Лей Грийнууд
Лили (6)

Глава шеста

— Направи го нарочно — каза Зак, когато двамата излязоха отново на улицата.

— Кое? — попита Лили с невинно изражение.

— Това, че му каза, че можеш да готвиш всички тези гадости. В Салем наистина ли има хора, които ядат такива неща?

Лили се разсмя и Зак не можа да долови и най-леката нотка на вина в смеха й.

— Аз наистина мога да готвя зайци и катерици. Никога не съм яла свински крачета, но познавам много хора, които ги харесват. Що се отнася до свинското шкембе и кървавицата…

— Забрави, че съм те питал! — прекъсна я Зак, който бе наистина ужасен, че някой можеше да яде подобни неща. — Не мисля, че готварството е подходяща за теб работа. Досега не осъзнавах, че една кухня може да бъде толкова мръсна. Не разбирам защо Тайлър рядко излиза от кухнята си.

— Предполагам, че неговата е доста по-чиста. Какво ще кажеш за почистване или шиене?

— И те не стават — отвърна Зак. — На теб ти трябва нещо по-подходящо за млада дама.

Той не знаеше защо не се беше сетил за това досега. Глупаво беше да си мисли, че на Лили щеше да й бъде приятно да работи за Чарли. Пък и не беше правилно. Тя му беше роднина и той не можеше да я оставила върши тежка работа.

— Ти с какво искаш да се занимаваш? — попита я той. Слънцето отново печеше в очите му. Зак се отказа от опитите си да види изражението на Лили и се концентрира върху усилията си да я отдалечи колкото се може повече от Барбари Коуст.

— Не съм напълно сигурна. Мога да работя в заведението ти. Можеш да ме научиш.

Зак се спря, сложи ръка над очите си и за пореден път се втренчи в лицето й.

— Ако в главите на хората, които стават рано, се въртят само такива мисли, то аз се радвам, че спя до късно. Кръчмата ми е последното място, където ще работиш.

— Защо?

— Защото всички ще те вземат за кръчмарско момиче.

— Но аз ще бъда точно такава.

— Да, но вътрешно не си такава. Момичетата, които работят по заведенията, харесват грубите мъже или поне нямат нищо против тях и знаят как да се оправят. Много от момичетата пият, играят хазарт и приемат мъже в стаите си. Моите момичета не го правят, но за другите това е нормална практика. Ти никога няма да можеш да бъдеш като тях, затова престани да спориш с мен. От слънцето ме заболяха очите, а от това ме заболява и главата. Стисни устни, опитай се да изглеждаш кисела като лимон и ела да видим дали ще успеем да убедим госпожа Рипъл да ти даде работа в магазина си.

Това не им се удаде. Госпожа Рипъл каза, че има двама синове и един племенник, които работят в магазина й, и няма никакво намерение да ги превръща в зяпащи глупаци. Собствениците на съседните два магазина казаха, че нямат нужда от помощ в момента. Зак се съмняваше дали те щяха да наемат Лили, дори и да имаха нужда от помощ.

Първият магазин беше за месни продукти и беше собственост на един дебел веселяк и слабата му женица. Погледите, които тя хвърляше на Лили, не можеха да бъдат наречени доброжелателни. Другият магазин беше собственост на една фурия с пъпчиво лице, която говореше с френски акцент и се опитваше да продава хляба на клиентите си, докато същевременно ги гледаше така, сякаш би предпочела да им пререже гърлата. Зак изобщо не се изненада, когато тя им показа вратата под съпровода на думи, които той реши, че са галски ругатни.

— Това няма да бъде лесно, нали? — попита Лили.

— Изглежда, че не питам на подходящите места — призна си Зак.

Той вече се беше събудил достатъчно, за да превъзмогне яда си, че не го бяха оставили да се наспи. Мозъкът му вече бе започнал да функционира достатъчно добре, за да му позволи да осъзнае, че около неговото заведение нямаше подходящи работни места за Лили. Ако не бе бързал толкова да се отърве от нея, щеше да е осъзнал това отдавна и едва ли би си загубил времето. Пък и колкото по-далеч от кръчмата му работеше тя, толкова по-малка беше вероятността да му досажда.

