Вирджиния Хенли
Брак за една година (24)

Глава 24

Настана първият ден от празничната седмица и Грейс Мъри пое грижите за сина на Джейн веднага след като младата майка го нахрани.

— Не се безпокойте за малкия лорд, лейди Джейн. Аз ще го пазя като квачка пиленцата си, за да може вие малко да се позабавлявате.

— Братята Брус донесоха красива люлка, която ще поставим в средата на голямата зала. След като празнуваме наведнъж и Коледа, и Нова година, и кръщаването на Линкълн Робърт, искам той да прекара колкото се може повече време с нас. Днешният ден е посветен на обитателите на замъка и хората на лорд де Уорън, но утре ще дойдат и гражданите на Дъмфрис. През следващите няколко дни пред люлката му ще се изредят стотици, за да го видят и поздравят.

— Ще се погрижа за това! Няма да позволя да го пипат или да го подхвърлят във въздуха, докато си повърне млякото!

— Мили боже, не бях помислила за това. Мислиш ли, че могат да направят такова нещо?

— Ако не го пазя, сигурно няма да отделят мръсните си ръце от него и ще си го предават един на друг, сякаш е парче агнешко.

Джейн внезапно се зарадва, че Грейс Мъри ще се грижи за сина й.

— Донеси го горе, преди да са поднесли обяда, за да го нахраня.

Марджори и Елизабет в този момент влязоха в стаята на Джейн. Едва сдържаха вълнението си.

— Велики боже, нима още не си се изкъпала и облякла? — възмути се Джори.

— Изкъпах се и тъкмо смятах да си облекла красивата рокля, която ми подари снощи.

— Тя не е от мен, а от Свети Никола, но аз не се съмнявам, че те очакват още много приятни изненади, лейди Джейн Предизвикателство!

— Джори, ти си толкова добра!

— По дяволите, аз наистина съм много добра, но през следващите няколко дни смятам да бъда лоша и ако имаш малко ум в главата, ти също ще последваш примера ми! Разполагаме с цял замък, пълен с мъже, така че нека да ги накараме да играят по свирката ни! За пръв път от девет месеца ще можеш да помислиш и за себе си. Ти си слаба и красива! Искам да се забавляваш и смееш така, че споменът за тези весели дни да те топли през цялата дълга и студена зима.

Джори се извърна към Елизабет.

— Ще трябва да се погрижим и Елизабет да прекара добре. Тя е далеч от Ирландия и от близките си, а откакто е тук, почти не е виждала баща си. Надяваше се да бъдат заедно за коледните празници, но граф Ълстър обеща на краля да му помогне във военната кампания във Франция.

— След като де Бърг е с него, кралят няма да загуби — заяви Линкс де Уорън, който тъкмо слизаше по стълбите. Погледът му се спря върху Джейн, облечена във фина ленена долна риза. — Дойдох, за да ти помогна да се облечеш. Ако бъдете така добри, ще ни оставите сами.

— По дяволите, братко, тази сутрин Джейн няма време да флиртува и да се закача с теб. Ела след седмица, ако искаш да поязди буйното ти жребче!

Страните на Елизабет пламнаха и тя тихо се изкиска. Вече бе започнала да разбира циничните забележки на Джори.

— Засрами се, тук има дете! — скара се Линкс. — Отдавна подозирам, че имаш лошо влияние върху Джейн и Елизабет.

— Ти ще си първата, която ще се облагодетелства от моето вредно влияние, Джейн. Засега сме само в началото. Ще трябва да стигнем до най-съкровените ти дълбини, за да довършим покваряването!

Вратата внезапно се разтвори и на прага застана лорд Безпорядък.

— Къде са скрили всички красиви жени? — възмути се Найджъл Брус. — Глобявам всяка от вас с една целувка, задето ни накарахте да ви чакаме!

Елизабет настоя да бъде първа. След това Джори си плати глобата с дълга и страстна целувка. Когато Найджъл сграбчи Джейн през кръста, Линкс се намеси.

— Не мисля, че Джейн желае да играе тази игра.

Найджъл го изгледа съжалително, а Джейн дръзко рече:

— Линкс е твърде стар и е забравил да се забавлява!

 

 

Когато шумната и весела група слезе по стълбите, голямата зала вече бе препълнена. Никога в историята на замъка не се бяха събирали толкова много хора на едно място. Масите покрай стените бяха отрупани с храна и сладкиши.

Столове имаше само върху платформата. Там беше и великолепната люлка, подарена от братята Брус. Линкс де Уорън мина през насъбралото се множество, постави тържествено Линкълн Робърт в люлката и Грейс Мъри, придружена от двамата му оръженосци, се настани на един от столовете, за да пази най-новото съкровище на Дъмфрис. Мигом се оформи дълга редица от желаещи да се качат на платформата и да зърнат наследника.

