Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Де Уорън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Year and a Day, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 233 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
maskara (2008)
Сканиране
?
Сканиране
stontontina (2008)
Последна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Вирджиния Хенли. Брак за една година

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2000

Редактор: Теди Николова

ISBN: 954-585-083-3

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от hrUssI

Глава 18

Когато се изкачиха на платформата, Джейн помоли Джори да седне на стола на брат си, а Робърт Брус да заеме мястото от другата й страна. Когато поднесоха вечерята, Джори се наведе напред и промълви:

— Джейн знае за нас.

Джейн сведе поглед, за да прикрие притеснението си.

Робърт сви рамене и хвърли равнодушен поглед към двете жени.

— Имаш предвид, че сме приятели от деца.

— Джейн знае всичко — промърмори Марджори.

Брус изглеждаше объркан.

— Може би говориш за това, че моята майка е твоя кръстница? — учтиво попита той.

— Престани! Джейн е била в гардероба ми този следобед.

— А?! — Робърт разбра, че няма смисъл да се преструва. Взе едната ръка на Джейн и я стисна. Погледна я усмихнато в очите и рече: — Келтите не се предават един друг.

— Непрекъснато го правят! — възкликна Александър, който седеше до него.

— Кой, по дяволите, те е питал? — тросна се Робърт.

— Лейди Джейн — ухили се брат му.

Найджъл Брус, който седеше от другата страна на Марджори, се наведе напред и рязко заяви:

— Ако вие, недодялани свине такива, не престанете да карате лейди Джейн да се изчервява, ще измета пода с вас!

— Това е толкова забавно! Кара ме отново да си припомня времето, когато бях на четиринадесет! — възкликна със светнало от възбуда лице Джори.

— Единствената разлика е, че тогава всички бяхме влюбени в теб — подразни я Робърт. — Сега лейди Джейн владее нашите сърца.

 

 

Рано следобед на следващия ден участниците в лова се завърнаха. Джейн и Джори бяха на ливадата оттатък конюшнята.

Линкс поздрави Робърт Брус от коня си. Джейн подаде своя ястреб на Робърт, за да поздрави де Уорън, но Брус я спря, прегръщайки я през кръста.

— Не го докосвай, Джейн, целият я изцапан с кръв.

Погледът на Линкс се плъзна по светложълтата кадифена рокля и по порозовелите страни и още веднъж си помисли колко е хубава Джейн. Косите й му напомняха на буен огън. Не познаваше друга жена с такава великолепна коса, а тялото й бе с толкова меки и чувствени извивки…

— Върнахме се по-рано. Убихме толкова много дивеч, че едва го донесохме. Ако знаех, че ще идваш, Робърт, щях да те изчакам, за да дойдеш с нас.

— Твоята дама ни забавлява великолепно — засмя се Робърт. — Най-сърдечно те поздравявам! Ти си истински щастливец.

Александър и Найджъл потупаха братски Линкс по гърба и му разтърсиха ръката.

— Да ви приготвя ли банята, милорд? — сладко попита Джейн.

Тафи, който бе смръщил вежди, когато Брус обви ръка около кръста на лейди Джейн, побърза да се намеси:

— Аз ще го направя, милейди, не се тревожете.

— Аз се уча да изпълнявам задълженията на домакиня на замъка — обясни Джейн.

— Сам ще се изкъпя — кратко рече Линкс, който се бе зарадвал тайно, че ще може да се наслади на вниманието и компанията на Джейн, но Тафи бе избързал да предложи услугите си. — Робърт, имаш ли да ми съобщиш някакви новини?

Робърт подаде ястреба на Найджъл и двамата с Линкс се запътиха към замъка.

— Тафи — обади се Марджори и дари оръженосеца с най-съблазнителната си усмивка, — лейди Джейн се нуждае от помощта ти. Трябва да упражнява светските си умения с противоположния пол. Можеш ли да се престориш, че си напълно посветен на нея?

Младежът се изчерви.

— Но аз наистина съм й изцяло предан, лейди Марджори.