Но дори когато започнаха да търсят в подходящата част на града, усилията им останаха напразни. Изглеждаше, че никой няма нужда от повече работници.

— Никой не иска да я наеме — каза Зак на Бела Холт, когато върна Лили в пансиона. — Ако не успее да си намери работа, ще се наложи да се върне във Вирджиния.

— Няма да го направи — отвърна Бела. — Снощи си поговорих с нея и разбрах, че твърдо е решила да остане тук.

— Знам — каза мрачно Зак. — Тя дори поиска да я взема на работа в кръчмата.

— Ти какво й каза?

— Отказах. Ти какво си мислеше, че ще направя?

— С теб човек никога не знае.

— Ти за луд ли ме имаш?

— Не, само за егоист. Предположих, че може да решиш, че тя ще привлече повече клиенти.

— И сигурно така ще стане — каза Зак, — но те ще прекарват времето си като я зяпат, а не като играят хазарт.

— Винаги мислиш само за себе си, нали?

— По дяволите, Бела! Цял ден мисля само за Лили. Дори реших да не й позволявам да започне да работи като готвачка или чистачка.

Бела направи гримаса на отвращение.

— Знам защо не е успяла да си намери работа.

— Защо?

— Защото ти си бил с нея.

— Че какво ми има?

— Я се погледни. Черно сако, мустаци, цилиндър, безупречна бяла риза, вратовръзка и такова хубаво лице, че чак изглежда грешно.

— Че какво му е лошото на всичко това? — попита Зак, който не виждаше какво може да възрази по описанието на Бела.

— Никой не би си помислил, че една жена, която върви с теб, е невинна. Те ще хвърлят само един поглед и ще бъдат сигурни, че…

— Няма нужда да го казваш — прекъсна я Зак, като се надяваше, че това обяснение не бе хрумнало и на Лили. — Предпочитам да започнеш да мислиш как да убедим някой почтен гражданин да я вземе на работа.

— И какво ще получа в замяна?

Зак бе чувал този въпрос толкова много пъти, че можеше да отговори почти без да се замисля. Повечето жени, които познаваше, се задоволяваха да приемат подаръци и пари, а може би и вниманието му за определено време. Но откакто Бела се беше превърнала в почтена гражданка, той не знаеше какво може да очаква от нея.

— Няма да намаля лихвата по заема ти — каза той.

— Не съм искала това от теб.

По изражението на лицето й и стегнатата й стойка Зак усети, че тя бе възнамерявала да му поиска точно това.

— Спри да се мъчиш да изглеждаш като мормонка и ми кажи как мога да намеря подходяща работа за Лили.

— Няма да я намериш ти, а аз. Срещу заплащане.

— Колко?

— Едноседмична такса за стая и храна за всеки ден, който ми отнеме търсенето.

Дяволски скъпо, но твърде евтино, щом така щеше да може да се наспи.

— Става. Можеш ли да започнеш преди девет часа утре сутринта?

— Защо? Никой не отваря преди десет.

— Тогава трябва да направиш нещо, за да й създадеш работа. Накарай я да си смени дрехите половин дузина пъти или да си оправи косата по една дузина различни начини.

— Защо?

— Ако не й уплътниш времето, тя отново ще дойде да ме събуди.

— Да те събуди ли?

— Тя нахълта в спалнята ми преди десет часа тази сутрин. Спал съм по-малко от три часа и съм толкова скапан, че дори се опитах да убедя онази жена с лице на риба да я вземе на работа.

— Госпожа Буланже ли?

— Същата.

Бела избухна в смях. За миг на Зак му се стори, че вижда старата Бела. Той харесваше старата Бела повече, но тя имаше нужда да живее почтено, а той имаше нужда от нейната почтеност заради Лили.

— Иска ми се да бях видяла това — каза тя.

— С удоволствие бих те видял на мое място — отвърна Зак. — А сега мисля да си тръгна, преди Лили да слезе при нас и да ми намери някаква друга работа. Ако не поспя поне няколко часа, до утре сутринта може да загубя дори ризата си.

— Винаги можеш да се откажеш от хазарта.

— Започваш да говориш като Роуз.

— Тя е умна жена.