Празненството бе смесица от английски, шотландски и уелски обичаи. Неколцина яки мъжаги довлякоха огромен бъдник^[1] за огнището. Вдигаха се новогодишни наздравици със сладко вино, бира, уиски и медовина. Первазите на всички прозорци бяха украсени със зеленика и бръшлян, а над всяка врата и свод висяха големи венци от имел.

Шотландските гайди огласяха замъка, придружени от звуците на уелски арфи и английски барабани. Нежно шептяха флейти, подрънкваха дайрета и малки звънчета. Лорд Безпорядък бе навсякъде, твореше лудории, настояваше за глоби във вид на целувка, веселеше тълпата със солените си шеги, а братята му Александър и Томас още повече го подстрекаваха в закачките и малко разюзданите игри.

В единадесет часа почистиха залата и пуснаха децата. Вълнението им бе много заразително. Джейн, Марджори и младата Елизабет ги водеха в различните състезания, песни и танци. Накрая дойде времето за подаръците. За всяко дете имаше нова дрешка и играчка и, разбира се, пълна шепа със сладки. Огромните подноси, отрупани с фигурки на животни от марципан и планини от ябълки и орехи, бяха опразнени за секунди.

Линкс гледаше как Джейн тича заедно с децата и за пръв път се замисли колко млада всъщност е тя. Ала в същото време разбра, че тъкмо тя бе организирала по-голямата част от празненството и се изпълни с гордост. Явно докато е бил в Единбург, в Дъмфрис е кипяла оживена подготовка на коледните и новогодишни празници.

След обяда разчистиха масите и подредиха по тях високи купчини с подаръци за прислугата. Отново Джейн с помощта на Джок и брат й Андрю ги разпределиха. Всяка от жените на семейство Лесли получи по една топла наметка, а мъжете се сдобиха с нови кожени жакети. За Магота бе приготвено дървено сандъче със сложна и красива дърворезба, където да държи лековете и билките си.

Накрая Джейн улови погледа на Линкс и го повика при себе си. Вдигна ръце, за да спре разговорите и смеховете, и заяви с блеснали от сълзи очи:

— Цялото това изобилие се дължи на безкрайната щедрост на лорд де Уорън. — Повдигна се на пръсти и го целуна по бузата. Тълпата сякаш полудя — всички затропаха и завикаха неистово, а радостните смехове оглавиха целия замък.

Линкс погледна към нея. Знаеше, че всъщност тя бе проявила безкрайна щедрост, защото бе похарчила всичките пари, които й бе оставил за самата нея и за баща й.

Господарят на Дъмфрис прекара следобеда с хората си и уелските стрелци. Те бяха далеч от домовете си и той поздрави всеки от воините и му пожела здраве, късмет и богатство през новата година. През това време в голямата зала рицарите му, братята Брус и дамите играеха различни игри, измислени от неуморимия лорд Безпорядък.

Когато Линкс влезе в залата, видя Джейн със завързани очи и заобиколена от мъже. Играеха на сляпа баба. Решен да се присъедини към забавата, Линкс отиде право при нея, сграбчи я през кръста и я вдигна високо във въздуха.

Джейн веднага разбра, че е той, тъй като бе най-високият мъж в Дъмфрис и никой друг не можеше да я вдигне толкова. Ала всеобщото опиянение я бе заразило и младата жена не можа да устои на желанието да го подразни.

— Робърт — изписка тя, — вече получи достатъчно целувки!

Усети как Линкс замръзна за миг, сетне я пусна на пода и свали копринената кърпа от очите й.

— Робърт те е целувал? — рязко попита той.

Джейн го съжали.

— Линкс, аз само се пошегувах… Знаех, че си ти! — Усмихна му се сладко и съблазнителните трапчинки се появиха на страните й. — Но Робърт е истински дявол с жените. Дори успя да отведе Магота под венеца от имел!

Линкс я хвана за ръка и я насочи към един стол върху платформата.

— Ела да си починеш. Замаяна си и едва си поемаш дъх.

— Само за малко — отстъпи тя. — Уелсците ще правят фокуси и обещаха да ми покажат някои от тайните си.

Тя му се изплъзваше, бе неуловима като живак. Докато се взираше в нея, Линкс се питаше какво го кара всеки изминал миг все по-страстно да желае пълните й чувствени устни.

Яркожълтата кадифена рокля подчертаваше косите й, които се стелеха като огнени пламъци край стройното й тяло. Тя не бе само красива. Около нея витаеше нещо тайнствено и загадъчно, което привличаше не само него, а и всеки мъж, който я зърнеше. Излъчването на радост и щастие я обвиваше като ефирен облак.