Джори изпусна престорена въздишка.

— Ще отведем ли птиците в гората? — попита Найджъл и внимателно постави ястреба върху облечената в ръкавица ръка на Джейн.

— Лейди Джейн не бива да язди в момента — строго заяви Тафи.

Найджъл погледна към Александър.

— Нима ще се подчиним на един уелсец?

— Как ли пък не! — нехайно отвърна брат му и двамата хванаха младежа и го настаниха върху коня, който бе заврял муцуна в хранилката пред конюшнята.

— О, не, аз съм виновна! — ужасено възкликна Джейн.

— Не им обръщай внимание. Това е част от мъжките забавления — безгрижно я успокои Джори. — Позволяват им да се освобождават от отвратителната енергия, която напира у тях!

 

 

Линкс не отиде в общата баня, а предпочете да се потопи в дървената вана в стаята си, където двамата с Робърт можеха да поговорят насаме.

— Не оставяй оръжията си да ръждясат. Очаквам всеки миг да възникнат неприятности — рече Брус.

— Редовно получавам доклади от губернатора на Шотландия. Изглежда той не е осведомен за никаква заплаха.

— Неприятностите ще започнат от планинската част. От тази страна на Клайд няма да има размирици, поне засега.

— Това е заради теб. Решаващо е твоето семейство да остане вярно на Едуард, тъй като Анандейл е на стратегическо място между Англия и Шотландия.

— Съгледвачите ми докладваха, че Андрю Мъри е избягал от Честър, където кралят го бе затворил. Кланът Мъри владее Ботуел. А господството му се простира и далеч на юг.

— Едуард е разположил много силен гарнизон в Ботуел Касъл — напомни му Линкс.

— Да, но те имат много здрави крепости в Мъри, Банф, Инвърнес и Рос.

— Мъри не би могъл да избяга без помощ от много високо място.

Робърт вдигна ведрото с вода и безцеремонно го изля върху приятеля си.

— Точно така!

Докато Линкс се обличаше, внимателно огледа мургавото лице на Робърт. Питаше се какво скрива Брус. Де Уорън също разполагаше със съгледвачи в посочените райони, но изглежда те не бяха толкова добри.

По време на вечерята в голямата зала Линкс веднага забеляза музикалния съпровод. Освен гайдарите, имаше пътуващи музиканти, които свиреха на арфа и си акомпанираха с дайрета. В паузата из залата сновяха пажове с купи с вода за миене на ръцете и чисти кърпи.

— Във всички тези подобрения съзирам умелата ръка на сестра ми Джори — каза той на Джейн.

— Не, милорд, вие съзирате моята умела ръка. Наредих на управителя да купи и сребърни вилици. Разбрах, че покойната кралица ги е въвела в Англия. Реших да последвам примера й и тук, в Шотландия.

Въпреки че веждите му се повдигнаха, Линкс успя да прикрие развеселените пламъчета в очите си. Изглежда лейди Джейн бе започнала много сериозно да се отнася към положението си. Застанали зад тях, Томас и Тафи се надпреварваха да изпълняват и най-малкото й желание, а тя ги награждаваше с ослепителни усмивки. Линкс не пропусна да забележи състезанието за нейното одобрение. Това навярно се дължеше на факта, че тя е негова дама, заключи той и реши да не ги обезкуражава.

Джейн непрекъснато привличаше погледа му. В красивата бяла копринена рокля и коси, които се стелеха до средата на бедрата, тя бе не по-малко привлекателна от придворните дами на крал Едуард Плантадженет. След като вечерята приключи, Линкс видя изпод полуспуснатите си клепачи как я заобиколиха мъжете. Не само братята Брус, но и двама от неговите рицари, сър Джайлс и сър Хари, не спираха да се въртят край нея.

Когато Джейн пожела на всички лека нощ, де Уорън изпадна в затруднение. Искаше да поговори с братята Брус, но в същото време го теглеше горе след Джейн. Вее пак реши, че би могъл да задоволи и двете си желания. Затова каза на Робърт, че скоро ще се присъедини към него, после хвана Джейн под ръка и промърмори:

— Ще те съпроводя до стаите ти.

