Вирджиния Хенли
Брак за една година (5)

Глава 5

Всички войници на Комин бяха изтикани на север в столицата на Шотландия Скун. Джон Комин, управителят на Шотландия, бързаше да събере силите си. Той поддържаше родственика си крал Бейлиол единствено, защото мечтаеше някой ден да седне на трона. Сега, начело на армията, която бе свикал, Комин прекоси Анандейл на път за Англия.

Джок Лесли, управителят на Дъмфрис, се разгневи много, когато хората на Комин минаха през замъка и взеха добитъка и фуража. Джок, синовете му и околните васали се събраха във вътрешния двор на Дъмфрис, за да оценят загубите.

— Дъмфрис принадлежи на короната и когато крал Александър седеше на трона на Шотландия, а родът Брус управляваше Анандейл, на нас ни плащаха за службата. Откакто кланът на Комин завладя Дъмфрис, получаваме мизерно възнаграждение. Досега поне притежавахме най-големите стада говеда и овце и никога не сме си лягали гладни — възмутено заяви Джок. — Проклети да са тези Комин!

— Я всички вие се засрамете! — сгълча ги Магота. — Те отиват да се бият с англичаните. Не могат да го правят с гладни стомаси.

— За бога, жено, та само преди седмица Комин бе на страната на англичаните. Сега отново се изметна. Моля се на Бог да помогне на Брус да победи Комин и да си възвърне Анандейл и замъците. Ще получим отплата за вярната си служба само когато той завладее западните територии.

— Всички от рода Брус са ветропоказатели и много лесно сменят съюзниците си — тросна се Магота. — Това е от нормандската им кръв.

Джок сви устни. Знаеше, че тя се опитва да го ядоса; според Магота никой келт не можеше да сгреши, за разлика от нормандците, които никога не постъпваха правилно.

— В ковачницата войниците разправяха, че графовете на Ангъс и Дънбар са отказали да изпратят попълнения за армията — обади се Алекс Лесли.

— Уверявам ви, че те не са единствените. Всички кланове в тази част на Шотландия предпочитат Брус пред Комин.

— Граф Патрик от Дънбар винаги е бил близък с Брус. Кръвта на всички кланове от непланинската част на Шотландия се е смесила с мръсна английска кръв. Срамота е, че нашето семейство не остана в планините. Плюя аз и на Брус, и на англичаните! — изруга Магота.

— По-добре ще е да свикнем с тях. — Кийт загрижено погледна баба си. — Те ще дойдат по-скоро, отколкото си мислим.

— Ха! Ако дойдат в Дъмфрис, за да ни тъпчат, ще отровим копелетата! Двете с Джейн разбираме от билки и както можем да лекуваме, така можем и да убиваме!

— Не! — извика Джейн. — Никога няма да използвам дадения ми от Бога дар, за да правя зло!

Джок се взря в разширените от страх и мъка очи на дъщеря си.

— Ела тук, дете. Няма от какво да се страхуваш. Аз съм наполовина нормандец и знам, че нито шотландците, нито англичаните са чудовища — разпери ръце, — а съвсем обикновени мъже. — Джок разбираше, че отдавна трябваше да отдели най-малката си дъщеря от тази старица. Джейн вече би трябвало да има съпруг и деца, които да запълват живота й.

Момичето преглътна с усилие. „Просто обикновени мъже!“ Точно от това се страхуваше. Опипа талисмана си и се сети, че през последните два дни й бяха поръчали да нарисува повече от десетина изображения за закрила. Искаха ги и мъже, и жени. Ако нямаше от какво да се страхуват, защо всички обитатели на Дъмфрис внезапно се втурнаха да търсят силата на магията?

 

 

Лудостта, обхванала Берик, най-после стихна. Мъртвите бяха погребани и Едуард Плантадженет незабавно издаде заповед да се възстановят разрушените сгради. Издигнаха още по-високи стени на укрепленията, а рова издълбаха още по-надълбоко. Лично кралят изкара първата количка.

За една седмица законите бяха подобрени, а омразният данък за вълната — отменен. Това бе сторено, за да се изкупи вината за клането, но слухът за варварските жестокости на англичаните в Берик се разпростря из цяла Шотландия и подобно на черен дим от буен пожар задави шотландците и ги изпълни с още по-силна омраза към завоевателите.

