Вирджиния Хенли
Брак за една година (26)

Глава 26

Джейн рязко се събуди и се изправи в леглото, тъй като вратата откъм външната тераса шумно се отвори. Чифт силни ръце я обгърнаха и тя осъзна, че седи в скута на Линкс.

— Велики боже, да не би да искаш цял ден да я държиш в леглото? — с невъзмутима физиономия попита Робърт Брус.

— Ти, недодялан негоднико, виж как я накара да се изчерви — скара му се Линкс и намигна на приятеля си.

— Ха! Не аз съм този, който я кара да се черви. Знам много добре какво криеш под завивките!

Джейн ахна и страните й пламнаха още по-силно, когато това, което Линкс криеше, се надигна под нея. После, за неин още по-голям срам, вратата се отвори отново и в стаята нахлу Грейс Мъри със сина й на ръце.

— Малкият лорд не може да чака повече. Реши, че баща му достатъчно дълго се е радвал на компанията на майка му и смята, че сега е негов ред!

— Познавам шотландските заговорници веднага щом ги зърна — примирено рече Линкс, вдигна Джейн от скута си и спусна крака от леглото.

Изчервена до корените на косите си, Джейн пое сина си и го притисна до гърдите си. Окото на Грейс Мъри дори не трепна, когато Линкс слезе гол от леглото, отвори гардероба, извади си чисти дрехи и започна да се облича.

— Забравих, че днес си заминаваш — каза той на Робърт.

— Твоето момиче е способно да накара всеки мъж да си забрави дори името — с неприкрита завист отвърна Робърт.

Преди да излезе, Линкс погали сина си по бузката и целуна леко Джейн по устните.

— Благодаря ти, сладка лейди. — Зелените му очи съдържаха обещание, че ще се върне и насаме ще й благодари както подобава.

 

 

Линкс и сестра му Джори се сбогуваха с братята Брус. Той не бе получил твърдото обещание на Робърт, че ще може да разчита на помощта му, ако неприятностите в низините започнат отново. Всъщност съвсем ясно виждаше, че лоялността на Брус е раздвоена. Той щеше да направи само това, което тържествено бе обещал на Едуард — да държи отворени западните пътища за английските войски.

След час Линкс вече се проклинаше, че цяла седмица бе задържал Брус в Дъмфрис. Така бяха отслабили бдителността си. От шестимата мъже, които изпрати в Карлайл за провизии, само двама се върнаха живи.

Когато рицарите му съобщиха как са били нападнати в долината на Анандейл, Линкс веднага разбра, че този, който бе заложил коварния капан, е знаел, че провизиите са предназначени за Дъмфрис и че Робърт Брус и братята му са далеч от замъците си в Локмабън и Карлевърок.

Лорд де Уорън направи връзка с липсващите оръжия и подозренията му се насочиха към братята Лесли. Веднага повика Джок Лесли и му нареди да доведе на часа и седмината си сина.

Малката стая до голямата зала, където Линкс провеждаше съвещанията си, се огласи от протестите на шотландците, които вкупом се опитваха да се защитят. Линкс потисна гнева си и подробно ги разпита.

Единственият мъж в стаята, комуто Линкс напълно се доверяваше, бе Джок Лесли. Управителят стоеше до синовете си с мрачно лице, без да се опитва да ги оневини. След два безкрайни часа той помоли за разрешение сам да се обърне към тях.

— Заповядай — отвърна Линкс с престорено мек глас.

— Ако по някакъв начин сте въвлечени във всичко това, признайте си го незабавно. В двора има двама мъртви рицари от хората на господаря и той ще разнищи цялата тази история, без значение какво ще струва на Дъмфрис.

Линкс кръстосваше из стаята. От време на време се спираше пред някой от братята, пронизваше го с леденостудения си зелен поглед и преминаваше на следващия. Изведнъж се закова пред Дейвид Лесли, който отговаряше за складовете.

— Имаш ли ковчези в складовете?

Дейвид Лесли преглътна с усилие, питайки се дали скоро няма да му потрябва един.

— Да, милорд.

Лорд де Уорън се обърна към Джок.

— Двамата с Дейвид ще се заемете ли със задачата да организирате подобаващо погребение на рицарите ми?

— Да, милорд — отвърна Джок и въздъхна облекчено, че поне един от синовете му е оправдан в очите на господаря на Дъмфрис.

