерал“! На всичкото отгоре беше работила в една смяна с Катрин Мюлер!

Затвори очи и направи опит да разсъждава трезво. Как е възможно двама души от един отдел да се разболеят от две различни острозаразни болести? Това не може да бъде съвпадение. Заразата им положително е свързана с работната среда. Но въпросът е как?

Мислено се върна в помещенията на централизираното снабдяване. Видя телените клетки и лавиците в тях, представи си дори работното облекло на служителите в отдела. Но нищо в тази картина не говореше за евентуални контакти със заразни бактерии. Централизираното снабдяване нямаше нищо общо с болничните отпадъци, нито пък пряк контакт с пациентите.

Сведе глава и изчете докрай рапорта на Джанис. И тук, както при случая Нодълман, усърдната асистентка беше включила информация за домашни животни, пътувания и посетители. За Мария Лопес тази информация беше изцяло отрицателна.

Разтвори второто досие. Пациентката се казваше Джой Хестър и случаят му се стори пълна загадка. Жената беше работила като медицинска сестра в акушеро-гинекологическото отделение и беше имала директни контакти със Сюзън Хард както преди, така и след появата на симптомите на заболяването й. Но туларемията се предава от човек на човек изключително рядко и Джак не можеше да забрави този факт.

Третият случай беше Доналд Лагенторп, 38-годишен инженер в петролодобива, постъпил в болницата вчера сутринта. Приет в спешното отделение поради изостряне на хронична астма, той е бил лекуван със стероиди и бронходилатори, оставането му в болнична обстановка било предопределено от необходимостта да диша специално овлажнен въздух. Според бележките на Джанис състоянието му рязко се подобрило и той дори пожелал да бъде изписан. Но само минути по-късно се оплакал от режеща болка в предната част на главата.

Болката започнала в ранния следобед, последвана от силна треска с конвулсии. Въпреки проведеното лечение, астматичните пристъпи се появили отново, придружени от суха кашлица. Новата диагноза на лекуващия екип била пневмония, потвърдена от рентгеновите снимки. Любопитното в случая беше отрицателния резултат при бактериалното изследване на слюнката.

В последствие се появили признаци на миалгия^[1]. Внезапна и остра болка в долната част на корема принудила лекарите да допуснат и възпаление на апендикса. В седем и половина вечерта Лагенторп бил подложен на апендектомия, която обаче не показала изменения в състоянието на апендикса. Веднага след операцията състоянието му рязко се влошило. Кръвното налягане спаднало рязко и не реагирало на медикаменти, отделянето на урина се прекратило.

От рапорта на Джанис беше видно, че само преди една седмица пациентът е обикалял изолирани петролни сонди в Тексас, при което е газил из пясъците в буквалния смисъл на думата. Приятелката на господин Лагенторп съвсем наскоро се сдобила с бирманско котенце, но той самият не се е срещал с хора от далечни страни.

— Днес доста си подранил! — възкликна Лори Монтгомъри, изправила се безшумно на прага.

Джак вдигна глава навреме, за да види как младата жена влиза в стаята и мята жакета си върху гърба на стола. Днес беше последният й ден като дежурен патолог, от утре някой друг щеше да решава кой от постъпилите през нощта трупове трябва да бъде аутопсиран и на кого от колегите си да го повери… Една общо взето неприятна задача, която повечето лекари приемаха с нежелание.

— Имам лоши новини за теб — промърмори той.

Лори спря на прага и се обърна. Ведрото й лице се покри с тревожни бръчици.

— Спокойно, не са чак толкова лоши — засмя се Джак. — Само исках да ти кажа, че ми дължиш четвърт долар…

— Сериозно? — изгледа го тя. — Значи случаят Хард наистина се оказа туларемия?

— Снощи лабораторията потвърди положителния флуоресцентен тест за антитела — кимна Джак. — Според мен това е достатъчно за достоверността на диагнозата.

— Добре, че проявих благоразумие и заложих само четвърт долар — рече Лори. — А ти започваш да трупаш сериозен актив в областта на инфекциозните заболявания. Каква е тайната ти?

