Лей Грийнууд
Лили (4)

Глава четвърта

Лили съжали, че не бе попитала Доди как се стига до стаята на Зак. Вторият етаж покриваше по-голяма площ от залата на първия, а дълги, тесни коридори оформяха няколко участъка със стаи. Във всеки коридор имаше множество врати, все затворени. Иззад тях не се чуваше никакъв шум. На всяка врата имаше закачена малка табелка с изписано на нея име. Поне така мислеше Лили, въпреки че не беше сигурна. Никой в Салем не се казваше Утринен гълъб, Мейбил Дългокраката или Ани Хитрицата.

Тя скоро се изгуби в лабиринта от коридори. Най-накрая Лили се предаде и почука на вратата на някаква жена, която се казваше Лизи Ледвил.

Когато никой не отговори на почукването й, почука отново. Все още никакъв отговор. Почука по-силно и този път чу някой да мърмори нещо, но вратата остана затворена.

Лили се опита да влезе и за нейна изненада стаята не беше заключена. Вратата се отвори, без да изскърца.

Стаята беше малка, но добре обзаведена с легло, маса и стол, гардероб и тоалетна масичка с огледало. Рокли в ярки цветове, обувки и други вещи, чието предназначение бе загадка за Лили, бяха пръснати по пода, върху столовете, наполовина висящи от гардероба. Обитателката на стаята спеше почти изцяло скрита под завивка с ужасен зеленикавожълт цвят.

Лили реши, че Лизи сигурно беше далтонистка.

— Не искам да те притеснявам — каза тихо Лили, — но не мога да намеря стаята на Зак.

Младата жена в леглото се надигна и извика нещо, което Лили отказа да признае, че е чула.

— Ти пък коя си? — попита тя, като се взираше с едва отворени очи в Лили.

— Аз съм Лили Стърлинг, братовчедката на Зак. Дойдох да го събудя, но не мога да намеря стаята му.

— Колко е часът?

— Почти десет.

— Той ще те убие.

— Той обеща да ми помогне да си намеря работа.

— Зак няма да стане толкова рано дори за погребението на майка си. А сега си върви.

Лизи Ледвил се пъхна отново под завивката, но Лили не се отказваше. Постоянното критикуване на Зак започваше да я дразни.

— Не знам защо всички проявяват такова голямо желание да ме убедят, че Зак е гаден егоист. Той обеща да ми помогне днес, а Зак е човек, който държи на думата си. А сега ще ми кажеш ли къде е стаята му, или трябва да попитам другиго?

Лизи отново се надигна.

— Ама ти май говориш сериозно, а?

— Той не може да ми помогне да си намеря работа, докато е в леглото си.

Лизи се ухили дяволито.

— Разбира се, че може. Той с удоволствие би… — Тя присви очи. Усмивката бавно изчезна от лицето й. — Не, предполагам, че не би го направил. Не и с теб.

Лили не се интересуваше от размишленията на Лизи.

— Лягай си. Ще питам някой друг.

— Не, аз ще те заведа — отвърна Лизи и стана от леглото. — Това е нещо, което трябва да видя с очите си.

— Не е нужно да ставаш. Просто ми кажи къде е стаята му.

— Ще се изгубиш.

Лизи навлече един крещящо розов кадифен пеньоар, от който липсваха цели туфи кадифе. След това напъха краката си в ярки оранжеви чехли с висок ток.

Сега Лили вече беше съвсем сигурна, че другата жена беше далтонистка.

— Апартаментът на Зак е в задния ъгъл — каза Лизи. — Той обича да е далеч от шума. Запомни, че когато изкачиш стълбите, трябва да завиеш два пъти наляво и след това надясно и няма да сбъркаш пътя.

Лили се съмняваше в това, но не каза нищо. Точно сега се чудеше дали щеше да намери обратния път надолу.

Лизи я поведе из лабиринта от коридори, като почука на половин дузина врати, покрай които минаха, с думите:

— Това момиче иска да измъкне шефа от леглото. Трябва да видите това.

