Лей Грийнууд
Лили (11)

Глава единадесета

Три дни по-късно Зак вече си беше върнал леглото, но Лили все още не беше напуснала заведението му. Кора Мей беше напуснала по-рано, отколкото бе възнамерявала, и Лили се беше нанесла в нейната стая. Според Зак тя не смяташе да се отказва.

— Трябва да ми позволиш да върша нещо — настояваше Лили. — Не мога просто да седя тук, без да правя нищо.

Двамата седяха в кабинета на Зак. Той вече пиеше втората си чаша кафе.

— Да помагаш на Доди, това не е нищо — отговори той.

— Не исках да кажа това. Понякога имам чувството, че й преча и че тя всъщност няма нужда от мен.

— Тя просто е свикнала да върши всичко сама. Дай й малко време. Не след дълго ще те затрупва с толкова много работа, че ще може да спи повече от мен.

— Не чух ли току-що моето име да се споменава без причина? — попита Доди, докато влизаше в кабинета.

— Просто се опитвах да убедя Лили, че да ти помага е важно.

— Разбира се, че е важно — съгласи се Доди, — но тя иска да прави нещо друго и аз мисля, че трябва да й позволиш.

Зак се запита защо на Доди й беше толкова забавно да му забива нож в гърба.

— Какво иска, да й дам някоя маса за рулетка ли?

— Някой ден може и това — каза Доди, — но за начало иска да й разрешиш да пее.

— Не!

— Не е необходимо да викаш — каза Лили. — И двете сме много добре със слуха.

— Не! Никога! Абсолютно не! И дума да не става! Не мога да повярвам, че ми предлагаш такова нещо.

— Виждаш ли, нали ти казах, че трудно ще го убедим — обърна се Доди към Лили.

— Не искам да пея много песни — каза Лили. — Само една-две.

— Не!

Защо тя не можеше да разбере, че това щеше да я направи да изглежда евтина? Той постоянно й повтаряше това, но Лили се държеше, сякаш то нямаше никакво значение.

— Момичетата се държат, сякаш се забавляват добре.

— Баща ти би се обърнал в гроба си, ако те чуеше.

— Той не е умрял.

— В такъв случай моят баща щеше да се обърне в гроба си, ако те чуеше. Той и без това вероятно е изгорял от едната страна.

— Не светотатствай — каза Лили — и престани да правиш безсмислени възражения.

— Ти искаш да пееш в кръчма и ми твърдиш, че правя безсмислени възражения?

— Да. Ти ще бъдеш там. Какво толкова може да се случи?

— Точно така — подкрепи я Доди, — кажи ни какво толкова може да се случи?

Типично беше за жените да се съюзят срещу него.

— Тя ще загуби репутацията си — отговори Зак на Доди.

— Според Бела аз изобщо нямам репутация.

— Не искам всяка вечер да те зяпат стотици мъже, които не познаваш.

Досега не беше признавал това пред себе си, но откакто бе видял онези мъже пред пансиона на Бела, бе започнал да изпитва тревога. Зак не можеше да обясни на какво се дължеше това, но нещо го караше да мисли, че Лили щеше да бъде в безопасност, докато беше само негова. Ако веднъж я дадеше на всички останали, нямаше да може да контролира това, което се случваше с нея.

Това чувство не му харесваше.

— Мен ме зяпат стотици мъже всеки път, когато изляза на улицата — отбеляза Лили.

— По това време на вечерта вече би трябвало да си в леглото си.

— Никога не си лягам преди девет часа. Първото шоу свършва преди десет.

— Баща ти ще ми изтръгне сърцето и ще си направи възглавничка за игли от него, ако разбере.

— Няма да разбере. Той дори не отговори на писмото ми.

— Ще застрашиш безсмъртната си душа.

— Не и ако изпея няколко песни.

Спорът продължи, докато Зак започна да си мисли, че ще полудее от непрекъснатите настоявания.

— Добре, по дяволите! — изкрещя той след два дни. — Можеш да пееш!

Лили и Доди го бяха приклещили в стаята му, преди да беше успял да се облече. Бе се опитал да задържи позицията си, но Лили изглеждаше все по-нетърпелива всеки път, когато повдигнеше въпроса. Зак не знаеше какво се надяваше да докаже тя по този начин, но знаеше, че нищо нямаше да се получи. Той се опитваше да я защити, но тя не му позволяваше да го направи.

