Вирджиния Хенли
Брак за една година (8)

Глава 8

На следващата сутрин Линкс де Уорън реши да отиде до Локмабън за добитък. По-голямата част от богатството на клана Брус се дължеше на многобройните стада от овце и говеда, които пасяха из тучните полета на Анандейл. Линкс помоли Бен и Сим да го придружат, тъй като разбираха много повече от овце, отколкото той самият. Покани и баща им. Седемте мили до Локмабън Касъл щяха да му дадат възможност да изложи предложението си за временен брак.

Остави оръженосците си в Дъмфрис, разчитайки, че ще се справят с всичко, което възникне в негово отсъствие. Въпреки че бяха с по-нисък ранг от младите рицари на де Уорън, Томас и Тафи се ползваха с пълното доверие на господаря си да поемат нещата в свои ръце, когато се наложи.

Същата сутрин Джейн се стресна, тъй като брат й Джеймс нахлу в каменната къща с почерняло от сажди и плувнало в пот лице. Девойката отстъпи още по-смутено, когато видя, че го придружава един висок и русокос непознат.

Джеймс се обърна към Магота.

— Стана злополука в ковачницата! Един от рицарите на господаря се изгори. Вземи бързо някакво мазило!

Лицето на Магота остана безизразно като камък.

— Моите лекове са само за шотландци, а не за някакъв си мръсен англичанин!

Джеймс я зяпна невярващо.

— Нуждаем се от помощта ти!

Магота скръсти ръце пред мършавите си гърди, стисна устни и твърдо заяви:

— Но няма да я получиш!

Тафи пристъпи напред.

— Мадам, аз съм уелсец, не англичанин. Някои от нашите уелсци са лечители като вас, но не познават билките по тези места. Можете ли да разкажете на нашия лечител за особеностите и качествата на някои от тукашните лековити растения?

— Мога, но няма да го направя.

Джеймс видя Джейн и се обърна към нея, изпълнен с отчаяно безсилие.

— Джейн, а ти?

Девойката хвърли загрижен поглед към Тафи и изтича да донесе сандъчето с билките и лекарствата.

— Лорд де Уорън ще ви бъде много благодарен, лейди — рече й Тафи по пътя към ковачницата.

Джейн видя облекчение и благодарност по лицето на оръженосеца, но и още нещо. Мускулестият младеж се изчерви, докато й говореше, и девойката смутено осъзна, че навярно този млад уелсец я харесва.

Когато наближиха ковачницата, видяха неколцина мъже, наобиколили един млад рицар. Той седеше, а друг рицар, очевидно загрижен за приятеля си, бе коленичил пред него. Там бяха и братът на Джейн, Алекс, както и Томас, другият оръженосец на лорд де Уорън. Те стояха с безпомощни физиономии, докато други двама тъмнокоси уелски стрелци разговаряха на келтски.

При вида на мъжете, Джейн се поколеба, но брат й я побутна насърчително напред. Лъхна я горещината от разпаления мангал. Тутакси разбра, че топлият въздух усилва болките на пострадалия.

— Моля — обърна се момичето към брат си Алекс, — изнесете го навън, за да е на хладно. Сложете го на тревата.

Бяха махнали туниката на младия рицар и Джейн видя изгарянето, което тръгваше от лакътя, продължаваше по горната част на ръката и достигаше до рамото. Мъжът бе в агония. Тя коленичи, за да огледа раната, а седмината мъже я заобиколиха и заговориха в един глас.

Разгневеният Томас й казваше, че двамата безмозъчни рицари се борели в ковачницата и когато лорд де Уорън се върне, ще им даде да се разберат. Приятелят на ранения, сър Хари, рицарят, с когото той се бе борил, заяви, че всичко е по негова вина и че Джайлс няма за какво да бъде укоряван. Двамата тъмнокоси уелсци заразпитваха Джейн за съдържанието на сандъчето й с лекове, настоявайки да им каже какво използва срещу изгаряния.

Уплашена от струпалите се край нея мъже, тя погледна умоляващо към брат си.

— Джеймс, моля те, кажи им да се отдръпнат малко.

Брат й разбра, че самото присъствие на непознатите я безпокои, и подкани мъжете да й направят повече място.

— Сестра ми е много срамежлива. Ако искате да помогне, ще трябва да отстъпите няколко крачки и да не давате воля на езиците си.

— Алекс, трябва ми ведро със студена вода — заяви Джейн и видя как на часа трима мъже хукнаха да изпълнят нареждането й. Тя извади една чиста ленена кърпа от сандъчето и погледна в очите на болния.

