Вирджиния Хенли
Брак за една година (7)

Глава 7

— Лорд де Уорън, това е синът ми Андрю, който се обучава за главен управител на Дъмфрис.

Линкс забеляза приликата между бащата и сина и покани Андрю да се присъедини към тях.

— Сигурен съм, че едва ли ще желаете да ви се пречкам из краката. Освен това в кухнята цари истинска бъркотия. В замъка няма достатъчно готвачки и прислужници. Ще трябва да отида и да въдворя ред.

— Използвай моите уелсци. Сред тях има неколцина много добри готвачи — посъветва го Линкс.

Джок Лесли заведе де Уорън в ковачницата и го представи на ковачите.

— Това са синовете ми Джеймс и Алекс.

Линкс изгледа учудено Джок, но не каза нищо. Остана доволен от просторното помещение.

— Няма да ги оставя без работа. Много от конете се нуждаят от подковаване, а и оръжията и доспехите трябва да се поправят. Разбира се, аз също разполагам с оръжейници, така че ще трябва да работите заедно. Ако има някакви проблеми, ще се обърнете към мен.

После Джок заведе Линкс да огледа складовете. По пътя им пърхаха кокошки и пилета.

— Има ли гъски в замъка?

— Много малко, милорд.

— Отбележи си да купим. Моите стрелци предпочитат перата на сивите английски гъски.

Изведнъж Линкс видя голям рояк деца. Той винаги забелязваше децата. Малчуганите бяха здрави, с яки крака и зачервени бузи. Джок им поговори, разроши буйната косица на едно малко момиченце и плесна леко зад ухото един немирник. Линкс остана изненадан, когато чу, че децата се обръщат към Джок с „дядо“, макар че не изглеждаше нито стар, нито посивял.

Когато влязоха в складовите помещения, Дейвид Лесли без колебание изложи затрудненията си.

— Хората на Комин ми взеха почти всичко. Безмозъчните свине обраха и зърното, за да хранят конете си.

Линкс кимна и огледа — повечето лавици бяха празни, почти нямаше хранителни запаси.

— Купи каквото е нужно. И овес за конете. Разбира се, и сухи храни, грах, леща, ечемик — нищо не бива да липсва.

— Нямам силери — прямо отвърна Дейвид.

— Ами тогава купи… о, това означава пари, разбира се! — засмя се Линкс и унило погледна към Джок. — Ти не ми каза, че няма пари.

— Ковчежето е празно, милорд — тихо отвърна управителят.

— Не бъди толкова тъжен и отчаян, човече, това лесно ще се поправи. Ще купим всичко, от което се нуждаем в момента. Ще трябва да възстановим и добитъка на Дъмфрис.

И двамата Лесли изглеждаха облекчени.

— Ще купим нови стада. Знам, че овцете означават богатство в долините. Трябва да поговоря с главния пастир и главния говедар.

— Довечера ще им кажа. Синовете ми Бен и Сим са главни пастири, а главните говедари са женени за дъщерите ми.

Линкс смаяно изгледа Джок.

— За бога, човече, колко дъщери и синове имаш?

— Само десет, милорд.

— Само? — Линкс едва не се задави. — За човек, който няма нито едно дете, това е удивителна плодовитост! — Веждите му се вдигнаха нагоре. Внезапно му хрумна друга мисъл. — Децата те наричаха „дядо“? Да не би ти наистина да си им такъв!

Джок щастливо кимна.

— Имам тридесет внуци. Не, излъгах, вече са тридесет и един. Миналата нощ жената на сина ми Бен му роди още едно дете.

Линкс се втренчи с благоговение в него. Не беше за вярване.

— Завиждам ти, Джок Лесли.

Докато крачеха към пивоварната, управителят се обърна към Линкс:

— Мога ли да проявя дързостта и да ви предложа да сключите временен брак, щом толкова силно желаете да станете баща?

— Какво означава временен брак?

Джок се замисли за миг как да го обясни така, че този нормандски лорд да го разбере.

— Временният брак разделя почтените жени от курвите. Тук, в долините, това обикновено е подготовка за истински брак. Обикновено продължителността на временния е една година и един ден. В края на този срок двойката решава дали да се ожени, или да се раздели. Но ако от този съюз се роди дете, то е законно, независимо че никога може да не бъде сключен истински брак.

