Вирджиния Хенли
Брак за една година (30)

Глава 30

Линкс тихо простена. Легнала до него, Джейн го чу и скочи. Запали свещите. Стъкми огъня. Гърдите й бяха набъбнали от млякото и я боляха. Джейн се изкъпа, нахлузи черния кадифен халат на Линкс и понечи да повика Грейс Мъри, за да донесе сина й. Внезапно обаче й хрумна нещо и тя рязко спря пред вратата. „Майчина кърма! Ще се опитам да го нахраня с млякото си!“ Надеждата избуя в гърдите й. Пристъпи бавно до леглото и предпазливо легна. Обърна главата на Линкс и меко заговори:

— Любов моя, искам да ти дам от моето мляко. Искам да сучеш от гърдата ми.

Линкс я гледаше с немигащите си очи. Джейн се запита дали я разбира. Тогава той заговори:

— За… бебето…

— Не, Линкс, това малко прасенце е достатъчно дебело. То не се нуждае от млякото ми. Искам да го дам на теб… Позволи ми да го направя… Не ми отказвай, Линкс, моля те! Довери ми се. — Зачака тревожно. — Ако не искаш да го направиш заради мен, направи го заради сина си… Той има нужда от баща! — Не можеше да чака повече. Обхвана лицето му с длан и притегли главата му към набъбналите си гърди. Нежно постави зърното в горещата му пресъхнала уста. Затаи дъх, мълчаливо молейки се да приеме това, което му предлагаше. То бе единственото нещо, което й бе останало. Измина цяла вечност. Внезапно почувства как езикът му се обвива около зърното й.

 

 

Линкс бе ужасен от предложението на Джейн. Знаеше, че това е краят. Прокле и небето, и ада, че не е умрял на бойното поле. Джейн бе толкова малка и сладка. Не биваше да вижда дълбоката рана на корема, от която се носеше отвратително зловоние. Не биваше да се изтощава с грижи за него. Трябваше изцяло да се посвети на любимия си син.

Усети зърното й в устата си. Това, че тя понасяше докосването му, го изпълваше с благоговение. Отначало му заповядваше, после го умоляваше, а сега се опитваше да го съблазни, за да се остави изцяло в ръцете й. Знаеше, че ако не вземе последното, което му предлагаше, тя ще се почувства наранена. Сигурен бе, че краят му наближава. В този миг осъзна, че Джейн е по-силната от него, че трябва да се подчини на волята й. Още когато пристигна в Дъмфрис, знаеше, че той вече не е властният господар, комуто всички се подчиняват. Нямаше сили дори да суче. Езикът му описа кръг около зърното и устните му с мъка засмукаха.

По някакво чудо измършавялото му тяло не отхвърли млякото на Джейн. По-късно, макар все още изгарящ от треска и болка, Линкс се почувства по-добре, излегнат неподвижно до спящата си съпруга. Присъствието й му даваше покой, какъвто никога досега не бе изпитвал. Мислите му се рееха, ясни и свободни, и Линкс безстрастно се запита дали това особено състояние не предшества смъртта.

Погледна заспалото лице на Джейн. Младата му съпруга бе изтощена до крайност. Изключителна жена! Качествата, които притежаваше, бяха толкова редки! Никога досега не ги бе срещал у друга жена. Джейн бе напълно безкористна. Даваше, без да взема. Беше превърнала в реалност мечтата на живота му. Сега можеше да си иде, защото Линкълн Брус щеше да бъде неговото безсмъртие. Какво повече би могъл да желае?

Знаеше, че Джейн му се бе посветила без остатък. Още от самото начало му отдаде тялото си, доверявайки му се без колебание, макар да бе само едно срамежливо и уплашено девойче. Сега отново споделяше с него тялото си, този път не за да му даде удоволствие, а живот.