— Нищо повече от новобрански късмет — усмихна се Джак. — Между другото, и трите случая от изтеклата нощ са тук — всичките на инфекциозни заболявания и всичките от „Дженерал“. Бих искал да поема поне два от тях…

— Не виждам пречки за това — кимна Лори. — Но нека първо отскоча до приемната и да се запозная с останалите…

Вини се появи секунда след излизането на Лори. Лицето му беше подпухнало, а очите зачервени. От мястото на Джак изглеждаше така, сякаш току-що го бяха извадили от хладилните камери на първия етаж.

— Приличаш на смъртник — отбеляза патологът.

— Махмурлук — поясни Вини. — Снощи бях на ергенска вечер… Натряскахме се като новобранци! — Хвърли сутрешния вестник на бюрото и се насочи към шкафа, в който държаха кафето.

— Ако не си забелязал, кафето вече е готово — подхвърли Джак.

На помощника му трябваха няколко дълги секунди с пълна чаша в ръце, докато затлаченият му мозък най-сетне проумя, че усилията му са били напразни.

— Какво ще кажеш, ако започнем с това, просто за да ти се продуха главата? — попита Джак и му подхвърли досието на Мария Лопес. — Нали помниш поговорката: рано пиле, рано…

— О, моля те да ми спестиш клишетата си! — простена Вини и бавно разтвори папката. — Честно казано, не съм в подходящо настроение за тях. И продължавам да се питам защо по дяволите не идваш на работа когато го правят и всички останали?

— Лори също е тук — напомни му Джак.

— Да, но защото е дежурна — поклати глава Вини. — Докато за теб няма никакво извинение… — Очите му пробягаха по заключението в досието, закачено най-отгоре: — Чудничко! Един от най-любимите ми случаи на инфекция! Господи, защо не си останах в леглото?!

— След пет минути ще съм долу — сухо го информира Джак.

Вини гневно грабна вестника от бюрото и затръшна вратата след себе си.

Появи се Лори с купчина папки в ръце и шумно ги тръсна върху бюрото си.

— Днес сме затрупани с работа — промърмори тя.

— Изпратих Вини да подготви първия от тези инфекциозни случаи — поясни Джак. — Надявам съм, че не съм превишил правата си. Знам, че още не си се запознала с тях, но и трите са били със съмнения за чума, отхвърлени от флуоресцентните тестове. Мисля, че за начало трябва да определим диагнозите им…

— Без съмнение — кимна Лори. — Но аз все пак трябва да им направя външен оглед, нали? След това можеш да ги работиш…

Насочиха се към асансьорите. Лори държеше в ръка списъка на постъпилите през нощта мъртъвци.

— Каква е историята на заболяването по първия случай? — попита тя.

Джак накратко й разказа записаното в досието на Мария Лопес, подчертавайки факта, че тя също е работела в отдел „Снабдяване“ на „Манхатън Дженерал“.

— Странно, нали? — попита Лори, докато влизаха в кабината на асансьора.

— Да — кимна Джак. — Поне за мен…

— Това има ли значение според теб?

Асансьорът спря, кабината леко се разлюля и двамата излязоха навън.

— Да, ако не ме лъже интуицията — въздъхна Джак. — Точно по тази причина държа да направя аутопсията лично. Но проклет да съм, ако имам представа за какво става въпрос!

Минаха покрай канцеларията на моргата и Лори направи знак на Сал. Той бързо ги настигна и пое списъка от ръцете й. След кратка проверка спря пред хладилна камера номер 67, отвори вратата и издърпа носилката на колелца.

И Мария Лопес, подобно на колежката си Катрин Мюлер, се оказа доста пълна жена. Сплъстената й коса беше боядисана в странен червеникав цвят, от тялото й продължаваха да стърчат няколко интравенозни тръбички. Една имаше на врата, друга беше залепена за лявата китка.

— Доста млада жена — рече с въздишка Лори.

— На четиридесет и две — кимна Джак.

Лори вдигна срещу светлината голяма рентгенова снимка. Единствената аномалия в нея беше масивна инфилтрация в белите дробове.

— Можеш да се приготвяш — рече тя.

Джак се завъртя на пети и тръгна към стаичката, в която се зареждаше вентилаторът на скафандъра.