Чак след като се навечеряха и започнаха танците, Линкс започна да осъзнава на какво се дължи фаталното й привличане. Вече цял час не можеше да откъсне поглед от нея, а мъжете един подир друг се надпреварваха да я канят на танц, да я забавляват и да флиртуват, но единствената им награда бе ослепителната й усмивка или чаровните трапчинки. Лорд де Уорън внезапно разбра какво бе превърнало първоначалното му желание в завладяваща страст.

Това бе нейната невинност!

Тя бе едно младо момиче, което никога не бе носило скъпоценности, нито пък бе използвало разни белила и червила като другите жени. Доскоро нямаше нито една хубава рокля. Тя бе толкова невинна, че макар да бе станала майка, още не се бе превърнала в истинска жена. Женствеността й едва бе започнала да се пробужда. Бе я обладал с единствената цел да забременее, ала никой не я бе научил, че мъжките ласки носят удоволствие и радост.

Всичко това тепърва я очакваше! И всеки мъж в залата го усещаше и копнееше да бъде този, който ще я накара да опознае чувствените наслади на плътта. Това, което я правеше толкова изкусителна и желана, бе фактът, че тя вече бе узряла, а дори не го подозираше! Джейн бе станала дръзка, съблазнителна и възбуждащо предизвикателна не по-малко от Джори де Уорън, но към обаянието й се добавяше и аромата на невинността, който я правеше наистина неустоима.

Докато я гледаше, Линкс се възбуди дотолкова, че не можеше да танцува и да ходи. Всичко, на което бе способен, бе да седи на стола си и да я гледа.

После видя грейналото й от радост лице, докато отваряше един по един подаръците за бебето. Рицарите бяха надминали себе си със сребърните дрънкалки и чаши с гравирани посвещения. Имаше и златни медальони, както малки мечове и щитове с герба на де Уорън. Ловките уелски стрелци бяха много умели с ръцете и бяха изработили най-различни играчки, даже кончета и войници, пазещи красиво издялан замък.

Линкс остави подаръка за Джейн последен. Искаше да види как ще светне лицето й, когато зърне красивата рокля. Забеляза, че пръстите й се разтрепериха, докато разопаковаше, явно разбрала, че е за нея, а не за детето. Роклята бе от шумоляща тафта в трептящ зеленикав оттенък, със синя нишка и дълбоко деколте. Корсажът бе украсен с малки смарагди и тюркоази.

Линкс хвърли на сестра си благодарен поглед, но мигом се извърна към Джейн, която съзерцаваше захласнато прекрасното творение на шивашкото изкуство.

Изведнъж притисна роклята към гърдите си и се отпусна на колене пред него.

— Мой скъпи, милорд, наистина ли сам избрахте тази дреха за мен?

Линкс видя сълзите, напиращи в очите й, и сърцето му се изпълни с копнеж наистина да я бе избрал. Протегна ръце и й помогна да се изправи.

— Джейн, не коленичи пред мен, ти изпълни най-съкровеното желание на сърцето ми. — В този миг се закле тържествено, че ще обърне целия Дъмфрис, но ще открие достоен подарък за нея.

Дългата процесия се изкачи по стълбите към Господарската кула, водена от Грейс Мъри. Тя носеше бебето. Оръженосците и слугите носеха подаръците. Линкс последва Джейн, едва успявайки да укроти надигналото се в гърдите му желание, което вече го изгаряше. Не можеше да дочака мига, в който щяха да останат сами. Наблюдаваше я как закачи скъпоценния си тоалет в гардероба и нежно плъзна пръсти по лъскавия плат. После сам й помогна да свали кадифената рокля, която през целия ден я бе правила толкова красива и желана. Ръцете му обхванаха собственически гладките й рамене. Едва успя да потисне нетърпението си, докато и последната прислужница излезе.

Съвсем бе забравил, че Джейн трябва да нахрани сина им. Приседна на леглото и се загледа в младата майка, която с любящи ръце и нежна усмивка накърми своето чедо. След това смени и пеленките му, накрая го остави да легне до баща си и сама се изкачи върху широкото легло.

— Най-после си изцяло мой — промърмори Джейн. Докосна светлокафявия пух и леко погали розовата бузка. — Кой е най-красивото момче на земята?

Бебето изгука и размаха малките си юмручета. Линкс разбра, че в този миг Джейн има очи единствено за сина си. Цялото му очакване бе напразно. Затова само я целуна примирено по главата. После докосна с устни и бузата на детето.

— Почини си, Джейн. Утре празненствата продължат с нова сила.

 

 

Веселбата, смеховете и игрите продължиха и през следващите три дни. Хората от замъка и Дъмфрис бяха завладени от радостния дух на Коледа и Нова година. Най-после дойде време и за кръщаването на бебето. Всички се събраха в параклиса. Беше изключително тържествено. Линкс де Уорън с първородния си син на ръце и лейди Джейн се чувстваха горди и ликуващи.