— Сър Джайлс? — Мъжът кимна и Джейн меко продължи: — Това ще отнеме огъня.

Забеляза колко бледо бе лицето му, а очите му — плувнали в сълзи, на които той упорито не искаше да даде воля. Потопи кърпата в студената вода и няколко пъти я изцеди върху изгорената ръка и рамо. Монотонното повтаряне на това действие сякаш имаше хипнотизиращ ефект върху младия рицар. Тя дори не докосваше кърпата до изгореното място, само изцеждаше студената вода.

Когато изпразни две ведра, девойката коленичи пред сър Джайлс, търпеливо изчаквайки лекия бриз да изсуши ръката и рамото му. Тогава извади от сандъчето си ароматен зелен мехлем и намаза дебел слой върху изгореното, което вече се бе покрило с мехури.

Сър Джайлс затвори очи. Сълзите потекоха по страните му.

— Това беше най-нежното докосване, което някога съм изпитвал, госпожице — дрезгаво прошепна той.

Приятелят му, сър Хари, приближи.

— Нуждаете ли се от превръзки, госпожице?

Джейн го погледна сепнато, но когато видя колко е млад и колко е загрижен, част от страховете й се разсеяха.

— Не, по-добре да не го превързваме. Така мехлемът ще попие по-добре и след няколко часа ще подейства.

Неочаквано сър Хари сграбчи ръката й и я повдигна към устните си.

— Благодаря ви, госпожице.

Джейн засрамено отдръпна ръката си и отново насочи вниманието си към ранения. Много добре знаеше какъв ужас изживява младежът; изгарянията бяха толкова мъчителни. Но тя притежаваше силата да облекчи и намали болката, може би дори да я премахне напълно.

— Моля ви, легнете по очи — срамежливо рече Джейн.

Сър Джайлс веднага се подчини. Тя бе единствената, която можеше да му помогне.

— Ще се отдалечите от болката. Вие трябва сам да го направите. Аз ще ви помагам. — Отметна с пръсти дългата коса от тила му и ги притисна силно към основата на врата. После прокара длан по дължината на гърба му и няколко пъти повтори тези движения.

— Болката изчезна! — смаяно извика Джайлс.

Сър Хари и Тафи пристъпиха напред, за да му помогнат да се изправи на крака, но Джейн вдигна ръка, за да ги спре.

— Трябва да почива! — подаде бурканчето с мехлема на сър Хари и му каза след няколко часа отново да намаже изгореното място.

— Благодаря ви, госпожице, безкрайно сме ви задължени.

— Вие сте ангел, лейди — почтително рече Тафи. Младите мъже я гледаха с искрено благоговение.

Томас, съпроводен от двамата тъмнокоси уелсци, приближи към нея.

— Лейди, това са Рийс и Гауан, нашите лечители. Ще им покажете ли къде да наберат билките, от които се приготвя този зелен мехлем? Много е важно те да знаят свойствата на растенията по тези места.

Джейн се поколеба.

— Моята баба ме е научила да ги пазя в тайна.

— Ако не предадете знанията си на нашите уелсци, лорд де Уорън ще ви заповяда да лекувате всеки наш човек, който се разболее — изтъкна Томас.

Думите му я уплашиха.

— Ще ги науча на всичко, което знам за лековитите билки — неохотно се съгласи тя, — но няма да отида в гората с непознати мъже, освен ако брат ми Джеймс не дойде с мен.

 

 

В късния следобед те вече бяха събрали повече от десетина билки. Напълниха и две големи платнени торби с магарешки бодил, дива тиква и бучиниш. Докато ги слушаше как разговарят с брат й Джеймс, Джейн осъзна, че двамата уелсци не бяха по-различни от него. Техният английски изобилстваше с келтски думи, а и на външен вид си приличаха — и тримата бяха с тъмни коси, със здрави мускули и набити тела.

Когато пък Рийс и Гауан започнаха да й обясняват какво знаеха за свойствата на различните билки, страхът й напълно се изпари. Докато беряха и разглеждаха растенията, те разбраха, че има много прилики между билките и тревите в Шотландия и Уелс.

Джейн им показа маточината.

— От нея се прави зеления мехлем против изгаряне. И от магарешки бодил.

— Магарешкият бодил е дяволска работа. Много е трънлив. Как го берете?

— А, има си тайна. Ако го берете предпазливо, ще ви убоде, но ако го късате бързо и уверено, като сграбчвате твърдо главичката му, бодлите се свиват. Нека ви покажа.