— Кой от другите два случая искаш да работиш? — подвикна след него младата жена. — Или ще се задоволиш само с този?

— Лагенторп — отвърна Джак и леко се усмихна на вдигнатия й палец.

Въпреки махмурлука си, Вини подготвяше трупа за аутопсия сръчно, както винаги. Всичко беше готово още преди Джак да беше изчел за втори път историята на заболяването.

Залата за аутопсии беше абсолютна пуста и това беше хубаво. Спокоен и концентриран, Джак се зае с външния оглед на Мария Лопес, който този път продължи необичайно дълго. Не откри нищо. И тук, както при Мюлер, имаше няколко подозрителни петънца, които бяха надлежно фотографирани. Но нито едно от тях не приличаше на ухапване от насекоми.

Махмурлукът на Вини също допринесе за концентрацията му. Мрачно намусен и с явно главоболие, помощникът упорито мълчеше. Липсата на обичайните шеговити забележки се оказа много плодотворна за мисловния процес.

Изследването на вътрешните органи беше извършено с изключително внимание, както и при предишните инфекциозни случаи. Ръцете му действаха прецизно, органите почти не мръднаха от местата си. По тази начин опасността от бактериална аеролизация се свеждаше до минимум.

У него започна да се оформя убеждението, че този случай прилича не толкова на Катрин Мюлер, колкото на Сюзън Хард. Убеждението му, че отново става въпрос за туларемия, а не за чума, бавно нарастваше. А заедно с него нарастваше и недоумението му. Не можеше да разбере как две жени от централизираното снабдяване се заразяват със смъртоносна болест, докато други болнични служители — изложени на далеч по-голяма опасност, остават здрави.

Приключи с вътрешния оглед, взе необходимите проби и отдели настрана тази от белите дробове, която възнамеряваше да качи горе при Агнес Фин. Същото щеше да направи и с пробите от Джой Хестър и Доналд Лагенторп, които след това щеше да изпрати за сравнение и допълнителен тест за туларемия във външната микробиологическа лаборатория.

Чуха гласовете на по-ранобудните патолози откъм умивалнята и коридорите едва когато приключваха със зашиването на трупа.

— Най-сетне се появиха и нормалните хора — промърмори Вини.

Джак не отговори.

Вратата на умивалнята се отвори. В залата за аутопсии се появиха две фигури, облечени в гротескните защитни скафандри. Бяха Чет и Лори.

— Свършихте ли, момчета? — подвикна жизнерадостно Чет.

— Аз нямам вина — промърмори с извинителен тон Вини. — Тоя луд колоездач беше твърдо решен да започнем още преди да е изгряло слънцето…

— Какво ти е мнението? — попита Лори. — Чума или туларемия?

— Склонен съм да приема туларемия — отвърна Джак.

— Ще станат четири случая, ако и онези двамата са същите — отбеляза Лори. — Според разпределението, което направих, ти ще аутопсираш Лагенторп, а аз ще се заема с Хестър.

— Няма да е зле, ако срежа и Хестър — промърмори Джак.

— Това не е наложително, защото днес нямаме Бог знае колко аутопсии — поклати глава младата жена. — Основната част от докараните през нощта нямат нужда от отваряне. Не е справедливо да лапнеш всички парчета от тортата…

В залата настъпи оживление. Хората от помощния персонал вкарваха количките с телата и ги разпределяха по съответните маси. Лори и Чет се отдалечиха, готови да започнат работа.

Джак и Вини довършиха затварянето на трупа и със съвместни усилия го прехвърлиха върху количката.

— Колко време ще ти трябва да подготвиш Лагенторп? — попита патологът.

— Ама тоя велосипедист напълно е превъртял! — оплака се Вини. — Няма ли преди това да изпием по чаша кафе, като нормални хора?

— Дай да обработим и този, после цял ден можеш да пиеш кафе — тръсна глава Джак.

— Как не — изръмжа Вини. — Нали веднага ще ме лепнат за някой друг?

Обърна се с недоволна физиономия и започна да тика количката с Мария Лопес към изхода. Джак пристъпи към масата на Лори, която беше погълната от външния оглед на трупа.