„Значи това е любовта!“ Джейн го обичаше и Линкс внезапно осъзна, че той също я обича. Беше странно и прекрасно чувство. Изведнъж в гърдите му се надигна паника. Никога не бе казал на Джейн, че я обича. Ами ако умре? Блестящият му зелен поглед бавно и неясно обходи изящните черти на лицето, после финото и в същото време толкова чувствено тяло. Тя бе уморена, не можеше да я събуди, за да й каже, че я обича — би било егоистично и несправедливо. Затова се замоли горещо да поживее още малко.

 

 

Томас и Тафи затаиха дъх, докато гледаха как Джейн сложи ръка на гърдите на Линкс, за да провери дали сърцето му бие. Сълзите рукнаха от очите й.

— Жив е — усмихна се тя. — Спи.

Линкс отвори очи.

— Спеше — поправи се младата жена, а оръженосците облекчено въздъхнаха.

— Любов моя — измърмори тя и се наведе над него. — Трябва да погледна раната ти… Ще се постарая да не ти причинявам болка. — Сякаш докосваше крехък порцелан, Джейн разтвори краищата на раната и погледна. От гърдите й се изтръгна радостен вик. — Чиста е! Погледнете… Погледнете и двамата! — Отдръпна се, за да направи място на Томас да се увери със собствените си очи.

— Миризмата на гнило е изчезнала! — въодушевено възкликна той.

Когато Тафи се наведе да погледне, устните на Линкс промърмориха нещо. Лицето на младежа светна.

— Той иска да се облекчи, сигурно тялото му е задържало някаква течност! Какво е това, което не е повърнал, милейди?

Джейн се смути за миг.

— Предполагам, че е ечемичената отвара, която му донесе, Тафи — излъга мило тя, запазвайки тайната между нея и съпруга й. — Ще почистя отново раната и ще я оставя без превръзка още един ден. Ако и утре не е възпалена, ще я посипя със серен прах, ще зашия краищата и ще я превържа. Какво мислиш, Томас?

— Мисля, че вие имате дар да лекувате, лейди де Уорън.

Джейн се усмихна и сложи ръка върху челото на съпруга си.

— Треската ти минава, скъпи. — Лицето му не изразяваше нито облекчение, нито благодарност. Това, което излъчваше, бе любов. Една сълза се търкулна по бузата й и тя побърза да я избърше с треперещи пръсти.

Томас й помогна да сменят чаршафите, а Тафи донесе още една кана с ечемичена отвара. Младата жена им благодари, но им показа ясно, че иска да остане сама със съпруга си. В мига, в който двамата младежи напуснаха стаята, тя се съблече и легна до Линкс.

— Да не си посмял да ми откажеш. Сега аз заповядвам в Дъмфрис. Когато възвърнеш силата си, отново ще бъдеш господар, но засега, съпруже мой, ще ме слушаш и ще ми се подчиняваш.

Линкс вдигна ръка и погали с пръсти атлазената плът на великолепните й гърди. Когато устните му се приближиха достатъчно близо, той ги целуна.

— Обичам те, Джейн!

Сърцето й подскочи от щастие. Този ден наистина бе пълен с чудеса! Галеше слепоочията му, докато той сучеше първо от едното зърно, а после от другото.

— Аз ще изпия ечемичената отвара, която донесе Тафи. Тя ще ми даде мляко за теб, любов моя.

 

 

Три дни по-късно раната на Линкс де Уорън бе зашита и той лежеше с чиста превръзка.

— Сега ще те измия! — заяви Джейн с ръце на кръста. Въпреки че имаше войнствен вид, докато го къпеше, ръцете й бяха невероятно нежни. Възнамеряваше да измие и сплъстената му коса, ала видя, че Линкс е напълно изтощен.

— Помогнете ми да сменя чаршафите — обърна се тя към Томас и Тафи. — Трябва да го оставим на спокойствие.

След полунощ Линкс за пръв път се изпоти обилно. Джейн знаеше, че болката му не стихва. Отгатваше я по това как силно стиска зъби. Реши да му дава по-малко от маковата отвара, а да се опита да го облекчи с ръцете си.