— Затова се държа колкото мога по-надалеч от нея. Утре искам да ми кажеш как се оправяш с Лили.

След това Зак се измъкна от пансиона.

 

 

— Къде е Зак? — попита Лили, когато слезе на долния етаж. Тя се беше надявала да го убеди да я вземе в кръчмата за следобеда. Момичетата й харесваха. Тя харесваше широките им усмивки и доброто им настроение, но повече от всичко харесваше чувството им за свобода, за това, че можеха да правят каквото си искат, без да се тревожат какво би казал някой за това. Лили никога през живота си не беше изпитвала подобно чувство и то й се струваше прекрасно.

— Отиде да поспи няколко часа — отговори Бела. — Нали не искаш да бъде толкова сънен довечера, че да загуби на карти заведението си?

— Не, нищо подобно. Просто се надявах…

— Знам. Всяка жена, която срещне Зак, се надява на това. Но си остава само с надеждата.

— О, нямах това предвид. Аз само…

— Знам съвсем точно какво имаше предвид, но ние с теб няма да стоим цял следобед тук. Ще те заведа да те запозная с моя проповедник. Не се тревожи — каза тя, когато Лили се намръщи. — Той не е толкова стриктен колкото баща ти.

 

 

Лили не се чувстваше удобно в строгата дневна на преподобния Харолд Торагуд. Тя осъзна, че така са се чувствали и хората, които бяха идвали да посетят баща й, но това не я накара да се почувства по-добре.

— Лили е отскоро в Сан Франциско — обясняваше Бела на господин Торагуд.

— Роднини ли имате тук? — попита той Лили.

— Да. Двама братовчеди.

— Познавам ли ги? — поинтересува се свещеникът.

Бела се намръщи, но Лили не забеляза това и му отговори усмихнато:

— Сигурна съм, че ги познавате. Единият се казва Тайлър Рандолф и е собственик на хотел „Палас“. Другият е брат му Зак Рандолф. Той е собственик на „Малкото райско кътче“ на „Пасифик Стрийт“.

Господин Торагуд се втвърди повече от колосана риза, съхнеща на вятъра.

— Най-настоятелно ви съветвам да нямате никакви взаимоотношения с него — каза той. — Сигурен съм, че баща ви дори не би искал да се познавате с такъв човек.

Лили реши, че не трябва да казва на господин Торагуд, че е избягала от дома си, но и не смяташе да позволява на някакъв непознат да говори по този начин за Зак.

— Не знам какво са ви говорили за Зак, но ако е нещо лошо, то явно са ви информирали погрешно. Той ме заведе при госпожа Холт още когато пристигнах в града. След това ми предложи да ми осигури всичко, от което имам нужда, докато си намеря подходяща работа.

— Сигурен съм, че го е направил, но вие не можете…

— Той се държа много любезно и ми оказа неоценима помощ. Няма да ви позволя да говорите против него.

— Той ти казва това само за твое добро — увери я Бела. — Аз сама щях да ти го кажа, но помислих, че ще е по-добре да го чуеш от господин Торагуд.

— Той може би наистина е искрен в желанието си да ви помогне — съгласи се свещеникът, — но е комарджия и женкар. Ако искате да имате изобщо някаква репутация, ще се държите далеч от него и заведението му.

— Баща ми винаги е проповядвал против хазарта, но сега се чудя дали той знае нещо за това. Казваше, че кръчмите са свърталища на порока и убежища на деградацията.

— Прав е бил.

— Но всички там бяха толкова любезни с мен. — Тя хвърли един поглед на свещеника. — Нямам намерение да разчитам за издръжката си на братовчед си, или на когото и да било другиго, но не мога да ви позволя да оплювате Зак, след като дори не го познавате лично. Дори баща ми не би направил подобно нещо.

— Бащата на Лили е свещеник — обясни Бела по начин, който показваше, че тя се опитва да успокои духовете, които започваха да се разгорещяват опасно.

Лицето на господин Торагуд буквално грейна.

— Близо ли е паството му? Мисля, че познавам повечето свещеници оттук до Сакраменто.

— Той е в Салем — отвърна Лили.

— Не съм чувал за град с това име.