— Горката женица е била само на тридесет и шест — промълви тя, усетила го до себе си. — Жалко за нея…

— Откри ли следи от ухапвания, драскотини?

— Нищо, с изключение на леко одраскване по крака, вероятно причинено от самобръсначка или депилатор — поклати глава Лори. — Но около него липсват следи от зачервяване и това ме кара да мисля за случайност… Друго е любопитното тук — тази жена е имала очна инфекция…

Протегна ръка и внимателно повдигна клепачите на трупа. И двете очи бяха силно зачервени, с изключение на роговицата, която си оставаше абсолютно чиста.

— Открих видимо увеличение на лимфните възли около ушните миди — добави Лори и посочи добре очертаните подутини под ушите на пациентката.

— Интересно — промърмори Джак. — Това е един от характерните признаци за туларемия, но при другите го няма. Ако откриеш още нещо необичайно, веднага ме повикай…

Прехвърли се при Чет, който с видимо удоволствие обработваше един труп, надупчен като решето от куршуми. В момента фотографираше входните и изходни рани. Забелязал приятеля си, той подаде фотоапарата на Сал и пристъпи към него.

— Как беше снощи?

— Точно сега ли трябва да ти давам отчет? — изръмжа Джак.

Лунните доспехи едва ли бяха най-подходящото облекло за провеждане на приятелски разговори.

— Стига де, нищо не ти пречи да ми разкажеш с две думи — ухили се зад маската си Чет. — При мен нещата се развиха супер! След „Чайна Клъб“ Колийн ме покани в жилището си на Шейсет и шеста — изток!

— Радвам се за теб — промърмори Джак.

— А вие какво правихте?

— Няма да повярваш — рече с въздишка Джак.

— Хайде де! — нетърпеливо го изгледа приятелят му.

— Първо се отбихме в нейната служба, а после дойдохме тук…

— Прав беше — озадачено го изгледа Чет. — Не ти вярвам!

— Понякога най-трудно се възприема именно истината — отсече Джак и се върна на масата си, където вече го чакаше Вини с тялото на Лагенторп. Предпочете да помогне на намусения си сътрудник да прехвърлят трупа, вместо да бъде подлаган на разпит от приятеля си. Освен това изпитваше нетърпение и му се искаше час по-скоро да започне работа по новия случай.

Външният оглед разкри един пресен разрез, следствие от апендектомията. Но Джак не му обърна внимание и се концентрира върху останалите патологически изменения. След внимателен оглед на ръцете беше в състояние да заключи за наличието на начална гангрена, главно във върховете на пръстите. Подобни, макар и доста по-слабо изразени следи, откри и върху ушните миди.

— Тоя ми прилича на Нодълман — обади се Вини. — Но при него гангрената е в съвсем начална фаза и не е успяла да засегне пениса. Мислиш ли, че е чума?

— Не знам — промърмори Джак. — Нодълман нямаше апендектомия…

Търсенето на ухапвания от насекоми и драскотини по тялото му отне почти двадесет минути. Лагенторп беше с умерено черна кожа и това затрудняваше работата. При Мария Лопес беше далеч по-лесно, тъй като нейната беше млечнобяла.

Вниманието му беше възнаградено, макар и не по отношение на това, което търсеше. Драскотини и ухапвания липсваха, но в замяна на това забеляза леки обриви по дланите и стъпалата на пациента. Посочи ги на Вини, но той не видя нищо.

— Кажи ми какво трябва да търся…

— Плоски, леко розови обриви — поясни Джак. — Ето като този, от вътрешната страна на китката…

— Не виждам нищо — поклати глава Вини.

— Няма значение — въздъхна Джак и направи няколко снимки на обривите. Съмняваше се дали ще излезе нещо, тъй като светкавицата на фотоапарата обикновено прикриваше подобни едва забележими петна.

Колкото повече се задълбочаваше във външния оглед, толкова повече се объркваше. Предполагаемата диагноза на този пациент беше пневмонична чума и за това свидетелстваха редица външни признаци. Но имаше и много несъответствия. Чумните тестове бяха отрицателни и това го навеждаше на мисълта за туларемия.

