Вирджиния Хенли
Брак за една година (21)

Глава 21

Робърт Брус пресуши чашата с бира и избърса устните си.

— Знаех, че рано или късно змията ще изскочи и заложих капан. Когато конвоят с продоволствията потегли от Карлайл по западния път, очаквах да бъде нападнат преди Глазгоу. Не се излъгах. Товарните коне бяха отмъкнати при Еър от един дързък момък — Уилям Уолас.

— Не си го убил, нито си го заловил. Какво тогава направи? — остро попита Линкс. Не се заблуждаваше, че Робърт Брус щеше да стори това, което е изгодно за него самия, а не за короната.

— Изслушах го, огледах го и го прецених.

— И какво е заключението ти?

— Уолас е огромен. Гигант! Ти си дяволски висок кучи син, но той е над метър и деветдесет. Има рунтави вежди с цвят на узряла пшеница, а под тях те гледат фанатични бледи очи. У него има нещо диво и първично, кръвожадна жестокост, която граничи с лудостта. Въоръжен е с огромен двуостър меч и си служи с него, сякаш е продължение на ръката му.

Брус поиска още бира.

— От друга страна, не вярвам, че делото му ще успее. Той може и да е водач на селяните, овчарите и престъпниците, но благородниците и вождовете на влиятелните кланове никога няма да приемат водачеството му. Те се радват на собствената си мощ, сами избират кога и къде ще се бият и не приемат заповеди от никого.

— Ти си обсъждал съюз с този Уилям Уолас! — досети се Линкс.

— Умен си! — засмя се Робърт. — Ще го отрека, дори и да ме измъчват до смърт, но ние наистина разгледахме някои… възможности. Ала в крайна сметка се разбра, че Уолас поддържа възстановяването на Бейлиол на трона.

— Предполагам, че не се е стигнало до съюз, но се обзалагам, че си направил някаква сделка с копелето!

— По-скоро се договорихме. Той ме увери, че хората му няма повече да нападат товарни конвои на Брус.

— Но той е нападнал управителя на Пърси!

Робърт сви рамене.

— Аз бях управител на Еър, но кралят реши, че е по-мъдро да го даде на Пърси. — Повдигна подигравателно вежди и се приведе. — Не ме интересува какво ще направи Уолас на Пърси, след като не закача мен и хората ми.

— От години се носят слухове, че си сключил таен съюз с някои графове, които ще те качат на трона, когато му дойде времето.

— Това се отнасяше за дядо ми и баща ми. Графовете сменят съюзниците си по-често, отколкото ние долните си дрехи. Вярвам много повече на теб, приятелю, отколкото на всички графове в Шотландия.

 

 

На следващия ден Робърт Брус се върна в Анандейл, но Линкс остана в Единбург Касъл по молба на Джон де Уорън. Въпреки че чичо му разполагаше със стотици писари и помощници, беше явно, че се нуждае и от неговата помощ. Преди да се заемат с работа, Линкс реши да се изясни с Джон.

— Възложил ли си на Фиц-Уорън да следи мен и Брус?

Джон го изгледа слисано.

— Не! Как ти хрумна подобно нещо? Последното, което искам, е вражда между вас двамата. — Всъщност Джон бе изпратил Фиц-Уорън в Тортуолд, за да се отърве от него. Младият разбойник само се перчеше наляво-надясно из Единбург и му причиняваше само неприятности. — След като дадох на теб Дъмфрис, реших, че ще е справедливо Фиц да получи Тортуолд.

— Той е купчина камъни в сравнение с Дъмфрис, но не това е важното. — Линкс искаше да каже на Джон за зверствата, но знаеше, че Фиц-Уорън лесно ще оправдае всички убийства със задачата на гарнизона да обуздава тези, които подклаждат размирици. — Защо си използвал един от офицерите му като пратеник до мен?

— Фиц каза, че искал да отнесе някои лични писма до Дъмфрис.

— Не желая да се меси в делата ми. Предпочитам да използвам собствени куриери — отсече Линкс.

— По дяволите, защо винаги между вас двамата трябва да има такава дребнава ревност? Съвсем естествено е Фиц да завижда, защото ти ще наследиш графската титла и именията ми, но не очаквах подобно нещо от теб. Познавам недостатъците му и ще те помоля да се отнасяш снизходително към тях. Заради мен изгладете разногласията си.

Ти нямаш представа какво представлява той, помисли си Линкс. Смяташ, че е просто един слаб и завистлив човек, но аз разпознавам дявола, когато го видя.