След още един час разпит Линкс освободи Андрю Лесли, който се обучаваше за управител. Джок го бе възпитал по свой образ и подобие и Линкс не вярваше, че младежът ще посрами баща си.

Часът за обяд дойде и мина, но никаква храна не бе поднесена в малката стая. След още една серия въпроси и бурни отричания, лорд де Уорън се обърна към червенокосия Кийт.

— Знам, че ти не си забъркан във всичко това, но си наясно кои са замесени. — Погледна останалите четирима. — Мога да заповядам да го измъчват, обаче младият глупак ще предпочете да умре, но да не издаде никой от вас. — Кимна рязко към вратата. — Върви!

Останалите четирима бързо се спогледаха. Джеймс и Алекс, двамата ковачи, се питаха дали лорд де Уорън ще накаже невинните за назидание на виновните. Овчарите Бен и Сим решиха да останат твърди и непоколебими докрай. Те бяха келти — никога нямаше да си признаят на този нормандец, дошъл да завладее земите и замъка им, че помагат на бунтовниците.

На вратата се почука. Когато Линкс отвори, видя на прага Томас, придружен от пратеник на Джон де Уорън. Линкс излезе отвън, затвори вратата, взе свитъка от приносителя и счупи печата. Съобщението бе пределно кратко и ясно.

„Незабавно се върни в Единбург!“

Линкс се намръщи и преглътна ругатнята. Младият мъж искаше да остане в Дъмфрис, за да се радва на детето и да се наслаждава на тялото и ласките на Джейн, с която най-после бяха станали истински любовници. Последното нещо, което искаше, бе да хукне към Единбург.

Объркано прокара ръка през косата си. Погледна отново писмото и по лаконичността му разбра, че не може да го пренебрегне. Подаде пергамента на оръженосеца си и примирено рече:

— Кажи на рицарите ми, че потегляме за Единбург и предай на уелските лейтенанти утре да са готови за тръгване. Погрижи се да нахранят и напоят пратеника.

— Днес не сте яли, милорд — напомни му Томас.

Линкс махна с ръка.

— Мисля по-добре, а и инстинктите ми са по-будни на празен стомах. Скоро ще свърша. Подготви една от тъмниците на замъка, смятам да задържа някои от братята Лесли.

После се върна в стаята и закрачи напред-назад.

— Напрежението в тази стая е толкова гъсто, че мога с нож да го разрежа. Това ми говори, че двама от вас са виновни, иначе нямаше да се споглеждате така намръщено. Очевидно това са ковачите, тъй като липсват оръжия, но аз съм се научил да не се доверявам твърде много на очевидните неща. Така че си задавам въпроса кой ли е имал възможността да се свърже с бунтовниците? Страхувам се, че са овчарите. Само те напускат всеки ден Дъмфрис. Същите се върнаха един месец по-късно от горните пасища.

Проницателният поглед на Линкс се задържа върху Джеймс и Алекс и когато кимна към вратата, двамата побързаха да излязат. Останаха само Сим и Бен. Огледа ги критично, преди да заговори.

— Веднъж ви казах, че ще обеся всеки, който отмъкне някое от животните на Дъмфрис. Не ми ли повярвахте? Не разбирате ли, че кражбата на оръжия и продукти е престъпление, което също се наказва със смърт? — Лицата на виновните останаха каменни. Де Уорън отвори вратата и извика: — Стража! — Монтгомъри изникна за миг. — Задръж тези мъже!

 

 

В блажено неведение за трагедията, която се разиграваше в замъка, Джейн прекара сутринта в състояние на радостна възбуда. След като накърми и изкъпа бебето, го занесе на долния етаж в стаята си и го приспа в красивата люлка, която Линкс бе донесъл от Единбург.

Когато погледна към подаръците, които всеки от обитателите бе поднесъл на сина й, сърцето й се изпълни с радост. Даде на Грейс Мъри сребърната дрънкалка и й каза, че ако й потрябва, ще бъде на горния етаж, в стаята на Линкс.

Младата жена се облегна на масивната дъбова врата и огледа леговището на любимия си. Миналата нощ тя бе изкачила стълбите като младо момиче, изпълнено с надежди и мечти, а той бе надминал и най-смелите й очаквания. Тази вечер ще изкачи същите стълби като истинска жена.