Но и туларемията беше малко вероятна, просто защото слюнчените тестове не бяха открили наличието на бактерии. На всичкото отгоре човекът бе развил остри коремни болки, което бе накарало докторите да предположат апандисит. Но и това предположение се беше оказало погрешно. А сега и тези обриви по дланите и стъпалата…

На този етап Джак нямаше никаква представа за какво става въпрос. Предположенията му се ограничаваха върху две заболявания — чума, или туларемия. И първият разрез ги потвърди — лимфната система беше почти незасегната.

Отвори белия дроб и веднага забеляза отклонения от характерната патология на чумата и туларемията. Нещата наподобяваха по-скоро сърдечен инфаркт, отколкото инфекциозно заболяване — изобилие на течност и почти никаква консолидация.

Останалите вътрешни органи също бяха засегнати от патологичния процес. Сърцето беше видимо разширено, в същото състояние се намираха черният дроб, далакът и бъбреците. Дори червата изглеждаха някак странно набъбнали, сякаш изведнъж бяха отказали да функционират…

— Нещо интересно? — попита тих мъжки глас. Погълнат от работата, Джак изобщо не беше забелязал появата на Калвин, мълчаливо избутал Вини встрани.

— Май че да… — промърмори с усилие той.

— Отново случай на остра инфекция? — обади се друг, леко прегракнал глас.

Джак рязко вдигна глава. Моментално позна този глас, но искаше да се увери с очите си. Да, това наистина беше шефът!

— Пристигнал е при нас с предполагаема диагноза чума — успя да се овладее той. Бингъм почти никога не влизаше в залата за аутопсии. Появата му тук означаваше, че нещата излизат от контрол.

— От тона ти личи, че не си съгласен с нея — подхвърли директорът и се приведе над мътно проблясващите органи.

— Много сте наблюдателен, сър — отвърна Джак, опитвайки се да прогони обичайната ирония от гласа си, тъй като в случая наистина искаше да му направи комплимент.

— Какви са предварителните ти заключения? — попита Бингъм и предпазливо докосна далака с върха на ръкавицата си. — Този далак ми се струва огромен!

— Нямам никаква представа — откровено призна Джак.

— Сутринта доктор Уошингтън ме уведоми за впечатляващата диагноза, която си направил вчера — вдигна глава да го погледне Бингъм. — Става въпрос за туларемията.

— Едно щастливо предположение, нищо повече — отвърна Джак.

— Доктор Уошингтън не мисли така — поклати глава директорът. — А аз искам да те поздравя. След онази бърза и категорична чумна диагноза, това е наистина твърде впечатляващо… Добро впечатление ми направи и един друг факт — този път си проявил благоразумието да оставиш на мен контактите с висшестоящите власти. Продължавай в този дух. Доволен съм, че вчера не те уволних…

— Май ми връщате комплимента, а? — усмихна се Джак, а Бингъм откровено се разсмя.

— Къде е случаят Мартин? — извърна се към Калвин шефът.

— На трета маса, сър. Доктор Макгавърн ще го приключи след минутка…

Очите на Джак останаха достатъчно дълго върху фигурата на Бингъм, за да забележат и как Чет се стресна от внезапната поява на шефа край масата му.

— Чувствата ми са наранени — извърна се към Калвин той. — За момент реших, че директорът си е направил труда да слезе в мазето с единственото намерение да ме похвали!

— Хич не го и сънувай! — изръмжа Калвин. — Ти си последната му грижа… Слезе тук заради онзи случай с огнестрелните рани, който работи доктор Макгавърн…

— Има проблем?

— Вероятно — кимна Калвин. — Полицията твърди, че човекът е оказал съпротива при арест…

— Това става всеки ден.

— Въпросът е къде са входните отвори на куршумите — отпред, или отзад — поясни Калвин. — Цели пет на брой…

Джак кимна. Всичко му стана ясно. Изпита задоволство от факта, че случаят не е възложен на него.