Добре, тя можеше да пее. Но щеше да се провали. Може би тогава щеше да се задоволи с това да помага на Доди. Може би дори тогава кръчмата нямаше да й се струва толкова хубаво място и тя щеше да се съгласи да се премести в хотела. Тайлър и Дейзи бяха изявили желание да я приемат там.

 

 

— Можеш да пееш само една песен — каза Зак. Той седеше на една маса пред малката сцена в празната зала. Лили беше сама на сцената. Тя изглеждаше нервна. — Останалите момичета трябва също да са на сцената с теб и ти трябва да си в леглото в девет часа.

— Но аз не мога…

— Не започвай да ми възразяваш. Това е сделката. Приемаш или се отказваш.

— Приеми засега — посъветва я Доди. — По-късно можеш да го вразумим.

Тази забележка не можа да накара Зак да се почувства по-уверен. Песента, която Лили искаше да пее, също не подобри настроението му.

— Не можеш да пееш любовна песен на тези хора — каза той. — Те искат нещо по-бързо. Какво друго знаеш?

Петата песен се оказа приемлива. Тя беше игрива и имаше забавен текст.

— Добре, застани в средата на задната част на сцената. Ще сложим една дузина момичета около теб. Ще ги оставим да потанцуват малко, след това да направят няколко високи вдигания на краката на финала. Това би трябвало да съживи настроението на публиката.

— Ако направиш това, никой няма да забележи, че тя е на сцената — възрази Доди.

— Добре, нека да го отрепетираме по моя начин — извика Зак. — Точно това искам — обърна се той към Доди, докато Лили и момичетата репетираха. — След това тя може би няма повече да иска да се показва пред всички.

— Тя просто иска да бъде полезна. Иска ти да й обърнеш малко внимание.

— По дяволите, жено, аз постоянно й обръщам внимание.

— Това не е достатъчно. Ти спиш по цял ден, след което я караш да си легне веднага след вечеря. Какво смяташ да правиш с нея? Тя не може да прекара остатъка от живота си, като ми помага да управлявам кръчмата ти.

— Не знам — каза Зак, като гледаше към Лили. Дори облечена в черно и застанала неподвижно в задната част на сцената, докато останалите момичета се движеха около нея, тя привличаше окото. Лили просто беше твърде красива, за да бъде засенчена.

— Ще й трябва шапка, с която да скрие косата си — каза той, когато момичета спряха да починат. — Тя е твърде ярка на тази светлина. Може да ослепи някого.

— Защо не я сложиш в ъгъла или зад завесата? — предложи Доди.

— Ако ме беше подкрепила, нямаше да се налага да се чудя къде да я слагам — отвърна троснато Зак.

— Няма да се получи — предрече Доди. — Независимо какво правиш, хората пак ще я забележат.

 

 

— Не би трябвало да правя това — повтаряше Лили, докато Джули Петерсън й помагаше да оправи шапката си, преди да излезе на сцената. — Зак не искаше да го правя. Баща ми смята, че да го върша, е грях. Глупаво беше от моя страна да настоявам.

— Ще се справиш — увери я Джули. — Имаш хубава песен, пееш я добре и си красива. Единствено това има значение.

Тази вечер Джули беше излязла от кухнята — нещо, което никога не правеше в работното време на кръчмата — за да помогне на Лили да се приготви. Лили знаеше, че Джули е благодарна за безопасността, която й предлагаше заведението на Зак, но въпреки че Лили бе свикнала с обстановката тук и се чувстваше удобно, Джули все още не можеше да приеме новия си дом.

— Никой няма да ме забележи с всички тези момичета около мен — каза Лили. — Наистина трябваше да облека друга рокля. Никой няма да ме забележи, щом съм облечена в черно.

Тя се чувстваше като сврака между сойки. Лили не знаеше как не се беше сетила за това досега, но вече беше твърде късно да промени каквото и да било. Пък и тя не притежаваше дрехи, които не бяха черни.

— Ще те забележат — увери я Джули.

Лили не беше напълно уверена, че искаше мъжете да я забележат. На това се дължаха всичките й неприятности. Тя най-сетне беше признала пред себе си, че правеше това, за да привлече вниманието на Зак. Но колкото повече наближава моментът, в който трябваше да излезе на сцената, толкова повече тя започваше да се съмнява дали не бе трябвало да намери по-добър начин да постигне целта си.