Когато се заизкачваха по стълбите, Линкс я погледна.

— Посрещането бе изключително приятно.

— Радвам се, милорд.

Гласът й сякаш прозвуча студено и сдържано. Около Джейн отново витаеше някаква тайнственост, която навярно се дължеше на келтската й кръв.

— Останах доволен, че днес не отиде да яздиш, Джейн. Нямам намерение да ограничавам свободата ти и да ти се налагам във всичко. Просто съм загрижен за теб и за бебето.

— Благодаря. Това означава много за мен. Сега няма нарочно да пренебрегвам заповедите ти.

Дали го предизвикваше, запита се Линкс. Устните й бяха извити в чаровна усмивка и внезапно му хрумна, че досега никога не я бе целувал. Хвана ръцете й и я притегли рязко към себе си. После сведе глава, за да я целуне за лека нощ. Възнамеряваше да целуне устните й, но тя леко извърна лице и той докосна бузата й.

— Лека нощ, милорд.

— Лека нощ, Джейн — леко объркан отвърна Линкс.

Но, да, тя наистина го предизвикваше.

 

 

Джейн не бе ходила до горския вир, откакто Линкс бе заминал да се бие за крал Едуард, така че, след като гостите им си тръгнаха на следващия ден, се облече с топли дрехи, взе си ножа, с който режеше билките, и се запъти към любимото си място. Линкс й каза, че не иска да ограничава свободата й, от което тя изпита истинско облекчение. Винаги се бе наслаждавала на уединението.

Когато наближи вира, космите на врата й настръхнаха. Почувства, че нещо не е наред. Спря и внимателно се загледа и ослуша. Чу някакъв звук — далечен и изпълнен с отчаяние. Тръгна нататък и се озова пред един надвиснал клон. Наведе се, за да го вдигне, и се озова срещу зелените очи на риса!

Сепна се. Но тогава видя, че великолепното създание е ранено. Сърцето й се качи в гърлото. Стисна талисмана и отправи гореща молба към Бригантия. После бавно отмести клона. Една стрела се бе забила в предния крак на звяра.

Джейн се вгледа в очите му и успокояващо заговори:

— Шшт, аз ще ти помогна. Стой мирно. Ще отнема болката — нежно погали пухкавата козина. Когато очите на риса се замъглиха, тя разбра, че се унася и че болката е стихнала.

Остави го, за да събере листа от бяла върба, която растеше в далечния край на вира. Знаеше, че те са най-доброто за кървящи рани. След това откъсна няколко големи лападови листа и загреба с тях от калта край брега. Откъсна парче от долната си риза, намокри го и се върна при раненото животно.

Много внимателно измъкна стрелата и със свито сърце видя как бликва кръвта. Почисти раната, покри я с листата на бялата върба, намаза отгоре калта и здраво превърза с ивицата плат. През цялото време тихо напяваше успокоителна мелодия.

Утре щеше да донесе парче месо, посипано с маково семе, за да приспи ранения рис. Няколко дни щеше да го храни, докато се излекува и отново може да ходи на лов. Пусна клона с обагрените в червено листа и отиде да измие ръцете си в чистата планинска вода. В гърдите й се надигна гняв. Това бе стрела, изстреляна от лъка на някой уелсец! Знаеше обаче, че не може да се оплаче в замъка. Трябваше да запази всичко в тайна, за да спаси живота на риса.

Преди да си тръгне, Джейн извади ножа си за билки и описа магически кръг около скривалището. Докато го очертаваше, си представяше сребристосин пламък, излизащ от върха на ножа. Сега бе сигурна, че нищо не може да проникне през него.

 

 

Линкс де Уорън изпрати подпечатано послание до губернатора на Шотландия, който се бе установил в Единбург. Лейтенант Монтгомъри бе много бърз ездач и щеше още утре да бъде при чичо му. От конюшнята се откриваше отлична гледка към гората оттатък ливадата и Линкс съвсем ясно видя как Джейн изчезва между дърветата.