— Шефът не дойде с намерението да ти прави комплименти, но все пак го стори — подхвърли Калвин. — Впечатлен е от диагнозата ти за туларемия, аз също… Бърза, точна, умна диагноза, която си струва десетте кинта. Но ще ти кажа нещо, приятелю… Нямаше нужда да споменаваш за баса ни пред директора. Него със сигурност успя да заблудиш за известно време, но не и мен!

— И аз си помислих така — въздъхна Джак. — Затова побързах да сменя темата…

— Исках да знаеш, че съм наясно — промърмори Калвин, приведе се над разтворения гръден кош на трупа и докосна далака, също като Бингъм. — Шефът е прав, това нещо е доста подуто…

— Същото е състоянието на сърцето и другите органи — добави Джак.

— Какво предполагаш?

— Този път нямам никакви предположения — призна с въздишка патологът. — Очевидно става въпрос за инфекциозно заболяване, но в момента съм готов да се обзаложа само за едно: то не е нито чума, нито туларемия. И започвам сериозно да се питам какво става там, в „Манхатън Дженерал“…

— Не се увличай — предупреди го Калвин. — Ню Йорк е голям град, а „Дженерал“ е една от най-големите болници в него. Вземем ли предвид колко много хора пристигат и заминават тук всеки ден, не е трудно да допуснем всякакви зарази, по всяко време на годината…

— Тук сте прав — кимна Джак.

— Хубаво — въздъхна Калвин. — Обади ми се като стигнеш до някакво заключение. Няма да скрия, че изгарям от желание да си върна тези двадесет долара…

Вини изчака заместник-директора да се отдалечи и се върна на мястото си. Джак взе проби от всички главни органи и помощникът му прилежно ги пусна в гумените торбички за изследване, всяка със съответния етикет. После се зае да затваря трупа.

Джак го остави да работи и пристъпи към масата на Лори. Патологическите срезове от белия и черния дроб бяха идентични с тези на Лопес и Хард, същото беше състоянието и на далака. Стотици инфекциозни абсцеси и грануломни образувания.

— По всичко личи, че става въпрос за туларемия — рече Лори.

— Не споря — кимна Джак. — Но продължавам да се безпокоя от начина, по който се е предавала заразата. Просто нямам обяснение за този телесен контакт…

— Освен ако не са били изложени на общ външен източник — подхвърли Лори.

— Да бе, как не! — горчиво се усмихна Джак. — Всички едновременно са отскочили до някой от пущинаците на Кънектикът и задружно са нахранили един болен заек!

— Посочвам една от вероятностите, нищо повече — обидено го погледна Лори.

— Извинявай, права си — въздъхна Джак. — Не бива да се заяждам с теб, но просто полудявам от тази объркана история. Усещам, че пропускам нещо важно, но нямам представа какво може да е то…

— А Лагенторп? — попита Лори. — И той ли има туларемия?

— Не — поклати глава Джак. — Той е починал от нещо съвсем различно, но аз нямам идея какво е…

— Може би влагаш прекалено много емоции.

— Може би — кимна Джак. Изпитваше чувство на вина, защото още при първия случай бе пожелал най-лошото на „АмериКеър“. — Ще направя опит да се успокоя. Май няма да е излишно да почета още малко литература относно заразните болести…

— Ето това се казва дух! — похвали го Лори. — Вместо да се оставяш на стреса, ще използваш тези случаи за обогатяване на знанията. Прав си, защото в крайна сметка това е едно от големите предимства на нашата работа…

Джак направи безуспешен опит да надзърне зад маската й. Не знаеше дали младата жена не си прави майтап с него. Но не видя нищо, тъй като светлината се отразяваше в лицевия предпазител.

Обърна се и тръгна към масата на Чет. Приятелят му беше в мрачно настроение.

— По дяволите! — процеди той. — Ще ми трябва цял ден, за да проследя пътя на куршумите по начина, по който го иска Бингъм! Защо сам не го направи, да го вземат мътните?

— Ако имаш нужда от помощ, само свирни — рече му Джак.

— Май ще го направя — кимна приятелят му.