— Обичаят облагодетелства жените и децата — замислено рече Линкс.

— Да, милорд. Тук не се гледа с добро око на копелетата.

Линкс де Уорън се запита дали Джок Лесли не му отправя предупреждение.

— Аз съм дал съвсем ясна заповед на хората си — нито една жена от Дъмфрис няма да бъде насилвана да сподели ласките с някой от тях.

 

 

Късно следобед управителят вече бе показал на Линкс де Уорън всяка стая в замъка. От сутринта двамата не бяха спрели да разговарят и да споделят плановете си. Вътре в крепостта за Линкс бе доста трудно да измисли някакво предложение за подобрение. Отводните канали бяха почистени, подовете излъскани до блясък, огнищата не пушеха и дори кучетата бяха прибрани в определени за това оградени места.

Мебелировката в Дъмфрис беше почти разкошна. В повечето от стаите каменните стени бяха покрити с гоблени, които предпазваха от студа. В спалните на горния етаж имаше дебели килими, широки легла с тежки завеси, тъкани вълнени одеяла и чисти ленени чаршафи. Всяка бе снабдена и с голям гардероб, а в някои имаше дори и огнища.

Замъкът, построен в истински нормандски стил, бе заобиколен от всяка страна с квадратна кула.

— Това е Господарската кула. — Джок поведе Линкс по каменните стълби. На първия етаж бяха разположени две стаи, съединени със свод. — Тези стаи винаги са се обитавали от началника на гарнизона в Дъмфрис.

Линкс забеляза, че всеки стол имаше възглавничка, а пейките бяха тапицирани. Мебелите бяха изработени от черен дъб, полиран с восък. Върху масичката за игри беше разтворен шах, по стените висяха музикални инструменти и сребърни огледала. Линкс дочу над главата си гласовете на оръженосците си, придружени от женски смях и се качи на втория етаж. Там също имаше две стаи, свързани със свод.

Забеляза, че вече бяха подредили леглото му и донесли багажа му. Сега бяха заети с окачването на дрехите в гардероба. Но това, което привлече вниманието му, бе жената, която постилаше чисти чаршафи върху леглото. Беше хубавка женичка, тъмна, с пълни устни и добре заоблени бедра. Извивката на корема й подсказваше, че е бременна.

— Дали трябва да върши тази работа? — попита Линкс, загрижен за състоянието й.

Джок се засмя.

— Това е дъщеря ми Мери. Не се тревожете, милорд, това ще бъде шестото й дете.

Жената се поклони и му хвърли дързък поглед.

— Добре дошли в Дъмфрис, лорд де Уорън.

— Благодаря ти, Мери — отвърна Линкс, потискайки болезнения копнеж за дете, който отново го бе обзел.

— Тук е влажно и ще трябва да запалите огън. Мери, покажи на оръженосците къде има дърва — нареди Джок.

Линкс остана загледан след плодовитата млада жена.

— Имаш ли и неомъжени дъщери, Джок Лесли?

Джок се засмя.

— Имам само едно момиче, което още не е сгодено. Ако проявявате интерес по-добре побързайте, милорд.

 

 

Джейн знаеше, че рисът ще се върне в Дъмфрис, така както знаеше, че отново ще има пролет. Спомни си името му.

— Лорд де Уорън? — прошепна и усети как сърцето й потръпва от вълнение и безпокойство. Чувствата й бяха толкова объркани, добре че успя да прикрие страха и благоговението, които изпитваше към него.

Вдигна талисмана и се взря в изображението. Буйната светлокафява грива, зелените очи, едрото и мускулесто тяло напомняха за Линкс де Уорън по някакъв тайнствен и необясним начин. Не можеше обаче да се отърси от мисълта, че този мъж е заплаха за нея.

Не се върна у дома, а се запъти към конюшнята, за да потърси брат си Кийт. Той бе единственият, който изглежда разбираше нещата, които тя усещаше и правеше, без да я намира за странна или, което бе още по-лошо, да й се присмива. Обичаше миризмата на кон, сено и кожа, примесена с острия дъх на конска тор. Но щом видя групичката непознати мъже, изведнъж се спря уплашено. Обърна се на пети и понечи да хукне. Брат й Кийт я видя.