Когато стигнаха до вратата на Зак, зад тях се бе събрал ято птички с яркоцветни пера.

— Това е — каза Лизи и посочи към една врата в коридора.

Присъствието на момичетата караше Лили да се чувства неудобно. Когато видя, че и Доди наднича към нея иззад един ъгъл, тя се почувства още по-зле. Очевидно всички очаквах някаква експлозия и не искаха да пропуснат зрелището.

Лили изпита силно желание да се върне в пансиона на Бела и да изчака Зак да дойде при нея, но реши, че не трябва да го прави. Независимо колко силно трепереха краката й в момента, тя не беше страхливка. Пък и след всичко, което бе извършила през последните няколко седмици, да събуди Зак, щеше да бъде фасулска работа.

Тя почука на вратата.

Никакъв отговор.

Почука още два пъти със същия резултат.

— Той спи като пън — каза Лизи.

— Предполагам, че ще се наложи да го разтърся, за да го събудя — отвърна Лили, отвори вратата и влезе в стаята.

Вътре беше тъмно като в рог. Лили остана неподвижна за миг, докато очите й свикнаха с тъмнината. Първоначално успя да забележи само очертанията на едно огромно легло. Постепенно започна да различава и нещо, което се намираше в леглото. Забеляза една лампа до масата. До лампата имаше кутия кибрит. Лили реши да я запали, преди да се опита да събуди Зак.

Свали стъклото на лампата, драсна една клечка и запали лампата. След това духна клечката и завъртя колелцето. Мека светлина заля стаята.

Лили сподави вика си. Зак лежеше по средата на леглото завивките се бяха увили около тялото му, оставяйки го голо до кръста. Лили се уплаши, че той може да се събуди, да види как тя се е втренчила в него и да си направи грешни заключения. Той обаче продължаваше да спи все така спокойно.

Смелостта й се върна и Лили се приближи до леглото. Дори докато спеше, Зак изглеждаше удивително красив. Трудно й беше да повярва, че този човек може да бъде егоист. То изглеждаше толкова сладък.

Лили се усмихна вътрешно. Съмняваше се, че Зак би оценил подобно описание за себе си. Вероятно предпочиташе да го смятат за опасен и мъжествен.

Лили не беше забравила за електричеството, което сякаш бе излъчвал той миналата вечер. Тя предполагаше, че някои хора наистина не го харесваха, но нямаше човек, който да остане безразличен в негово присъствие.

Погледът й бе привлечен от гъстите черни косми, които покриваха гърдите му и се спускаха надолу към кръста. Тя бе виждала баща си и братята си, докато се миеха, но те бяха руси и им липсваше окосмение. Лили никога не бе виждала мъж с косми по гърдите си и сега гледката я удивяваше. Искаше й се да протегне ръка и да докосне гърдите на Зак. Дали космите му бяха меки и гъвкави, или твърди и чупливи?

Желанието й да го докосне беше почти непреодолимо. Космите му изглеждаха меки като агнешка вълна, но Лили реши, че щеше да бъде по-добре, ако устои на изкушението. Ако Зак се събудеше и откриеше, че тя гали гърдите му — е, тя се съмняваше, че щеше да успее да му даде задоволително обяснение.

Лили си наложи да го погледне в лицето. Това беше безопасно. Всички го гледаха в лицето.

Косата, веждите и миглите му имаха същия лъскав, черен цвят. Веждите му бяха гъсти и тежки и почти се допираха. Миглите му бяха твърде дълги за мъж. Косата му беше гъста и разрошена. Носът му беше прав, устните му — плътни, а брадичката — твърда. Наболата брада придаваше мрачен вид на лицето му. Без съмнение всяка жена, която се опиташе да го целуне, щеше да бъде одраскана лошо.