Джак се освободи от защитния костюм, облече нормалните си дрехи и включи зарядното устройство в контакта. После тикна под мишницата си досиетата на Лопес и Лагенторп и разтвори папката на Хестър. Бързо откри това, което му трябваше — името на сестра, регистрирана на същия адрес. Вероятно двете си разделяха наема на едно общо жилище. Преписа си телефона и се огледа за Вини, който тъкмо излизаше от помещението с хладилните камери, където беше оставил тялото на Лагенторп.

— Къде са пробите от двете аутопсии?

— Спокойно, аз имам грижата за тях — отвърна Вини.

— Искам да ги взема горе — поясни Джак.

— Сигурен ли си? — изгледа го помощникът му. Доставката на пробите за различните лаборатории беше едно от любимите му занимания, тъй като му даваше достатъчно време за чаша кафе.

— Сигурен съм — кимна Джак.

Получил пликчетата с пробите, той ги прибави към двете папки и тръгна за кабинета си. Но преди да стигне дотам, направи две отклонения. Първото беше в микробиологическата лаборатория на Агнес Фин.

— Впечатлена съм от туларемията, която откри вчера — посрещна го с комплимент Фин.

— Не знам защо всички ме поздравяват за нея — сви рамене той.

— Виждам, че имаш нещо за мен — рече Агнес, спряла поглед на купчината проби, която стърчеше изпод мишницата му.

— Разбира се, че имам — кимна Джак, измъкна пробите на Лопес и ги постави върху бюрото. — Това е друг случай на вероятна туларемия. Очаквай още една проба, но Лори Монтгомъри още не е приключила с аутопсията. Искам и двете да бъдат подложени на тест за туларемия.

— Няма да е трудно, защото външната лаборатория проявява голям интерес към случая, особено след изследванията на Хард. Сигурна съм, че ще получа резултатите още днес. Друго?

— Другото представлява загадка за мен — въздъхна Джак и започна да подрежда пробите на Лагенторп върху плота. — Нямам никаква представа от какво е починал този пациент. Зная само едно — причината не е нито чума, нито туларемия!

След това се зае да обяснява какво беше открил. Агнес прояви подчертан интерес към факта, че изследването на слюнката не е показало наличието на бактерии.

— Не ти ли мина през ума за вирус? — попита тя.

— Само дотолкова, колкото позволяват ограничените ми познания за инфекциозните болести — призна Джак. — Мина ми през ума за хантавирус, но липсват характерните кръвонасядания.

— Мога да направя съответните посявки — предложи Агнес.

— Добре — кимна Джак. — А през това време аз ще прочета няколко тома с описания на заразните болести. Кой знае, може пък да ми дойде някоя друга идея…

— Ще ме намериш тук — увери го Агнес.

Джак излезе от микробиологията и се насочи към хисто-логическата лаборатория на петия етаж.

— Събудете се, момичета — извика една от лаборантките. — Имаме посетител!

Просторното помещение се огласи от весел смях.

Джак също се усмихна. Винаги му беше приятно да идва тук. Жените зад лабораторните маси винаги бяха в добро настроение. Най-много му харесваше Морийн О’Конър — червенокоса красавица с едър бюст и дяволит блясък в очите. Очите му пробягаха по масите и със задоволство се спряха на стройната й фигура. Приведена над масата, Морийн бършеше ръцете си в кърпа, а предницата на престилката й беше оцветена във всички цветове на дъгата.

— Добре дошъл, доктор Степълтън — поздрави с приятен контраалт тя. — Какво можем да направим, за да удовлетворим желанията ви?

— Имам нужда от една услуга — рече Джак.

— Момичета, той каза „услуга“ — извика Морийн. — А това означава, че трябва да му поискаме нещо в замяна, нали така?

Помещението отново се огласи от весел смях. Всички в центъра знаеха, че Джак и Чет са единствените ергени сред лекарския състав и това ги превръщаше в обект на многобройни закачки.

Джак стовари мострите на близката масичка и започна да ги подрежда.

— Искам замразяване на хистологичните проби на Лагенторп — обяви той. — Само по няколко лентички от всеки орган. Разбира се, едновременно с това ще пожелая да видя и нормалните проби…

— Грам-отрицателни искате ли? — попита Морийн.

— Да, както обикновено.

— Нещо специално ли търсите?