Първото му желание бе да изпрати Тафи след нея, но оръженосецът не се виждаше никъде. Зърна Кийт, брат на Джейн, и му посочи към дърветата.

— Тя е при вира, милорд. Ходи в гората още от малка.

— Да, за пръв път я срещнах там, но ще се чувствам по-спокоен, ако все пак я наглеждаш.

Кийт, който искрено харесваше де Уорън, обеща, че ще го прави.

 

 

След час пристигна пратеник, чиято поява обезпокои Линкс. Не му хареса нито съобщението, нито приносителя му. Джон де Уорън го уведомяваше, че Фиц-Уорън е получил Тортуолд Касъл. Чичо му изпращаше това известие по един от офицерите от леката кавалерия. Линкс не издаде с нищо раздразнението си от офицера. Тортуолд беше близо до крепостта Локмабън на Брус. Явно бяха изпратили куче-пазач. Появата на офицера бе сигурен знак за недоверието на краля, който замисляше да настрои всеки срещу всеки.

Довереният човек на Фиц-Уорън донесе още и лични покани, една за Линкс и две за Алисия и Марджори, да посетят Тортуолд Касъл. Де Уорън взе писмата и увери пратеника, че ще се погрижи дамите да ги получат. Той каза още, че няма да има отговор и се извърна към управителя си да го помоли за освежителни напитки. Линкс със сигурност възнамеряваше да посети Тортуолд Касъл, но тайно и без знанието на Фиц-Уорън.

 

 

Когато Кийт Лесли реши да провери къде е сестра му, тя вече бе на път за замъка. Не искаше да разбере, че го бяха помолили да я наглежда. Изигра ролята си много убедително и бе уверен, че не събуди подозренията на Джейн. От своя страна, тя пък бе толкова уклончива относно това, което прави, че Кийт нищо не разбра. Джейн отиде в кухнята и се върна с малко парче еленско. Знаеше, че не може да помоли да й дадат сурово месо, без да предизвика любопитни въпроси, а обяснението, че поради състоянието си е непрекъснато гладна, бе прието с разбиране.

На следващата сутрин взе месото, което бе посипала с маково семе, както и гърненце с мехлем от жълто ленивче за зарастване на рани. Постара се Кийт да не я види и се отправи към гората.

С разтуптяно сърце отмести клона и намери риса там, дето го бе оставила. Хвърли му месото и се отдръпна, да го изяде на спокойствие. Докато вървеше към вира, чу лекото ръмжене на звяра, който разкъсваше еленското.

Джейн вдигна двата таралежа, дошли да я видят какво прави, и ги отнесе на безопасно разстояние от водата. Междувременно успокои една подплашена кошута и ято гълъби. Когато се върна при риса, той вече дремеше.

Тогава бързо почисти раната от кръвта и калта и я покри с дебел слой от лековития мехлем. После отново я превърза, да не би рисът да го оближе.

 

 

Върна се в замъка и пак се запъти към кухнята. Подскочи виновно, когато чу Линкс да я вика по име.

— Отивам в Локмабън. Може да не се върна до утре. — Всъщност се бе запътил за Тортуолд, но не искаше дори оръженосците му да знаят. — Ако се нуждаеш от нещо…

— Томас и Тафи ще се погрижат за мен.

Линкс я гледаше с толкова объркано изражение, че Джейн внезапно почувства необходимост да му обясни какво прави.

— Тъкмо отивах в кухнята. Една добра домакиня винаги трябва да знае какво приготвят готвачите.

Беше толкова хубава, че изпита желание да я докосне. Сложи пръсти под брадичката й и повдигна лицето й, докато погледите им се срещнаха.

— Някой ден от теб ще излезе много добра съпруга. — Зелените му очи блестяха закачливо.

Пулсът й се ускори. За пръв път той наистина й се усмихваше. Джейн сведе гъстите си мигли и промълви:

— Милорд, вие флиртувате с мен!

