Вирджиния Хенли
Брак за една година (12)

Глава 12

Изкачваше се по стълбите към стаята си и усещаше топлината, която се вливаше в пръстите й, докато те почиваха върху ръкава на туниката му. Чу, че оръженосците ги последваха и бузите й пламнаха. Цялата трепереше. Линкс отвори вратата, пусна я да влезе първа, а той се спря на прага, за да поговори с оръженосците.

Погледът му се плъзна върху двамата мъже и се спря на по-младия.

— Тафи, реших, че трябва да останеш в Дъмфрис при моята дама. Искам да полагаш специални грижи за нея и да я пазиш внимателно. — Рядко обясняваше причината за решенията си, ала този път го направи: — На никой друг не се доверявам напълно. — Погледна към Томас. Бъди готов на зазоряване!

Тафи объркано се взря в затворената врата. Как можа лорд де Уорън да не го вземе със себе си! В същото време обаче една част от него се радваше, че му е възложена задачата да защитава дамата.

— Когато господарят каза, че трябва да я защитават внимателно, сигурно си разбрал какво има предвид — предупреди го Томас.

— Ще се грижа за нея, сякаш е моя дама — намръщи се Тафи.

— По-добре да не го правиш, глупако. Знам, че я харесваш, но по-добре да не сееш семената си в браздата на господаря.

— Въобще не мисля за нея по този начин! — възмути се Тафи.

— Ти си мъж. Как иначе би могъл да мислиш за една жена.

Джейн приближи бавно към огъня, загледана в пламъците. Един от тях бе син. Според поверието това означаваше, че дяволът танцува. Мислите й бяха объркани.

Бе решила тази нощ да не му отвръща така както миналата, но в същото време съзнаваше, че той притежава странна власт върху нея, която тя не можеше да управлява. Дланите й нервно поглаждаха мекото кадифе на новата зелена рокля. Това бе най-скъпата дреха, която някога бе обличала. Лорд де Уорън влезе и затвори вратата след себе си. Джейн се извърна към него. Обзе я разочарование, тъй като той изглежда изобщо не забеляза в какво е облечена.

Внезапно в очите й запариха сълзи. Бързо сведе клепачи, за да прикрие чувствата си. Надяваше се, че той няма отново да седне до огъня и да я притегли върху коленете си както миналата нощ. По тялото й се разля вълна на облекчение, когато видя, че не се насочва към креслото. Искаше той да се качи в стаите си на горния етаж и да я остави на мира. Леко се поклони.

— Извинете ме, милорд — и влезе в спалнята. Свали келтското було и с леко съжаление съблече зелената рокля и внимателно я закачи в гардероба. Как може той да не забележи такава хубава рокля? Младата жена сложи новата си бяла нощница. Добре поне, че не бе изрязана като копринената риза, която носеше снощи.

Линкс се появи с две чаши вино. Разочарованието, което го обзе, като видя какво е облякла Джейн, го закова на място. Копринената му риза с дълбоките си цепки разкриваше дългите й крака и бе много по-подходяща за една страстна нощ, отколкото тази целомъдрена нощница. Джейн отиде от своята страна на леглото и му подаде черния халат. Той любезно протегна ръка, въпреки че нямаше никакво намерение да навлича проклетото нещо, после отпи голяма глътка. Гледаше как Джейн се плъзва между завивките и застива неподвижно, сякаш споделянето на леглото му бе за нея задължение, което би предпочела да избегне.

— Виното ти — дрезгаво рече той.

Тя седна в леглото, пое чашата, отпи и задържа глътката върху езика си, както й бе показал миналата нощ. Дали толкова добре ще си спомни и другите уроци? Усети как членът му се втвърдява при мисълта за неочакваното удоволствие, което бе изпитал предишната нощ. Свали дрехите си, изкачи се гол в леглото и пресуши виното си, наслаждавайки се на топлината, която се разля по тялото му. Наблюдаваше с одобрение как Джейн също допива чашата си.