Лили се изненада, когато осъзна, че си мисли за такива неща. Това беше същото, за което баща й я бе предупреждавал, че ще се случи, ако остане насаме с някой мъж. Но на нея желанието да целуне Зак не й се струваше нещо лошо. Напротив, струваше й се, че ще бъде твърде приятно.

Невъзможно й беше да не мисли какво ли би било, ако я прегърне с мощните си ръце. Такова нещо никога не й се бе случвало. Всеки младеж в радиус от сто мили от Салем знаеше, че баща й беше готов да предаде душата му на огнената бездна на ада, ако някой посмееше да докосне госпожица Лили Стърлинг.

Веднъж Лили бе забелязала Мери Бет Паркър и Сам Лофтън да седят на едно повалено дърво до голямото езеро, където момчетата плуваха през лятото. Едната ръка на Сам бе обгърнала кръста на Мери Бет и я придържаше близо до него. Тогава на Лили й се бе сторило, че тази прегръдка се харесва на Мери Бет. Лили бе попитала майка си за това и тя й бе казала, че почтените мъже и жени не правят такива неща и че Сам и Мери Бет ще си навлекат големи неприятности.

На Лили й се бе сторило, че това не е чак толкова лошо. Пък и какво можеше да се случи от това, че една жена е седнала до един мъж? Тя се зачуди дали Зак щеше да обвие ръка около кръста й, ако го помолеше за това, просто за да усети какво е.

— П-с-с-с-т!

Лили се обърна и видя, че Лизи Ледвил наднича през вратата.

— Какво правиш? Да не му броиш космите по главата? Ако ще го будиш, събуждай го.

Лили й даде знак да се върне навън, след което се обърна отново към Зак.

— Време е да ставаш — каза тя с нормалния си глас.

Никакъв отговор.

— Зак, време е да се събудиш. Скоро ще бъде десет часа.

Отново никакъв отговор.

Тя вдигна лампата и я задържа близо до лицето му. Равномерното му дишане не беше нарушено. Лили върна лампата на масата, протегна ръка и го потупа по ръката.

— Събуди се!

Той се размърда. Лили подскочи назад, но Зак просто се обърна на другата страна и продължи да спи.

— Нали ти казах, че спи като пън. — Лизи отново беше подала глава през вратата.

— Излез навън — изсъска Лили. — Ако ни намери и двете тук, сигурно ще се ядоса много.

— Бих казала — отвърна Лизи с шеговита усмивка, — че вероятно ще ни изхвърли през прозореца.

Лили се почувства доста глупаво от това, че се намира в стаята на един мъж и си говореше с някаква друга жена, докато обитателят на стаята си спеше кротко като агънце. Тя не смееше да си помисли какво щеше да каже баща й, ако узнаеше за това.

— Разтърси го — посъветва я Лизи. — Никога няма да го събудиш, ако му шепнеш в ухото.

— Не съм правила такова нещо! — възрази остро Лили.

Лизи се изкиска.

Лили си пое дълбоко дъх, сложи двете си ръце върху рамото на Зак и го разтърси леко. Той дори не се помръдна. Тя го разтърси по-силно. Зак изпъшка, но не се събуди.

Откъм вратата долетя кискане, което подсети Лили, че все още си имаше публика. Тя не можеше да стои тук цял ден и да го разтърсва като ябълково дърво. Лили мина покрай леглото и дръпна завесите от всички прозорци. Стаята бе обляна в слънчева светлина. След това тя сграбчи рамото на Зак и използва цялата си сила, за да го обърне с лице към светлината.

— Събуди се! — изкрещя в ухото му. — Трябва да се засрамиш, че проспиваш дните си. В Библията пише, че…

Зак седна в леглото с изражението на човек, който се буди от някакъв кошмар.

— Какво става, по дяволите! — каза той, като се оглеждаше диво из стаята.

Лили дочуваше смътно хихикането до вратата. Завивката се бе плъзнала встрани и бе открила горната част на тялото му и част от едното му бедро. Лили с ужас осъзна, че той беше съвсем гол. Знаеше, че трябва да отмести поглед встрани, но не можеше. Той беше най-красивото същество, което бе виждала през живота си. Объркан, Зак изглеждаше толкова сладък.

