Лей Грийнууд
Лили (29)

Глава двадесет и девета

Вестибюлът изглеждаше по-претъпкан отколкото хранилището. Единадесет младежа Рандолф стояха и чакаха нервно, уверени, че вината за забавянето е тяхна.

— Тя така и не излезе от стаята — каза най-големият син на Мадисън на Зак. — Чакахме я точно както ни каза мама, но тя не излезе.

— Ти ли си онзи Зак Рандолф, който твърди, че е съпруг на дъщеря ми? — попита Айзък Стърлинг.

— Разбира се — отвърна му Зак, докато се отправяше към стаята на булката. — Защо иначе щях да бъда облечен като френски сервитьор?

Той мина по един къс коридор, зави надясно и влезе в една стая, пълна с кашони и опаковъчна хартия. Булото на Лили беше оставено на една маса и чакаше да бъде сложено. Обикновените й дрехи бяха прибрани в един отворен гардероб. На пода се виждаше пръснато тесте карти. Една карта, вале пика, беше оставена на масата.

Лили я нямаше.

Страхът заплашваше да вцепени мозъка на Зак, но той се отърси от него. Трябваше да помисли. Трябваше да разбере какво се беше случило с нея.

Отначало предположи, че беше избягала, защото си беше помислила, че той не я обича, но Лили не беше човек, който щеше да го напусне, без да му каже, най-малкото пък точно в такъв момент. Тя беше импулсивна, но само когато ставаше въпрос да помогне на другите. Не, по някаква неизвестна причина тя беше принудена да си тръгне. Но защо?

Веднага се сети за капитан Боргър. Бяха освободили пленените от него мъже и изгорили кораба му. Но Боргър щеше да потърси отмъщение от Зак, не от Лили.

Айзък Стърлинг нахълта в стаята.

— Къде е Лили? — попита той с гневен поглед. — Какво си направил с нея?

— Малко е късно да се тревожиш за нея — изръмжа в отговор Зак. — Още щом я намеря и тази сватба свърши, смятам да си поговоря с теб. Дотогава се разкарай от пътя ми.

— Знаете ли къде е? — попита някаква жена.

Никой не трябваше да казва на Зак, че това е майката на Лили.

— Не, и няма да мога да разбера, ако всички продължат да ми задават въпроси.

Доди влезе в стаята и хвърли един поглед наоколо. Тя изглеждаше не по-малко изненадана от Зак.

— Няма я — каза Зак. — Изчезнала е.

— Имаш ли представа защо? — попита го Доди.

— Сещам се само за капитана на онзи кораб, но не може да е той. Кой друг може да мрази Лили?

— Или да има нещо против теб — допълни Доди.

Зак изстена.

— Това може да е половината град.

— Какво търсят тези инструменти на Сатаната в стаята на дъщеря ми? — попита Стърлинг и посочи към картите.

— Не можеш ли да престанеш да се тревожиш за греха поне за пет минути? — отвърна вбесен Зак.

— Тя е играела карти, за да се успокои — обясни Доди.

— Не разбирам защо картите са пръснати по пода — измърмори замислено Зак. — Всичко останало, изглежда, си е на мястото.

Очите му срещнаха погледа на Доди.

— Направила го е нарочно! — извика Зак. — Искала е да ни каже нещо.

— Само глупаците прибягват към картите за помощ — каза Стърлинг.

— Млъкни, Айзък. Остави човека да мисли.

Свещеникът млъкна. Зак реши, че това се дължеше на шока, защото за първи път жена му се осмеляваше да му нарежда.

— Какво ли се е опитвала да ни каже с това вале пика? — попита Доди.

— Чет Лий! — възкликна Зак, уверен, че вече знаеше кой беше похитил Лили. — Той не е просто черен рицар, но и има причина да мрази мен, теб и Лили!

Зак се стрелна покрай преподобния Стърлинг и нахлу в църквата.

— Лили е отвлечена — каза той на братята си. Докато те вървяха към него, той се обърна към гостите: — Останете по местата си, приятели. Ще я върна след малко.

— Кой я е отвлякъл? — попита Аса Уайт, който се намираше наблизо.

— Чет Лий.

Аса тикна един револвер в ръката на Зак.

— Вземи това. Ще имаш нужда от него.

— Какво искаш да правим? — попита Хен брат си.

— Вървете след мен. Мисля, че знам къде може да я е отвел. Имам нужда от вас, за да му попреча да се измъкне.

— Но ние не сме въоръжени — каза Мадисън. Внезапно една дузина гости се озоваха в коридора между пейките и започнаха да подават револвери на братята.

— По дяволите — възкликна Монти със светнали от радост очи, докато поемаше един револвер с къса цев и един дългоцевен колт. — Моята сватба не беше дори наполовина толкова забавна.

