Питър Джеймс
Убийствено просто (49)

49

— Идиот такъв — изсъска Ашли на Марк, който се беше отпуснал изтощен до нея на задната седалка на лимузината. — Не мога да повярвам, че се държа така — защо, по дяволите, трябваше да си толкова агресивен с това ченге? — тя се наведе напред и провери дали стъклената преграда към шофьора е добре затворена.

Марк сложи ръка на глезена й и я прокара нагоре по крака й под сватбената рокля. Ашли рязко го отблъсна.

— Дръж се прилично! — каза му тя остро. — За Бога.

— Той е глупак.

— Направо си си загубил акъла. Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш, като го нападна за пътните камери?

Марк я погледна косо.

— Пращам го по лъжлива следа.

Тя видя през прозореца, че наближават сградата „Ван Ален“. Беше пет и половина.

— Как точно го пращаш по лъжлива следа!

— Не би очаквал да съм груб, ако имам нещо да крия, нали?

— А какво точно имаше предвид той, като каза да си миеш беемвето?

— Нямам представа.

— Трябва да имаш някаква идея — какво искаше да каже с това?

Интеркомът внезапно се включи и шофьорът попита:

— Предният вход?

— Добре — отвърна Марк. След това се обърна към Ашли. — Искаш ли да се качиш за едно питие?

— Не знам какво искам. Иде ми да те убия.

— Какво представление беше.

— Беше добро представление — преди ти почти да го съсипеш.

Марк се свлече от колата, като едва не падна по очи на тротоара. Единствено придържащата го ръка на Ашли го спаси. Няколко минувачи ги зяпнаха, но тя не им обърна внимание — единствената й цел бе да вкара Марк в сградата, преди да направи някоя друга глупост.

Тя освободи шофьора и помогна на Марк да се добере до предния вход, където той се втренчи със замъглен поглед в охранителния панел на вратата и мина известно време, преди да успее да въведе кода си за достъп.

Няколко минути по-късно вече бяха в апартамента му. Марк затвори вратата и сложи резето.

— Не мога да остана — каза му Ашли.

Той започна да я драска по дрехите. Тя отблъсна ръцете му.

— Хайде да пием кафе и искам да ми обясниш какво имаше предвид детективът, когато ти каза да си измиеш колата.

Марк я огледа. Носеше бяла дантелена сватбена рокля с вдигнат воал. Наведе се към нея и я целуна по устата. Тя му позволи да я целуне по устните и отвърна на целувката неохотно, но веднага го отблъсна.

— Сериозно говоря, не мога да остана. Трябва да отида при майката на Майкъл и да играя ролята на скърбяща изоставена булка — или каквато там шибана роля се предполага, че трябва да играя. Господи, какъв следобед. Какъв кошмар.

Препъвайки се, Марк се запъти към кухнята, отвори един шкаф и извади буркан с кафе. Зяпна го с озадачена физиономия, след което го сложи обратно в шкафа и отвори хладилника, откъдето извади бутилка шампанско „Кристъл“.

— Според мен трябва да вдигнем подобаващ тост за сватбения ти ден — каза й той.

— Това не е никак забавно, а и ти пи повече от достатъчно.

Хванал неотворената бутилка, Марк се стовари на дивана и потупа мястото до себе си приканващо.

След няколко секунди на надменно колебание Ашли седна в другия край на дивана, колкото се може по-далеч от Марк, свали воала си, кръстоса крака и изрита обувките си на земята.

— Искам да знам какво имаше предвид Грейс, когато каза да си измиеш беемвето.

— Нямам никаква представа.

Тя не каза нищо.

— Обичаш ли ме?

Ашли раздразнено поклати глава и се изправи.

— Да, обичам те. Точно в този момент нямам никаква представа защо те обичам, но е така. А майката на Майкъл ме чака да отида при нея и да си изрева очите, което и ще направя.

— Пийни първо.

— Господи, Марк.

Той стана от дивана, запрепъва се към нея, за да я поеме в обятията си, и зарови лице във врата й.