Един следобед Тафи повика Джейн в съседната стая.

— Милейди, не ви казах досега, защото не исках да ви тревожа. Чичото на лорд де Уорън, Джон де Уорън, графът на Съри, каза, че ще дойде в Дъмфрис колкото може по-скоро. Помоли ме да ви предам, че… ъъ… Искам да кажа, ако съпругът ви умре, той ще признае Линкълн Робърт за свой наследник. Искаше още да знаете, че ще посочи законен настойник на сина ви, докато стане пълнолетен.

Ръката на Джейн се стрелна към гърлото. Не разбираше какви законни усложнения може да има, ако съпругът й умре, ала думата „настойник“ за нея означаваше, че ще й отнемат сина.

— Трябва незабавно да му изпратим съобщение, че лорд де Уорън ще оживее.

— Твърде късно е, милейди. Губернаторът току-що пристигна в замъка.

Заповедите й заваляха една след друга.

— Тичай и кажи на лейди Марджори. Аз трябва да се преоблека. Помоли баща ми да се качи при мен. Не, не, управителят на Дъмфрис не се нуждае от напътствия дори ако нашият гост е могъщ английски граф и върховен управител на цяла Шотландия. Вместо него помоли брат ми Андрю да дойде. — Смъкна престилката си. — Къде е Томас? Той ще остане при Линкс, докато посрещна Джон де Уорън. Ще трябва да се преструвам, че е добре дошъл в замъка.

— Томас се скри, милейди. Той се чувства много виновен за това, което се случи при Ървайн. Не се съмнява, че губернаторът ще поиска отговори на някои въпроси.

— Мили боже, защо този лош човек трябваше да пристигне точно сега?

— Аз ще остана с лорд де Уорън, милейди — предложи той, въпреки че Джейн ясно видя, че младежът също се боеше от срещата с Джон де Уорън.

Младата жена изтича към долния етаж. Докато си избираше подходяща рокля, каза на Грейс Мъри да подготви малкия Линкълн Робърт за посещението на прочутия граф на Съри. Щом видя майка си, бебето започна да се смее щастливо и да надава радостни писъци. Вече бе на пет месеца, но бе много едро за възрастта си. Джейн го прегърна и целуна. Разпусна косите си. В мига, в който копринените къдрици се разстлаха свободно по раменете й, синът й с огромно удоволствие ги сграбчи с юмручетата си.

— Закопчай ме! — Обърна се с гръб към брат си, за да закопчае копчетата на зелената копринена рокля. — Колко голяма е свитата на губернатора?

— Ескортират го дванадесет мъже.

— Погрижи се да приготвят най-добрите стаи и поръчай в кухнята нещо специално. Вилиците! Не забравяй вилиците, купите с розова вода и кърпите след ядене… И повикай един арфист! — Вдигна очи нагоре. — О, света Дево, дай ми сили… Как да забавлявам този проклет граф?

За пръв Андрю чуваше сестра си да ругае.

— Успокой се, Джейн, аз ще ти помогна да се справиш с всичко. Татко им поднесе по чаша от най-хубавото вино.

— Дяволите да те вземат, човече! Аз трябваше да съм с Линкс, а не да правя мили очи на някакъв си граф! — Джейн събра цялата си смелост и изправи рамене. Предварително бе решила, че няма да хареса графа на Съри.

Когато слезе долу, се зарадва, че Марджори вече е там, облечена в прелестна рокля в прасковено. Когато Джори се освободи от прегръдките на чичо си, Джейн за пръв път видя Джон де Уорън. Мъжът изглеждаше толкова слаб и уморен, че сърцето й мигом се изпълни с жалост.

— Това е съпругата на Линкс, Джейн. Тя твори истински чудеса и всички ние я обичаме! — заяви Джори.

Джейн се поклони дълбоко, но Джон де Уорън побърза да я изправи и топло я прегърна.