Но колкото и незначителен да беше, пеенето беше единственият й талант. Тя можеше да пере дрехите му, да глади ризите му или да му готви храната, но някой вече вършеше всичко това. Тя трябваше да изпъкне, да бъде по-специална от другите. Лили се чувстваше обикновена, лесно пренебрегвана.

Никога преди не се беше опитвала да привлече вниманието на някой мъж и не знаеше как да го направи. Освен това Лили изпитваше определени съмнения дали това, което вършеше, беше правилно. Тя знаеше какво щеше да каже баща й, но сега за първи път й се случваше да бъде пренебрегвана като жена. Баща й нямаше как да знае нещо по този въпрос, както и не можеше да знае, че да пее в кръчмата беше само началото на онова, което тя беше замислила.

— Гърлото ми е пресъхнало — каза Лили. — Няма да успея да изпея и една нота.

— Съвсем естествено е да се притесняваш — ободри я Джули. — Когато започнеш да пееш, всичко ще се оправи.

Но докато Лили излизаше на сцената, тя си помисли, че никога през живота си не се беше чувствала толкова зле.

Зак гледаше от мястото си до бара. Доди беше права. Мъжете бяха забелязали Лили. Може би, ако облечеше момичетата в рокли с по-къси поли и ги накараше да се раздвижат повече, номерът му щеше да мине. Разбира се, той винаги можеше да намали осветлението при Лили и да го усили при момичетата. В черните си дрехи тя направо щеше да изчезне от сцената.

Но лицето й не можеше да бъде скрито. Единствено пълно затъмнение можеше да скрие вътрешното й излъчване.

Зак се усмихна на себе си. Тя беше уплашена до смърт. Тя се усмихваше и пееше с всичката смелост, която беше успяла да събере, но ако някой внезапно кажеше дори една думичка близо до нея, тя вероятно щеше да припадне на място. Трябваше да й се признае, че беше смело момиче.

Гласът й беше доста добър. Може би дори твърде добър. Повечето от мъжете бяха спрели игрите, за да послушат песента. Неколцина дори се бяха приближили до сцената, за да виждат по-добре. Това не се харесваше на Зак. Той искаше те да се държат на разстояние и да показват минимален интерес.

В същото време той се гордееше с онова, което Лили беше успяла да постигне, въпреки сценичната си треска. Бурните ръкопляскания го завариха неподготвен. Мъжете не само я бяха забелязали, но и я бяха харесали, и то много.

— Ще трябва да махнеш тези момичета и да пуснеш Лили сама на сцената — каза му Доди. — Тя има много добър глас. Когато успее да преодолее сценичната треска, ще бъде още по-добра.

— Няма да направя такова нещо — отвърна Зак, като осъзнаваше, че говори по-категорично, отколкото беше необходимо.

— И защо не? Мъжете я харесват. Огледай се. Половината игри в залата са прекъснати.

— Не искам игрите да бъдат прекратявани. По този начин не мога да печеля.

Доди се втренчи в него.

— Ти не искаш тя да успее. Защо?

— Тази работа не е подходяща за момиче като Лили. Погледни я само. Това ли очакваш да видиш в една игрална зала?

— Не и точно по тази причина. Ако я оставиш да пее сама, тя ще доведе двойно повече клиенти в заведението. Всички мъже могат да оценят една жена като Лили.

— Аз изобщо не исках тя да пее. Не смятам да правя още по-голяма грешка, като я правя известна из Барбари Коуст.

Дори сега му се искаше да отиде и да я издърпа от сцената, след което да каже на всички, че тя се връща у дома си във Вирджиния. Искаше му се да я защити от погледите на посетителите и от мислите, които виждаше зад техните блестящи, похотливи очи.

Кои бяха тези мъже? Какво можеха да й предложат? Нищо. Най-свестните от тях бяха женени, но дори и те си губеха времето и парите в пиене на уиски и хазарт. Те зяпаха женските тела, правеха груби забележки и се прибираха толкова пияни вкъщи, че не можеха да намерят пътя без чужда помощ.

Такива мъже не бяха подходящи за Лили. Тя заслужаваше един добър, почтен, верен и грижовен съпруг, който можеше да й даде любовта, която тя заслужаваше, и дома, който искаше. Тя не беше създадена за начина на съществуване, който Зак намираше за толкова привлекателен.

Зак не знаеше как Лили щеше да си намери подходящи съпруг, като пееше пред група пияни комарджии в „Малкото райско кътче“.

