Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Де Уорън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Year and a Day, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 233 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
maskara (2008)
Сканиране
?
Сканиране
stontontina (2008)
Последна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Вирджиния Хенли. Брак за една година

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2000

Редактор: Теди Николова

ISBN: 954-585-083-3

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от hrUssI

Глава 10

Джейн бе благодарна, че нейната любима снаха Джудит Лесли придружаваше Мери и Кейти. Сестрите й не спираха да бърборят какъв голям късмет имала, дето лорд де Уорън я е избрал. Докато Джудит й помагаше да влезе в огромната вана, я погледна с истинско съчувствие.

— Страх ли те е?

Джейн се потопи в топлата вода. Възнамеряваше да отрече, но искрената загриженост изтръгна истината.

— Да, страхувам се… Не знам какво да очаквам.

Кейти многозначително се изсмя.

— Очаквай най-лошото!

— Така няма да останеш разочарована — поясни Мери.

— Джейн няма опит с мъжете — сгълча ги Джудит. — Тя се нуждае от съветите ни, а не от злобни подмятания!

— Просто си дръж устата затворена и краката разтворени — посъветва Кейти най-малката си сестра. — Мъжете не обичат разговори, а действия.

— Колкото е по-голям един мъж, толкова по-голям е и апетитът му — осведоми я Мери и разтвори ръце, за да посочи размера. — Не разправят току-така, че бил почти метър.

Кейти се изсмя на грубостта на сестра си.

— Те просто се шегуват, Джейн, не им обръщай внимание — успокои я Джудит.

— О, знам, че се забавляват за моя сметка.

Смехът на Кейти замря.

— Добре тогава, сега ще ти дам един истински съвет. Не плачи, колкото и да те боли. Мъжете мразят сълзите.

— Време е да се облечеш, Джейн. — Джудит й подаде голямата кърпа.

— Не, сама ще се подсуша.

— Престани да се самосъжаляваш! Всяка друга жена в Дъмфрис би продала и душата си, за да сключи временен брак с лорд де Уорън — заяви Мери.

— Тя е права — намеси се Джудит. — Това е благословия, а не проклятие. Опитай се да му доставиш удоволствие и му се подчинявай. Така всичко ще бъде наред.

След като Джейн се облече, Джудит разреса косите й, докато заблестяха в цялата си хубост. Златисточервените кичури бяха много красиви на фона на тъмнопурпурната туника.

Когато Линкс де Уорън дойде, за да я придружи до голямата зала, той се втренчи изумено в нея. Промяната бе невероятна! Вместо невзрачно селско момиче — красива млада жена. Бе истински впечатлен от усилията на оръженосците си да представят неговата дама в най-добра светлина. Простата клонка с разцъфтели цветове бе по-прекрасна и от най-блестящите скъпоценности. Стори му се много по-желана от която и да било друга жена.

 

 

Когато двамата влязоха в препълнената зала, Джейн стисна толкова силно ръката му, че Линкс веднага разбра колко е уплашена. За разлика от повечето жени, тя изглежда не искаше да бъде център на внимание.

— Съжалявам, Джейн. Всички са любопитни. След като те разгледат, ще те оставят на мира — окуражи я той и стисна пръстите й. Линкс изкачи платформата и вдигна ръце, за да въдвори тишина. Речта му бе кратка и ясна.

— Представям ви лейди Джейн. Моля ви заедно с мен да вдигнете тост в нейна чест. — Линкс вдигна чашата си и всички в залата го последваха.

Разнесоха се радостни ръкопляскания. Джейн сведе очи. Не смееше да погледне морето от мъже пред себе си. Не вдигна дори поглед, за да поздрави семейството си. Не смееше да погледне и към лорд де Уорън. Но усещаше присъствието му. Двамата седнаха. Неговият стол бе издигнат по-високо от нейния, за да покаже положението му. Оръженосци стояха зад тях и ги обслужваха.

— Според обичая трябва да отговориш на тоста.

Джейн вдигна ресници и за миг се втренчи в него, после взе чашата си и я пресуши. Линкс развеселено стрелна вежди.

— „Благодаря“ би било много подходящо за една дама.

Виното накара страните й да порозовеят. Неочаквано дръзко тя заяви:

— Ако сте искали дама, милорд, тогава не бихте избрали мен.

— Нима се опитваш да ме предизвикаш, cherie[1]?