Когато крал Едуард получи пространния отказ на крал Бейлиол да препотвърди клетвата си за вярност, гневът на Плантадженет се надигна отново.

— Лъжльо! Де Уорън, ти ще се погрижиш да бъде свален от проклетия си трон и да ми бъде доведен на колене, молейки за милост! След месец искам Бейлиол да бъде хвърлен в Тауър.

Джон де Уорън, който като главнокомандващ трябваше да разгърне войската, нареди някои от пехотинците на Линкс и част от батальоните на Пърси и Бохун да останат в Берик, за да го възстановят и да контролират пристанището. На Антъни Бек, изпитан воин и епископ на Дърам, който командваше войски, свикани лично от него, беше възложено да плени крал Бейлиол. След това де Уорън поведе основната част от армията нагоре по крайбрежието към Дънбар, където бе граф Патрик, на чиято подкрепа можеше да разчита. Именно там и Едуард Плантадженет с един отряд възнамеряваше да се присъедини към войската. Докато прекосяваха хълмовете на Ламермур, воините му разчистваха пътя на англичаните към столицата Единбург.

 

 

Робърт Брус започна да събира военна сила от целия Нортъмбърланд. Ирландски и уелски войници, както и върволици от каруци с продоволствия, пристигаха всеки ден в Карлайл и към края на седмицата Брус бе готов за поход в Шотландия, за да си възвърне това, което бе негово.

Когато узна за жестокото клане в Берик, той бе сигурен, че Комин, който командваше шотландската армия, няма да закъснее да си отмъсти. Но бе искрено изненадан, когато научи, че най-заклетият му враг избягва англичаните на изток, а руши и разграбва на запад. Силите на Комин вършеха същите жестокости и сееха смърт и разруха, както бе сторил Едуард в Берик, Той насъскваше шотландските воини, щом прекосят границата, да опустошават всичко — първо събориха до основи манастира в Хекам, после прегазиха Редсдейл и заобикалящите го долини и приближиха крайната си цел — Карлайл Касъл. Всеки град и всяко село по пътя им бяха оплячкосани и подпалени; мъжете, жените и децата — избити; добитъкът — отведен, а църквите — сринати.

Робърт Брус чакаше зад дебелите стени на Карлайл, готов и изпълнен с желание да се разправи веднъж завинаги със заклетия си враг.

Комин бе избрал три хиляди най-добри и опитни воини. Шотландците смятаха, че ще изненадат противника, но се оказа, че изненаданите са самите те.

Тъй като почти не съществуваше вероятност замъкът да бъде нападнат, Робърт Брус повери защитата му на един от братята си, а самият той заедно с другите си братя нападна от север, юг, изток и запад. Врагът се опита да се измъкне, но високите каменни стени го държаха в капан. Настана невиждана сеч. Преди залез-слънце почти хиляда шотландци лежаха мъртви по улиците на Карлайл.

Комин и шепа от командирите му успяха да избягат през портите на града и се присъединиха към останалите две хиляди войници, които ги чакаха пред стените. Той заповяда на всички да останат и да се бият докрай, но вождовете на клановете не бяха склонни да жертват хората си. И когато армията на Брус се изсипа извън крепостните стени, опиянена от победата и готова да помете всичко живо, изпречило се на пътя й, леърдите напуснаха бойното поле, втурвайки се към шотландската граница.

Още преди мръкване Робърт Брус стана победител. Армията му се върна зад стените на Карлайл, за да помогне на гражданите в гасенето на пожарите. Вечерта образът на Марджори де Уорън изплува в съзнанието на Робърт Брус. Уигтън не бе безопасно място.

След като настани Джори и Алис в Карлайл Касъл, Робърт се зае да громи шотландските нашественици из английските долини и да ги гони зад границата. Под знамената му се стече толкова много народ, че скоро той си възвърна властта над изгубените земи.

Тогава изпрати брат си Найджъл да разузнае къде се намира главната квартира на английската войска и да занесе доста дръзкото съобщение, че кланът Брус е завладял Анандейл, Дъмфрис, Голуей и Карик.