 

 

Лили не беше сбъркала. Някой плачеше. Тя никога нямаше да разбере това, ако не се беше върнала в стаята си посред бял ден. Беше й дошло месечното неразположение и тя не се чувстваше добре.

Не й отне дълго да намери стаята, от която се чуваше плачът. Името на табелката беше на Кити Дрейпър. Лили почука леко на вратата. Плачът спря внезапно. Лили почука отново.

— Кой е? — попита някакъв глас.

— Лили Стърлинг.

— Какво искаш?

— Чух те да плачеш. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не.

— Сигурна ли си?

Пауза.

— Да.

— Мога ли да вляза?

По-дълга пауза. Вратата се открехна около пет сантиметра. Една брюнетка, чието лице Лили не си спомняше, надникна през процепа.

— Няма нужда. Добре съм.

— Знам. Просто си помислих, че може би искаш да остана с теб за няколко минути. Тук понякога човек се чувства ужасно самотен.

Кити избухна в плач. Лили бутна вратата и влезе в стаята. Двете седнаха на ръба на леглото и Лили прегърна Кити, докато момичето не спря да плаче.

— Съжалявам — каза Кити. — Просто когато ти каза…

Тя се разплака отново.

— Какво не е наред? — попита я Лили.

Кити бръкна в пеньоара си и подаде едно писмо на Лили.

„Скъпа Кити,

Бебето отново се разболя от грип. Горката душичка издава такива ужасни звуци, че ме плаши до смърт.

Старата госпожа Маккътчин и дъщеря й се местят, така че ще търся друга кърмачка. Той толкова мрази биберона. Сърцето ми се къса, когато го гледам как не иска да яде, а знам, че е гладен.

Не исках да ти пращам такива лоши новини, но реших, че трябва да знаеш.“

С обич: Мама

— Той е само на три месеца — каза Кити, когато Лили й върна писмото. — Сърцето ми се късаше, когато се наложи да го изоставя.

— Защо?

— Тръгнах да търся баща му, но той е изчезнал.

— Защо не се върна?

— У дома няма работа. Пък и аз нямам мляко. Мислех си, че тук ще мога да печеля достатъчно, за да може мама да се грижи за него. Освен това така щях да мога да продължа да търся баща му. Но не знаех, че бебето ще ми липсва толкова много.

— Защо не извикаш майка си да дойде в Сан Франциско?

— Не мога да си го позволя.

— Какво работиш?

— Крупие съм на една от рулетките. Щях да изкарвам повече пари като банка на фаро, но Доди казва, че не може да ме премести, преди да съм придобила повече опит.

 

 

— Нямам възражения Кити да се премести като банка на фаро — каза Доди. — Това е правило на Зак. Шест седмици е абсолютният минимум.

— Но тя е тук почти от пет седмици.

— Значи й остава да почака още само десет дни.

— Бебето й липсва много — каза Лили. — Другите момичета казват, че тя плаче всяка вечер.

— Не си го изкарвай на мен. Говори със Зак. Но недей да ходиш при него, преди да е станал — добави бързо Доди, когато Лили скочи на крака.

Когато Зак слезе в залата, Лили го чакаше в подножието на стълбите.

— Не казвай нито дума, преди да съм си изпил кафето — каза й той с полуотворени очи. — Виждам, че си дошла да искаш нещо от мен.

Лили не можа да се въздържи да не се усмихне, докато го гледаше как върви към кабинета си. Той беше толкова сладък, когато беше полусънен. Приличаше на голямо бебе. На нея почти й се прииска да го щипне по бузката, но не смяташе, че той щеше да оцени това.

Лили изчака няколко секунди, преди да го последва. Зак се загледа в нея над ръба на чашата си с тревожен и недоверчив поглед.

— Ти искаш нещо от мен — повтори той. — Виждам го в очите ти. Ти си същата като Роуз.

— Тя трябва да е прекрасна жена.

— Абсолютна кралица измежду жените, но е най-дразнещото ме човешко същество след Айрис.

— Според мен и Роуз, и Айрис са очарователни.

Зак отпи малко прибързано от кафето и си изгори езика!

— Добре, изплюй камъчето.

— Искам да доведеш майката и бебето на Кити в Сан Франциско.

— Коя, по дяволите, е Кити? И защо трябва да мисля за майка й и бебето й?