— Дойдох да те събудя.

Зак изглежда не можеше да фокусира погледа си. Той се бе втренчил в Лили, но не можеше да я познае.

— Коя си ти, по дяволите, и какво търсиш в спалнята ми?

— Аз съм Лили, помниш ли ме? Пристигнах миналата вечер. Ти каза, че днес ще ми помогнеш да си намеря работа, и ето ме тук.

Зак се обърна рязко и се втренчи в слънчевата светлина, които нахлуваше в стаята през трите прозореца, сякаш беше някакъв природен феномен, който никога досега не беше виждал.

— Колко е часът?

— Около десет без петнадесет. Знам, че е доста късно, но ако побързаме…

— Късно! По дяволите, момиче! Аз си легнах едва в шест сутринта!

Сега хихикането стана по-силно.

Лили се канеше да укори Зак за това, че ругае в нейно присъствие, но бе толкова изненадана да научи, че някой е стоял, без да си легне, чак до шест часа сутринта, че забрави какво искаше да му каже.

— Това никога не би се случило във ферма. Там щеше да ти се наложи да издоиш кравите.

— Точно затова и не живея във ферма. Ще убия всяка проклета крава, която иска да бъде издоена по това време.

Той отметна завивките и понечи да стане от леглото.

Лили изпищя и закри очите си с ръце.

— По дяволите! — изруга Зак.

Хихикането откъм вратата прерасна в бурен смях. Шумоленето на завивките и ругатните на Зак подсказаха на Лили, че той прикрива голотата си.

— Ти заслужаваш да бъдеш скандализирана, щом нахълтваш в спалнята на един мъж, докато той спи. О, за бога, отвори си очите. Покрих всичко интересно.

Лили надникна през пръсти, след което свали ръцете си.

— Никога не съм виждала гол мъж.

— Съжалявам, но аз не смятам да бъда първият.

— Не исках да кажа, че искам да видя гол мъж, а само, че не съм виждала.

Зак стана от леглото. Като държеше чаршафа с едната си ръка, той сграбчи с другата рамото на Лили.

— Не трябва да стоиш в една стая с гол мъж. — Той я завъртя с лице към вратата. — Особено пък с мен. Ако това се разчуе, репутацията ти ще бъде съсипана. — Той я побутна към вратата. — Върни се в пансиона и помоли Бела да ти направи една хубава закуска.

— Аз вече закусих.

— Преди десет часа! — направи гримаса Зак.

Той стигна до вратата, отвори я и откри навън една дузина жени.

— Какво е това? Някакъв заговор ли?

Момичетата отстъпиха няколко крачки назад, но не показаха никакво намерение да си тръгнат.

— Те просто искаха да видят какво ще се случи — обясни Лили.

— Хванете я и я вържете за някое легло, докато не стане нормален час. — Зак изчезна обратно в спалнята и затръшна вратата зад себе си.

Ядосана, че я бяха изблъскали от стаята, сякаш беше някакво малко дете, Лили посегна към дръжката, но точно тогава чу ключа да се превърта.

— Той заключи — каза Лизи.

Лили почука.

— Не можеш да си легнеш отново. Обеща да ми помогнеш да си намеря работа.

— Обърни се към Доди — извика от другата страна Зак. — Тя знае какво става през деня в този град.

Лили почука отново.

— Можеш да спреш да чукаш — долетя до нея гласът на Зак, този път малко поотдалечен. — Слагам си възглавниците върху главата.

— Това е краят — каза Лизи. — Когато той си сложи възглавниците върху главата, дори и земетресение не е в състояние да го събуди.

— Но какво да правя аз? — попита Лили. — Не мога просто да стоя и да чакам да се стъмни.