Щом тя легна, Линкс се приближи до нея, протегна ръка и разкопча малките копчета под брадичката й. Пръстите му напипаха талисмана и той повдигна камъка, за да го разгледа по-добре.

— Наистина ли ти си го нарисувала, Джейн?

— Да, милорд.

— Удивително! Къде си видяла такъв звяр?

— Край горския вир.

— Осъзнаваш ли колко опасен би могъл да бъде един рис?

Джейн погледна в големите му зелени очи и видя в тях весели пламъчета. Ъгълчетата на устните й леко се повдигнаха.

— Искате да кажете, че може да ме разкъса, когато пожелае?

Линкс усети как членът му запулсира и разбра, че тя има предвид него. Видя как погледът й се задържа за миг върху светлокафявата му коса, а после се плъзни надолу към широките мускулести гърди.

— Той е най-великолепният звяр, който някога съм срещала.

Тази жена изглеждаше плаха, ала може би опасността я възбуждаше. Разбираше това усещане, тъй като той самият често търсеше опасности. Плъзна ръка под широката нощница и усети как тялото й потрепери, когато пръстите му безпогрешно откриха нежната цепка между краката й. Тя бе влажна и това му даде надежда, че може би съвкуплението им тази нощ няма да бъде болезнено за нея. Подразни я с докосване, а после разтри розовата пъпка на женствеността й с мазолестия си пръст.

Въпреки решението й да не му отвръща, това я изпълни с такова удоволствие, че й се искаше да крещи от възбуда. Копнееше тя също да го докосне и да му върне част от невероятното усещане, което й бе дарил, но тази нощ не смееше да изследва тялото му, тъй като той не я бе поканил да го направи. От устните й се изтръгна задавен стон и се изви към него, за да посрещне пръста му, който се плъзна вътре в нея.

Членът му започна да подскача в очакване на предстоящото удоволствие. Господи, как искаше да проникне грубо в нея и да я изпълни докрай, да го вади и забива, докато се строполи от изтощение, но знаеше, че не бива. С невероятно усилие на волята се насили да бъде нежен и да я подготви.

— Обвий краката си около врата ми — промърмори той.

Джейн разтвори широко бедра и почувства как се плъзна вътре в нея. Обичаше да чувства тежестта му, мириса му, а когато започна нежно да влиза и излиза, внезапно усети как в нея нараства нещо, което я тегли към ръба на дълбока пропаст. Наклони се над ръба, ала нямаше смелост да полети надолу. Тогава чу вика му и забрави за усещанията на тялото си, тъй като той изригна в нея. В следващия миг се отпусна върху нея и Джейн го стисна с крака, за да му попречи да се отмести. Когато най-после се изтърколи от нея, тя си каза, че се радва, задето всичко е свършило. Беше щастлива, че той си заминава, защото се страхуваше от нещата, които я караше да изпитва, когато бяха заедно.

Ами ако тази раздяла е завинаги? Бе си пожелала той да замине и никога да не се върне. Ами ако умре заради това нейно желание? Тя искаше да се освободи от него, но не искаше да му се случи нищо лошо. Трябваше да нарисува талисман, който да го закриля в битката, но сега нямаше време. Погледна го уплашено.

— Нараних ли те? — попита Линкс, погрешно разбрал изражението на лицето й.

— Не, милорд, нямаше болка.

Но също и удоволствие, помисли си той, чувствайки се твърде голям егоист. Тревожният й поглед може би се дължеше на факта, че не я увери, че ще се върне? Как бе могъл да бъде толкова безчувствен към една толкова хубава и щедра жена? Облегна се на лакът и се надвеси над нея.

— Джейн, съжалявам, че имахме толкова малко време, за да бъдем заедно… Сигурно ще отсъствам няколко месеца, но щом битката свърши, аз ще се върна в Дъмфрис.