— Салем е във Вирджиния.

За миг той изглеждаше объркан.

— Да не би да имате предвид онази Вирджиния от другата страна на континента?

Лили кимна.

— Учудвам се, че ви е оставил да дойдете дотук сама.

При тези думи, изговорени с остър тон, тримата в стаята вдигнаха глави и видяха, че там е влязла още една жена, за които Лили предположи, че е госпожа Торагуд.

— Докато тя е под грижите на госпожа Холт, можем да не се притесняваме за нея — увери свещеникът съпругата си, въпреки че усмивката му вече не беше толкова широка както преди. — Ще ви видя ли в нашето паство в неделя? — обърна се той към Лили.

— Нямах време дори да помисля за това — отговори тя. — Малко се бях притеснила да си намеря работа.

— Човек трябва да се сеща първо за църквата — заяви госпожа Торагуд. — Ако направи първо това, всичко останало ще се нареди от само себе си.

Тя говореше също като бащата на Лили.

— Сигурен съм, че тя мисли за църквата, скъпа, но трябва да признаеш, че е доста тревожно човек да няма работа.

— Аз се заех да й потърся работа — каза Бела с определен раболепен тон.

Лили реши, че Бела й харесва повече, когато госпожа Торагуд не е наблизо.

— В такъв случай няма да се тревожа — каза госпожа Торагуд, стиснала устни в някакво подобие на усмивка. — Сега се страхувам, че ще трябва да ни извините. Харолд има уговорена среща.

Лили скочи на крака, преди Бела да успее да удължи посещението им.

— С нетърпение очаквам да чуя проповедите ви — каза тя и протегна ръка първо на госпожа Торагуд, а след това и на свещеника.

— Очаква те нещо великолепно — информира я Бела. — Господин Торагуд е в състояние да накара дори самия дявол да се разтрепери.

— И той ще се разтрепери — заяви Сара Торагуд, чието изражение ставаше все по-кисело с всяка измината минута, — ако успеем да го вкараме в църквата. Какъв е смисълът от всички тези думи, когато хората, които трябва да ги чуят, се клатушкат пияни в някоя уличка или си лежат в леглото?

Лили се зачуди защо беше толкова сигурна, че госпожа Торагуд имаше предвид Зак, както и защо това й беше толкова неприятно.

— Тогава той трябва да излезе и да ги намери — каза Лили.

— Това е невъзможно — отговори й Бела.

— Татко щеше да отиде да ги намери.

Той щеше да намери Зак и да се опита да изгони дявола от него с проповедите си. Лили отново се запита защо това я притесняваше и дали причината не беше в това, че тя харесваше Зак такъв, какъвто си беше. Знаеше, че не е правилно, но това не можеше да промени чувствата й.

— Защо се усмихвате? — попита подозрително госпожа Торагуд.

— Просто си мислех за Сан Франциско и за това колко се радвам, че съм тук. Градът е толкова красив.

Лили не беше свикнала да изрича лъжи, дори малки, но никой нямаше да я разбере, ако им кажеше истината. Тя си мислеше как госпожа Торагуд нахълтва в спалнята на Зак, разтърсва го, за да го събуди, и открива, че е застанала пред един грешник, който спи чисто гол в леглото си. Тя се изкиска неволно.

— Вие се смеете на съпруга ми, нали? — обвини я госпожа Торагуд.

— Изобщо не смятам, че той е смешен — увери я Лили.

— Добре. Опитите да се спасят душите на тези грешници — тя описа дъга с ръка, за да покаже по-голямата част от жителите на Сан Франциско, — са сериозна работа. Ние можем да се възползваме от помощта на всеки, който желае да ни помогне.

— С удоволствие бих направила каквото мога.

Госпожа Торагуд се замисли за миг.

— Не съм съвсем сигурна, че вие сте точно онова, от което имаме нужда. Приличате повече на покана за грях, отколкото на ангел на възмездието.

Лили реши, че това беше най-големият комплимент, който й беше направен този ден.

 

 

Зак слезе в заведението чак в осем часа вечерта. Кръчмата беше пълна с мъже, които се смееха, викаха и проклинаха късмета си. Играчите на любимата му маса за покер вече играеха четвъртата си игра.