— Връщайте се по стаите си, момичета — каза Доди. — Ако не си починете, ще ви трябва допълнителен пласт грим, за да придобиете приличен вид. — Тя изчака, докато всички напуснаха коридора. — Искаш ли да влезеш отново в стаята му? — попита тя тихо, когато остана насаме с Лили.

— Но той заключи вратата.

— Знам един друг вход. Но ако ти го покажа, трябва да ми обещаеш, че няма да му позволиш да те изблъска отново навън.

— Той е по-едър от мен.

— Ако смяташ да отстъпваш на хората само защото са с няколко сантиметра по-високи или с няколко килограма по-тежки от теб, никога няма да постигнеш нищо в този град.

Тази философия се хареса на Лили. Когато си помисли, че точно тя трябва да я приложи, се почувства малко нервна, но бе окуражена от факта, че в Библията имаше твърде много примери, в които хора се бяха изправяли пред по-големи предизвикателства и бяха успявали. Може би Зак Рандолф беше нейният Голиат.

— Обещавам, че ще ритам и ще пищя толкова силно, че цялата полиция ще дойде тук, преди той да успее да ме изхвърли от стаята — каза Лили. — Покажи ми вратата.

— Ето, там е — каза Доди и посочи към една врата в края на коридора. — Тя води към килера му. Оттам се влиза в банята, а от нея — в спалнята.

Лили нямаше никакви затруднения да си намери пътя през тъмните помещения. Баща й не вярваше, че трябва да се палят лампи, освен ако светлината не беше необходима за изучаване на Библията. Лили бе прекарала половината си живот в мрак.

Когато тя влезе отново в спалнята, Зак вече си беше легнал, завесите бяха спуснати, а лампата — угасена. Тя се спря, за да обмисли какъв беше най-добрият подход. Да му дръпне завивките, нямаше да свърши работа. В мига, в който го направеше, щеше да й се наложи да закрие очи с ръцете си и той отново щеше да я изблъска навън.

Можеше да го залее с вода, но се страхуваше, че в отговор той щеше да я хвърли в залива. Може би трябваше само да го покапе леко. Тя се приближи на пръсти до леглото, което беше глупаво, тъй като все пак целта й беше да го събуди. Зак беше заспал. На Лили й беше трудно да повярва, че някой можеше да заспи толкова бързо.

Тя дръпна отново завесите. Зак не се помръдна. Лили отиде в банята, наля малко вода в една кана и се върна в спалня като държеше каната над леглото, тя потопи пръсти във водата и тъкмо щеше да напръска челото на Зак, когато той отвори очи.

— Да не си посмяла!

Той бе проговорил толкова неочаквано, че Лили подскочи. Ръката й трепна и водни капки опръскаха лицето му. Другата й ръка изпусна каната и водата се изля върху чаршафите, възглавниците и Зак.

Той скочи от леглото като избухнал вулкан, без да забелязва, че беше чисто гол, нито пък че засипваше Лили с поток от думи, каквито не бе чувала никога през живота си. Тя нямаше време да се запита за значението им, но реши, че е твърде вероятно краят на живота й да настъпи само след няколко секунди.

— Ти си още гол! — извика тя и изтича зад един диван, за да се спаси от удушаване, но без да сваля очи от него.

— Разбира се! — извика в отговор Зак. — Как очакваш да спя?

— Облечен в нощница като всеки добър християнин — отвърна Лили. — Покрий се. При шума, който вдигаш, хората могат да се уплашат и всеки момент някой може да нахълта тук.

— По дяволите! — изрева Зак, метна се на леглото и се уви в чаршафа с едно бързо движение. След това седна в леглото и остана втренчен ядосано в Лили. Миг по-късно той стана от леглото и тръгна към нея с бавни и заплашителни стъпки.

Вниманието на Лили бе разделено между надвисналата над нея опасност и мокрото петно на чаршафа. Чаршафът висеше от едното рамо на Зак и се впиваше провокиращо в едното му силно, мускулесто бедро.