Сложи чисти чаршафи и грижливо покри леглото, изпълнена с вълнуващо предвкусване на наближаващата нощ. Взе възглавницата на Линкс и я притисна към гърдите си. Миналата нощ паднаха всички бариери помежду им и тя набързо отправи гореща благодарност към келтската богиня Бригантия.

Започна да разтребва стаята и страните й пламнаха от радост, когато вдигна подплатената с кожи наметка, направена специално за нея. Потри лице в копринената кожа на сребърната лисица и се унесе в спомен за прекрасните неща, които бе изживяла върху каменния парапет.

После зърна черния кадифен халат и зарови лице в плата, вдъхвайки аромата на Линкс. С любящи ръце отнесе двете дрехи в гардероба и ги окачи една до друга. Прибра вътре и розовата рокля от фин вълнен плат, питайки се как една дреха може да има такъв ефект върху един мъж.

С цялото си сърце Джейн жадуваше и тази нощ да окаже същото въздействие, затова мислено прехвърли роклите, които имаше. Хрумна й да облече една от неговите копринени ризи за турнири, както през първата им нощ. Отвори големия скрин и ахна от удоволствие, когато ръцете й повдигнаха черната копринена риза, върху която със сребърни конци бе избродиран рис. Идеално!

Устните й се извиха в щастлива усмивка. Той беше наистина съвършен мъж! Тя го обичаше с цялото си сърце и душа. Тази нощ трябваше да бъде неповторима. Ще накърми бебето и рано привечер ще се изкъпе. Ще заповяда да им донесат храната в спалнята. Няма да слиза в голямата зала. Надяваше се, че и Линкс ще поиска да вечерят само те двамата.

Не можа да се сдържи и запя. Искаше й се навън да е пролет, за да може да напълни стаята с цветя. Следобед легна да почине върху широкото легло, припомняйки си с наслада всяка дума на Линкс от миналата нощ. Особено я бе развълнувало това, дето каза, че сега не иска да забременява. Това означаваше, че я желае заради самата нея. Желае да бъдат любовници. И да се радват на новооткритата интимност.

Джейн затвори очи. Докосна устните си, все още усещайки необузданата възбуда, която бе изпитала, когато устните му завладяха нейните. Никога не си бе представяла, че има толкова различни начини да се целуваш или че устата на мъжа може да достави такова огромно удоволствие на една жена.

Потръпна при спомена за грубото и първично усещане, когато той отърка брадясалата си буза в гърдите и корема й. От устните й се изтръгна страстен стон при мисълта за мазолестите му длани, които чувствено обхождаха всички извивки на тялото й. Възбуди се само от мисълта за него и се надяваше и той да изгаря от същия неутолим копнеж.

 

 

Малко по-късно Тафи влезе в стаята на господаря си и с изненада завари там Джейн.

— Извинете ме, лейди Джейн, ще дойда по-късно.

— Не, не, влез, ако има нещо, което трябва да свършиш.

Тафи се поколеба. Трябваше да опакова дрехите на господаря си за пътуването до Единбург и да вземе сандъка, в който Линкс държеше вещите си, когато отиваше на война, но Джейн още не знаеше, че те тръгват утре. Сияеше от щастие и на Тафи сърце не му даде да я натъжава.

— Време е да нахраня Линкълн Робърт. Бавачката ще помисли, че съм изчезнала. Извини ме, Тафи.

Той я изгледа как излиза с натежало сърце. Лейди Джейн явно нямаше никаква представа, че братята й можеше да бъдат обесени за предателство. С цялото си сърце искаше да й спести болката и отчаянието.

 

 

Линкс трябваше да се погрижи за стотици неща, преди да потегли за Единбург. Притежаваше обаче способността да отделя проблемите и засега реши да не се занимава със съдбата на братята Лесли. Зае се с други по-спешни задачи. Преди да падне нощта, провизиите, оръжията и бойните сандъци бяха натоварени. Рицарите и уелските лейтенанти бяха воини с опит. Затова Линкс разчиташе, че всеки сам ще си вземе нужното и ще се погрижи за бойния си кон.

Отиде в конюшните, за да провери жребеца си, и завари Кийт Лесли да помага на рицарите, които хранеха и пояха конете. Момъкът му напомни за Джейн. Внезапно, заради Джейн, Линкс си пожела Кийт да не е замесен в предателството.