— Мое скъпо дете, дали ще мога някога да ти се отблагодаря? — Очите му плувнаха в сълзи.

— Милорд, добре дошли в Дъмфрис.

— Името ми е Джон. Какво ще си помислиш, ако непрекъснато се обръщам към теб с „лейди Джейн“?

Младата жена мигом го хареса, ала размени тревожни погледи с Джори — той не изглеждаше никак добре. Джейн вече не бе някогашната свенлива прислужница. Домакинята и майчинският й инстинкт взеха връх.

— Джон, ти едва се държиш на крака от умора… Нуждаеш се от питателна храна, добра почивка и малко глезене… Благодаря на небесата, че си дошъл тук!

Джон се вгледа изпитателно в лицето й.

— Не мога да си обясня как той е преживял пътуването. Заведи ме при него, за да се уверя с очите си, че още се държи. — Джейн му предложи ръка. Джори го подхвана от другата страна и тримата се отправиха към Господарската кула.

— Линкс, момчето ми, дълбоко скърбя за това, което се е случило с теб. Ще разплета тази история, не се тревожи! — Джон погледна към Джейн. — Казаха ми, че съпругата ти е чудесна бавачка и лечителка, но аз подозирам, че е истински ангел.

Джейн стисна ръката на съпруга си. Като по чудо той й отвърна.

— Още няма достатъчно сили, за да говори с теб, Джон, но сам можеш да видиш колко се радва, че си тук.

— Нашият син… — едва чуто продума Линкс.

Джейн и Тафи преместиха до леглото голямото кресло с възглавничките.

— Седни, Джон! Ще донеса детето.

Когато Джейн донесе розовобузото момченце, пращящо от здраве, Джон се извърна от безмълвния мъж в леглото и протегна ръце.

— Велики боже, та той е истинско копие на баща си!

Джейн знаеше, че има предвид здравия и силен Линкс. Когато Джон взе детето от ръцете на майка му, сияещото личице се изкриви, сякаш всеки миг ще запищи с пълна сила, но после явно промени намерението си. Отвори широко зелените си очи, сграбчи едното ухо на графа и любопитно го подръпна.

Джон откъсна поглед от великолепното дете и впи очи в младата жена, която го бе родила. Тя бе дребна и деликатна красавица, но излъчваше безкрайна доброта.

— Освен това притежава дар да лекува — усмихна се Джори на чичо си. — За нас Джейн е истинска благословия.

— Не, аз съм тази, която е благословена — настоя Джейн. — За мен е изключителна чест да бъда лейди де Уорън. Ако ме приемете такава, каквато съм.

Джон смаяно поклати глава.

— Тя няма ни най-малка представа колко е безценна, Минкс. Та тя струва много повече и от най-скъпите рубини на света!

Джейн се изчерви от удоволствие и даде знак на Грейс Мъри да отнесе сина й.

— Дъмфрис разполага с управител, който е истинско злато. Освен това е и мой скъп баща. Той ще се погрижи за всичките ви удобства, милорд. Брат ми се готви един ден да го замести. Той ще ви приготви спалнята и банята. Ще се видим на вечеря в голямата зала, милорд.

— Джон — напомни й той.

 

 

След няколко дни престой в Дъмфрис, Джон де Уорън вече не изглеждаше толкова уморен и изпит. Към облекчението, че Линкс е все още жив, се прибавяше и възможността временно да се откъсне от тежките си отговорности в Единбург. Освен това Джейн му предписа всеки ден да пие отвара от вратига, подсилена с разбити яйца и мед. Напитката бе истински еликсир за застаряващия граф.

На третия ден губернаторът на Шотландия започна официален разпит, за да установи точно какво се бе случило на бойното поле край Ървайн. Когато Тафи съобщи на Джейн, че Джон де Уорън е пожелал да се срещне с него и Томас, двете с Джори помолиха графа да присъстват на разпита. Тъй като не можеше да откаже нищо на любимата си племенница, той се съгласи.