— Започвах да мисля, че днес няма да те видим — каза Доди. — Да не би малката ти братовчедка да те е изтощила?

— Спри да ме дразниш — каза Зак, чието слънчево настроение се бе възвърнало след дългия сън. — Не можах да намеря някой, който да я наеме, и затова я предадох на Бела, като й наредих да й намери работа, която започва преди девет сутринта и не свършва поне до шест вечерта.

Доди се разсмя.

— Че има ли такава работа в този град?

— Очевидно има повече, отколкото си мислиш. Нямах представа, че тук има хора, които имат толкова смешно работно време.

— Съвсем естествено е човек да става с изгрева на слънцето — каза Доди.

— Не и за мен. А сега спри да ме дразниш и ми кажи къде е играта с най-големите залози. Имам чувството, че тази вечер ще ми върви.

Когато се завлече в леглото си в пет и половина на следващата сутрин, той вече нямаше това чувство. Миналата нощ бе имал най-лошия късмет, откакто се помнеше. Добре поне, че на сутринта ризата му си беше все още на гърба му.

Той си каза, че е съвсем естествено късметът да бъде променлив и че след като бе имал кралска кента, беше нормално лошият късмет да балансира положението. Тази нощ обаче той не бе успял да спечели нито една ръка. Поне една дузина пъти ръцете му се бяха оказали толкова лоши, че той бе захвърлил картите си, без дори да направи залог.

Зак се надяваше, че лошият му късмет нямаше нищо общо с Лили, че не беше резултат от някакво проклятие, което баща й беше хвърлил върху него за това, че бе примамил дъщеря му.

Не, той се държеше глупаво. Утре всичко щеше да бъде различно. Утре той нямаше да бъде събуден в девет часа.

 

 

Зак не сбърка с много. Той бе събуден в осем часа от Лили, която го разтърсваше и го викаше с отвратително весел глас:

— Събуди се! Събуди се! Намерих си работа.

— Прекрасно — измърмори Зак, след което зарови глава под възглавницата.

— Не искаш ли да ти кажа каква е?

— Не.

— Трябва. Няма на кого другиго да се похваля.

— Кажи на Доди.

— Тя е заета.

Безмилостното разтърсване продължаваше. Миг по-късно възглавницата беше измъкната изпод главата му и той се оказа втренчен в едно красиво лице, което го заслепяваше със същата сила, както слънчевата светлина, която струеше през прозорците.

Зак затвори очи, но беше закъснял. Ярките лъчи пронизаха очите му и се забиха с експлозивна сила в центъра на мозъка му. Той си помисли, че нямаше да се чувства толкова зле, дори ако беше махмурлия.

— Ти няма да си тръгнеш, нали? — попита той, като надникна с крайчеца на едното си око.

— Трябва да си тръгна, но първо ти трябва да станеш.

— Ако си тръгнеш, няма да стана.

Зак не знаеше какво перверзно желание да си навлече мъчения го бе накарало да изрече тези думи. На практика той я беше помолил да остане, да провали почивката му, да го накара да се почувства ужасно.

Сигурно беше откачил.

Вярно, че една малка част от него не беше съвсем сигурна, че той действително иска Лили да си тръгне, но тя беше съвсем мъничка част. Обикновено той беше способен да пренебрегва пристъпите на несъмнена лудост. Пък и тя беше жена с име на цвете. Той знаеше, че вече върви по тънък лед. Да я покани в спалнята си, беше също толкова откачено, колкото и да се втурне по най-тънката част на леда.

Никоя жена не бе имала такъв ефект върху него. Зак не знаеше каква беше причината за това, но то го караше да се чувства определено странно.

Може би това изобщо не се дължеше на Лили. Може би причината беше в нещо, което бе ял. Не трябваше да забравя да пита главния готвач за мидите. Ако морската храна можеше да накара клиентите да се чувстват зле, те щяха да започнат да се хранят някъде другаде.

— Доди каза, че трябва да те заведа направо долу — каза Лили. — Каза да ти кажа, че Джози е съсипана и изпълнителите са отишли да доведат гларуса. Нямам представа какво имаше предвид тя, но тя каза, че ти ще разбереш.

