Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рой Грейс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dead Simple, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 41 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2008)

Издание:

ИК „Прозорец“

ISBN 978-954-733-498-4

Редактор Марта Владова

Художник на корицата Виктор Паунов

Коректор Станка Митрополитска

Компютърен дизайн Силвия Янева

Печат: Инвестпрес АД

История

  1. — Добавяне

23

— Иха!

Дейви, подгизнал до кости, отключи вратата на пристройката си, ритна я и наперено влезе вътре.

— Иха! — обяви той на вечно включения телевизор, поздравявайки всичките си другари, които се размотаваха по екрана.

Спря се, от бейзболната му шапка, мушамата и калните ботуши се стичаше вода по дунапренения килим, но трябваше да нагледа хората си по телевизията. Джеймс Спейдър беше в кабинета си и говореше с някаква мацка, която не разпозна.

— Видях сметката на двеста парчета от тази проклета паплач. Схващаш ли к’во казвам?

Но Спейдър не му обърна никакво внимание и продължи да разговаря с мацката. Дейви взе дистанционното от леглото си и го насочи към телевизора.

— Да бе, добре, и ти не си ми притрябвал, схващаш ли к’во казвам?

Смени канала. Сега видя двама типове, които не познаваше, бяха застанали един срещу друг и спореха. Щрак.

Джеймс Гандолфино вървеше между колите в салон на „Мерцедес-Бенц“, запътил се към красива жена с дълга черна коса.

Дейви превключи и той изчезна.

Премина през куп канали, но, изглежда, никой не проявяваше интерес да си говори с него. Отиде до хладилника.

— Само ще си взема биричка от минибара — обяви той, извади кока-кола, отвори я с една ръка, пресуши кутийката, след което седна на леглото и се оригна. Часовникът му показваше 2:21 часа.

Изобщо не му се спеше. Искаше да говори с някого, да му каже за всички зайци, които бе застрелял с баща си тази нощ.

— Ето каква е работата — отбеляза той и се оригна отново.

Провери джобовете на мушамата си, извади два патрона за пушка и закачи дрехата на кукичката й на стената. Седна на ръба на леглото с досада, както беше виждал да сяда Клинт, когато сваля ботушите си, и пусна своите един след друг на пода.

След това погали двата неизползвани патрона.

— Върху тях е твоето име — информира той Шон Пен, който вървеше срещу него. Но Шон също не беше в настроение за разговор.

В този момент Дейви си спомни. Имаше някой, който щеше да говори с него. Коленичи на пода, пресегна се под леглото за уоки-токито и изтегли антената докрай. Керлоинк!

Натисна копчето приема и чу пращенето. След това пробва копчето предава.