Томас напълни отново чашата й и Джейн колебливо погледна към виното. Линкс забеляза нерешителността й и си припомни онзи път, когато тя изсипа горещата супа в скута му. Преди да протегне ръка към чашата, той я хвана и я изгледа предупредително.

Джейн прочете мислите му и устните й се извиха в дяволита усмивка.

— Не се страхувайте, виното е прекалено добро, за да го хабя заради вас. — Отдръпна ръката си, сякаш докосването му я бе обидило.

— Нахалството може много скоро да ме изнерви — с меден глас заяви Линкс.

— Значи няма да е нужно да чакам една година и един ден.

Линкс едва успя да прикрие смеха си. Толкова остроумна! Това го изненада приятно. Наслаждаваше се на словесния двубой с нея. Многократно го предпочиташе пред страха, който първоначално му бе демонстрирала.

Обикновено Джейн не страдаше от липса на апетит, а храната, която поставиха пред нея изглеждаше добре и ухаеше много вкусно. Обаче гърлото й се бе стегнало. Едва преглъщаше под всички тези погледи, втренчени в нея.

Линкс я наблюдаваше как рови разсеяно в чинията си. Защо всички жени ядяха като птички и гладуваха заради суетността си? Сестра му Джори бе единствената жена, която отдаваше дължимото на вкусната храна, а мъжете, които не я харесваха, се брояха на пръсти.

Уелските арфисти се разхождаха бавно из голямата зала и свиреха. Когато почти всички се нахраниха, баладистът пристъпи в центъра на залата и изпя прочувствена любовна песен. Джейн умираше от неудобство. Страните й горяха, а ръцете й бяха студени. Краката й също леденееха, тъй като бе дошла само по чорапи. Грубите й кожени обуща не подхождаха на елегантната туника, а си нямаше пантофки. С ъгълчето на окото си зърна как лорд де Уорън вика Томас и му прошепва:

— За бога, престанете с тези раздирателни любовни песни. Повикай гайдарите и изпейте нещо живо.

Изглежда всички в замъка се забавляваха, с изключение на Джейн. Усещаше, че я наблюдават с нарастващо любопитство. Вдигна поглед към дъното на дългата маса, където бе седнало семейството й. Магота не бе там, но братята и сестрите й явно се чувстваха добре. Искаше й се да седи сред тях, а не тук на платформата до суровия и намръщен де Уорън.

Линкс проследи погледа й.

— Изглежда братята ти се забавляват.

Дали не одобряваше поведението им? Вирна брадичка.

— Те обичат да се смеят и са много остроумни. Вие изглежда не притежавате чувство за хумор. Може би сте лишен от всякаква духовитост? — Джейн бе смаяна от собствената си дързост.

Линкс присви очи.

— Доставя ти удоволствие да ме бодеш с думи. Но скоро ще бъде мой ред да пробождам.

Джейн изтръпна и се надигна, за да побегне. Ръката му я сграбчи за китката.

— Няма да избягаш от мен, и то пред хората ми. Нямаш и най-малката представа как трябва да се държи една дама. Трябва да бъдеш изискана и мила. Да ми се усмихваш. Би трябвало поне да проявиш достатъчно любезност и да се преструваш, че си щастлива да се обвържеш с мен.

— Преструвки! — Натискът върху китката й се усили, но тя се усмихна и процеди: — Мразя ви! Дано съм ялова!

Линкс де Уорън мигом скочи на крака. Завъртя я в прегръдките си и извиси глас:

— Останете тук и се забавлявайте. Нашият управител ще се погрижи да не ви липсва вино. — Надигна се весела глъчка, докато мъжете гледаха как господарят им изнася избраницата си от залата.

Тафи приближи до лорд де Уорън и тихо рече:

— Вашата дама е твърде млада, милорд.

Линкс се вцепени. Да не би този дявол да се страхуваше за нея? Пренебрегна забележката на младежа и напусна залата. Двамата оръженосци го последваха, а останалите продължиха празненството — някои извадиха зарове, за да опитат късмета си, а други се предизвикваха на приятелски двубои. Линкс усети, как Джейн се вкопчва в рамото му и погледна към нея. Лицето й бе по-бяло от цветчетата в косите й.

Отнесе я на ръце по стълбите. Отвори нейната стая. Не можа да повярва, когато чу гласа на Томас в ухото си:

— Тя е съвсем невинна, милорд.