Ако не те убият на бойното поле… Сведе клепачи. Линкс не бива да заподозре мислите й, защото би могъл да реши, че тя не вярва в бойните му умения. А той бе силният и могъщ Линкс. Той беше победител.

Когато видя, че е заспал, Джейн свали кожената си каишка от врата и внимателно я плъзна през главата му. Духът на риса щеше да го закриля.

 

 

Линкс де Уорън първо се яви пред крал Едуард, въпреки че поне десетина от рицарите му го наобиколиха с най-различни оплаквания от командването на Фиц-Уорън.

— Надявах се да те задържа в Анандейл, за да следиш действията на Брус, но мъжете, които остави тук, се бунтуват и заплашват успешния изход на кампанията ни. — Сините очи на Едуард застрашително блеснаха. — Овладей ги, де Уорън, иначе ще се търкалят глави!

— Да, Ваше Величество — мрачно отвърна Линкс и препусна към лагера.

Стрелците го гледаха предпазливо и той разбра, че не биваше да ги оставя. Уелсците бяха затворени, мълчаливи хора, особено към чужденците, и той не очакваше направо да се втурнат към него с оплакванията си, затова поговори с лейтенантите.

— Вие сте претърпели тежки загуби. Навярно и аз съм виновен за това. Не биваше да ви оставям под командването на друг и ви давам тържествено обещание, че това повече няма да се повтори. Оръженосецът ми в момента издига палатката ми. Готов съм да чуя тези, които желаят да говорят.

Не много уелсци влязоха в палатката, но всеки си каза болката. Фиц-Уорън бе заповядал да се изгорят и плячкосат цели села, а селяните — да бъдат изклани до един, включително и децата. За да си отмъстят, шотландците нападнали лагера през нощта и подпалили палатките на стрелците. Гневът на Линкс растеше с всяка изминала минута. Накрая бе толкова преситен от разказите за невижданите жестокости, че сърцето му се превърна в буца лед.

Слънцето залязваше, когато Фиц-Уорън се появи в лагера начело на леката си кавалерия от офицери.

— Е, братовчеде, чух, че си се върнал. Очевидно не можеш да забравиш славата от битките, а и не искаш да се откажеш от сладостта на победата.

Линкс се насочи към него. Бавно свали предницата на бронята си и разкопча колана с ножницата. Подаде ги на Томас и зачака спокойно, докато Фиц-Уорън слезе от коня си. В мига, в който краката му докоснаха земята, силният юмрук на Линкс се стовари с всичка сила в челюстта му и го събори на земята.

Фиц мигом се изправи и се хвърли да си бие, подивял от ярост. Линкс отново го събори, после студено и спокойно го зачака да се надигне. Фиц измъкна ножа си и се хвърли към нападателя. Остра болка обаче прониза рамото му, когато Линкс пречупи ръката, която стискаше ножа.

Фиц се огледа за помощ към офицерите си, но никой не се осмели да го подкрепи. Със застрашителни лица, уелските стрелци бяха образували широк кръг. Полудял от болка, Фиц-Уорън нападна като разярен бик. Неумолимите юмруци на Линкс де Уорън превърнаха лицето му в безформена маса. Чак когато братовчед му остана да лежи неподвижен и неспособен да се изправи, Линкс се извърна и се отдалечи.

Томас погледна презрително към потъналия в кръв мъж, после развърза панталоните си и нарочно се изпика върху Фиц-Уорън, за да бъде сигурен, че унижението му е пълно.

 

 

В началото на май и Джедбург, и Роксбъро бяха обградени от англичани. На срещуположния бряг силите на Джон де Уорън превзеха Дъмбартън. Така двете армии приближиха към Единбург от противоположни посоки. Големият град успя да се задържи само няколко дни, след което отстъпи пред яростната атака на Едуард Плантадженет.