 

 

Линкс де Уорън начело на нощния патрул обикаляше големия английски лагер, изпълнен със задоволство от бдителността на уелските си стрелци, които виждаха и чуваха в мрака много по-добре от англичаните. Линкс бе убеден, че това е дарба, а не само резултат от специално обучение. Той смяташе, че уелсците притежават шесто чувство, което ги предупреждава за надвисналата опасност. Когато чу писъка на нощна сова, мигом разбра, че някой се опитва да се промъкне в лагера. Не след дълго залови Найджъл Брус.

С острие, притиснато до гърлото и бясно биещо в гърдите сърце, Найджъл извика:

— Брус! Брус!

Линкс отпусна ножа, но продължи да извива ръката на мъжа назад, докато не го разгледа добре. Познаха се едновременно и задушаващата хватка бе заменена от братска прегръдка.

Влязоха в палатката на Джон де Уорън и Найджъл Брус разказа какво се бе случило в Карлайл. Той ги увери, че Марджори и Алисия са в безопасност, че войската на Брус е извоювала пълна победа над половината от армията на шотландците и вече е по петите на другата половина, която заедно с Комин бяга обратно.

Съгледвачите на де Уорън го бяха осведомили, че един отряд от шотландски бойци е завладял замъка на граф Патрик в Дънбар, а от разказа на Найджъл Брус стана ясно накъде точно се е насочил Комин. Двете шотландски войски щяха да се съединят и да образуват значителна военна сила.

Джон де Уорън помоли Найджъл Брус да му начертае подробна карта на шотландската територия от границата до залива на Форт и през следващите няколко часа внимателно я изучава. До разсъмване де Уорън имаше план, но знаеше, че успехът зависи от пълното сътрудничество между Робърт Брус и армията, която в момента командваше.

— Моят брат поставя на първо място нашите интереси — поклати глава Найджъл. — Оставих го на сигурно място в нашата крепост в Локмабън, разположена в самото начало на долината Анандейл. Когато местните жители видяха знамената на Брус, се присъединиха към нас; никой не ни се противопостави. Робърт се завърна там, където принадлежи и сега владее целите западни територии. И цял табун диви коне не може да го извлече от собствените му земи.

Линкс усети дългия и замислен поглед, който му хвърли чичо му. Нямаше смисъл да спори с него, тъй като знаеше, че е прав. Говореше се, че кланът Брус е подписал договори за съюз с повечето от графовете в южна Шотландия, така че победата на англичаните зависеше от помощта на Робърт Брус. Битките можеха да продължат с години, отново и отново завладявайки и губейки едни и същи земи. Необходима бе една решителна битка, която да наклони везните на една страна и в цяла Шотландия да се разбере, че Бейлиол завинаги е свален от трона.

— Добре — съгласи се Линкс. — Ще се върна заедно с Найджъл и ще убедя Брус да ни сътрудничи при едно условие. — Зелените му очи бяха застрашително сериозни, когато ги впи в чичо си. — Искам твоята дума, не тази на Едуард Плантадженет, че земите на Робърт Брус ще му бъдат върнати и че всичко, което бе присвоено от Комин ще му бъде незабавно възстановено без никакви въпроси и недомлъвки.

 

 

На следващия ден след като пристигна в Локмабън, Линкс излезе на езда заедно с приятеля си Робърт Брус. Двамата прекосиха Анандейл и посетиха всеки един от замъците на Брус от Карлейвърок до Локрайън. Колкото по-високо се изкачваха, толкова по-грандиозна и величествена ставаше гледката край тях.

— Кой е бил първоначалният владетел на тези земи? — попита Линкс.

— Моят далечен предшественик Адам^[1] де Брус, който дошъл тук заедно със Завоевателя^[2], който му е предоставил господството над Анандейл заедно с двеста хиляди акра земи в западната част между Англия и Шотландия.

— Нормандската алчност за земи все още кипи в кръвта ни — отбеляза Линкс. — Всички ние сме завоеватели.

Робърт се засмя.

— Аз съм нормандец, но имам и от келтската кръв на майка ми. Нима е чудно тогава, че изгарям от желание да властвам?