Рийс направи опит да откъсне един, но го заболя. Гауан му се присмя, ала той не се отказа. Вторият му опит бе успешен.

Когато седнаха на една полянка, за да споделят хляба и сиренето, които носеха, всички вече разговаряха съвсем приятелски. Двамата уелсци бяха изумени от това, което Джейн знаеше за билките. Тогава тя извади от торбата си стрък ранилист.

— Много е добро за оригване.

— За да започне или да спре?

— Да спре, разбира се — засмя се девойката. — Кой би искал да започне. — Извади друга клонка. — А това е черна елша. Използва се против въшки.

Двамата попиваха всяка нейна дума. Когато се върнаха в Дъмфрис и я последваха в килера със зимнината, където се варяха и разни отвари, те вече бяха изпълнени с истинско възхищение към младата жена.

Новината, че Джейн се бе погрижила за един изгорен рицар, се бе пръснала из целия замък и сестрите й бяха позеленели от завист.

 

 

Когато Линкс пристигна в Локмабън, с изненада узна, че Робърт Брус се е върнал за няколко дни в Карлайл Касъл. Найджъл Брус отведе де Уорън в една ферма за овце, където Линкс заплати за стадо от двеста глави.

Наблюдава с интерес как Бен и Сим избират животните и ги отделят в една кошара.

— По-добре да ги жигосате, когато ги отведете в Дъмфрис Касъл, защото в тези части на страната стават доста нападения и кражби на добитък — посъветва ги Найджъл.

— От англичани ли? — попита Линкс.

— Ами! Проклетите шотландци!

Линкс де Уорън втренчи зелените си очи в пастирите.

— Ще обеся всеки, който заловя да краде овце от Дъмфрис. Същото очаква и този, който напада чужди стада.

Линкс бе разочарован, че не завари Робърт. Не бе разговарял с Джок Лесли за намерението си да сключи временен брак с дъщеря му, тъй като искаше първо да види реакцията на Робърт. Ала когато претегли отново всички „за“ и „против“, осъзна, че вече бе взел решението си и мнението на приятеля му нямаше никакво значение.

Когато поеха по обратния път през долината, следвани от двамата пастири и стадото, Линкс реши, че моментът е настъпил.

— Джок, става дума за дъщеря ти, която още не е обвързана… Ще имаш ли нещо против да сключа временен брак с нея?

— Сериозно ли говорите, милорд?

— Никога в живота си не съм бил по-сериозен. Ако забременее, незабавно ще се оженя за нея.

— Нима наистина желаете да направите дъщеря ми лейди де Уорън? — невярващо запита Джок.

— Това би било малка цена за един син.

— Ами ако първото дете е момиче?

— Няма значение. Ще се оженя за нея, когато зачене, а не когато роди.

— Това е необикновено щедро предложение, милорд. Но вие не сте ли наследник на велико графство? — подозрително попита Джок.

— На графство Съри.

— Нима дъщеря ми може да стане графиня на Съри? — развълнувано промълви Лесли, очевидно поразен от тази перспектива.

— Ако ми роди дете…

— Кога искате да се сключи временният брак?

— Незабавно. Кралят всеки момент може да изпрати да ме повикат. Договорихме ли се?

— Да, лорд де Уорън.

— Сега остава само да получа съгласието и на дъщеря ти.

— Не, милорд. Аз говоря от нейно име. Това е невиждана чест за Джейн. Но, разбира се, вие ще искате да се запознаете с нея, да поговорите и да видите дали ще спечели одобрението ви.

— Джейн? — Линкс унесено повтори името. — Тя не бива да бъде насилвана.

— Насилвана? — Джок едва не се задави. — Да бъде насилвана да се омъжи за благородник и един ден да стане графиня?

Линкс се намръщи. Доколкото познаваше жените…

 

 

— Не! Не! Не! Как изобщо татко е могъл да си помисли, че ще се съглася на такова нещо?

— Не се дръж като малка глупачка, Джейн. Съвсем ясно чу, че става дума за временен брак — изтъкна Кейти.

— Обзалагам се, че сигурно я иска един от онези двама уелсци, или пък някой от оръженосците на господаря — развълнувано забъбри Мери. И двете сестри не бяха на себе си.

Образът на Тафи изплува в съзнанието на Джейн и тя си припомни как младежът се изчервяваше, докато разговаряше с нея.

— О, господи, надявам се и се моля да не е той. Магота ми обеща, че никога няма да се омъжа — нещастно простена Джейн.