Раменете на Джон обаче изглеждаха уморени от новите отговорности, които се бяха стоварили на гърба му. Затова Линкс не каза нищо.

— Получил съм съобщения от всички краища на Шотландия и още не съм ги отворил — въздъхна тежко Джон. — Не се съмнявам, че във всички се докладва за някакви неприятности.

— Аз ще ги прегледам, ще ги разпределя и ще отбележа в кои области има нередности — предложи Линкс. — Имам и добри новини за теб, Джон. Най-после ще стана баща!

— Е, поздравления, Линкс! Това ме прави щастлив. Ожени ли се вече?

— Не още. Може би ще направим сватбата по Коледа.

 

 

Но Коледа наближаваше, а Линкс все повече губеше надежда, че ще си бъде за празниците в Дъмфрис. От Скун се получиха толкова много оплаквания, засягащи новия съдия Уилям Ормсби, така че трябваше да замине и да провери как стоят нещата.

Оказа се, че оплакванията са основателни. Ормсби измъкваше пари чрез изнудване от всеки шотландец в радиус от сто мили. Ако някой не платеше, го обявяваха извън закона.

Линкс трябваше да изложи фактите пред губернатора.

Междувременно Уилям Уолас разбуждаше недоволството из цяла Шотландия. Към редиците му всеки ден се присъединяваха все нови и нови доброволци. Управителят на Ланарк, Уилям Хеселриг, който безмилостно смазваше всеки бунт, бе убит от Уолас, а главната квартира на англичаните бе разрушена.

Линкс изпрати лейтенант Монтгомъри в Дъмфрис, за да доведе още от хората му. Изпрати също и писма до сестра си Марджори, Джейн и до управителя си, в които им обясняваше защо не може да си дойде за Коледа и обещаваше, че ще организира голямо празненство за Нова година, какъвто бе обичаят в Шотландия.

Почти се разкъсваше на две — от една страна, желаеше да си е в Дъмфрис за наближаващото раждане на детето, а от друга, осъзнаваше, че работата стои над личния живот. Когато препрочете писмото до Джейн, видя, че е пълно със строги предупреждения и заповеди, които тя трябва безпрекословно да изпълнява. Три или четири пъти къса написаното и започва отначало. Накрая написа, че се надява тя да е добре и я моли да не ходи в гората Селкърк, тъй като гъмжи от бегълци.

Усилията на Линкс да залови Уилям Уолас се оказаха напразни. Фанатичният млад бунтовник много бързо се бе превърнал в герой за обикновените шотландци и всички му помагаха и го криеха. Уолас проявяваше особена жестокост към английските свещеници и монахини, палеше църквите и манастирите и убиваше наред. Линкс де Уорън започна да гледа подозрително на шотландската църква. Парите за нападенията трябваше да идват отнякъде, а нямаше по-богат източник от нея. Освен това тя имаше връзка с всяка епархия в страната. Всички епископи бяха положили клетва за вярност пред краля, но Линкс бе достатъчно циничен, за да подозира, че и епископите са хора като всички останали.

Зимата настъпи внезапно и свирепо. Снегът покри всичко. Студ скова цяла Шотландия. В резултат на лошото време нападенията и бунтовете престанаха. Джон де Уорън и Линкс много добре знаеха, че това е само временно затишие.

Линкс изготви подробни доклади до губернатора за съдията Уилям Ормсби и всичко, което бе видял в Скун. Изложи и оплакванията срещу Уилям Уолас, като описа голяма част от предателските му действия. Сподели с чичо си и подозренията си относно участието на шотландската църква в размириците.

— Ще ги изпратиш ли на краля?

— Със сигурност — отсече Джон.

— А за съдията?

Джон поклати глава и сви загрижено вежди.

— Знам какъв ще бъде отговорът на Едуард. Ще ми каже, че не съм сложен тук, за да следя английските официални власти, а да управлявам! Кралят иска да чува, че тези, които е определил като свои наместници, държат Шотландия в подчинение. Той няма да обсъжда методите им.

Линкс осведоми Джон, че възнамерява да си отиде в Дъмфрис за Нова година, докато трае временното затишие и се закле, че ще се върне с достатъчно войници, за да смаже всеки бунт в низините на Шотландия.

— Смятам да помоля Брус да ни помогне. Ще се наложи да го убеждавам, така че ми дай поне две седмици.

 

 

Това бе най-ужасната Коледа в живота на Алис Болтън. Фиц-Уорън и рицарите му се потопиха в безкрайни пиянски оргии. Факлите в голямата зала горяха денем и нощем, а мъжете се забавляваха с детински игри.