Влезе, пусна я да стъпи на пода и се извърна към оръженосците си:

— За бога, да не би вие двамата да се опитвате да ме поучавате? — Тресна вратата пред угрижените им лица.

Сега, когато остана насаме с него, цялата й смелост се изпари.

— Милорд, съжалявам, не исках да ви обидя. Това беше просто игра, за да видя кой ще направи по-груба и безочлива забележка.

Видя страха в очите й. Очи, които бяха толкова прекрасни — топли и кафяви като на кошута. Последното нещо, което искаше, бе да я накара да се чувства като уловена в капан. Сведе глава към нея. Лицето му се смекчи.

— Мислиш ли, че можем да започнем отначало? Тази вечер бе истинско изпитание за теб. Всички онези любопитни погледи… Нека да забравим нещата, който си казахме.

— Да, така ще бъде най-добре — промърмори Джейн.

Линкс стоеше нерешително, чудейки се как да подходи с нея. Това бе необикновена ситуация, с каквато не му се бе налагало да се сблъсква досега. Ако жената, която искаше в леглото си, бе проститутка, тя отлично знаеше как да си върши работата с малко насърчаване от негова страна. Ако жената, която се бе заел да съблазни, бе дама, очакваше и посрещаше с радост ласките му в мига, в който вратата на спалнята се затвори зад тях.

Мислите му се върнаха към първата му брачна нощ. Много лесно бе отнел девствеността на Силвия. Лейди Бигод се бе вкопчила диво в него и това бе продължило през петте години на брака им. Обаче тогава ситуацията бе съвсем различна от сегашната. Раздразнено отпъди мислите за покойната си жена. Реши, че на всяка цена трябва да бъде любезен и внимателен. Не можеше да позволи нещата отново да се изродят и двамата да се впуснат пак в словесна битка.

— Хареса ли ви музиката, милейди?

Джейн знаеше, че езикът й много лесно се развързва, когато се чувства нервна, затова реши да говори колкото се може по-малко. Стоеше нерешително, забила поглед в пламъците.

— Да, милорд.

Настъпи тишина.

Линкс се разходи из спалнята, зърна закачената на стената лютня и любезно попита:

— Свириш ли?

Ресниците й потрепнаха. Стрелна го крадешком с поглед и видя, че гледа към лютнята.

— Не, милорд.

Отново тишина.

Линкс направи още няколко крачки из стаята и забеляза, че Джейн продължава да стои до вратата, точно там, където я бе оставил. Погледът му бе привлечен от дървените фигурки върху масата.

— А играете ли шах, милейди? — Дали в гласа му не прозвуча отчаяна нотка?

— Не, милорд. — В мига, в който го каза, й се искаше да си отхапе езика. Ако започнеха някоя дълга партия, това щеше да отложи консумирането на съюза им.

Младият мъж видя как погледът й се отправя с копнеж към огъня.

— Студено ли ти е?

— Не… Да… Не, милорд.

Линкс се засмя и се почувства много по-добре.

— Е, кое от двете?

— Краката ми са студени — избъбри Джейн.

Той отново се засмя. Явно си приличаха по студените крака! Протегна ръка.

— Ела да се стоплиш. — Гледаше я как бавно приближава. Сложи креслото с възглавничките по-близо до огъня. Тя седна вдървено, скръсти ръце в скута си и сведе ресници. Линкс се отпусна на колене, разтвори краищата на кадифената й туника и видя, че е без обувки.

Преглътна изненадата си, защото осъзна, че навярно няма пантофки. Ходилата й бяха ледени, а страните й горяха. Започна нежно да ги разтрива. Дишането й се учести.

Ръцете му бяха невероятно силни и топли. По цялото й тяло се разливаше топлина. Беше прекрасно, но близостта му отнемаше дъха й. Докато гърдите й се повдигаха и спускаха, тя видя как погледът му се задържа върху тях. Зърната й щръкнаха. Джейн се изплаши, че много скоро ще се озове гола пред него.

— Страхувате ли се от мен, милейди? — Тонът му продължаваше да бъде любезен.

— Не… Да… Не, милорд.

Той потисна смеха си.

— Е, кое от двете?

— Не знам, милорд — промълви тя, докато мачкаше с пръсти мекото кадифе на туниката.

Линкс разбра, че трябва да премахне преградата на учтива скованост помежду им.

