Питър Джеймс
Убийствено просто (79)

79

Телефонът отново звънеше! За трети път! Всеки път преди това натискаше копчетата да го спре, за да не би да го чуе Вик. Сетне опипом набираше на клавиатурата 901. И всеки път чуваше един и същи проклет женски глас.

— Нямате нови съобщения.

Но сега гласът каза нещо различно.

— Имате едно ново съобщение. Веднага след това Майкъл чу:

— Здравейте, Майкъл Харисън, обажда се детектив сержант Брансън от Брайтънското управление за криминални разследвания в отговор на съобщението ви до Ашли Харпър. Моля, обадете ми се или пратете съобщение на номер 0789 965018. Повтарям, номерът е 0789 965018.

Това беше най-приятният звук, който някога бе чувал в живота си.

Отново заопипва клавишите, опитвайки се да напише отговор във влажния мрак: А9 см дръжан…

В този момент блесна ярката, ослепителна бяла светлина.

Вик.

— Имаш мобилен телефон, за който не си ми казал, нали, Майки? Непослушно момче си ти, нали? Мисля, че е най-добре да ти го взема, преди да се забъркаш в неприятности.

— Ъррр — каза Майкъл през лепенката.

В следващия момент усети, че телефонът бе изтръгнат от ръката му. Последва обвинителният глас на Вик:

— Не играеш по правилата, Майк. Много съм разочарован от теб. Трябваше да ми кажеш за телефона. Наистина трябваше.

— Ъррр — измънка Майкъл отново, треперещ от ужас. Виждаше очите, проблясващи през качулката над него, на сантиметри от лицето му, светлозелени очи като на дива котка.

— Искаш да те нараня отново ли? Това ли искаш, Майки? Я да видим на кого се обаждаш?

След няколко секунди Майкъл чу отново слабия глас на полицая от слушалката на телефона.

— Ха, виж ти — каза австралиецът. — Колко сладко. Да се обадиш на годеницата си. Сладък си, но непослушен. Мисля, че е време за наказание. Искаш ли да ти отрежа друг пръст — или да сложа щипките на топките ти?

— Неррррр.

— Съжалявам, приятел, трябва да говориш по-ясно. Кажи ми какво най-много ти допада. За мен е все едно — и между другото, приятелчето ти Марк е доста невъзпитано копеле. Реших, че ще искаш да чуеш, че така и не каза довиждане.

Майкъл примигна срещу светлината. Не знаеше за какво говори мъжът. Марк? Той се замисли къде може да се е дянал Марк.

— Ето ти нещо, над което да помислиш, Майки. Онези един милион двеста петдесет и три хиляди седемстотин и дванайсет лири, които сте каширали на Кайманите. Това е доста добра сумичка, нали?

Колко знаеше мъжът за него и за живота му, чудеше се Майкъл. Това ли целеше? Можеше да ги вземе, до последното проклето пени, само да го пусне да си върви. Опита се да му каже.

— Ърррр. Давввммм ттти.

— Много мило от твоя страна, Майки, каквото и да се опитваш да ми кажеш. Наистина оценявам всички усилия, които полагаш. Но ето каква е работата, разбираш ли. Проблемът ти е, че вече са в мен. А това означава, че ти повече не си ми нужен.