Довлякоха няколко угоени овни. Организираха надбягване и заложиха за това кой ще се задържи най-дълго върху животното. След като им омръзна, се спуснаха след слугините, които волю или неволю трябваше да задоволят мъжките им апетити.

В един момент всеки мъж в замъка люлееше на коленете си по една гола жена. Любовните игри възбудиха кръвожадността им и рицарите се нахвърлиха върху овните с острите си копия. До сутринта каменните плочи бяха почервенели от кръв.

В мига, в който Фиц-Уорън показа някои признаци на изтрезняване, Алисия го примами в леглото си и го държа там цели три дни. Докато задоволяваше извратените му желания, тя с всички сили се стараеше да разпали омразата му към Линкс де Уорън.

— Фиц, баща ти е губернатор на Шотландия. Нима нямаш гордост? Не бива да се оставяш да те погребат и тази пустош и да живееш сред тези голи камънаци, заобиколен от груби и прости селяни. Тук само се погубваш. Един мъж с твоите многобройни таланти и умения би трябвало да участва в управлението на страната. Помисли си само за богатството, което можеш да натрупаш!

— През целия си живот съм се опитвал да блесна в очите на баща си, но докато този проклет Линкс де Уорън е наоколо, той едва забелязва присъствието ми!

— Защо Линкс де Уорън да е наследник на баща ти? Той не го заслужава! Убеди баща си, че Линкс заговорничи срещу короната заедно с Робърт Брус!

Ръката на Фиц се стегна около задника на Алисия и силно го стисна.

— Вярно ли е… Наистина ли заговорничи с Брус?

— Какво значение има дали е вярно? Важното е Джон де Уорън да ти повярва.

— Старата свиня няма да повярва на нищо, което ще изрека против светеца Линкс. — Очите му се присвиха. — Но кралят може и да повярва…

Алисия наля масло в огъня, ласкаейки суетността му.

— Блестяща идея, Фиц! Явно в теб има и друго, освен огромен член — измърка тя. — Компрометирай Линкс де Уорън и може би баща ти ще те направи свой наследник!

— Моят баща никога няма да ме направи свой наследник. Не и докато Линкс е жив!

Алисия се усмихна и стисна топките му.

— Сигурна съм, че един толкова надарен мъж може да нагласи някой нещастен случай. Фиц, просто не мога да повярвам, че толкова дълго си го оставил да живее. Линкс те мрази. Аз съм сигурна, че той би те убил при първа възможност.

Мисълта за убийство не бе нова за Фиц-Уорън, така че семената на Алисия попаднаха в благодатна почва. Междувременно трябваше да отиде при баща си в Единбург.

— Губернаторът навярно постоянно изпраща доклади до краля. Нямаше да бъде трудно да добави някои намеци, че Линкс де Уорън заговорничи срещу короната заедно с Робърт Брус.

— Събери си багажа, Алисия, утре напускаме това миризливо блато!

 

 

В Дъмфрис бе приказно тихо. Пухкавият сняг преобрази долините и планините и замени пурпурните багри с бяло. Марджори де Уорън и Елизабет де Бърг приеха поканата на семейство Брус да се присъединят към празненствата в Локмабън, които продължиха четири дни, но Джейн остана в Дъмфрис, защото поради напредналата бременност не искаше да рискува с езда.

Една седмица след като се върнаха, жените се бяха събрали пред огнището в стаята на Джейн. През последните дни край нея непрекъснато се въртяха хора, тъй като часът на раждането наближаваше. Джудит, съпругата на брат й, заедно с две шивачки й помагаха да шие дрешки за бебето. Джори и Елизабет също се включиха в тази работа, макар че резултатът от усилията им предизвика смях и незлобливи закачки от страна на другите жени.

От време на време Джейн се изправяше на крака и слагаше ръка на гърба си, за да успокои тъпата болка, която се появяваше, ако твърде дълго се заседи на едно място. Сега спря пред високия прозорец, вгледа се навън и от устните й се изтръгна слаб вик.

Джори скочи и изтича при нея.

— Време ли е вече?

— Не, не. — Джейн посочи навън, където върху искрящата белота се открояваха тъмните фигури на ездачи. — Това е Линкс!

— Откъде знаеш? Те са твърде далеч.

— Може би по начина, по който седи на коня си; никога не бих го сбъркала с друг мъж.

— Е, време беше този безчувствен дявол да се върне. Ще му дам да се разбере!

Джейн се усмихна на Джори.