— Това няма нищо общо с Магота. Всичко зависи от татко — увери я Мери. — Двамата се скараха жестоко. Магота изгуби спора. Татко беше побеснял, задето е отказала да се погрижи за ранения рицар. Заяви й без заобикалки, че сега лорд де Уорън е господар на Дъмфрис и неговата дума е закон.

Джейн отчаяно закърши ръце.

— О, може би богинята Бригантия ще се смили над мен и ще ме защити! Ами ако е сър Джайлс? Аз се погрижих за раната му и прогоних болката. Навярно това е някакъв вид благодарност, може би си мисли, че така ще ми се отплати.

— Но сър Джайлс е рицар — възрази Кейти. — Той със сигурност не би си взел жена с нисък произход.

Джейн прехапа устни.

— Разбира се, колко съм глупава.

— И все пак може да го е омагьосала. Джейн притежава доста странни сили — настоя Мери, неспособна да прикрие завистта в гласа си.

Бебето на Джудит спеше на гърдите й. Тя го сложи в люлката и се присъедини към сестрите си.

— Такава възможност ни се предоставя един път в живота, Джейн. Ние всички се безпокоихме, че досега нито един мъж не ти е направил предложение.

— Аз не искам мъж!

— Но сега не става дума за това, което ти искаш, а за това, което иска лорд де Уорън. Ако някой от неговите рицари сключи временен брак с теб, ще те наричат лейди Джейн — изтъкна Джудит.

Кейти и Мери си размениха тревожни погледи.

— Може би, когато господарят я види, ще размисли — с надежда рече Мери. Сега се проклинаше, че бе настоявала пред баща си час по-скоро да намери съпруг за малката й сестра.

— Когато изпрати да те повикат, прибери косите си в стегнати плитки — посъветва я Кейти.

— И си облечи кафявата вълнена рокля — предложи Мери.

— О, не! Ще изглежда много безлична — възрази Джудит.

Ала Кейти и Мери успяха да се наложат. По-добре безлична Джейн, отколкото лейди Джейн!

 

 

Когато Джейн се прибра у дома, баща й вече я очакваше. Лицето на Магота приличаше на буреносен облак. Тя отиде в стаята си и затръшна силно вратата зад себе си.

Джок изобщо не й обърна внимание, а повика дъщеря си край огнището.

— Днес си извършила добро дело, Джейн, като си се погрижила за раната на онзи рицар. Лорд де Уорън иска да говори с теб.

— Тази вечер?!

— Не — засмя се баща й. — Тази вечер той ще бъде твърде зает да мъмри хората си, задето в негово отсъствие са се държали толкова безотговорно. Много се ядоса.

Джейн си отдъхна. Ако господарят е толкова разгневен на рицарите си, едва ли ще изслуша благосклонно една молба за временен брак.

— Носи се слух, че лорд де Уорън иска да ме види заради предложение за временен брак — предпазливо рече тя.

— Господи! Тук слуховете пълзят по-бързо и от бълхи! Сигурно сестрите ти са подслушали разправията ми с Магота. — Джок не беше истински ядосан, а по-скоро развълнуван, затова разроши косите на Джейн. — Очертава се много добро бъдеще за нашето семейство. Подобно нещо се случва един път в живота. — Не искаше да развали изненадата. — Утре сутринта отиваш в замъка. Лорд де Уорън иска лично да ти съобщи какво сме решили.

Сърцето й се сви.

— Ти вече си сключил съглашение? Татко, аз не искам временен брак! Желая да използвам необикновените сили, с които съм надарена, за да лекувам, така както са правили древните келти!

— Приказваш също като Магота. До гуша ми дойде от глупостите, с които ти пълни главата! Ти си длъжна да се подчиняваш на мен, а не на баба си! Върви да си лягаш!

Джейн не посмя да спори. Магота сигурно се бе опълчила срещу решението му и какво бе постигнала? Трябваше да призове цялата си смелост и сама да откаже на лорд де Уорън.

След като се съблече, Джейн погледна към камъка, който лежеше между голите й гърди. Сърцето й заби по-учестено, тъй като си припомни за предстоящата среща с лорд де Уорън. Имаше някаква странна нишка, която свързваше съдбите им, а това едновременно я вълнуваше и смущаваше. Той бе най-силният мъж, когото някога бе срещала. Събуждаше необясними страстни чувства у нея. И безграничен страх.