— Ти се грижиш добре за конете. Бих искал да дойдеш с нас в Единбург.

— За да се бия ли, милорд?

— Не, не бих настоял за подобно нещо. Грижата за конете отнема целия ден. Ако решиш да дойдеш, си вземи здрави ботуши и топла наметка. — Линкс се зарече да каже на Томас да хвърля по едно око на момчето.

Когато всичко за пътуването бе уредено, де Уорън насочи мислите си към Джейн. Тялото му мигновено реагира. Възнамеряваше да прекара някой и друг час с нея през деня, ала обстоятелствата му бяха попречили. Сега очакваше, че ще я завари потънала в сълзи и с ядни думи на уста. А как щеше да я убеди, че проблемът с Бен и Сим няма нищо общо с тяхната връзка и не бива да помрачава чувствата им?

Отлично знаеше как действат жените. Или фучат като разярени котки, или мъркат съблазнително и се умилкват. Когато нито едно от тези неща не помагаше, се лееха сълзи. Прокле се, че е толкова цинично прасе. Джейн бе различна от другите жени. Тя не познаваше лъжата и хитрините.

Лорд де Уорън изкачи стълбите към Господарската кула и влезе в стаята на Джейн. Бе празна. Почувства искрено съжаление. Предпочиташе тя да е там, дори и гневна и обвиняваща.

Съзря люлката на сина си и това разсея за миг нерадостните му мисли. Наведе се над детето си.

— Току-що е накърмен, милорд, и не бива да го вдигате и разнасяте наоколо.

Грейс се загледа в тях. Толкова много си приличаха!

— Лейди Джейн го нахрани по-рано, за да имате повече време само за вас двамата.

Линкс усети как пулсът му се ускори и кръвта му кипна. Подаде малкото вързопче на бавачката и се засмя.

— Прекланям се пред дългогодишния ти опит, Грейс. Сега наистина не е подходящо да си играя с него.

Изкачи забързано стълбите към стаята си, зарадван, че Джейн не го избягва нарочно. Когато отвори вратата, го лъхна апетитният аромат на храна. Устата му се напълни със слюнка и той изведнъж осъзна колко е гладен.

Усмивката на Джейн озари стаята. Тя бе облечена в роба от мека вълна. Почувства как членът му веднага се втвърди. Прииска му се незабавно да я сграбчи и отнесе в леглото. Желанието пламтеше в него, докато прекосяваше стаята и я наблюдаваше как му поднася устните си за целувка.

Възможно ли бе да не знае?

Устните й бяха на сантиметър от неговите, когато тя меко попита:

— Гладен ли си?

Горещият му дъх опари ухото й.

— Умирам от глад! — облиза нежното й ушенце.

Или Джейн не знае нищо, или е изключително умна.

Джейн подреди малката масичка до огъня, после го стрелна с поглед и нахвърли на пода възглавниците от леглото. Страстта лумна в него, изкушавайки го да задоволи чувствения си апетит, преди глада за храна, но Джейн отхлупи капаците на чиниите и предложи да му поднесе вечерята. Тя с наслада вкусваше от храната и в същото време непрекъснато се грижеше чинията му да е пълна.

Линкс не откъсваше очи от нея — тя явно се радваше и още не можеше да повярва на новопридобитата си власт над него. Видя я, че бутна настрани сребърната си вилица и взе с пръсти парчето плодова пита. След като погълна с явно удоволствие вкусния сладкиш, бавно и предизвикателно облиза пръстите си един по един.

Линкс грабна ръката й и повдигна малките изкусителни пръстчета до устните си. Видя как устните й се извиват и разкриват трапчинките й, докато той облизваше пръстите й и на шега ги хапеше. Сякаш да го раздразни още повече, тя издърпа ръката си и с плавно движение се изправи на крака и се отдалечи.

— Знам какво би искал — измърмори младата жена, прекоси стаята и приближи към масата, върху която бяха подредени бутилките с вино.

— Обзалагам се, че знаеш. — Гласът му бе прегракнал от желание. Не мислеше за нищо друго, освен за тази съблазнителна жена. Видя я как налива вино, а после се обръща към него. Проследи с поглед ръцете й, които се повдигнаха и развързаха връзките на робата. Тя се плъзна на пода.