Лили отдавна бе забелязала колко привлекателна е мъжката физика, но никога през живота си не я беше виждала толкова отблизо и при такива обстоятелства. Ефектът върху нея беше хипнотизиращ. Съзнанието, че мокрото петно върху чаршафа стигаше чак до слабините на Зак, я парализираше. За нейно щастие, останалата част от чаршафа беше суха и плътна.

— Защо ръцете не са върху очите ти? — изръмжа Зак и черните му очи се впиха в нейните. — Защо коленете ти не треперят и стомахът ти не се обръща?

Лили стисна здраво ръба на дивана.

— Стомахът ми не е съвсем спокоен и не мога да разчитам напълно на краката си, но не смея да си закрия очите, защото се страхувам, че можеш да ми направиш нещо лошо.

— Би трябвало да те изхвърля през прозореца.

Той продължи да настъпва бавно, стиснал здраво чаршафа с едната си ръка. Лили не смяташе, че Зак говори сериозно — той приличаше на карикатура на мъж, който се опитва да стресне една напълно облечена жена, като същевременно се опитва да запази приличие, покривайки се с чаршаф, но не му вярваше. Може би той наистина мислеше онова, което бе казал. Двамата бяха сами в стаята, вратата беше заключена и нямаше начин някой да влезе и да й помогне.

— Обичал ли си да се маскираш за празника на Вси светии, когато си бил момче? — попита го тя, търсейки отчаяно начин да отвлече вниманието му.

— За какво говориш, по дяволите?

Зак изглеждаше, сякаш мисли, че тя не е съвсем с ума си, но Лили нямаше нищо против, тъй като той бе спрял да се приближава към нея.

— Приличаш на призрак. Винаги съм искала да се маскирам като призрак, но татко не ми позволяваше. Той казваше, че това е езически обичай.

— Мисля, че двамата с баща ти сте откачени — заяви Зак, който се бе отказал от опитите си да сплаши Лили. — А сега се разкарай оттук и ме остави да се наспя.

— Не можеш да си легнеш — каза Лили, като внимаваше да стои по-далеч от него. — Ти обеща, че ще ми помогнеш да си намеря работа. Не съм сигурна с какво се занимават хората в Сан Франциско, но се съмнявам, че знам нещо за това. Може би ще ми бъдат необходими няколко дни, докато си намеря работа, която мога да върша. Имам пари само за една седмица. Дори по-малко. Така че, както сам виждаш, трябва да започнем веднага.

— Винаги ли говориш толкова много и такива безсмислици?

— Само когато съм нервна. Или когато се намирам в една стая с гол мъж — добави тя.

— Често ли ти се случва?

— Постоянно. Всички са нервни, когато татко е наоколо.

— Имах предвид дали ти се случва често да бъдеш в една стая с гол мъж…

— Такова нещо не ми се е случвало никога. Тръпки ме полазват, когато си го помисля. Не виждам как някой може да харесва подобно нещо.

Това не беше съвсем вярно. Тя имаше смътното чувство, че да бъде в една стая със Зак може да се окаже доста вълнуващо преживяване, но не смяташе да му казва това. Много добре знаеше какво ставаше между мъжките и женските животни, но също така беше научена, че да прави нещо такова извън границите на свещения брак ще я прати в ада. Лили не смяташе, че вярва на тези приказки, но и не изпитваше голямо желание да провери верността на теорията си.

— На мъжете им харесва, както и на много жени. — Зак се приближи още малко към нея. — Искаш ли да ти обясня защо?

В съзнанието й внезапно се появи Зак, който скача от леглото, както майка го е родила.

— Мога да предположа — отвърна Лили едва чуто.

— Мога да изтрия всичките ти съмнения, ако искаш.

— Онова, което искам, е да се облечеш и да ми помогнеш да си намеря работа.

Двамата започнаха да обикалят дивана с танцовите стъпки на дуелисти.