Знаеше, че утре ще трябва да намери смелост, за да му се противопостави. Ще откаже временен брак и направо ще му заяви, че не желае никакъв мъж — нито сега, нито когато и да било! Мисълта да противопостави желанието си на неговото я накара да потрепери. Но тя щеше да каже „не“ на Линкс де Уорън и това щеше да й достави искрена радост!

 

 

Обаче рано на следващата сутрин голяма част от куража й се бе изпарила. Не можеше да прогони ужаса от мисълта за предстоящата среща с лорд де Уорън, защото досега все бе успявала да го разгневи. Тогава й хрумна нещо. Както смяташе да се направи непривлекателна за този, който я бе пожелал, така можеше да се маскира и сега.

С помощта на Магота стегна с ленена кърпа гърдите си.

— Стегни още по-силно, искам да изглеждам слаба и мършава.

— Сигурна ли си, че можеш да дишаш, дете?

— Да. О, какво да направя с косата си?

— Ще я опънем назад и ще я покрием с шал.

Облечена в кафявата си вълнена рокля, Джейн влезе в замъка. Бе посрещната от оръженосеца Томас. Той я изгледа с любопитство, но не каза нищо относно външния й вид. Просто я поведе към една малка стая, отделена от голямата зала, където лорд де Уорън работеше. Каза й да почака, изчезна за миг, после се върна и й даде знак да влезе. Джейн вдигна брадичка, пристъпи прага и чу как вратата се затвори зад нея.

Застанал с гръб към огнището, Линкс де Уорън попита:

— Ти ли си Джейн Лесли?

— Да, милорд — меко рече тя, смутена от силното му излъчване.

Велики боже, помисли си Линкс, тя изобщо не приличаше на другите две едрогърди дъщери на Джок.

— На колко си години? — грубо попита той.

— На осемнадесет, милорд — Джейн сведе очи.

— Аз съм почти на тридесет — безцеремонно заяви де Уорън.

Видя как миглите й потрепнаха. Бе твърде млада и невинна, а явно и много срамежлива. Мислено се упрекна. Нима тъкмо тези качества не търсеше всеки мъж у майката на децата си? Със сигурност бяха за предпочитане пред лукавството, интригантството и разпуснатостта. И все пак със сигурност предпочиташе една кобила за разплод пред неопитната млада кобилка, която сега стоеше пред него и която навярно още не бе обяздвана.

От опит Линкс де Уорън знаеше, че жените са хитри и пресметливи. Нима бе възможно това момиче да е водило толкова затворен живот, че все още да е с непокварена и чиста душа? Изглежда изпитваше страхопочитание към него. Предположи, че това се дължи на факта, че е благородник, а тя — от ниско потекло. Навярно щеше да му се подчинява във всичко. Ще й заповядва само с поглед или дума.

Линкс я огледа от главата до петите. Плоско и невзрачно създание. Но той не си търсеше красива дама, нито страстно търкаляне в сеното. Той искаше деца, затова реши да говори направо.

— Двамата с баща ти сключихме споразумение за временен брак.

Джейн събра цялата си смелост.

— Милорд, ще ми разрешите ли да говоря откровено?

— Разбира се.

— Не знам кой ме е пожелал. Може би един от вашите уелсци заради дарбата ми да лекувам. Може би вашият оръженосец Тафи, който ми каза, че за него съм ангел на милосърдието. Може би сър Джайлс, защото облекчих болката му и той е решил по този начин да ми се отплати. Но който и да е той, отговорът ми е „не“. Не искам да се обвързвам с никого. — Джейн пое дълбоко дъх и се опита да спре треперенето на коленете и ръцете си. — Милорд, вие няма да ме заставите насила, нали?

— Джейн, баща ти се съгласи да сключиш временен брак с мен.

Джейн невярващо повдигна вежди.

— С вас?!

Погледна в зелените му очи. После погледът й се плъзна надолу по светлокестенявата коса, невероятно широките рамене и стройните мускулести крака. Накрая вдигна очи, спря ги за миг върху твърдите му не усмихващи се устни и отново се втренчи в зелените му хищни очи.

Пръстите й се сключиха около талисмана. Нима богинята Бригантия я бе изоставила? Бе толкова смаяна и потресена, че изведнъж целият потискан страх от този мъж я заля като буйна река. Заклокочи по вените й, прободе сърцето й и се надигна към гърлото, така че почти отне способността й да диша. Притисна длан към челото си, за да спре замайването. Едрата фигура на Линкс де Уорън се размаза и загуби очертанията си. Джейн се олюля.