Всички се събраха в малката стая до залата. Джон разпита първо Томас, защото той бе старши оръженосец на Линкс де Уорън.

— Не си спомням нищо, милорд. Последвах лорд де Уорън в битката и както винаги яздех от дясната му страна. След това в главата ми е пълен мрак! Следващото, което си спомням, е как вече бродя из мъртвите тела по бойното поле. Не знаех къде се намирам, нито дори кой съм, докато най-младият брат на лейди Джейн не ме откри и не ме заведе обратно в лагера.

Джейн прехапа устни. Джон де Уорън се обърна към Тафи.

— Искам да чуя ти какво ще кажеш за случилото се.

— Аз яздех от лявата страна на господаря си, а Томас — от дясната. По някое време се огледах и видях, че Томас го няма. Изплаших се да не е паднал в боя. Малко по-късно го видях, че се връща и изпитах огромно облекчение. Тогава препуснах напред през вражеските редици, а когато обърнах коня си, не съзрях нито Томас, нито лорд де Уорън. Бях принуден да се бия сам. До края на битката не ги видях.

Джон изглеждаше напълно объркан. Нареди да повикат Монтгомъри, който обаче не можа да добави нищо. Каза на губернатора, че е разпитал всички рицари, но никой не знаеше как и къде е бил ранен господарят им.

Тафи се поколеба, после заговори.

— Милорд, младият Кийт Лесли каза, че е имал видение. Той смята, че един от нашите хора е нападнал и ранил лорд де Уорън.

— Аз търся факти, не разни видения! — отсече губернаторът.

— Милорд — бързо заговори Джейн, — Кийт е мой брат. Той е седми син и има пророчески дар.

— Момчето ни помогна да открием лорд де Уорън. Отведе ни на точното място — обади се Монтгомъри. — Преди това напразно бяхме търсили с часове в онази гъста мъгла.

— Той знаеше и къде да намерим Томас — добави Тафи.

Марджори се изправи.

— Ще доведа Кийт, за да чуем всичко от неговите уста. Той владее специални сили.

 

 

Когато Кийт влезе в стаята, придружаван от Джори, Джейн забеляза, че през последните дни брат й бе заприличал на мъж. Вече не беше някогашното момче. За всичко е виновна войната, помисли си Джейн. Тя много рано открадва младостта на мъжете.

— Кийт, ти не си ми казал нищо за видението си. Предполагам, защото бях много заета. Но сега искам съвсем точно да ни го опишеш.

Очите на Кийт Лесли се зареяха някъде.

— Това беше изключително ясно видение, а не мъгляво и объркано. Бях подготвил конете за битката и легнах да си почина малко в сламата, но бях твърде напрегнат, за да заспя. Тогава времето сякаш спря. Ясно видях как един от рицарите на де Уорън събори Томас от коня му с желязната си верига. След това рицарят скочи от своя кон и се метна върху коня на Томас. Препусна като луд. Застигна лорд де Уорън. Застана зад него и отново вдигна желязната верига. Когато тялото на господаря ми се свлече безжизнено на земята, рицарят скочи от коня, измъкна меча си и го заби в корема му.

— Един от рицарите на де Уорън? — невярващо възкликна Джон.

— Милорд, оттогава се вглеждам в тях, но не съм открил онова лице.

— Ти си видял лицето му?

— Само очите, милорд. Няма да ги забравя докато съм жив. Те бяха изпълнени с такава омраза и кръвожадност! А след коварното убийство заблестяха от радостно тържество! Ясно видях, че левият му клепач е полупритворен.

Джон де Уорън пребледня като платно. Джори се олюля и кръвта също се отдръпна от лицето й. Двамата си размениха многозначителни погледи.

Томас, Тафи и Монтгомъри не смееха да вдигнат очи в присъствието на губернатора на цяла Шотландия. Ала всички съмнения около видението на Кийт Лесли мигом се изпариха. Всеки бе сигурен, че най-малкият брат на лейди Джейн е предусетил едно подло убийство!