— Доста безинтересен начин да си прекарам сутринта. Ако е необходимо да стана от леглото си толкова рано — а по всичко личи, че ще се наложи — поне трябва да получа някаква награда за усилията си.

— Ще получиш удоволствието от това, че си ми помогнал при нужда.

— Надявах се на нещо по-конкретно. — Той се приближи още малко.

Лили се измъкна далеч от него зад една маса и два стола.

— Осъзнавам, че ми се подиграваш и се опитваш да ме накараш да си платя за това, че те събудих. Знам, че няма да ми направиш нищо лошо, но наистина ми се иска да спреш да говориш такива неща, пък било то и на шега. Твоите думи ме тревожат.

Зак се спря.

— Как можеш да ме будиш в такъв небогоугоден час и същевременно да ме обвиняваш, че се забавлявам? Как изобщо си успяла да влезеш тук? Нали заключих входната врата.

Той отиде до вратата и натисна дръжката.

— Заключена е — заяви Зак и отново започна да се приближава към Лили. — Как влезе тук?

Погледът й неволно се отмести към вратата на банята.

— Откъде разбра, че има и друга врата?

— Тя си стоеше там, в дъното на коридора. — Лили отстъпи зад една маса. — Все трябваше да води нанякъде.

— Кой ти каза за вратата?

Той отново беше започнал да се приближава. Лили отстъпи.

— Че защо трябва някой да ми казва? — Тя отстъпи зад дивана, озова се до леглото и бързо се върна от другата страна на дивана.

— Кажи ми или обещавам да излея цяла кана с вода върху теб.

Лили се усмихна, въпреки че съвсем не й беше до смях.

— Доди. Според мен тя искаше да разбере дали мога да те събудя, без да ме убиеш.

— Би трябвало да ви удуша и двете — каза Зак с изражение на човек, който сериозно обмисля тази възможност.

— Докато решаваш какво да правиш, може би трябва да се облечеш. Съмнявам се хората, които удушават други хора, да го правят увити в чаршаф. Как ще си държиш чаршафа, ако си хванал врата ми с две ръце?

Зак се изсмя и Лили подскочи.

— Ти си луда, а и аз сигурно съм откачил, щом още говоря с теб. Но тъй като вече съм буден, защо не слезеш долу като добро момиче, докато се облека?

— Предпочитам да те изчакам тук, ако нямаш нищо против.

— А ако имам нещо против?

— Не виждам защо — отвърна Лили, като отбягваше погледа му. — Ти ще бъдеш в банята, а дрехите ти са в стаята зад банята. Дори няма да ме видиш, докато не се облечеш.

— Това не е истинската причина, нали?

Той отново бе започнал да се приближава към нея. Лили отстъпи назад. Тя не знаеше какво очакваше, че ще направи Зак, ако успее да я хване, но не й се искаше да разбере.

Още по-малко й се искаше да разбере какво щеше да направи тя самата. Мисълта за големите му ръце върху нея започваше да й се струва все по-интересна. Лили никога досега не беше усещала толкова осезателно тялото на някой мъж и нямаше никаква представа колко възбуждащо можеше да бъде това. Баща й я бе предупредил да избягва ситуации като тази, но тя изпитваше странно и необяснимо желание да остане и да види какво ще се случи.

Лили отново си спомни за голото тяло на Зак.

Е, тя не искаше да види всичко, което щеше да се случи. Част от него вече й беше известна, но сигурно имаше още много, което тя не знаеше. Лили познаваше хора, които бяха сгодени години преди да се омъжат. Сигурно имаше нещо, с което те запълваха цялото това време, освен… освен… е, ако нямаше такова нещо, то трябваше да има.

Зак протегна ръка към нея.

— Ако смяташ да останеш, можеш да ми помогнеш да се изкъпя. Мога да използвам помощта ти, за да си изтъркам гърба.

Онова освен изглеждаше твърде близо, за да се чувства Лили спокойна.

— Ще те изчакам долу — каза тя и се втурна към вратата.