— Джейн — нарочно използва името й, — нека се опитаме да свикнем един с друг. Цялата тази официалност няма да ни изведе до никъде. — Изправи се на крака и прекоси стаята, за да налее вино. По бледия цвят веднага разбра, че е разредено и твърде слабо, за да сгрее кръвта. Затова се запъти към стълбите, които водеха към неговите стаи.

Докато бе горе, Линкс свали дрехите си. Облече черния си кадифен халат и взе една кана с вино. Надяваше се, че е достатъчно. Надяваше се също, че Джейн ще се възползва от уединението си да се съблече и да си сложи нощницата, но когато слезе долу, я завари така, както я бе оставил.

Наля и на двамата по чаша от червеното вино и тихо въздъхна. Разбираше, че тя няма да улесни задачата му. Обзе го раздразнение. Може би тя не само бе невинна, но и напълно невежа. Занесе чашите с вино до огнището и й подаде едната. Наблюдаваше я скришом как нерешително отпива. Явно бе, че нямаше никакъв опит с виното, също както и с мъжете. Изглежда ще трябва да я учи на всичко.

— Отпиваш и задържаш глътката върху езика си, за да се насладиш на вкуса. — Наблюдаваше я как следва примера му. Изведнъж очите й заискриха. Току-що й хрумна една идея. Ще го помоли да я научи да играе шах. През това време ще долива чашата му, докато се напие и заспи.

— Стана ми горещо.

Линкс кимна.

— Виното стопля.

Джейн се изправи и се отдалечи от огнището.

— Ще ме научите ли да играя шах, милорд?

Разбра, че тя иска да избегне интимността, нещо, което неизбежно щеше да се случи помежду им, но неохотно реши да й отпусне още малко време.

— За една вечер не можеш да се научиш на такава сложна игра. Но ще започнем с първия урок. — Линкс де Уорън прикри нетърпението, което се надигна в гърдите му. Наистина искаше да й даде един хубав урок, но той нямаше нищо общо с шаха.

Двамата седнаха един срещу друг, разделени от малката масичка за игра. Фигурките бяха високи и изящни. Линкс взе една и й я подаде. Пръстите им се докоснаха. Джейн се отдръпна сякаш се бе опарила.

— Това е царят, най-важната фигура. Той е най-силният. Всеки играч разполага с шестнадесет фигури — цар, царица, два коня, два офицера и два…

— Кули — обади се Джейн и протегна пръст, за да ги докосне.

— Наричат се топове. Останалите осем са пионки.

„Точно каквато съм и аз!“ Джейн нервно завъртя царя между пръстите си. Линкс я гледаше как върти фигурката и почувства, че се възбужда. Изкашля се.

— Печелиш играта, ако матираш противниковия цар.

Взе чашата си и я изпи до дъно.

— Позволете да ви налея още вино, милорд — плахо предложи Джейн.

— Благодаря. — Той се протегна, за да вземе изящната фигурка от ръцете й. Погледна я през масичката и забрави за урока по шах. Нуждаеше се от отговори. Нито сдържани, нито учтиви, а прями и недвусмислени.

— Джейн, знаеш ли какво се случва между един мъж и една жена?

— Да. Виждала съм животните.

— Животните?

— Виждала съм ги как се съвкупяват.

Велики боже, да не би тя да говореше за разгонен овен или жребец? Прокара ръка през косата си, за да събере мислите си.

— Върви и си облечи нощницата. После ще поговорим.

Джейн погледна към чашата му. Искаше да пресуши и тази. Колко ли вино трябваше да изпие, за да заспи? Сега не се държеше толкова сковано и любезно, както в началото. А може би бе направила грешка. Може би виното ще го накара да избърза. Поведението му далеч не бе благоприличие. Трябваше да се отдалечи от него. Джейн отиде в спалнята си.

Погледна към бялата копринена мъжка риза, която лежеше върху възглавницата. Сигурно това имаше предвид, когато й каза да си облече нощницата, ала тя не можеше да си представи как ще се появи пред него с тази дреха. Опита се да потисне надигналия се в гърдите й страх. Сама се бе съгласила да се врече на един рис и ако копринената риза бе това, което той очакваше да облече избраницата му, тя нямаше голям избор. Пропъди тъничкото гласче, което й нашепна, че никога досега не бе носила коприна. Дали усещането за мекия и фин плат върху кожата ще е приятно?

Махна венчето от главата си, свали тежката сребърна верига и повдигна краищата на кадифената туника. Бързо нахлузи копринената риза върху голите си гърди и бедра. Погледна се плахо в огледалото. Тъмните вълнени чорапи се подаваха отстрани. Изглеждаха ужасно!