— Евентуалното присъствие на някакъв микроб — отвърна Джак и разпери ръце: — Страхувам се, че това е всичко, което мога да кажа…

— Веднага започваме — кимна Морийн. — Ще ви звъннем когато сме готови.

Най-сетне се прибра в кабинета и започна да проверява съобщенията си. Нямаше нищо интересно. Разчисти достатъчно място за папките на Лопес и Лагенторп, с намерението да запише на диктофон предварителните патологически заключения, а после да позвъни на роднините им. Възнамеряваше да се свърже дори с роднините на случая, по който работеше Лори, но забрави за него в момента, в който очите му се спряха върху обемистия екземпляр „Обща медицина“ на Харисън, който лежеше сред купчината други книги.

Измъкна томчето, отвори го на раздела за инфекциозните болести и потъна в четене. Материалът беше огромен — почти петстотин страници. Но Джак го преглеждаше с бързината на скенер, тъй като повечето неща му бяха познати от университета или професионалния опит.

Морийн се обади тъкмо когато започваше раздела за специфичните бактериални инфекции. Замразените проби бяха готови и той веднага тръгна към лабораторията. Отнесе малките стъкълца обратно в задушната си стаичка и премести микроскопа в центъра на бюрото.

Пробите бяха подредени по органи и той реши да започне с белите дробове. Впечатлиха го две неща — силната подпухналост на тъканта и липсата на бактерии.

Прехвърли се на сърцето и веднага разбра причината за абнормалното му разширение. Тъканта беше силно възпалена, а междуклетъчното пространство на сърдечния мускул бе запълнено с течност.

Превключи микроскопа на максимално увеличение. Клетките на вътрешносърдечните кръвоносни съдове бяха силно увредени. В резултат много от тях бяха обвити в миниатюрни съсиреци, които от своя страна бяха причинили безброй микроинфаркти!

Усетил как собствената му кръвоносна система се изпълва с адреналин, Джак бързо притегли обратно белодробните проби, подложи ги на максимално увеличение и откри това, което беше пропуснал при първия оглед: стените на кръвоносните съдове също бяха увредени.

Зае се с пробите от далака и отново се натъкна на подобна патология. Явно ставаше въпрос за значително и общовалидно откритие, което би трябвало да доведе до вярната диагноза.

Скочи на крака и се втурна към микробиологическата лаборатория при Агнес.

— Задръж посявката на Лагенторп! — каза на пресекулки той. — Получих една нова информация, която положително ще ти хареса!

Агнес с любопитство го изгледа през дебелите стъкла на очилата си.

— Става въпрос за ендотелиално^[2] заболяване! — възбудено съобщи Джак. — Пациентът е страдал от остра заразна болест в отсъствието на бактерии. По дланите и стъпалата му се забелязват обриви в начална форма, а освен това е развил симптоми на остър апендисит. Можеш ли да отгатнеш на какво се дължи всичко това?

— На мускулно размекване — отвърна Агнес.

— Точно така! И накъде те насочва това заключение?

— Рикетция^[3] — прошепна Агнес.

— Бинго! — извика Джак и размаха юмруци срещу невидим противник. — Добрата стара треска, открита преди стотина години в Скалистите планини! Ще можеш ли да я потвърдиш?

— Това е толкова трудно, колкото и туларемията — въздъхна Агнес. — Отново ще се наложи да потърсим външна помощ. Съществува специална имунно-флуоресцентна техника за доказване на подобни случаи, но ние не разполагаме с нужните реактиви. Такива обаче с положителност има в Градската контролна лаборатория, тъй като през осемдесет и седма в Бронкс избухна малка епидемия от въпросната треска…

— Тръгваш веднага! — каза с нетърпящ възражение тон Джак. — Кажи им, че настояваме за спешни тестове.

— Добре — кимна Агнес.

— И да знаеш, че си истинска кукличка! — подхвърли той и се устреми към вратата.

— Почакай една секунда — спря го Агнес. — Искам да ти благодаря, че уведоми първо мен. Рикетцията е изключително опасна за нас, лаборантите. Колкото туларемията, ако не и повече…

— Което прави излишно предупреждението ми да бъдете крайно внимателни — кимна Джак.