Метаданни
Данни
- Серия
- Рой Грейс (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dead Simple, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петя Петкова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 41 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat (2008)
Издание:
ИК „Прозорец“
ISBN 978-954-733-498-4
Редактор Марта Владова
Художник на корицата Виктор Паунов
Коректор Станка Митрополитска
Компютърен дизайн Силвия Янева
Печат: Инвестпрес АД
История
- — Добавяне
17
На нестабилния телевизионен екран в безпорядъка на пристройката към къщата на баща му в покрайнините на Луис, с изглед към двора, пълен с останки от коли, Дейви гледаше американското полицейско шоу „Закон и ред“. Любимият му герой, ченге с ум като бръснач на име Рейналдо Къртис, се беше втренчил в някаква отрепка, хванал го за гърлото със свит юмрук.
— Дишам ти във врата, схващаш ли к’во казвам? — изрева Рейналдо Къртис.
Облечен в широки джинси и бейзболна шапка, нахлупена на главата му, Дейви лежеше на разнебитения си диван и дъвчеше „Туинки“ от доставката, която всяка седмица получаваше по поръчка от Щатите. В този момент изкрещя:
— Да, боклук! Дишам ти във врата, схващаш ли к’во казвам?
Останките от вечерята му, състояща се от кралски „Макдоналдс“ хамбургер и пържени картофи, лежаха върху навития килим в краката му сред купчини боклуци — повечето прибрани при работата с баща му — които покриваха почти всеки сантиметър от пода, лавицата и масата в неговото царство.
До него лежаха частите на уоки-токито, което намери преди две нощи. Имаше намерение да се опита да го поправи, но още не беше стигнал до него. Той лениво надигна основната част и надникна в него.
Кутията беше пукната лошо. Имаше отчупено парче с фланци и две батерии от волт и половина, които бе вдигнал от пътя, когато изпусна станцията. Наистина имаше намерение да го сглоби наново, но някак си бе изхвърчало от ума му. Много неща изхвърчаха от ума му. Повечето неща изхвърчаха от главата му толкова бързо, колкото са влезли.
Неща.
През цялото време имаше неща, които нямаха смисъл.
Животът е като пъзел, в който винаги има липсващи парчета. Важните парчета. Сега пъзелът на уоки-токито имаше четири парчета. Пукнатата кутия, двете батерии и нещото, което приличаше на капак.
Довърши десерта си, облиза опаковката и я захвърли на пода.
— Схващаш ли к’во казвам?
Изкиска се доволно. Имаше рекламна пауза. Някакъв мазен идиот говореше за лихви на заеми. Дейви, вече губещ търпение, възкликна:
— Хайде, бейби, да се върнем на шоуто.
Вместо това обаче се появи нова реклама. На екрана бебе пълзеше по килим и говореше с дълбок глас на възрастен мъж. Дейви гледа няколко секунди омагьосан — чудеше се как бебе може да се научи да говори така. След това вниманието му се насочи отново към станцията. Имаше сгъваема антена, която той изтегли докрай, а после я прибра отново.
— Керлоинк! — възкликна той. След това отново: — Керлоинк!
Насочи я към телевизионния екран, като гледаше по дължината й, сякаш се прицелва с пушка. След това отново се появи шоуто.
Гледаше чисто новия си ръчен часовник, който баща му подари за рождения му ден вчера. Беше специален модел за засичане на времето на автомобилни състезания и имаше всевъзможни копчета, циферблати и електронни дисплеи, които все още не беше разбрал съвсем за какво служат от книжката с указанията. Баща му бе обещал да му помогне да я прочете, да му обясни сложните думи. Трябваше му за тази неделя, когато беше „Гран При Монако“, важно беше да е готов дотогава.
Чу се почукване и вратата се открехна няколко сантиметра. Баща му стоеше на прага, облечен с ловджийска шапка с наушници, старо дълго непромокаемо яке и гумени ботуши.
— Пет минути, Дейви.
— Ооо. Дават „Закон и ред“. Не може ли да ги направим петнайсет?
В стаята нахлу цигарен дим. Дейви видя червената светлинка, когато баща му си дръпна.
— Ако искаш да дойдеш на лов за зайци, трябва да тръгнем след пет минути. Сигурно си гледал всяка серия на „Закон и ред“, излизала на бял свят.
Рекламите свършиха, даваха отново шоуто. Дейви поднесе пръст към устните си. Фил Уилър се ухили с изражение на пресилено отчаяние и излезе от стаята.
— Пет минути — повтори той, докато затваряше вратата.
— Десет! — изкрещя синът му след него, после добави вече с американски акцент: — Направи компромис! Схващаш ли к’во казвам?
Насочи вниманието си отново към станцията и му мина през ум, че може да е готино да го вземе със себе си на лов за зайци. Надникна отблизо в отделението за батериите, прецени в каква посока трябва да бъдат и ги сложи. После натисна едното от двете копчета отстрани. Нищо не се случи. Опита второто копче и моментално се чу пращене.
Поднесе слушалката към ухото си и заслуша. Само пращене. Изведнъж се чу мъжки глас, който беше толкова силен, все едно е в стаята:
— Ало?
Стреснат, Дейви изпусна уоки-токито на пода.
— Ало? Ало?
Младият мъж се втренчи в станцията, сияещ от удоволствие. Но отново се почука на вратата и баща му се провикна:
— Взех пушката ти, да вървим!
Внезапно изплашен, че баща му може да се вбеси, ако види уоки-токито — той не трябваше да взима нищо от катастрофиралите коли, — Дейви клекна на пода, натисна другото копче, за което предположи, че е копчето за предава и изсъска с американски акцент:
— Съжалявам, не мога да говоря, диша ми във врата — чаткаш ли?
След това пъхна уоки-токито под леглото и бързо излезе от стаята, като остави телевизора и детектив Рейналдо Къртис да се оправят без него.