Двамата яздеха по улиците на процъфтяващия Дъмфрис, минаха край францисканския манастир и великолепния каменен мост, чиито девет извити колони се губеха във водите на река Нит. Линкс не можа да потисне завистта си.

— Не те виня, че никога не си искал да се махнеш оттук. Анандейл е най-красивото място, което някога съм виждал. Не ме разбирай погрешно — Есекс и Съри са живописни и цивилизовани области, там са най-плодородните земи в Англия, но тук витае някаква особена магия, която омайва сърцето и душата. Може ли да хвърлим един поглед на замъка?

Робърт се засмя.

— Не е мой. Принадлежи на короната. Хрумна ми една идея! След като победим Комин, помоли краля да те направи комендант на крепостта. Ще бъдем съседи.

Погледите им се срещнаха.

— Означава ли това, че ще се биеш на наша страна? — Линкс почти бе изгубил надежда. Гласът му прегракна от приказки, опитвайки се да убеди Робърт Брус да подкрепи крал Едуард, но досега приятелят му от детинство не бе дал никакъв знак, че е съгласен. Линкс бе изтъкнал и това, че Робърт трябва да изчака Едуард официално да го възстанови като господар на земите и замъците, преди да ги обяви за свои. Английският монарх не понасяше високомерието и дързостта. Но Линкс бе останал с впечатлението, че Робърт Брус не се трогва от избухванията на краля. А сега изведнъж Робърт се предаде. Линкс се съмняваше, че е само от приятелски чувства. Може би бе предизвикателство. Докато яздеше редом с него под лъчите на априлското слънце, той нямаше ни най-малка представа колко много зелените му очи напомнят на Робърт за Джори.

 

 

— Това е Брус! — Новината мълниеносно се разпръсна из града и преди Робърт и Линкс да пристигнат в замъка, всички негови обитатели вече знаеха, че е пристигнал графът на Карик и господарят на Анандейл. През последните три години Дъмфрис бе служил на рода Комин и сега всички, с изключение на управителя, бяха неспокойни какво е наумил Брус.

Джок Лесли излезе пред портите, за да посрещне могъщия граф и да му предложи освежителни напитки и всичко, от което се нуждае.

— Спомням си те — рече Брус, доволен от това, което завари в Дъмфрис. — Откога си управител тук?

— Повече от двадесет години, милорд.

Робърт представи Линкс де Уорън, който засипа Джок с въпроси.

— Разбрах, че стадата тук означават богатство. Колко големи са вашите стада?

— Дъмфрис има хиляда овце, милорд. С полученото от продажбата на вълната им щяхме да изкараме зимата. За нещастие армията на Комин отведе животните, преди да дойде време за стригане.

Линкс видя потъмнялото от гняв лице на Брус.

— Дъмфрис разполага ли със собствена ковачница?

— Да, милорд, също и с мелница и пивоварна. — Джок Лесли се чувстваше едновременно поласкан и горд да отговаря на въпросите на високопоставените гости. Сърцето му се изпълни с искрено задоволство, докато получаваше похвалите за управлението си. — За нас ще бъде голяма чест, ако останете за вечеря, милорди.

Робърт Брус погледна питащо към Линкс, който енергично кимна в знак на съгласие.

— Благодаря за поканата, за нас ще бъде удоволствие да вечеряме в Дъмфрис.

 

 

Сестрите й пристигнаха в къщата. Джейн никога не ги бе виждала толкова развълнувани.

— Ела, ела бързо! Това е самият Брус! Той се слави като най-красивият мъж в цяла Шотландия — извика Мери.

— И най-силният — добави Кейти. — Жените припадат само като го зърнат.

Джейн забеляза, че Магота е възмутена, но и изпълнена с любопитство.

— Хайде да отидем да видим как изглежда този зъл дявол — побутна тя баба си.

Присъединиха се към насъбралата се във вътрешния двор тълпа. Всички се бутаха и блъскаха, нетърпеливи да зърнат двамата могъщи лордове, които бяха пристигнали в Дъмфрис Касъл. Единият от мъжете бе светлокос, а другият — тъмен. За никого не бе трудно да познае кой е Робърт Брус.

— А този с него? Прилича ми на нормандец — подозрително отбеляза Магота.

— Разправят, че е англичанин и приятел на Брус — обади се една жена от тълпата.