С ъгълчето на окото си Зак забеляза как Мадисън и Роуз поемат бащата на Лили. Това беше една грижа по-малко. Когато Зак се върнеше с булката, Стърлинг щеше да е омекнал като тесто. Той се надяваше, че Тайлър и Джеф щяха да успеят да убедят гостите да изчакат. Не му се искаше след всички тези премеждия да се върне и да намери църквата празна.

Зак изтича навън преди всички и се отправи към едно от такситата, които чакаха да извозят хората за приема в хотела.

— Карай към дока на улица „Клей“ — извика той на кочияша, докато скачаше в таксито.

— Няма да ти позволим да ни изоставиш — каза Монти, докато двамата с Хен се качваха зад Зак.

— Тогава побързайте — отвърна му Зак.

— Ние може и да сме на тридесет и пет — каза Монти, — но ежедневното яздене ни поддържа в по-добра форма, отколкото седенето в игралната зала.

— Къде отиваме? — поинтересува се Хен.

— Мисля, че той я е отвел към доковете — обясни Зак. — Единственото нещо, което може да направи, е да се опита да я качи на някой кораб. Той знае, че ако я задържи някъде в града, някой ще я познае.

По време на пътуването братята не разговаряха много. Зак се укоряваше мислено, като мислеше, че ако се беше оженил както подобава за Лили още първия път, всичко това никога нямаше да се случи. Той отдавна щеше да е продал заведението, онази катастрофална игра на покер никога нямаше да се случи и сега той сигурно щеше да се опитва да подмами Лили в леглото.

Таксито спря пред една, мрачна дървена постройка, която се намираше до павирания тротоар. Задната част на сградата стигаше до водата.

— Какво има вътре? — поинтересува се Хен, докато слизаше.

— На долния етаж е голямата игрална зала и няколко служебни помещения. Момичетата имат стаи на горния етаж.

— От онези ли? — попита Монти с любопитно пламъче в очите.

— Аз ще претърся стаите — каза Зак. — Вие се заемете със служебните помещения и ме прикривайте.

Те нахлуха през вратата. Почти никой в кръчмата не им обърна внимание. Зак тръгна направо към бармана.

— Чет Лий да е минавал оттук преди малко?

— Не съм го виждал цял ден — отговори барманът и му обърна гръб.

Зак се пресегна през тезгяха, сграбчи мъжа за яката и го вдигна над земята. След това удари главата му в бара.

— Питам още веднъж. Чет Лий да е минавал оттук преди малко с една жена в сватбена рокля?

— Май че мина — отвърна мъжът.

— Накъде тръгна?

— Не забелязах.

Зак отново удари главата му в тезгяха. Този път устната на бармана се сцепи.

— Горе — едва успя да промълви.

— В това място има повече изходи, отколкото в дупка на гризачи — обърна се Зак към Хен. — Погрижете се да покриете колкото можете повече от тях.

Той изтича по стълбите, като ги вземаше по три наведнъж. Когато стигна на втория етаж, Зак започна да отваря вратите подред, оставяйки зад себе си множество пищящи жени и ядосани мъже. Той не забави крачка, докато не стигна до една заключена врата в края на сградата. Не се поколеба нито за миг. Ритна вратата в ключалката. Мекото дърво се разцепи и вратата се отвори, откривайки тясно стълбище.

Зак се втурна надолу по стълбите. Те свършваха пред друга затворена врата. Тя беше отключена и водеше към стая, която приличаше на мазе. Зак дочу приглушени звуци на борба откъм пода. Той откри вратата в пода почти мигновено и я отвори тъкмо навреме, за да види как вратата в другия край на подземното помещение се отваря.

Светлината, която нахлу през вратата, му позволи да забележи Лили, която се опитваше да се освободи от Чет Лий.

— Лили! — извика Зак, докато се мяташе напред по тъмното стълбище. — Обичам те!

Лили се спря за миг и Чет успя да я дръпне далеч от вратата и да я затвори зад себе си. Зак чу как ключът се превърта в ключалката. Той връхлетя върху вратата, но тя беше много по-здрава от вътрешните и издържа.

— Какво каза? — дочу той приглушения глас на Лили.

— Казах, че те обичам — извика в отговор Зак и ритна вратата с всички сили. След това я ритна още два пъти. Уплашен, че може да нарани крака си и да не може да тича след Чет, Зак се хвърли с рамото си срещу вратата. Тя поддаде и Зак се преметна напред и се озова на земята на брега на залива.

Той скочи на крака и видя Чет Лий и Лили да стоят близо до една лодка. Чет беше допрял револвер в главата на Лили.

— Не се приближавай повече — каза Чет.