През целия май Линкс де Уорън и Фиц-Уорън избягваха да се срещат и двамата не искаха да събуждат гнева на краля. Линкс не спомена и на чичо си Джон за кръвната вражда между него и Фиц-Уорън. В този момент главнокомандващият на армиите си имаше достатъчно тревоги на главата.

След Единбург войската се придвижи на север към столицата на Стърлинг. Завариха обаче замъка изоставен от шотландския гарнизон. Явно и последният от съветниците на Бейлиол го бе изоставил, след като стана ясно, че няма почти никаква надежда да се задържи на трона. Тогава в началото на юни Бейлиол се отказа от трона си в полза на Антъни Бек, представителя на Едуард Плантадженет и епископ на Дърам. Появи се пред Бек в обикновена бяла роба като разкаял се грешник. Положи символите на кралската си власт и официално се отказа от претенциите си върху трона на Шотландия.

Доволен от развоя на събитията, Едуард Плантадженет прояви снизхождение и изпрати Бейлиол в Херефорд само привидно като затворник. Бившият шотландски крал разполагаше с пространство от около двадесет мили близо до Лондон и дори можеше да ловува в кралските гори на юг от Трент.

Сега Плантадженет планираше триумфален поход през Абърдийн и Банф, чак до Елгин. Линкс де Уорън потисна нетърпението си да се върне в Дъмфрис.

 

 

Седмица след заминаването на Линкс де Уорън, Джейн Лесли заподозря, че носи детето му, защото месечният й цикъл спря. Не каза обаче на никого от семейството. Знаеше, че когато му дойде времето, ще трябва да сподели тайната с още един човек. Тя със сигурност щеше да го направи щастлив. Та нали единствената причина Линкс де Уорън да се обвърже с временен брак с нея бе да му роди дете.

Първата й реакция бе тъга. Откритието, че носи детето на Линкс де Уорън означаваше, че щеше завинаги да бъде свързана с един мъж, който не я обичаше. Той се закле, ако тя зачене, да се ожени за нея и да я направи графиня, но това бе последното нещо, което искаше. Никога вече нямаше да бъде свободна! Накрая Джейн все пак прие бременността си, защото никого не би наранила никого, а още по-малко собственото си дете. После постепенно започна да се чувства щастлива. Въпреки че нямаше желание да бъде съпруга или графиня, с радост очакваше да стане майка.

След заминаването на лорд де Уорън, Джейн отново започна да помага на братята си и да лекува животните, сестрите й продължиха да се отнасят към нея както досега. Тя обаче бързо ги слагаше на мястото им. Но си остана твърде щедра към тях. От време на време дори им позволяваше да си вземат някоя от новите й рокли, както и да идват и стоят при нея в Господарската кула. Уроците по езда, които Тафи й даваше, й доставяха голямо удоволствие. Като дете бе яздила пони, но никога не бе имала собствен кон. Лорд де Уорън бе разпоредил на оръженосеца си да осигури за дамата му една чистокръвна кобила. Джейн се влюби от пръв поглед в красивото бяло животно и се съгласи с предложението на Тафи да я нарекат Бланш, което на нормандски означаваше „бяло“. Кийт се грижеше за красивата бяла кобила и я придружаваше по време на дългите й разходки из долината, той пръв заподозря, че сестра му е бременна, и й предложи да прекрати ездата.

— Господарят ще побеснее, ако загубиш бебето поради невнимание.

— Прав си, Кийт, но моля те, не казвай на останалите за бебето. Няма да ме оставят на мира със съветите си.

— Добре Джейн, но когато тестото започне да се надига, те ще разберат, че в печката се пече хляб. Може би и лорд де Уорън ще се върне скоро. Бейлиол е свален и почти всички влиятелни благородници в Шотландия бързат да се закълнат във вярност на Едуард Плантадженет.

— Изпитвам облекчение, че войната е свършила. Всяка вечер се молих на Великата богиня да закриля Линкс.