Зак изпъшка на висок глас.

— Казах на това глупаво момиче какво ще се случи, ако продължи да се мотае около онзи безполезен скитник. Тя би трябвало да знае, че човек никога не трябва да се доверява на един комарджия.

Зак седна в леглото и започна да отмята завивките, но ръката му увисна по средата на движението.

— По-добре изчакай долу, докато се облека.

— Ще почакам тук. Доди каза, че така ще действаш по-бързо.

— Аз съм гол, а на теб това не ти харесва.

— Ще държа очите си затворени, докато стигнеш до банята. Ако оставиш вратата открехната, ще можем да разговаряме, докато се обличаш.

Зак знаеше, че трябва да настои тя да си тръгне, но нямаше сили за това.

— Обърни се.

Когато тя го послуша, той сграбчи чаршафа си и се отправи забързано към банята. Зак се постара да се изкъпе по-бързо и свърши само след пет минути. Ако имаше късмет, когато Лили спреше да говори, той нямаше да е чул нито една нейна дума.

Но когато той излезе от ваната, в апартамента цареше пълна тишина. Той се избърса, облече долните си дрехи и започна да се бръсне.

— Сега, когато си свършил с къпането, мога да ти разкажа за работата си.

Зак погледна нагоре и видя едно синьо око да наднича през открехнатата врата. Той подскочи. За негово щастие все още се сапунисваше. Ако беше държал бръснача, със сигурност щеше да се пореже.

— Сигурен съм, че баща ти ще бъде ужасен, ако разбере какво правиш сега.

— Аз му носех водата за бръснене и я прибирах, когато свършеше.

— Е, моята ще бъде изхвърлена в мивката.

— И къде ще отиде?

— Не знам. Вероятно в залива.

— И как ще стигне дотам.

— По тръби.

— Във всички къщи ли ги има?

— Предполагам, че да.

— При Бела няма. Откъде идва горещата вода?

— От тази тръба. — Зак завъртя един кран и в мивката потече гореща вода.

— Татко и момчетата биха харесали това. Татко постоянно се оплаква, че водата е твърде гореща или твърде студена, а момчетата мразят да цепят и носят дърва. И ваната ли работи по същия начин?

— Да. — Странно беше да гледа как Лили се диви на неща, които той приемаше за даденост.

— Може ли и аз да се изкъпя в нея някой път?

— Не мисля, че това е добра идея. Ще трябва да се задоволиш с ваната на Бела.

За първи път Лили не попита защо и Зак изпита облекчение.

— Какво е това? — поинтересува се тя.

— Тоалетна чиния — отвърна Зак, като се чудеше как точно може да й обясни. — Когато свършиш, водата отнася всичко.

Лили се беше втренчила с удивление.

— Мама и татко никога няма да повярват, че има такива неща. Не съм сигурна дали и аз ги вярвам.

— Ще свикнеш — увери я Зак. — А сега трябва да се обръсна, преди да е станало твърде късно. Донеси си един стол и ми разкажи за работата си.

Лили донесе един стол от спалнята и седна. Пяната на Зак беше изсъхнала. Той я изми и направи още.

— Това беше най-неочакваното нещо — започна Лили. — Миналата вечер Бела ме заведе на гости у една нейна приятелка, една очарователна стара дама. Оказа се, че тя има тъкмо работа като за мен — в магазин за дамски дрехи. Нали знаеш, където продават всички онези дрехи, които мъжете не би трябвало да виждат.

— Вероятно знам за тях повече от теб. — Зак се усмихна палаво в огледалото.

— Започвам в дванадесет часа днес — каза Лили, която очевидно сметна, че е твърде опасно да обсъжда забележката му. — Трябваше да дойда да ти кажа. Знаех, че ще искаш да узнаеш. Бела беше малко разочарована, че няма да спечели от комисионната, но аз я уверих, че ти все пак ще й платиш.

— Доста си щедра с моите пари — каза Зак и веднага съжали за думите си. Лили изглеждаше сконфузена. — Забрави това. Шегувах се. Нали ги знаеш комарджиите, винаги са готови да изхарчат чуждите пари вместо своите.