Очите му се разшириха, когато видя, че е облечена в черната копринена риза, върху която със сребърни конци бе избродиран рис. Двете дълбоки цепки отстрани разкриваха пред алчния му поглед кадифената плът. Тя ме съблазнява. Подобно мълния го прониза мисълта: „Велики боже, тя знае за братята си!“.

Докато се носеше плавно към него с чашите вино в ръце, всичко в него крещеше: „Не го прави, Джейн!“. Но, разбира се, знаеше, че няма да спре. Това бе прелъстяване, доста безсрамно и дръзко, а и доста резултатно, ако се съди по реакцията на тялото му.

Линкс се прокле, че е бил такъв глупак. Смяташе, че Джейн е различна, но сега знаеше, че е сгрешил. Наблюдаваше я с циничен и леко презрителен поглед.

Тя приближи, отпусна се на колене и му подаде чашата с вино.

„Джейн, моля те, спри сега! Само курвите продават телата си!“ Гърлото му пресъхна. „Остави я да продължи, за да видиш колко далеч ще стигне!“

Линкс взе двете чаши с вино, остави ги върху килима и я привлече в прегръдките си. Целуна я. Джейн мигом се възбуди. Пъхна ръце под кожения жакет и погали голите мускулести гърди. Линкс се запита язвително дали тази възбуда също не бе част от добре замисленото й представление.

— Помогни ми, Линкс — с нежен глас помоли Джейн, навярно притеснена как да го разсъблече. Той свали дрехите си, питайки се дали тя смята, че ще е по-уязвим гол. Протегна дългите си крака пред огнището, подпря се на лакът и зачака следващия й ход. Не чака дълго. Джейн го бутна назад върху възглавниците и се излегна отгоре му.

Въпреки подлата женска игричка, с която се опитваше да го омае, тя му се струваше невероятно хубава. Беше дребна и изящна, най-нежната и фина жена, която бе познавал. Как е могъл да си въобразява, че го привличат някакви си мършави блондинки? Почувства как меките й бедра докосват леко слабините му и мъжествеността му мигом щръкна.

Видя как устните й се извиха от задоволство. Той също се усмихна, решен да се наслади докрай на играта й. Бавно и с подлудяващо чувствени движения Джейн се придвижи нагоре, докато розовата й цепнатина не се озова точно над пулсиращия му член. Тогава, сякаш бе кралица на трона, тя взе чашата с вино и отпи. Задържа течността в устата си, а после я преглътна, издавайки особения гърлен звук на разгонена женска.

Очите му се приковаха върху гърдите й, които рязко се повдигаха и спускаха под черната коприна. Джейн разтърси глава. Пламтящите й коси се спуснаха като огнен водопад по голите му гърди. После се наведе, лекичко го ухапа по корема и заби нокти в настръхналата му кожа.

— Срещал ли си женската на рис?

Възбуждащият й въпрос накара членът му да запулсира още по-силно. Бавно, много бавно тя се отпусна надолу, вдъхвайки уханието на светлокафявите му коси, а после розовият й език го близна по бузата. Когато чу стенанието му, езикът й се плъзна надолу по шията, по мускулестите гърди. Дръзко заблиза едното твърдо мъжко зърно. Малките й бели зъби се впиха в плътта му.

После се спусна по-надолу и заблиза плоския корем. Когато достигна целта си, повдигна глава и дрезгаво промълви:

— Женската обича да си играе с плячката, преди да я разкъса.

Страстта му избухна. Жаждата му за нея бе толкова остра, че трябваше незабавно да я утоли. Силните му ръце съдраха черната коприна на две и алчните му устни се впиха в голата плът. Нощта избухна и ги заля с неудържимата сила на желанието.

Джейн посрещна тялото му, горда, че нейната чувственост е равна на неговата. Когато последната вълна на дивата им страст се отдръпна, тя го погледна със замъглени очи. Той все още бе дълбоко в нея. Джейн се стегна, за да го задържи.

— Срокът на нашия временен брак почти изтича. Скоро ще дойде пролетта и аз ще трябва да реша дали искам да се омъжа за теб — подразни го тя и ъгълчетата на устните й лекичко се повдигнаха. — Това е много трудно решение. Смяташ ли, че ще намериш начин да ме убедиш? — Вдигна чашата, потопи пръста си вътре, а после го пъхна в устата си, наслаждавайки се на вкуса на виното, както и на Линкс.