Робърт Брус бе кръстник, а Джори кръстница. Свещеникът им позволи да подържат детето, докато го благославяше, преди официално да оповести, че го кръщава Линкълн Робърт де Уорън. След това кръстникът с бебето на ръце поведе процесията към голямата зала.

Линкс видя как сестра му тайно избърсва една сълза и утешително я прегърна. Взря се в зелените й очи и промърмори:

— Благодаря. Разбирам колко ти е трудно.

Джори избърса още една сълза.

— Защо да ми е трудно?

— Защото знам, че би дала всичко, за да имаш дете от него.

Джори затвори очи.

— Ние бяхме толкова внимателни… Как си разбрал? — прошепна младата жена.

— Има малко неща, свързани с Брус, които да не знам, Джори. — Прегърна я по-силно и я притисна към широките си гърди. Повдигна с пръст лицето й, за да я накара да го погледне в очите. — Той няма да се ожени за теб, Джори. Най-съкровеното му желание е да стане крал на Шотландия. А шотландците никога няма да приемат англичанка за своя кралица.

— Знам това, Линкс. Аз живея за днешния ден. Не съм толкова алчна, че да искам да имам и утрешния.

 

 

Тази вечер в голямата зала уелският странстващ певец им изпя баладата за Беоулф. Линкс наблюдаваше лицето на Джейн, светнало от вълнение, докато слушаше прекрасната легенда под акомпанимента на нежната арфа. Скоро осъзна, че не е единственият мъж, който не може да откъсне поглед от нея. Оръженосецът му Тафи си бе въобразил, че е влюбен в Джейн, а поне още двама от младите му рицари я следваха като сенки. През последните дни, докато почти не откъсваше поглед от нея, Линкс установи, че уелските му стрелци също са завладени от копнеж и желание.

Наред със страстта му, растеше и собственическото му чувство към младата жена. Това бе нещо ново за него. Макар да не обичаше да се рови в чувствата си, Линкс бе длъжен да признае, че в гърдите му се борят ревност и страст. Мразеше, когато Джейн се усмихваше сладко на друг или когато шега, изречена от друг, караше смехът й да зазвъни като сребърни звънчета.

През последната седмица бе започнал да завижда на невинните целувки, които тя даряваше под имеловите клонки и копнееше всичките да бъдат само за него. Знаеше, че дълго не може да остане в това превъзбудено състояние. Бе готов да избухне и да се нахвърли срещу всеки мъж, който се осмелеше да я погледне. Ала тази нощ щеше да сложи своя отпечатък върху нея, така че занапред да се знае, че тя е само негова.

Изпиваше я с очи, докато вървеше към него. Бе облечена в розова рокля от фино изтъкана вълна, която подчертаваше всяка извивка на чувственото й тяло. Сребърната верига, която й бе подарила Джори, изкусно обхващаше бедрата й, а малко над слабините в средата блестеше един-единствен рубин, който мамеше мъжките погледи. Тази Джори бе научила Джейн на твърде много женски хитрини и уловки! Време бе и той да се заеме с обучението й. Време бе да влезе във владение на своята собственост.

Джейн му подаде малко пакетче, придружено със свенлива усмивка.

— Много се колебах дали да ти го дам, защото вярата ни е различна. Но това е подарък от сърце. Вие ми предложихте толкова много, милорд…

— Джейн, ти ми дари син… Дари ме с безсмъртие. Аз съм този, който не ти се е издължил.

Линкс измъкна една голяма кутия изпод резбованото кресло. Така двамата си размениха подаръци. Де Уорън си окачи келтския талисман и с гордост се взря в красивия рис, който тя бе изрисувала за него.

— Благодаря ти, Джейн, за мен ще бъде чест да го нося — видя как лицето й се изопна от очакване, докато развиваше подаръка, който лично бе избрал. Тази нощ искаше да й достави удоволствие, каквото досега не бе познала.

Джейн ахна и вдигна наметката от зелено кадифе, под платена с кожи на сребърна лисица.

— О, Линкс, великолепна е! Помогни ми да си я сложа.

— Не! — Привлече я към себе си и устните му докоснаха ухото й. — Когато пробваш тази наметка за пръв път, искам да си гола, за да можеш напълно да се насладиш на чувственото и разкошно усещане от допира й до кожата ти.

Джейн го погледна изненадано. Устните й се извиха в дяволита усмивка и трапчинките отново се появиха.

— Често ли получавате това, което искате, милорд?

— Винаги! — Зелените му очи, изпълнени със страстни обещания, накараха тялото й да потръпне в очакване на нощта.