— Не знам нищо за комарджиите, освен онова, което казваше баща ми за тях, но ти не си толкова лош.

Зак изпита дразнещото желание да я попита защо мисли така, но успя да го потисне. Когато един мъж започнеше да се чуди какво мисли една жена, глупавите въпроси, които можеше да й зададе, нямаха край.

— Защо не отидеш да разкажеш на Доди за това? — Той искаше тя да слезе долу. Не се чувстваше удобно, докато седеше в банята му, докато той се приготвяше. Ситуацията напомняше твърде много семейна обстановка, а всичко от този род го караше да чувства студени тръпки по гърба си.

— Опитах се да й кажа — отвърна Лили, — но тя беше твърде разтревожена за Джози. Каза, че ще искаш да узнаеш незабавно. Предполагам, че трябва да побързаш. Скъсих разказа си доста, за да не закъснееш.

Зак трябваше да й отдаде заслуженото. Лили очевидно беше в състояние да говори по-малко, като същевременно казва повече. Тъй като той имаше предчувствието, че ще я вижда често, това откритие го караше да се чувства малко по-добре.

Зак винаги бе харесвал жените, но ги обичаше, когато отговаряха на неговите изисквания. Това означаваше, че той мислеше за тях, когато беше с тях, но трудно си спомняше как изглеждаха, когато не бяха пред очите му. Зак не смяташе, че използва жените или че се държи зле с тях. Удоволствието беше взаимно, а всички по-топли чувства — преходни.

Зак свърши да се бръсне и отвори шкафа, за да си избере дрехи. Погледът му се спря върху едно сако с кадифени ревери и маншети. След това си спомни, че днес щеше да ходи на сватба, и посегна към черния си костюм.

Не изпитваше точно топли чувства към Лили (а и как можеше, след като тя му създаваше само неприятности), но мисли за нея постоянно нахлуваха в главата му. По-скоро го преследваха. Той постоянно се чувстваше като грешник и мислеше, че тя е ангелът, който е бил изпратен да го спаси. И защото той беше такъв пропаднал и непоправим грешник, му бяха изпратили най-красивия и най-безпомощния ангел.

Не беше честно да му изпращат една на пръв поглед беззащитна жена. Всички знаеха, че южняшкото кавалерство има дълбоки корени в неговото семейство. Той се бе трудил усилено да го изкорени, но появата на Лили се беше оказала достатъчна, за да му покаже, че усилията му се бяха увенчали с неуспех.

Зак се затрудни да закопчае колосаната си яка. Прииска му се изобретателите да престанеха да се занимават с лампи и карети без коне и да измислят риза с прикрепена към нея яка. Когато копчето на яката му се изплъзна между пръстите му и падна на земята, той изруга и се наведе, за да го потърси. Лили го изпревари. Тя намери копчето без затруднения и сръчно го пъхна в яката му.

— Постоянно оправях яката на татко. Дай ми и другите.

Зак й подаде и останалите копчета. За лицемерен стар пуритан, Айзък Стърлинг беше оставил дъщеря си да върши някои неща, които определено караха Зак да се чувства неудобно.

Той не знаеше защо нещо толкова обикновено като допира на пръстите на Лили до врата му го тревожеше, но това беше факт. Пръстите й бяха леки, нежни, почти като пера, но предизвикваха у него нещо необикновено — харесване на тази близост, на тази интимност.

На вратата се почука.

— Отвори — каза той на Лили, тъй като искаше да увеличи разстоянието помежду им, докато не разбереше какво ставаше с него.

— Доди е — каза Лили, която се върна почти незабавно. — Тя казва, че гларусът е тук и чака. Каза да побързаш, преди да си промени решението. Мислех, че гларусът е птица.

Зак си помисли за кой ли път, че не е безопасно да се оставя момиче като Лили да се разхожда само из град като Сан Франциско. Не се знаеше в какви неприятности можеше да се забърка тя. И доколкото я познаваше, тя най-вероятно щеше да създаде неприятности на него.

Зак облече сакото си, огледа се в огледалото и приглади косата си.

— Гларус е младеж, когото успяваш да убедиш да направи нещо, което не иска да направи.

— Като какво? — попита тя.

— Като да се ожени за Джози.