Обзе я отчаяние. Не искаше да бъде грозна пред този високомерен и могъщ лорд. Странно защо желаеше да бъде красива и привлекателна. Събу вълнените чорапи, сгъна ги прилежно, остави ги върху кадифената туника и взе венчето. Белите цветчета бяха поувехнали, но Джейн решително постави малката коронка на главата си. Остана за миг неподвижна. Не й се излизаше от спалнята, но погледът й изведнъж попадна на голямото легло. То представляваше такава огромна заплаха, че тутакси поиска да се махне.

Линкс се втренчи изумено в малката фигурка. Какво, за бога, бе облякло това момиче? Ако не грешеше, една от собствените му копринени ризи! Досети се, че тя навярно няма нощница. Явно това бе дело на Томас.

Докато Джейн пристъпваше към него, устата му пресъхна. Тя застана пред огъня. Тялото й се очерта под тънката материя и той видя дългите й стройни крака и пищните заоблени гърди. Линкс взе чашата и я пресуши на един дъх, после подаде на Джейн полупълната й чаша. Тя последва примера му. Господ да му е на помощ! Как да обуздае и укроти дивото желание, което го изпълни?

Линкс де Уорън се изправи и се надвеси над нея.

— Джейн, знаеш ли как изглежда един мъж? Как е оформено тялото му?

— Не и гол, милорд. — Невероятно, но внезапно изпита непреодолимо любопитство.

Той пое дълбоко дъх.

— Струва ми се, че е крайно време да научиш. — Отпусна се в креслото и я привлече върху скута си.

Джейн седна сковано върху коленете му, покрити с черния кадифен халат. Погледна го с очакването той да направи първото движение. Линкс свали венчето от косите й и прокара пръсти през дългата й червена коса. Когато поднесе лъскавата маса към ноздрите си, за да вдъхне уханието й, Джейн ахна, очаквайки езикът му да започне да ближе лицето й, така както бе направил рисът в гората. Тъй като това не стана, тя се вгледа в зелените му очи, после погледът й се задържа върху красивите му устни. Със сигурност това, което почувства, бе облекчение, а не копнеж.

Джейн продължаваше да седи неподвижно и Линкс попита:

— Не си ли любопитна?

— Да, милорд.

— Тогава ти предлагам да ме изследваш.

Тя погледна в очите му и разбра, че наистина го мисли. Ръката й бавно се плъзна надолу и отметна черния плат. Гърдите му бяха покрити с гъсти светлокафяви косми. Джейн се запита дали той осъзнава смайващия контраст между черното кадифе, бронзовата кожа и светлокафявите косми. Внезапно разбра, че го знае много добре. Тъкмо затова бе сложил този халат. Джейн се отмести и свлече горната част на халата му.

Така раздели тялото му на две половини. Едната — меко черно кадифе, а другата — гладка бронзова кожа. Едната — благоприлично облечена, а другата — дръзко разголена.

Опита се да се пребори с вълнението, което се надигна в нея, ала то бе толкова силно, че сякаш я понесе буйна приливна вълна. Когато пръстите й се протегнаха, за да повдигнат долната част от халата му, Линкс усети как слабините му се втвърдяват. Джейн погледна с разширени от любопитство очи. Гордата му мъжественост щръкна.

Джейн знаеше, че дължината на члена се уголемява, преди животните да се чифтосат, ала размерите на този пред нея я изумиха.

— На всички мъже ли стават толкова големи? — смаяно попита тя.

Линкс усети как членът му запулсира. Никога не си бе задавал подобен въпрос.

— Предполагам…

Една малка трапчинка се появи край устните й, ала бързо изчезна. Линкс сви рамене.

— Сега стопли ли се?

— О, да, направо ми е горещо — задъхано призна тя.

Кръвта пулсираше в слабините му. Чак го заболя от желание, но си каза, че не бива да бърза. Хвана ръката й, сложи я върху възбудената си мъжественост и я задвижи нагоре-надолу.

— От бързите движения се получава търкане — обясни той и с усилие преглътна. — Нашите две тела образуват естествена смазка, за да мога по-лесно да вляза в твоето… — Преглътна думата, която бе на езика му и рече: — Тяло.