Той пусна на земята четката, която носеше, и се втурна след нея.

— Джейн, не бягай! Ела и погледни конете — те са най-прекрасните, които някога съм виждал, особено черният жребец на лорд де Уорън. — Хвана я за ръката.

— Аз не мога… Онези мъже… — Думите заседнаха на гърлото й.

— Ела горе. Аз ще върна Талон на пръта му. — Настани сокола върху китката си и го понесе към плевника над конюшнята, където държаха клетките с ловните птици. — Това са рицари на служба при новия господар на Дъмфрис.

Закачулените хвъркати разпознаха гласовете и запищяха пронизително. Джейн погали нежно един млад сокол и той мигом се успокои.

— Аз съм го виждала — злокобно прошепна тя.

— Лорд де Уорън?

Девойката кимна.

— Виждала съм го и преди.

— Да, той беше тук — с Робърт Брус, графа на Карик.

Джейн поклати глава.

— Преди това.

Кийт разбра, че сестра му се опитва да му каже нещо и внимателно я погледна.

— Спомняш ли си онзи рис край горския вир? Е, видях го отново. — Вдигна келтския камък, висящ на кожената каишка. — Избрах риса за магически символ. Помислих си, че ако успея да слея духа си с неговия, това ще ми даде сила. Както и да е, рисът се появи в съня ми и се превърна в мъж… В лорд де Уорън.

Кийт бавно кимна.

— Това е предчувствие. Имала ли си и други видения?

— Видях го тази сутрин край вира, но не мисля, че беше видение.

— Името на лорда е Линкс.

— Какво?!

— Името му е Линкс де Уорън.

Устните й се разтвориха от изумление, примесено със страх. Та нали тъкмо така го наричаше и тя — рисът!

— Кийт, какво означава това?

— Не знам. Едно е сигурно — неговата съдба и тази на Дъмфрис са свързани по някакъв начин. Но дали е за добро, или за лошо, само времето ще покаже.

— Аз вярвам, че новият ми талисман ще ме закриля!

Кийт замислено я изгледа.

— Ти се страхуваш от него, Джейн, но аз не мисля, че той е заплаха за теб.

— Не се страхувам! — гордо вирна глава. Ала дълбоко в себе си се боеше от английския лорд и от нещата, които я караше да изпитва.

 

 

Вечерта жените от семейство Лесли се събраха край Джудит в къщата на Бен, за да се порадват на новороденото. Въздухът бе наситен с вълнение. Оживеният разговор се въртеше все около лорд де Уорън, красивите му млади рицари и мургавите уелски стрелци. Жените не се страхуваха от пристигането на новия гарнизон. Възбудата им се дължеше на мисълта, че тези мъже бяха опасни и непобедими в битките.

— Джудит, ти пропусна най-интересното. Неговите рицари са толкова високи, че просто не можах да повярвам на очите си — разпалено заяви Кейти. — Уелските стрелци не са толкова високи, но го компенсират с мускули!

Мери важно се наду и гордо обяви:

— Днес лично застлах леглото му!

Всички мигом се извърнаха към нея.

— Леглото на господаря?

— Да. Той бе много загрижен, че работя в моето положение.

Момичетата избухнаха в смях.

— Та оправянето на едно легло не е работа!

Мери вдигна ръце и продължи:

— Беше толкова близо до мен! Ако протегнеше ръка, щеше да ме докосне.

— А направи ли го? — възбудено попита Кейти.

— Не, татко беше с него — намигна й сестра й.

Младите жени заговорнически се изкискаха.

Докато слагаше децата на Джудит да си легнат, Джейн се заслуша в разговора на сестрите си. Винаги когато се събираха, разговаряха за мъже. Тя не беше казала никому, че тази сутрин неговите силни ръце бяха докосвали тялото й по много интимен начин, докато лежеше отгоре й. Сега потръпна при спомена за грубото му мъжко излъчване. Другите жени явно бяха привлечени от англичанина, а тя изпитваше неопределено безпокойство.

