Питър Джеймс
Убийствено просто (76)

76

Рой Грейс и Глен Брансън — който се бе върнал в Съсекс Хаус точно когато Грейс тръгваше — седяха в изисканата дневна на Ашли и изучаваха лошо написаното съобщение на изящния й телефон „Сони Ериксон“.

жИв. *&оБад понлиця

Ашли седеше срещу тях и кършеше ръце, лицето й беше бледо, а очите й плувнали в сълзи. Изглеждаше така, сякаш е била някъде навън, помисли си Грейс, докато оглеждаше небрежната й кремава блуза, косата, ленената пола и вдъхваше прекрасния аромат на парфюма й. Къде? С кого?

Би трябвало да изпитва съжаление към нея, знаеше той.

Годеникът й беше изчезнал, сватбата им беше отменена и тази вечер, вместо да е някъде на сватбено пътешествие, тя седеше и плачеше в къщата си в Брайтън. Но не изпитваше съжаление, не можеше да я съжали. Единственото, което изпитваше, беше дълбоко подозрение.

— Опитахте ли се да му позвъните?

— Да, и му пратих съобщение. Телефонът просто иззвънява и се прехвърля на гласова поща.

— Това е по-добре отпреди — отбеляза Грейс. — Преди не звънеше, а директно се включваше гласова поща.

Глен си играеше с телефона — той беше много по-добър с техниката от Рой.

— Изпратено от Майкъл Харисън, номер +44797 134621 — обяви той, след което натисна едно копче с палец, хапейки долната си устна съсредоточено. — В 22:28 часа днес.

И двамата погледнаха часовниците си. Само преди час.

Двайсет минути преди да се обади тя, помисли си Грейс. Защо е изчакала двайсет минути?

Приятелят му набра номера и поднесе телефона към ухото си. Грейс и Ашли го наблюдаваха в очакване. След няколко секунди Брансън каза:

— Здравейте, Майкъл Харисън, обажда се детектив сержант Брансън от Брайтънското управление за криминални разследвания в отговор на съобщението ви до Ашли Харпър. Моля, обадете ми се или пратете съобщение на номер 0789 965018. Повтарям, номерът е 0789 965018 — след тези думи той затвори.

— Ашли, Майкъл често ли ти праща съобщения?

Тя сви рамене.

— Не страшно много, но да, сещате се, малки любовни съобщения, такива неща — внезапно се усмихна и по сърдечността, която се изписа на лицето й, и красотата, която то излъчваше, Грейс можеше да си я представи как разтопява почти всяко сърце, което си избере.

Брансън се ухили.

— Винаги ли пише толкова зле?

— Не, обикновено не.

Грейс отново се загледа в думите. жИв. *&оБад понлиця

Съобщението изглеждаше така, сякаш е пратено от дете, а не от възрастен. Освен ако, разбира се, не го бе написал набързо или докато кара.

— Каква информация може да получите от това? — попита Ашли.

Понечи да й каже, но реши да не го прави. Тайно докосна крака на Брансън със своя, за да му направи знак да не му противоречи.

— Всъщност не много, опасявам се. Това донякъде е добра новина, защото знаем, че е жив, но е и лоша новина, защото очевидно е в беда. Освен ако това не е част от някакъв номер.

Очите й шареха из цялото помещение, забеляза Грейс; той наблюдаваше всеки сантиметър от езика на тялото й, откакто се бе появила на вратата; всичко се обмисляше, всичко се правеше след пауза, нямаше нищо спонтанно.

— Не може все още да смятате, че Майкъл прави някакъв номер? — каза тя невярващо. Грейс забеляза нещо много насилено и театрално в начина, по който го изрече. Разказа й за намерения ковчег — всички подробности.

— Значи е избягал — така ли смятате?

— Може би — отвърна Грейс. — А може би никога не е бил там.

— О, да, и нарочно е издълбал вътрешността на капака.

— Според мен това е един възможен сценарий, да. Не е непременно правилният.

— О, стига, слезте на земята! Това съобщение е толкова отчаяно, а вие седите тук и ми пробутвате някаква тъпа теория за номер?

— Ашли, ние сме съвсем на земята — спокойно отговори Грейс. — Имаме цял екип в залата за тежки произшествия; повече от сто полицейски служители издирват Майкъл Харисън; ще отразим случая в националните медии — правим всичко възможно.

Внезапно на лицето й се изписа разкаяние, превърна се в малко момиченце, изгубено и уплашено. Втренчи се кротко в двамата полицаи с широко отворени очи и ги попи с кърпичка.

— Съжалявам — подсмъркна тя. — Не исках да ви се нахвърлям, вие се справихте толкова блестящо, и двамата. Аз просто съм толкова… толкова… — тя започна да се тресе, лицето й се изкриви под потока от сълзи.

Грейс се изправи неловко, а Брансън го последва.

— Всичко е наред — каза й Рой. — Не ни изпращайте.