— По-добре се откажи — посъветва го Зак. — Няма да ходиш никъде! Ако дори един косъм падне от главата й, аз лично ще те убия.

— Имам револвер.

— Аз пък имам два — каза Зак и измъкна оръжията от джобовете си. След това тръгна към Лили. — Пусни я.

— Остани си на мястото.

— Откажи се, Чет — повтори Зак, без да намали крачката си. — Не можеш да спечелиш.

— Остави го на мен — обади се Монти. Той се беше появил от другата страна на сградата.

— Аз съм най-добрият стрелец в семейството — каза Хен, който се приближаваше от противоположната страна. — Мога да го очистя винаги, когато пожелаеш.

Озовал се внезапно срещу трима въоръжени мъже и с отрязана възможност за бягство по суша, Чет се огледа с разширени очи. Той задърпа Лили към лодката, но не можеше едновременно да я държи здраво и да не изпуска оръжието си.

— Хайде, Чет — каза Зак, който вече се намираше само на няколко метра от него. — Възхищавам се на добрия блъф, но ти се опитваш да се противопоставиш на ръка, която не можеш да биеш. Винаги си бил неразумен комарджия, но никога не си бил глупав.

— Влизай в лодката! — изръмжа Чет на Лили. — Влизай или ще застрелям Зак!

Зак тръгна напред.

— Недей — каза един глас някъде отгоре. — Все още мога да пробия карта за игра в средата. Предполагам, че това е достатъчно, за да улуча един страхливец в гърба.

Говореше Джордж, който се намираше на около три метра над главите им.

Чет се извъртя рязко и отпусна Лили. Тя успя да се измъкне от ръката му и се хвърли на земята. Ужасен, че се намираше на мушката на четири оръжия, Чет се завъртя и насочи револвера си към Лили.

Мощен залп разцепи тишината и надупченото от куршумите тяло на Чет Лий се свлече на земята.

 

 

— Той влезе в стаята малко след като Доди и Джули излязоха — каза Лили на Зак, докато пътуваха обратно към църквата. — Играех карти, за да се успокоя. Бях раздала само една, когато той се нахвърли върху мен.

— Вале пика.

— Не знаех какво да правя. Органът заглушаваше виковете ми. Хвърлих останалите карти на земята, като се надявах да се досетиш какво означава това.

— Постъпила си много умно. Това, че се хвърли на земята, също. Но се страхувам, че роклята ти е изцапана.

— Не ме интересува каква е роклята ми, ако ти наистина мислиш онова, което ми каза.

— Имаш предвид, когато ти извиках, че те обичам ли?

Лили се усмихна.

— Да, точно това имах предвид.

— Мислех всяка една думичка — каза Зак. — Трябва да съм бил луд, щом като не съм го осъзнал досега.

— Сигурен ли си? — попита го тя. — Наистина ли си сигурен?

— Може би това ще те убеди.

Когато Зак я пусна от прегръдката си, Лили въздъхна и се облегна в седалката си.

— Ще трябва да отложим сватбата. Развалих си роклята.

Зак бе обзет от паника. След като бяха стигнали толкова далеч, вече нямаше връщане назад.

— Никой няма да забележи.

— Разбира се, че ще забележат — възрази Лили и посочи към едно огромно петно. — Пък и предполагам, че всички вече са си тръгнали.

Зак усети, че беше време да сподели с Лили тайната, която се беше надявал да отнесе със себе си в гроба, и се почувства ужасно. Ако позволеше сватбата да бъде отложена точно сега, никога нямаше да може да уреди нова сватба, без да му се наложи да каже на всички какво беше направил. Дори ако Лили не го убиеше — той се надяваше, че тя няма да направи това — братята му щяха да го направят. Зак предположи, че сега беше времето да разбере дали тя наистина го обичаше.

— Трябва да ти призная нещо — каза той. — Моля те да не казваш нищо, докато не свърша.

— Толкова ли е ужасно?

— Още по-зле. Ние не сме женени.

— Какво?