Целуна децата и им изпя нежна приспивна песен. В гърдите й обаче бушуваше страст. Предчувстваше, че когато тази вечер си легне, рисът отново ще се върне в сънищата й.

 

 

Линкс де Уорън лежеше в леглото си в Господарската кула, прехвърляйки в ума си случилото се през деня. Всичко се нареждаше отлично и той знаеше, че това до голяма степен се дължи на Джок Лесли, управителя на Дъмфрис.

Единственото, от което се нуждаеше Дъмфрис, за да преуспее, бяха пари за овце и говеда, а ковчежетата на де Уорън бяха пълни. Той не смяташе, че е недалновидно да похарчи от собствените си средства, макар че замъкът принадлежеше на короната. Дълбоко в себе си Линкс таеше чувството, че пребиваването му в Шотландия може да се окаже доста продължително.

Въпреки че Уелс бе покорен преди петнадесет години, Едуард Плантадженет и армията му прекараха по-голяма част от последните десет години в строеж на укрепени замъци по границата, за да държат местните жители в подчинение. Линкс се съмняваше, че Шотландия ще бъде по-лесна за усмиряване.

Мислите му се насочиха към най-належащите нужди на Дъмфрис. Няколко сполучливи ловни хайки щяха да осигурят еленско, мечешко и дивеч, а река Нит и заливът край Солуей гъмжаха от риба. Ако създаде един богат пазар в града, ще привлече земеделски производители от околните области, а може би дори и отвъд границата. Не бе зле да се засили и търговията по море.

Напомни си, че трябва да посети францисканския манастир и да разбере дали там произвеждат нещо по-полезно от молитви към Бога. Непрекъснато обаче отпъждаше една мисъл, която не му даваше мира.

Чак след като прехвърли обстойно всичко от изтеклия ден и си направи плановете за утрешния, младият мъж си позволи да се отдаде на натрапчивата идея. Джок Лесли имаше дъщеря, която не бе обвързана с никого. Дали това не бе провидение? Дали Съдбата не му даваше възможност да се сдобие с наследник? Изглежда семейство Лесли не можеше да се оплаче от плодовитостта си.

В този миг го осени тревожно съмнение. Ами ако вината бе у него? И Джори нямаше дете. Но все пак баща му бе създал не едно, а две. Ако се събере с потомката на Джок Лесли, може би това ще му донесе късмет!

Представи си колко потресени ще бъдат благородниците, той да се ожени за жена от простолюдието. Джон де Уорън нямаше да одобри подобен съюз, но това никак не го интересуваше. Кралят също нямаше да остане много доволен, но нима принцеса Джоана не се бе омъжила за оръженосеца на покойния си съпруг?

Замисли се за младата дъщеря на Лесли. Външният й вид, възрастта и характера й не бяха никак важни. Ако можеше да му даде дете, останалото беше без значение. Важното бе тя да се съгласи. Идеята за временен брак му се струваше по-приемлива. Ако след една година и един ден от съюза им не се роди дете, щяха да се разделят. Но ако младата жена забременее, той на часа щеше да се ожени за нея.

Припомни си чувството на невъзвратима загуба след смъртта на Силвия. Не бе прекарвал достатъчно време с нея и се чувстваше виновен. Каза си, че това няма да се повтори. Разбира се, в бъдещата му връзка нямаше да има нищо романтично. Тя щеше да бъде проста и ясна. Жената щеше да бъде майка на детето му. В замяна щеше да получи уважението и честта да бъде негова съпруга.

Замисли се за някои неприятни последици. Алисия сигурно ще побеснее в началото, но когато й обясни, че връзката им няма да се промени, какви възражения би могла да има? Във всеки случай нямаше защо да се безпокои сега за Алисия — тя се намираше на доста мили от Дъмфрис, на сигурно място в замъка Карлайл.

Мисълта му отново се върна към Джок Лесли. Управителят бе ключът към плана му. Още на сутринта ще говори с него. Ако двамата се споразумеят, няма да има никакви проблеми.

Взел най-после твърдо решение, Линкс се отпусна и се унесе с мисълта за един малък син, който държи на ръце. А после в съня си бе заобиколен от рояк деца. И всички приличаха на него.