Джейн го слушаше съвсем сериозно и Линкс изпита задоволство, когато разбра, че момичето не изпитваше нито страх, нито отвращение от физическия акт. За миг се зачуди дали е девствена. Не посмя да я попита. Имаше по-сигурен начин да получи отговор.

Пъхна ръка под копринената риза и погали гладката й кожа. После дланта му се плъзна надолу между краката й. Напипа меките къдрички и промълви:

— Отвори се за мен, Джейн.

„Не, никога!“, извика в мислите си, но бавно и чувствено се подчини на опипващата ръка.

Видя как страните й пламнаха и чу стенанието й, когато пръстът му се плъзна в нея. Бе невероятно малка и тясна, безспорно девствена. Заради самата нея му се искаше да не е така. С другата си ръка погали красивите й коси.

— Джейн, разбираш ли, че първият път ще те боли?

— Когато ме възседнете? Да.

Членът му потрепери. Почувства как Джейн потръпва конвулсивно около пръста му и кръвта нахлу в главата му.

— Ще се опитам да не те нараня — дрезгаво прошепна той. — Ще се постарая да бъда нежен.

Джейн не си спомняше някога да е виждала нежно чифтосване. Мъжкият се нахвърляше диво, а женската се подчиняваше.

— Усещаш ли пръста ми?

— О, да — задъхано промълви тя.

— Боли ли те?

— Не, милорд.

— Много си тясна… ще трябва да те подготвя, за да можеш да ме приемеш в себе си. Ще бъде по-лесно за теб, ако не се съпротивляваш. Ще ми помогнеш ли, Джейн?

Тя облиза пресъхналите си устни и прошепна:

— Ще се опитам, милорд.

Линкс разтвори копринената риза, така че от кръста надолу Джейн остана гола. Гледката на пламтящите къдрави косъмчета между бедрата й го влуди и членът му нетърпеливо щръкна. Обви ръце около кръста й и я повдигна.

— Разтвори си краката…

Когато Джейн разтвори бедра и ги плъзна от двете му страни, Линкс съвсем забрави, че временният брак с това селско момиче е само делово съглашение. Сега той изгаряше от диво желание да я направи своя и да я изпълни докрай.

Нагласи върха на пулсиращия си от копнеж член върху нежната розова цепнатина и без да откъсва очи от нейните, бавно проникна. Спря, когато бе наполовина в нея, за да й даде възможност да привикне с усещането. Ръцете му мачкаха стегнатия й задник и убеждаваха красивото й младо тяло да го приеме.

Джейн бе изненадана, че не почувства никаква болка. Усещаше го целия в себе си, сякаш в следващия миг ще експлодира, но не я болеше.

— Поеми дълбоко дъх и се опитай да се отпуснеш — промълви Линкс.

Тя си помисли, че потъва в дълбините на зелените му очи.

Ръцете му се плъзнаха надолу и сграбчиха бедрата й. Привлече я с бързо движение надолу, тласна грубо напред и разкъса преградата, която пазеше невинността й.

Силен вик изскочи от гърлото на Джейн, преди да успее да го потисне.

Линкс я придърпа към себе си.

— Шшт, всичко свърши — успокои я той. Не искаше да й причинява още болка и неохотно се отдръпна за миг. Погали косата й с едрата си длан. Бялата копринена риза бе опръскана с малки капчици кръв.

Изчака, за да се съвземе.

— Беше много смела. Как се чувстваш?

— Малко ме боли. А вас, милорд?

— Не. — Искрената й загриженост го трогна. — Е, може би аз също изпитвам лека болка.

Малката й ръка се плъзна надолу и разтри пулсиращия му член. Линкс едва не изрева от лудото желание, което отново го обзе.

— Аз си мислех, че ще продължи малко по-дълго — обади се Джейн.

Линкс разбра, че тя все още нищо не знае.

— Ние не сме свършили. — По погледа, който му хвърли, беше ясно, че не го разбира, затова побърза да добави: — Мисля, че ще ни е по-удобно другаде.

Изправи я на крака, хвана я за ръката и я поведе. Когато минаха през арката и пред тях се разкри огромното легло, Джейн се поколеба. Младият мъж я вдигна на ръце.

Тайно бе доволна, че не й остави никакъв избор. Защото копнееше да пробва високото легло, но се плашеше. А ето, че сега щеше да се случи! Нейният рис ще легне гол до нея. Цялата потръпна от удоволствие. Когато Линкс дръпна покривката и я плъзна върху снежнобелите чаршафи, Джейн едва не извика от възбуда и вълнение.