— Но нали тъкмо ти ми каза, че един мъж обича да бъде топло посрещнат? Не беше ли ти тази, която твърдеше, че мъжете мразят свадливите и вечно мърморещи жени?

— Да не би наистина да обръщаш внимание на всичко, което казвам?

— Аз си записвам всяка дума в дневника — обади се младата Елизабет де Бърг.

Джейн имаше достатъчно време, за да слезе в залата. Знаеше, че Линкс и хората му първо ще се погрижат за конете, преди да потърсят гостоприемната топлина на замъка.

Когато мъжете нахлуха, изтупвайки снега от ботушите и раменете си, жените вече ги очакваха.

— Добре дошли у дома — приветстваха ги те в един глас и бяха възнаградени с широки усмивки.

Линкс премести погледа си от Джори към Джейн.

— Съжалявам, че не бях тук за Коледа и за Нова година.

Джори отвори уста и останалите жени затаиха дъх.

— Не се притеснявай, поне си тук, за да отпразнуваме Богоявление. — Дамите въздъхнаха шумно и се засмяха.

— Не виждам нищо смешно, но е дяволски добре да те посрещнат със смях. — Линкс хвана ръцете на Джейн и я огледа от глава до пети. — Добре ли си?

— Много добре! Благодаря, милорд.

— Честита Нова година, Джейн. Донесох люлка от Единбург. С рози и магарешки бодли. Само почакай да я видиш.

— Видяхме, че товарните коне се огъват под торби с подаръци — дяволито се обади Джори, — така че решихме да ти простим…

— Те всички са за Джейн… Съжалявам, Минкс — подразни я той, макар да знаеше, че не може да заблуди сестра си. Докато стоеше в залата, заобиколен от засмените жени, Линкс бе обзет от някакво предчувствие, примесено със страх, от което не можеше да се отърси. Сега, след като видя Джейн, вече знаеше, че детето скоро ще се роди.

Отново бе разкъсван от желанието да прекара вечерта с хората си в залата и да ги подготви за това, което предстои, но в същото време му се искаше да бъде с Джейн и нероденото си дете.

— Тази вечер ще се присъедините ли към мен в залата, милейди?

Джейн се изчерви и поклати глава.

— Ще привличам всички погледи. Ще се чувствам подобно в стаята си.

— Най-много от всичко искам да се чувстваш удобно. Мога ли да дойда при теб, след като поговоря с хората си? — Искаше да й зададе стотици въпроси. Стисна ръце в юмруци, тъй като едва се сдържаше да не ги сложи върху корема й, за да почувства и нея, и детето. Но знаеше, че Джейн е твърде срамежлива и затова не биваше да прави нищо пред другите.

— Елате, когато пожелаете, милорд — тихо промълви тя се запъти към стълбите.

Внезапно на Линкс му стана все едно кой присъстваше. Вдигна я на ръце и я отнесе в стаята й в Господарската кула. Настани я пред огъня, притегли едно малко столче, за да вдигне краката си и подпря възглавници зад гърба й. Когато се увери, че нищо не й липсва, я целуна по главата и обеща:

— Ще дойда колкото може по-скоро.

 

 

Линкс де Уорън седеше на платформата в огромната зала, хранеше се и разговаряше с хората си. Каза им, че обещал на губернатора помощ и ги подготви, че ще трябва да отидат там, където се наложи.

Припомни, че временното затишие се дължи на лошото време и че когато размириците започнат отново, всички ще трябва да заминат за Единбург. Предупреди, че ако бунтовете не бъдат потушени в зародиш, има опасност от избухването на голяма война. Искаше хората му ясно да знаят какво ги очаква занапред. Нареди им да приготвят доспехите, оръжията и конете си. Добави, че сами ще трябва да се погрижат за продоволствието си и изслуша пълния списък на всичко, което смятаха да приготвят.

Напомни им за тежката зима в Шотландия и изтъкна, че е нужно да се вземат допълнителни топли дрехи и одеяла. Повечето от мъжете бяха ветерани, участвали в много битки в Уелс, и знаеха, че снежната буря в планините означава смърт от измръзване или от глад.

След като ги подготви за най-лошото, Линкс вдигна рога си с бира и рече:

— Междувременно ще се радваме на закъснели коледни празненства и посрещане на Нова година. Чух, че празниците в замъка на Брус са продължили четири дни. Сигурен съм, че можем да направим нещо по-добро? Ще възразите ли, ако обявя цяла седмица почивка?

Отговорът бе оглушителен рев.