— Джейн, войната не е свършила. Има затишие, докато шотландците прегрупират силите си. Един млад водач вече е надигнал глава. Той ще накара Шотландия да въстане отново.

— Не! Не искам нашите хора да са ни врагове!

Кийт сложи успокоително ръка на рамото й, осъзнавайки, че не бива да я тревожи в сегашното й състояние.

— Джейн, не се страхувай. Лорд де Уорън ще се върне. Всичко ще бъде наред.

 

 

Когато Едуард Плантадженет влезе в Скун, заповяда да махнат Камъка на Съдбата, върху който бе коронован всеки келтски крал, и го изпрати в Уестминстърското абатство в Лондон. В Единбург постъпи по същия начин със Свещения Кръст, символите на кралската власт в Шотландия и официалните книжа. Така искаше всички да разберат, че Шотландия е подчинена на Англия. На двадесет и осми август свика Парламента в Берик и заповяда на всеки едър земевладелец в Шотландия да се появи и да потвърди верността си към Англия.

Робърт Брус възнамеряваше да присъства. Искаше да бъдат подписани и подпечатани документите, които официално го обявяваха за пълноправен господар на Анандейл и в които се посочваше, че всички земи и замъци, отнети му от Комин, са отново негови.

Майката на Робърт Брус реши да не заминава за Берик. Любимият й съпруг бе болен и тя предпочете да го заведе обратно в Есекс преди настъпването на зимата.

Затова събра дамите в дневната и им обясни всичко.

— Ще се върнете ли в Англия с нас, Джори, Алисия?

— О, не, лейди Брус! — незабавно отвърна Джори. — Всеки, който има някакво влияние в Шотландия или в Англия, ще бъде в края на месеца в Берик. Не бих пропуснала това, дори да ми дават цяло съкровище! Бяха необходими само пет месеца на крал Едуард да довърши започнатото. Ще има такива празненства, каквито отдавна не сме виждали.

— Само пет месеца? — остро възкликна Алис Болтън. — На мен ми се сториха цяла вечност!

— О, лейди Брус, може ли да отида с лейди Марджори в Берик? — помоли младата Елизабет де Бърг.

— Но, скъпа моя, баща ти те повери на мен! А графът на Ълстър е човек, когото никак не бих искала да разсърдя.

— О, моля ви, лейди Брус! Битката е свършила. Толкова жадувам да видя отново баща си! — Не посмя да добави, че много по-силно копнее да види Робърт Брус.

— Аз ще взема Елизабет под крилото си — намеси се Джори — и ще се опитам да смиря евентуалния гняв на граф Ълстър.

— Ами какво ще кажеш за Линкс де Уорън? — попита лейди Марджори и повдигна вежди. — Той веднага ще ти нареди да се върнеш обратно.

— Ах, ето тук ще ни помогне скъпата Алисия. Тя ще бъде тайното ни оръжие — заяви Джори, внимавайки да не прозвучи саркастично. — Как би могъл Линкс да й устои?

Въпреки че Алис обичаше да я ласкаят, това ни най-малко не намали гнева й към Линкс. Той я бе подмамил да го придружи на север, след което безгрижно изчезна. Месец след месец невярното псе се забавляваше винаги щом му се удадеше случай, докато тя вехнеше в Карлайл Касъл. За да му го върне, Алис също искаше да му изневери, но за съжаление братята на Брус напълно я пренебрегваха. Те първо отказваха да се приближат до собствеността на Линкс де Уорън, а после заминаха за северните си замъци. Алисия проклинаше Шотландия и всички шотландци.

За месеците, през които бяха разделени, тя нито за миг не повярва, че Линкс де Уорън може да й е верен. Жените навсякъде го проследяваха с погледи и му отправяха най-безсрамни покани. Можеше да приеме от време на време да задоволява нуждите си при някоя проститутка, ала отмъщението й щеше да бъде жестоко, ако друга жена се осмелеше да хвърли око на нейния Линкс!