— Никога не си толкова сърдит, когато ставаш от сън. Какво ти става?

— Имах още един сблъсък с онзи проклет глупак Чет Лий. Прекарах половината от нощта в полицейския участък.

Лили го остави да отпие още няколко глътки кафе. Знаеше, че Зак щеше да отстъпи. Беше твърде мекосърдечен. Само трябваше да го остави да ръмжи и да мърмори известно време, за да покаже, че той е шефът. Също като баща й. Ако заподозреше, че е манипулиран, щеше да се запъне като магаре. Предполагаше, че Зак не беше по-различен от баща й.

Тази мисъл я удиви. Струваше й се невероятно, че те можеха да имат нещо общо, че Зак можеше да прилича толкова на баща й, колкото се различаваше от него. В същото време се зачуди дали баща й наистина имаше толкова много недостатъци, колкото смяташе тя.

— А сега ми кажи защо очакваш от мен да се погрижа за бебето на тази жена — каза Зак след малко. Той вдигна внезапно очи. — Нали не си я накарала да чака пред вратата и не си я скрила в някой шкаф?

— Тя се приготвя за работа, но аз й казах, че ще й съобщя решението ти.

— Всички жени сте еднакви. Събирате се и заедно притискате един мъж в ъгъла. След това му казвате, че ще приемете решението му, каквото и да е то.

— Не и аз — възрази Лили. — Аз ще бъда много разтревожена, ако не помогнеш на Кити да вземе детето си в града.

— Кити — каза повече на себе си Зак. — Брюнетка. Работи на рулетка. Справя се много добре.

— Точно така. Само че има нужда да се премести на банка за фаро, за да може да изкарва достатъчно пари да издържа детето си.

— Не е работила тук достатъчно дълго. Остава й малко повече от седмица до края на изпитателния срок.

Лили реши, че Зак хвърляше пепел в очите на Доди. Той се преструваше, че не знае какво става в заведението му, но очевидно знаеше много повече, отколкото Лили или Доди си мислеха.

— Доди казва, че тя вече е достатъчно добра. Тя няма възражения, ако ти…

— Не мога да го направя. Няма да бъде честно спрямо останалите момичета.

Зак очевидно се беше събудил напълно и вече се превръщаше в неочаквано делови мъж.

— Но ти не разбираш в какво положение се намира тя.

— Добре, накарай ме да разбера.

Този Зак караше Лили да се чувства определено неудобно. Докато му обясняваше, тя напразно търсеше някакъв признак на смекчаване у него. Може би това беше другата личност, за която Доди й бе казала, че се крие у него. Но защо беше решил да се покаже точно сега?

— Жестоко е да бъде разделена от бебето си — завърши Лили. — Това ще е само докато успее да намери баща му.

— Съмнявам се, че ще успее да го открие — каза Зак. — Няма да я преместя, преди да изкара шестте седмици, но ще й дам назаем парите. Може да ми ги върне, когато получи повишението.

— Мислех, че можеш просто да й дадеш парите.

Твърдият блясък в очите на Зак не се хареса на Лили. Той го караше да изглежда зъл, твърд и студен.

— Никога не давам нищо на никого — отвърна той. — Това само кара хората да очакват още повече. Аз управлявам своя бизнес и очаквам печалба от него. Ако не печеля, половината от тези момичета ще се озоват на улицата.

Лили не знаеше какво да каже. Тази страна на Зак все още не й харесваше, но тя не можеше да му възрази по никакъв начин. Баща й би казал абсолютно същото.

Погледът на Зак стана още по-твърд.

— Тя ли те накара да направиш това?

— Не — побърза да го увери Лили. — Чух я да плаче, тя не искаше да ми каже. Идеята да говоря с теб беше моя.

— Следващият път ще ти бъда много благодарен, ако първо се посъветваш с мен, преди да обещаеш нещо. Можеш да дадеш обещания, които не съм в състояние да спазя. Това няма да бъде приятно нито за мен, нито за теб.

— Прав си — съгласи се Лили.

— Иди да намериш Кити. Време е да я избавим от нещастието й.

Лили беше готова да побегне от стаята, но изражението на Зак се промени внезапно. Той се усмихна и заприлича на онзи Зак, с когото тя беше свикнала. Лили затаи дъх и зачака.

— Имаш меко сърце — каза й той. — Може би дори твърде меко.

Тя не каза нищо.