Погледът й се плъзна по великолепното му тяло. Той се изкачи и легна до нея.

— Боли ли те още?

Тя кимна, тъй като близостта му сковаваше гърлото й. Още не я бе докоснал, ала тя знаеше, че ще го направи и всичките й сетива се изостриха. Затаи дъх, когато той протегна ръка и я плъзна под бялата коприна. Цялата потрепери, когато я докосна между краката. После голямата му длан покри срамните й части и твърдо се притисна надолу. Обля я гореща вълна.

— Дишай, Джейн! — промърмори Линкс.

Момичето пое дълбоко въздух и го изпусна шумно. Тялото й застина в очакване. До тази вечер никога не бе обръщала внимание на това, което се намираше между краката й, а сега се чувстваше топла, жива и чувствителна. Натискът на силната му ръка представляваше такова вълшебно усещане, че тя направо се разтапяше от него. Никога не си бе представяла, че ще изпита нещо толкова прекрасно. Когато той започна да разтрива малката розова пъпка между краката й, Джейн затвори очи и простена от неземно удоволствие. После ги отвори и видя, че Линкс отново е възбуден.

Този път нямаше нужда да задържа желанието си. Опитните му ръце бяха сътворили чудото. В момента Джейн се чувстваше добре, но сигурно нямаше да остане удовлетворена накрая. Не беше честно да прекара почти час, за да я подготви и възбуди, а сетне да не я задоволи. Макар да се съмняваше, че една девственица би могла още първия път да изпита оргазъм.

Нарочно остави гърдите й покрити с копринената материя. Пръстите му си поиграха с розовите им зърна, докато връхчетата им не се втвърдиха и не щръкнаха в очакване. Застана на колене, разтвори бедрата й и нагласи пулсиращата си мъжественост точно над цепнатината й. За да разкъса девствената й ципа, бе проникнал силно и грубо, ала този път влезе много бавно и внимателно. Стигна докрай и спря, за да може тя да привикне с усещането. Никога досега не бе обладавал толкова тясна и гореща жена. Когато се раздвижи, разбра, че няма да му са необходими много тласъци, за да изхвърли семето си.

Когато я покри с тялото си, Джейн подпря ръце на гърдите му в отбранителен жест, ала в същия миг осъзна, че със същия успех би могла да се опита да натиска върху каменните стени на замъка. Когато Линкс се плъзна бавно в нея, младата жена затаи дъх, страхувайки се, че той може да я разкъса. Но бе напълно смаяна от насладата, която изпита. Пое дълбоко дъх и се надигна да го посрещне докрай.

Мисълта, че Линкс де Уорън е вътре в нея, я изпълни с някаква особена радост. Широките му гърди опряха на бузата й и тя чу туптенето на сърцето му. Тогава започна да се движи в нея. Бе погълната от мъжката му миризма. Извиси се към небето. Линкс де Уорън бе най-великолепният мъж, който бе срещала, а той я бе направил своя избраница. Това й даде увереност. Внезапно Линкс застина, от гърдите му се изтръгна силно стенание, тялото му се изви и потрепери и топлото му семе се изля в нея.

Това бе най-разтърсващото нещо, което някога й се бе случвало, ала тя жадуваше за още. Тогава Джейн впи алчен поглед в устните му, жадувайки той да я оближе от главата до петите. Искаше да допре устните си до тялото му и да го вкуси. Гърдите й, коремът и устните й трепереха от докосването му. Беше нужно доста време, за да се охлади кръвта във вените й. Ала постепенно се унесе. Мислите, желанията и мечтите й се преплетоха. Странно, но той не я целуна. Може би беше по-добре. Ако устните му бяха докоснали нейните, сигурно щеше да ги погълне.

Линкс лежеше по гръб, скръстил ръце под главата си. Джейн Лесли се оказа невероятно привлекателна млада жена. Беше напълно доволен от избора си, макар да се смъмри, че бе позволил на страстта да доминира тази нощ. Смяташе, че никак няма да е трудно да запази известна дистанция между двамата и да не допуска никакви чувства. Обеща й, че временният брак е просто едни делово съглашение, но вече бе прекрачил границите. Закле се занапред да се контролира по-добре.

Когато се увери, че е заспала, я целуна леко по главата, стана и се качи в спалнята си, за да прекара остатъка от нощта в собственото си легло.

Бележки

[1] cherie — скъпа (фр.). — Б.пр.