— Надявам се, че ми е позволено — засмя се Линкс и докосна с устни нейните. Откри, че само това не му стига. Наведе се и нежно я целуна. После силните му ръце се сключиха около мекото й тяло и тя се притисна към него. Разтвори устните й с върха на езика си и го плъзна навътре с бавни настойчиви движения.

Горещата му жадна уста я накара да се разтрепери. Мъжкият му мирис омая сетивата й и Джейн се отдаде на целувката. Линкс засмука долната й устна, сякаш бе узряла череша, и я прегърна толкова силно, че гърдите й се смачкаха под мощното му тяло. Преди бавната целувка да свърши, вътре в нея се зароди неутолим копнеж.

Когато се разделиха, Джейн бе отмаляла от желание и възбудена от усещането, че той бе започнал да отвръща на чувствата й. Ала в същото време изпитваше облекчение, че няма да го има няколко дни, за да може тайно да се погрижи за звяра. Младата жена знаеше, че лорд де Уорън ще побеснее, ако узнае за риска, който поема. Никога нямаше да разбере и никога нямаше да й прости. Щеше да я заключи в стаята й до края на бременността!

 

 

Под прикритието на нощта Линкс завърза коня си и навлезе в земите на Тортуолд Касъл. Не можа обаче да намери начин да проникне вътре. Стените бяха много строго охранявани и нямаше никаква възможност да преплува рова, опасващ замъка, без да го забележат. На следващия ден препусна из околните долини и поговори с овчарите и говедарите. Слуховете за зверствата, които се вършеха в замъка, бяха много преувеличени. Едно обаче бе сигурно — омразата към английските завоеватели се разпростираше подобно на зараза. Прекара следобеда в селото на Бийток, но хората бяха подозрителни и си държаха устата затворени. Никой не се съгласи да отговори на въпросите му. Линкс осъзна, че щеше да има повече късмет, ако бе взел със себе си Джок Лесли или поне един от синовете му. Вечерта отиде в селото на Тортуолд. Там също хората бяха навъсени и явно изплашени.

Докато яздеше обратно към Дъмфрис, Линкс де Уорън се замисли за всички замъци, в които бяха настанени английски гарнизони. Там се управляваше с железен юмрук, вместо с взаимни отстъпки и съгласие. Нима англичаните бяха толкова слепи и не можеха да видят, че подобна жестокост само ще засили съпротивата на шотландците?

Линкс вярваше, че Джон де Уорън ще бъде справедлив управител, въпреки че заместниците му Ормсби и Кресингам не познаваха това качество. Но първо трябваше да се махне Фиц-Уорън от Тортуолд Касъл.

Докато препускаше към дома си, небесата сякаш се разтвориха и рукна проливен дъжд. Великолепната есен беше продължила и през ноември, но зимата вече бе на прага. Отведе коня си в конюшнята на Дъмфрис с натежало сърце. Искаше неговият наследник да господства в този замък и да живее в мир и благоденствие. Надяваше се мрачното му настроение да се дължи само на приближаващата зима и студения дъжд.

Заради пороя предпочете да се качи по вътрешната стълба на Господарската кула. Когато стигна до стаите на Джейн, се поколеба. Сърцето му се изпълни с надежда, че тя ще го чуе и ще го заговори. Остана притихнал в мрака, после се реши и бавно се съблече.

Приближи до леглото и тихо попита:

— Джейн, будна ли си? — Стори му се, че чу как тя бързо пое дъх. — Не се плаши, аз съм Линкс. — Плъзна се в топлото легло и се настани до нея.

— Милорд! — ахна Джейн и се надигна.

Силните му ръце я обвиха и привлякоха надолу. Погали косата й.

— Шшт, Джейн. Заспивай!

Дишането им бе единственият звук, който нарушаваше тишината. Тялото й докосваше неговото. Джейн разбра, че ще бъде невъзможно да заспи отново. Остана неподвижна. Дългото му и силно тяло споделяше топлината й. След малко усети как ръката му се плъзва собственически по корема й. Остана да лежи там. Джейн се усмихна в мрака, чувствайки се изненадващо доволна и спокойна.