— Трябва да съм внимателен. Не мога да помогна на всички, които имат нужда от помощ. Ако започна да помагам на твърде много хора, мога да предам онези, на които съм дал обещания. Нали ме разбираш?

Тя го разбираше. Глупаво беше, че не беше разбрала това по-рано. Лили изпита непреодолимо желание да заплаче.

 

 

— Не мога да излизам на сцената облечена като за погребение — каза Лили на Доди.

— Говори със Зак. Той е човекът, който иска да останеш незабелязана.

— Говорих, но той не иска и да чуе за това. Черните му очи стават толкова твърди, като онези черни скали, които съм виждала в Юта. Той започва да ме гледа, сякаш иска веднага да ме изпрати в стаята ми. След това ми казва, че прави всичко това само за да ме защити.

— Не му ли вярваш?

— Разбира се, че му вярвам. Зак не би ме излъгал. Не свивай вежди. Не мога да си представя, че Зак може да излъже някого. Това може да му навлече твърде много неприятности. Пък и защо да го прави, след като не му пука за никого?

Доди избухна в смях.

— Ти нямаш кой знае колко високо мнение за него, нали?

Лили се ухили.

— Харесвам го прекалено много, но не съм сляпа. Баща ми може и да е твърдоглав и упорит, но ме е научил никога да не се правя на глупачка, като виждам в хората онова, което искам да видя.

— Радвам се, че баща ти е казал нещо полезно, но това не решава проблема ти с роклята, нито пък обяснява защо искаш да я смениш.

— Омръзна ми Зак да гледа през мен, сякаш ме няма там — призна си Лили. — Може би ако клиентите наистина ме харесваха, той ще престане да се държи с мен, сякаш съм някаква досадница, от която иска да се отърве.

— Ти да не си падаш по него, а?

Лили си беше задала този въпрос поне една дузина пъти, без да си даде задоволителен отговор. Тя не се беше отказала от целта си да спаси Зак от самия него, но колкото повече стоеше при него, толкова повече започваше да се убеждава, че той нямаше нужда да бъде спасяван, че му трябваше единствено причина да спре да пропилява живота си в игралната зала.

Когато си спомнеше за жените, на които Зак беше помогнал, Лили се чудеше дали тя не беше тази, чиито перспективи бяха ограничени. По свой начин Зак вършеше повече добрини, отколкото тя бе извършила през целия си живот.

— Не знам — отвърна искрено тя. — Въпреки всичко, което казва за себе си, Зак е добър човек. Има много силни принципи и ги спазва. А и не трябва да забравяме как изглежда.

— Да, всяка жена рано или късно се поддава на чара му. В повечето случаи това става по-рано.

— Но как е възможно да не го правят, когато един мъж е толкова хубав?

— Тук не мога да ти помогна. Аз не съм изключение.

— И все още държиш на него, нали?

Доди запали една пура.

— Ако трябва да съм напълно откровена, трябва да призная, че винаги ще обичам Зак. Той ми върна живота и не пожела нищо в замяна. Някога мислех, че е неспособен да изпитва истински чувства. Докато не се появи ти.

— Аз ли? Та той едва ме забелязва. Ако утре изчезна, ще въздъхне облекчено и след една седмица ще е забравил за съществуването ми.

— Не, ти го разтърси. Никога не съм се осмелявала да го измъкна от леглото му преди всички останали. Ако някоя друга беше направила това, което направи ти, той щеше да я изрита моментално оттук.

— Сигурна ли си? Той не показва, че се интересува от мен.

— Ти си влюбена в него, нали?

— Не мисля така, но ми е доста трудно да реша, след като той не ми обръща никакво внимание. Не мога да преценя дали наистина го харесвам, или просто се интересувам от него, защото наранява суетността ми.

Доди се изкиска.

— Поне си откровена.

— Татко казва…

— Не ми казвай. Имам чувството, че се познавам с баща ти от цяла вечност, въпреки че никога не съм го виждала. Наистина ли искаш да разбереш какво изпитва Зак?

— Да, въпреки че малко ме е страх. Ужасявам се от мисълта, че може би не отговарям на очакванията му.

— Ако Зак някога се влюби истински, той ще бъде толкова зает да отговаря на своите собствени очаквания, че дори няма да забележи, ако някога направиш някоя грешка.

— Мисля, че е време да разберем — каза Лили. — Нека да поговорим с другите момичета. Искам да променя всичко.