Джейн Лесли почувства как в гърдите й се надига гняв. Как се осмеляваше Брус да доведе един англосаксонец в Дъмфрис? Но тогава го видя и погледът й се прикова върху великолепния мъж с буйната светлокестенява коса и искрящи зелени очи. От устните й се изтръгна смаяно възклицание. Та това беше нейният рис!

Пръстите и се сключиха около талисмана на шията й. Усети силните и бързи удари на сърцето си. Примигна бързо, убедена, че образът не може да бъде истински, ала не успя да го прогони. Възбудените гласове на сестрите й и шумната глъчка наоколо сякаш се стопиха — тя чуваше единствено бесния си пулс. Не виждаше нищо, освен силния мъж, чиято златистокафява грива му придаваше толкова голяма прилика с риса.

За един миг й се стори, че зелените очи поглеждат право в нейните и като че ли проникват до самата й душа. Осъзна, че познава този мъж; вече го бе виждала. Припомни си съня си.

Споменът отне дъха й. Виждаше как рисът се превръща в мъж и сега същият този мъж стоеше пред нея от плът и кръв. Страните й пламнаха, когато си припомни как се прокрадваше с безшумните стъпки на див звяр и как, преди да успее да извика или да побегне, я бе сграбчил със силните си ръце. Но той бе враг. Нормандец, простиращ дяволската си сила над нея и над всички тях!

— Магота, ние не го искаме тук — настойчиво прошепна Джейн. — Трябва да се отървем от него!

В този миг Джок Лесли въведе гостите в замъка и Джейн и Магота разбраха, че ги е поканил на вечеря.

— Ще отидем в кухнята — реши баба й. — И все някак ще се отървем от тях.

Готвачите вече се суетяха — разбъркваха котела със супата, опитваха крехкостта на еленското, задушаваха зеленчуци.

— Аз ще приготвя соса — заяви Магота тъкмо когато влизаше Джок Лесли.

Той я погледна и я избута настрани.

— Излез веднага оттук, жено! Днес няма да търпя злобните ти номера. Да не би да искаш да ни посрамиш?

Възмутените протести на тъща му, че е невинна и не замисля нищо лошо, не го трогнаха. Джок знаеше колко дълбока е омразата й към всеки чужденец.

— Андрю! — повика той сина си, който се обучаваше за главен управител на замъка. — Отговаряш за кухнята! Не искам изобщо кракът на Магота да стъпва тук!

След като баба й излезе, Джейн се сви в един ъгъл и търпеливо зачака. В нея се преплитаха страх и омраза, но в едно бе напълно сигурна — нормандецът бе по-опасният от двамата новодошли.

Един от готвачите изсипа супата в голям супник и я подправи със сметана и вино. Джейн пристъпи напред.

— Андрю, може ли да сервирам? — мило попита девойката.

Брат й се усмихна.

— Много добре, Джейн, но не се разтакавай, че изстива много бързо.

Когато Джейн влезе в голямата зала, сърцето й се качи в гърлото. Колкото повече приближаваше към почетните гости, толкова повече омекваха краката й. Учудваше се на собствената си безразсъдност. Дали наистина ще се осмели? Когато вдигна черпака, за да сервира на Робърт Брус, усети, че цялата трепери. Самообладанието я напускаше, но тя прехапа устни и сипа, без да разлее нито капка. Стрелна крадешком с поглед мъжа със светлокестенявата коса, който бе седнал до Брус. Потрепна, когато си припомни какви неща правеха в съня й порочните му устни. Видя как погледът му се плъзга от гърдите към косите й. Видя и одобрението, и желанието, което пробягна по лицето му. Пое дълбоко дъх. Когато чувствените му устни се извиха в подканваща усмивка, решителността й се възвърна. Бързо наклони супника и гъстата течност се изля право в скута на мъжа.

Линкс де Уорън скочи. Кожената му туника го спаси от жестоко изгаряне. Ръката му светкавично се стрелна и се сключи около китката на момичето, преди то да успее да избяга. Очите му замятаха гневни мълнии.

— Коя, по дяволите, си ти?

— Келтка! — предизвикателно вирна глава тя.

— По-скоро дива котка, която се нуждае от опитомяване.