— Знаеш ли, ако не беше станала тази злополука, сватбата щеше да се състои. Сега щеше да си госпожа Майкъл Харисън.

Тя кимна, омеквайки съвсем леко. Марк я погледна в очите.

— Щеше да пътуваш към „Савой“ в Лондон. Щеше да се любиш с него тази нощ, нали?

— Това се предполага, че правят съпругите в сватбената си нощ.

— И как щеше да се чувстваш?

Ашли зарови лице в шепите си и отвърна:

— Щях да си представям, че си ти.

— Щеше ли да слезеш надолу? Щеше ли да поемеш оная му работа с уста?

Тя се отдръпна.

— Марк!

— Щеше ли?

— Няма начин.

— Хайде де!

— Бяхме се разбрали, Марк.

Той отнесе бутилката до мивката, махна станиола и взе две чаши от кухненския шкаф. Извади тапата, напълни чашите и й подаде едната.

Ашли я пое неохотно и се чукна с него.

— Всичко бяхме планирали — каза му тя.

— Имахме план А. Сега сме на план Б — Марк отпи голяма глътка, като пресуши половината от чашата си. — Какво лошо има в това?

— Първото е, че ти си се натряскал. Второто е, че сега по стечение на обстоятелствата не съм госпожа Майкъл Харисън. Което означава, че няма да участвам в неговата половина от „Дабъл-М Пропъртис“.

— Неговите две трети всъщност — поправи я Марк.

— И?

— А аз пък ще участвам съгласно споразумението ни за акционерите и застрахователната ни политика.

— В случай, че той е мъртъв.

— Защо казваш това? В случай?

— Запуши дупката за въздух като хората, нали? Използва свръхмощно лепило, както ти казах?

Леко смутен, той отвърна:

— Даа.

Ашли го гледаше съсредоточено, сякаш виждаше през него.

— Сигурен ли си?

— Даа. Капакът беше завинтен. Извадих тръбата и сложих още един тон пръст отгоре. Ако беше жив, щеше да установи контакт, нали?

Тя го изгледа странно.

— Искаш да отида и да го пробода в сърцето ли?

Ашли отпи още от шампанското, сетне отиде до уредбата и огледа рафта с дисковете.

— Колко ме обичаш?

— Колко? Повече отколкото бих могъл да изразя с думи. Тя извади един диск от кутийката му, сложи го на плейъра и натисна копчето. След няколко секунди „Love is All Around“^[1] изпълни стаята. Ашли остави чашата си, взе тази на Марк и също я сложи на масата, след което обви ръце около него и го поведе в танц. Притисна устни към ухото му и каза:

— Ако ме обичаш, винаги ще ми казваш истината, нали? Танцуваха известно време и накрая той промълви:

— Има нещо, което ме тревожи през последните няколко дни.

— Кажи ми!

— Знаеш, че двамата с Майкъл използваме палмовете, за да си проверяваме пощата, когато сме извън офиса. Внимавахме да не копираме адреса му в някой от имейлите за неговата ергенска вечер, но може и да съм се объркал.

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че го копирах в един погрешка. А той е в него. Тя се отдръпна от него, очите й го пронизваха като остриета.

— Искаш да кажеш, че е в него?

— Възможно е.

— Как така възможно?

— Не мога да го намеря в офиса му, нито в апартамента.

— Значи е в гроба с него?

— Може би.

— Може би?

Марк сви рамене.

— По-добре да си напълно сигурен, Марк. Той я изгледа мълчаливо.

— Казвам ти го просто защото…

— Защото?

— Защото може да е проблем.

— Най-добре да го вземеш, не мислиш ли?

— Всичко е наред, стига никой да не го намери. Ашли седна на дивана и отпи от шампанското си.

— Не вярвам на това, което чувам. Защо не ми го каза по-рано?

Марк сви рамене.

— Мислех… аз…

— Ти какво?

Марк се присъедини към нея и се опита да чукне чашата й. Тя я отдръпна рязко.

— Най-добре е да го вземеш — заяви тя. — Адски бързо. Като например тази нощ. Capisce?^[2]