— Ние не сме женени. Накарах Уинди Дъмбартън да извърши церемонията и да попълни документите, но да не регистрира брака. Не вярвах, че ще искаш да останеш съпруга на един комарджия. Сигурен бях, че след няколко дни ще промениш решението си. Докато бракът оставаше нерегистриран, всичко, което трябваше да направим в такъв случай, бе да се преструваме, че изобщо не го е имало. — Зак наведе глава. Той се страхуваше, че Лили ще го удари, и не можеше да я гледа в очите. — Знаех почти още от самото начало, че няма да се получи нищо, не исках нещата да се подредят по такъв начин. Опитах се да се държа настрани от теб. Само че ти започна да ми говориш за правене на бебе и аз не успях да се въздържа. Опитах се да намеря Уинди и да го накарам да регистрира брака ни, но не успях да го открия. Дори детективът, когото наех, не успя да се справи. Ходих да го търся на места, които искрено се надявам никога повече да не видя, но онзи проклетник беше изчезнал вдън земя. Не мога да ти кажа колко много съжалявам за постъпката си. Това ме подлудява от седмици. Ще бъдеш съвсем права, ако никога повече не ми проговориш. Но аз те обичам. Ако ме изоставиш сега, ще се наложи да вървя след теб до края на живота си. — Той вдигна очи. Лили го гледаше гневно. — Ще бъда много жалка гледка, докато чакам пред врати, мотая се пред пансиона ти, следвам файтона ти, идвам на мястото, където работиш. На теб ще ти бъде неудобно. На моето семейство също. Вероятно ще започна да пия.

Лили не казваше нищо, но сигурно беше много ядосана, защото цялата трепереше.

— Пък и аз не знам как ще обясня това на баща ти и Йезекия. Мисля, че те сигурно ще ме убият, преди да успея да им кажа всичко.

Лили го удиви, като се разсмя.

Зак беше едновременно объркан, облекчен и леко раздразнен.

— Няма нищо смешно. За малко щях да полудея, докато търсех онзи проклетник Уинди и се тревожех, че никога вече няма да ми проговориш. Блъсках си мозъка цяла седмица, докато измисля оправдание да повторим сватбата.

Лили спря да се смее.

— Наистина ли искаш да се ожениш отново за мен?

— Разбира се. Да не мислиш, че щях да ти кажа всичко това, ако не исках? Този път няма просто да направя онези обещания. Убеден съм в тях.

— Не е необходимо да го правиш, ако не искаш. Ние сме женени.

— Не, не сме. Току-що ти обясних защо.

— Уинди ми даде брачните документи. Каза ми, че смятал да емигрира в Австралия. Регистрирал ги, преди да отпътува. Имам брачното свидетелство, подписано и подпечатано както си му е редът.

Зак се почувства, сякаш някой му беше изкарал въздуха. За малко да откачи. Той беше женен! Лили нямаше да го напусне! Семейството му нямаше да го отблъсне! Щеше да излезе сух от водата.

Доди винаги беше казвала, че Зак има ангел пазител.

— И аз трябва да ти призная нещо — каза му Лили. — Трябваше да ти го кажа по-рано, но не знаех как ще го приемеш.

Зак не обичаше признанията. В такива моменти стомахът му започваше да се държи странно.

— Ще си имаме бебе — обяви Лили.

Зак не беше сигурен, че ще може да издържи на още една такава изненада.

— Искаш да кажеш, че ние… всичките тези пъти… сигурна ли си?

Лили кимна.

Зак внезапно се сети за нещо и стомахът му направи едно от онези странни присвивания.

— Ти да не би да оставаш с мен само заради бебето? Искам да кажа, ако не беше бременна, нямаше да искаш развод, нали?

— Никога не съм искала да те напускам по каквато и да било причина. Просто се страхувах, че ако остана с теб, ще ти попреча да намериш някоя, която ще можеш да обичаш истински. Знам, че объркахме всичко, но ти не съжаляваш за това, нали?

— Не. Да обичаш, е чудесно. Адски ужасно е обаче, докато го разбереш.

 

 

Гостите все още не си бяха тръгнали, когато младоженците се върнаха в църквата. Всички бяха решили, че не искат да пропуснат края на тази толкова необичайна сватба. Досега нито една младоженка не беше отвличана по време на сватбата си. Някаква дама бе чута да казва, че се надява това да не се превърне в мода.

Церемонията беше повторена от самото начало, също като първия път, но с някои малки промени. На първата пейка от страната на младоженката седяха родителите на Лили. Майка й плачеше. Братята й се чувстваха неудобно.

Някой беше успял да намери нови розови листенца и лицата на шаферките грееха от радост.

Младоженката влезе точно навреме. Булото й се носеше от единадесет момчета с фамилията Рандолф. Тя беше предадена на младоженеца от баща си, който по-късно бе чут да казва, докато приемаше втората чаша шампанско на пищния прием в хотел „Палас“, че в Салем обикновено правели сватбите по-скромни.

Облеклото на младоженеца беше безупречно. Роклята на младоженката беше измачкана и кална на места, но никой не забелязваше това. Въпреки неочакваните затруднения, Зак изглеждаше в отлично настроение. От време на време обаче се намръщваше и започваше да мърмори нещо за корабокрушенци на ветровити, пустеещи острови, обитавани от канибали. Един от гостите попита младоженката как можеше да има канибали на пуст остров.

Тя само се усмихна.