— Заклет враг на всички проклети англичани!

Джок Лесли, който тъкмо внасяше голяма кана с най-хубавото вино от избите на Дъмфрис, се спусна напред, опитвайки се да замаже грубостта на дъщеря си.

— Кое е това момиче? — сърдито попита де Уорън.

— Твърде непохватна слугиня, милорд.

— Никак не е непохватна. Не беше случайно! — Де Уорън присви очи и пусна китката й. Съзираше желанието й да се хвърли върху него и да му издере очите, но знаеше, че няма да посмее. — Иска ми се да те науча на добро държание — рече той с нисък и леко дрезгав глас. Джейн ясно разбра, че му се иска да я научи и на други неща.

— Напусни веднага залата! — заповяда Джок. — Ще бъде наказана, милорд.

Щом червенокосото момиче излезе, Робърт Брус изрече:

— Позволи ми да ти поднеса извиненията си за поведението на всички келти. Понякога страстните им натури взимат връх над разума.

Линкс де Уорън не можа да се сдържи и избухна в смях. Нямаше нищо против собствената му страстна натура да вземе връх над тази девица с пламтящи като огън коси.

— Не я наказвай, Джок Лесли. Знам, че тук в Шотландия омразата към англичаните е дълбоко вкоренена, а това момиче просто е много буйно и непокорно.

С властен жест Джок повика чернокосата Кейти.

— Моята дъщеря лично ще ви сервира останалата част от вечерята, милорди. Давам ви думата си, че нищо повече няма да помрачи гостуването ви.

Джейн хукна към конюшнята, сякаш дяволът я гонеше по петите. Видя, че брат й Кийт бе отвел конете на гостите в най-хубавите клетки и им бе сипал по една торба с овес. Приближи към красивите жребци и тихо им заговори. Макар че мразеше собствениците им, те бяха най-прекрасните животни, които някога бе виждала.

После се изкуши да отвори и провери торбите, привързани към седлата. Може би ще узнае кой е смущаващият мъж с Робърт Брус. Може би ще разбере защо е дошъл и какво търси в замъка.

Огледа първо съдържанието на товара, привързан към седлото на сивия жребец и реши, че конят принадлежи на Брус. Там намери манерка с вода, овесени питки и сгъната шотландска пола. Подреди всичко и приближи към следващата клетка. Разтри лъскавия черен врат на животното, мърморейки гальовни думи. После развърза торбите и погледна нетърпеливо вътре.

Ала съдържанието им я разочарова. Всичко, което намери, бяха няколко ябълки, чифт ръкавици за езда, каквито носеха рицарите, и един пергамент, който й заприлича на карта на Анандейл. Тъй като не можеше да чете, Джейн я сгъна и сложи всичко обратно, с изключение на една ябълка, която поднесе на жребеца и нежно го потупа.

— Какво, по дяволите, правиш на коня ми?

Опита се да избяга, но той бързо я настигна и мазолестата му длан сграбчи здраво китката й.

— Пази се, нормандецо! Аз съм вещица с опасна сила и мога да поразя всеки враг на Шотландия!

— Твоите суеверни бръщолевеници никак не ме интересуват! Това, което искам да знам, е, с какво хранеше коня ми?

Джейн забрави за страха и се изпълни с негодувание.

— Никога не бих сторила зло на животно! Дадох му една ябълка. Пусни ме! Причиняваш ми болка!

— Би трябвало да те метна върху коляното си и да ти дам да разбереш, малко зверче такова!

— Охо, какво става тук? Да не би да прекъсвам прелюдията към едно хубаво търкаляне в сеното? — с усмивка попита Робърт Брус.

— Много смешно — сухо отвърна Линкс и пусна момичето. — Как е възможно една жена да предизвика подобен хаос за толкова кратко време?

— Нали знаеш какво казват за червенокосите? — смигна му Робърт. — Избягвай ги като чумата!

Джейн все още трепереше, докато наблюдаваше как двамата се мятат на конете си и препускат навън. Обзе я огромно облекчение, че англо-нормандецът си отива. Ала така както чувстваше, че това не е първата им среща, така усещаше, че не е и последната. Рисът щеше да се върне. Това бе неизбежно.